Р Е Ш Е Н И
Е
….. /…..
27.07.2022г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и осми юни
през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
Районен съдия: М. Марков
при секретаря А.П., като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело №459 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Г.С.К. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, чрез адв. Д. С. от
ВАК иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК срещу „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № 81г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ищецът
е длъжник по ИД №20177750400667 на ЧСИ Я.
Б. при ШОС. Позовава се на изтекла погасителна давност и твърди, че не дължи
претендираната от ответника сума.
Моли
да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че не дължи
на ответника сумата от 525,73 лева, на основание чл.439, ал.2 от ГПК, във вр. с
чл.116 от ГПК. Претендират се и направените по настоящото дело разноски.
В
рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е подал отговор
на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск.
При преценката на доказателствата, съдът взе
предвид представените с
исковата молба писмени доказателства, неоспорени от страните, както следва: заверени
ксерокопия на Покана за доброволно изпълнение до ищеца изпратена; заявление и заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК; представените с отговора
на ИМ писмени доказателства; служебно изискани писмени документи от ЧСИ Я. Б.
рег. № 775 с район на действие Окръжен
съд – Шумен, както следва: придружително писмо изх. № 2966 от 20.06.2022 г. с
приложени към него заверени ксерокопия
на: 2 бр. сведения по ИД 20177750400667, изх. № 2964/20.06.2022 г. изпратено до
ШРС; молба от ищеца до ЧСИ Я. Б. вх. № 02806/16.09.2020 г.;
обезпечителна заповед от 11.09.2020 г.
издадена по гр.дело № 1929/2020 г. по описа на ШРС; обезпечителна
заповед от 11.09.2020 г. издадена по
гр.дело № 1928/2020 г. по описа на ШРС.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът
е длъжник по ИД №667 от 2017г., по описа
на ЧСИ Я. Б. при ШОС. По
делото не се спори, че по молба на ответника е
инициирано ч.гр.д №1057/2012
г. по описа на РС-Шумен за издаване на изпълнителен лист в полза на
молителя. Бил издаден
изпълнителен лист по посоченото дело в
полза на ответника за процесната сума.
Първоначално е
било образувано изпълнително дело № 2457/2012 г. по описа на ЧСИ С. Я. с район
на действие СГС, с молба до съдебния изпълнител с вх.№ 29978/01.08.2012г. ЧСИ Я.
предприел незабавно първоначални изпълнителни действия и изпратил Покана за
доброволно изпълнение. На 03.10.2012г. е наложил запор на трудовото
възнаграждение, което длъжникът получавал тогава, както и запор на банковите му
сметки в „Банка ДСК“ АД и на притежаваните дружествени дялове с дата
03.10.2012г.
На 18.12.2013г. взискателите
подали следваща молба до ЧСИ Я. за предприемане на нови изпълнителни действия с
цел събиране на вземането. Наложен е отново запор от дата 19.02.2014г. на
трудово възнаграждение, както и запор на притежаваните от него МПС.
По делото са
налице данни, че ищецът К. в качеството си на взискател на 28.01.2016г. е
изпратил молба до ЧСИ Я..
На 24.06.2016г. отново
е входирана последваща молба от взискателите до ЧСИ Я. за предприемане на изп.
действия чрез налагане на запори на открити банкови сметки на името на
длъжника.
По-късно делото е
изпратено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Я. Б. с район на
действие Окръжен съд-Шумен.
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
като твърди, че не дължи претендираната от ответника сума, което съдът намира
за неоснователно поради следното:
Съдът следва да
се съобрази с практиката на ВКС, където се приема, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. ВКС приема, че когато взискателя не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК, а нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано
или предприето последното валидно изпълнително действие. Посоченото не е
налице, предвид приложените към делото изпълнителни дела. По същите са налице
действия както от страна на взискателя, така и на длъжника, с които давността е
прекъсвана.
Правната квалификация на правата, претендирани от
ищеца са предявен отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита
срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по
изпълнителното дело посочената парична сума.
Предявеният
отрицателен установителен иск, съдът е приел за допустим. Ищецът
следва да установи и да
докаже, че фактите, на които основава твърдяното в исковата молба основание за
оспорване на вземането са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правният
интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла
погасителна давност.
Предявен е иск срещу взискателя за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се
квалифицира по чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.
1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право
може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист. В последният случай длъжникът по изпълнението може да
оспорва дължимостта на сумите, като се позова на факти /погасяване по давност,
плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се
основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния
лист.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато
взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови
изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Няма
правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение. Изпълнителният процес съществува само и
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни
способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема
съответните изпълнителни действия. В изпълнителния процес давността не спира,
именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали
и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение. Давност ще тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
Ето защо съдът приема, че давността за
принудителното събиране на вземането по издадения изпълнителен лист не е
изтекла. Взискателят е поддържал със свои действия
висящността на изпълнителния процес, внасял е съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, искал е прилагането на нови
изпълнителни способи, както и е получавал плащания.
Предвид гореизложените съображения, следва да
се приеме, че предявената претенция е недоказана и
като такава следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът
основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, с която се иска да се приеме за
установено между страните, че Г.С.К.
с ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи поради погасено по давност право на
принудително изпълнение на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № 81г. сума в размер на 525,73 лева,
в качеството му на длъжник по изп. дело 667/17г. по описа на ЧСИ Я. Б., на
основание чл. 439, във вр. с вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и претенцията за
направените по настоящото дело разноски.
Решението
може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от връчването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: