РЕШЕНИЕ
Гр.София, 15.04..2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на деветнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора
сложи
за разглеждане
докладваното от
съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 7781 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следв.ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.И.Х., ответник пред СРС, срещу решение № 361305
от 14.03.2018 г., постановено от СРС, ГО, 143-ти състав, по гр.д. № 46200 по
описа за 2017 г., с което е осъден на
основание чл.55 ЗЗД да заплати на В.М. В., сумата от 7 700 лв.-платена от
ищеца на ответника на отпаднало правно основание – за заплащане на дълга на М.Х.В.към
И.Н.Й.по изп.дело № 1015/2011 г. по описа на ЧСИ М.Ц., както и е осъден да
заплати разноски на ищеца в размер на 1461,74 лв.
Излагат се доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Въззивникът сочи, че решението е постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Твърди,
че сумата в размер на 11 000 лв., която му била преведена от ищеца,
съгласно устна уговорка съхранявал в клиентската си сметка. От тази сума превел
на три пъти сума в общ размер на 3 300 лв./2000 лв.+ 300 лв.+1000 лв./, а
остатъка от 7 700 лв. бил прихванал за дължимо към него
адв.възнаграждение. От датата на сключване на договора между въззивника и
взискателя – 24.07.2013 г., вземането на взискателя било погасено частично с
две плащания- първото на 01.08.2013 г. със сумата от 11 000 лв., платена
по клиентска сметка, а второто – на 27.07.2016 г., когато била сключена
спогодбата, за сумата от 6 000 лв., платени в брой лично на взискателя. От
общо събраните суми в размер на 17 000 лв., кредиторът И.Й.бил получил
сума в размер на 9 300 лв./преведени и предадени в брой от ищеца общо
3 300 лв. + дадените при договора за спогодба 6 000 лв./. От
получената от ищеца В.В.сума в размер на 11 000 лв., въззивникът изплатил
на взискателя сумата в размер на 3 300 лв., а задържал сумата от
7 700 лв. за договорено адвокатско възнаграждение. Затова счита, че е
изпълнил изцяло задълженията си като адвокат на взискателя поради което ищецът
нямал право да търси връщане на каквито и да е суми от него. Това било и така,
защото отношенията между въззивника като адвокат, процесуален представител и
взискателя, били без значение за ищеца. Последният бил погасил един чужд дълг с
дадената от него сума и с това правоотношението между ищеца и въззивника било
погасено. Освен това плащането по клиентската му сметка било плащане към
взискателя, е не към въззивника лично. Без значение за ищеца и длъжника, в
чиято полза било платено, били вътрешните отношения между въззивника и
взискателя. Неправилно СРС бил приел, че съществува задължение да се преведе
сумата от 11 000 лв. по изп.дело. Не следвало да се извършва съпоставяне и
съответно изчисление по изп.дело, с приетото от страните в спогодбата.
Плащането на кредитора по изп.дело, или извън него, било годно да погаси дълга
със съответния размер и в случая го било погасило. Без значение бил точния
размер на дълга, който изчислил съдебният изпълнител /СИ/, когато кредитора и
длъжника приемали друга стойност, макар била тя и близка от тази по делото. Не
съществувало в закона задължение за взискателя да внесе по образуваното от него
изп.дело получените от него суми, за да бъдат те разпределени от СИ. Единствено
във властта на взискателя /кредитор/ било да образува и прекратява изп.дело,
както и да заяви на СИ, че не му е нужно повече неговото съдействие, след като
бил получил дълга извън изпълнителния процес. В случая, плащането на сумата в
размер на 11 000 лв. по негова сметка, представлявало валидно и погасяващо
част от дълга плащане към кредитора,
което било отчетено от страните в подписаното окончателно споразумение от
27.07.2016 г. Затова неправилно СРС бил приел, че от получената от ищеца сума в
размер на 11 000 лв., единствено сумата в размер на 3 300 лв. била
използвана за погасяване на задължението по изп.дело, а основанието за
задържане на остатъка от 7 700 лв. било отпаднало. Освен това ищецът не
претендирал сумата на отпаднало основание, а претендирал връщане само защото не
било преведено на СИ. Затова в случая, СРС неправилно бил приел, че основанието
на което въззивникът /ответник пред СРС/ е получил процесната сума, е
отпаднало. Неправилно СРС бил тълкувал процесното споразумение и останалите установени
по делото, факти. Неправилно СРС бил
приел, че от спогодбата от 27.07.2016 г. следва, че сумата от 7 700 лв. не
била погасила каквато и да е част от дълга, както и, че тъй като било налице
опрощаване, задържането било на отпаднало основание. Сочи, че към датата на
подписване на спогодбата дългът възлизал на 14 250 лв. При правилното
тълкуване на спогодбата се установявало, че въпреки, че не било изрично
изписано в нея, процесната сума от 7 700 лв. също погасявала дълга. Затова
не била задържана на отпаднало основание. Тази сума била изпълнила основанието
си още с плащането – погасила лихви и разноски в този размер. Освен това счита,
че в случая е налице хипотезата на чл.74 ЗЗД- този, който е изпълнил едно чуждо
задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. Затова ищецът следвало да насочи претенциите си към длъжника М.В., а
не към С.И.Х.. В хода по същество променя защитната си теза като твърди, че
претенцията си ищеца следва да насочи към И.Й..
Иска се от настоящата инстанция да
отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира разноски.
По
въззивната жалба е постъпил отговор от В.М.
В., ищец пред СРС. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на така постановеното съдебно решение. Счита, че в производството пред СРС било
доказано по безспорен начин всички елементи на фактическия състав на чл.55,
ал.1 ЗЗД. Сочи, че бил превел на 01.08.2013 г. сумата в размер на 11 000
лв. по сметка на ответника, пред СРС, въззивник пред настоящата инстанция, с
едно единствено основание – сумата да се използва по изп.дело № 1015 по описа
на ЧСИ М.Ц. от името и за сметка на М.Х. В.. Въззиваемият, ищец пред СРС, бил превел сумата с
намерението да изплати дълга на М.Х. В., негов племенник. На въззиваемия били
представени пълномощни от които било видно, че ответникът С.Х. е пълномощник на
взискателя по изп.дело – И.Н.Й.и затова превел сумите именно нему. Преведената
от ответника сума възлизала в размер на 3 300 лв. като били извършени три
превода, но сумите били преведени на трето лице, посочено от взискателя. По
самото изп.дело от получената от ответника сума в размер на 11 000 лв.,
нямало постъпления. Това се установило и от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза /СЧЕ/. Сключената на 27.07.2016 г. спогодба
също потвърждавала, че с процесните
11 000 лв. нямало погасяване на дълга нито по сметка на ЧСИ, нито по
сметка на взискателя. Сочи, че в отговора не бил направен довод, че е извършил
прихващане със задължението за адв.възнаграждение; това се правело с въззивната
жалба. Освен това ищецът не бил страна по договора за адв.възнаграждение,
сключен с взискателя, а и той бил превел сумите на ответника за погасяване
дълга на М.Х. В.. Изпълнителното дело било прекратено поради опрощаване и
затова претенцията му за връщане на сумата на отпаднало основание следвало да
бъде уважена. Това било и така, защото от събраните по делото доказателства се
установило, че дълга не е бил изплатен. По изп.дело нито взискателя, нито
процесуалния му представител били заявили, че част от дълга е погасена с
процесната сума, преведена от ищеца. Сочи, че размерът на дълга бил установен
от заключението на СЧЕ, а се установявало и от съдържанието на сключената на
27.07.2016 г., спогодба. Затова следвало връщане на сумата. Неоснователно било
възражението, че сумата в размер на 11 000 лв. била постъпила по негова
специална адвокатска сметка по чл.39 ЗАдв., която в нито един момент не била
част от имуществото му. В отговора по исковата молба и във въззивната жалба се
признавало, че сумата от 11 000 лв. е била внесена по негова банкова
сметка ***. По делото не било установено сумата да е внесена по сметка с
открита партида на взискателя по изп.дело и клиент на въззивника. Неоснователен
бил довода за допуснато процесуално нарушение по определяне на правната
квалификация; това било задължение на съда, а не на страните. Още повече, че
правната квалификация била дадена в доклада по делото, който не бил оспорен от
страните. Ищецът имал възможност да прецени какъв иск да предяви и затова
доводите във връзка с чл.74 ЗЗД били неоснователни.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивника е уведомен на 29.03.2018 г., Въззивната жалба е подадена на 12.04.2018
г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С
въззивната жалба се обжалва решение, в частта, в която срещу него е уважен
предявеният иск, поради което е налице интерес от обжалване; следователно въззивната жалба е допустима.
Решението
се обжалва и в частта за разноските.
В
частта, в която претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над 7700 лв. до
пълния предявен размер от 11 000 лв., както и в частта, в която в тежест на ищеца/в
полза на ответника са възложени разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК, решението
като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само
доколкото са посочени в жалбата.
След
служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решени е постановено във
валиден процес.
По доводите във въззивната жалба:
Относно правната квалификация:
Видно от исковата молба
ищецът В.М.В.претендира сумата в размер на 11 000 лв. като твърди, че
същата е превел на ответника С.И.Х. от името и за сметка на длъжника по
изп.дело № 1015/2011 г. по описа на ЧСИ М.Ц.. Посочено е, че изрично и
предварително се били договорили с ответника като адвокат на взискателя по
изп.дело- И.Н.Й., да заплати тези 11 000 лв. по изп.дело. От представения
договор за спогодба, вкл. т.3, сключена между И.Н.Й.и М.Х.В.се установявало и,
че към момента на подаване на исковата молба- 10.97.2017 г., сумата в размер на
11 000 лв. не е преведена по изп.дело, от името и за сметка на длъжника М.Х.
В.. Кредиторът и длъжника, от чието име ищецът бил заплатил сумата в размер на
11 000 лв., се били спогодили; кредиторът бил удовлетворен и изп.дело било
прекратено.
Първата
съдебна инстанция в доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 192018
от 11.08.2017 г., е дала правна квалификация на така предявеният иск като такъв
по чл.55, ал.1 ЗЗД, респ., че сумата се претендира „при отпаднало основание“.
Настоящият
състав не споделя изложеното в протокола, съставен за публичното съдебно
заседание, състояло се на 27.02.2019 г., за нередовност на исковата молба. В
случая не е налице соченото там противоречие- изрично е посочено в исковата
молба, че сумата в размер на 11 000 лв. е преведена на ответника по спора
в качеството му на пълномощник на взискателя по изп.дело № 1015/2011 г. по
описа на ЧСИ М.Ц. и същото е сторено от името и за сметка на длъжника М.Х. В..
Ищецът
се позовава на факта, че кредиторът е бил удовлетворен и изп.дело е било
прекратено по искане на взискателя, т.е., че сумата се държи от ответника „при
отпаднало основание“.
Следователно,
отношенията между страните по спора ще се уредят на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
По съществото на спора:
Не
се спори по делото, а и от представеното платежното нареждане от 01.08.2013 г. /л.5
по делото пред СРС/, е видно, че платецът /ищеца/ изрично е посочил, че сумата
в размер на 11 000 лв. е преведена на адв. С.И.Х. /ответник пред СРС и
въззивник пред настоящата инстанция/, а като основание за превода е посочено:
„по изп.дело № 1015/2011 г. по описа на ЧСИ М.Ц. от името и за сметка на М.Х. В.“.
Видно от отговора по
исковата молба ответникът С.И.Х. е признал, че сумата в размер на 11 000
лв. е преведена по негова клиентска сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата /л.17
по делото пред СРС/. В същият отговор е признал и, че сумата не е била
преведена по посоченото в платежното нареждане изп.дело № 1015/2011 г.
Ответникът признава и, че същият е пълномощник на взискателя по това изп.дело –
И.Й.. Последното се установява и от договора за правна защита и съдействие от
24.06.2013 г.
Не
се спори по делото, че от процесната /пред СРС/ сума в размер на 11 000
лв. от довереника /ответник/ е платена на взискателя/трето за спора лице/ сума
в общ размер на 3 300 лв. Това не само е безспорно, но и се установява с
влязлото в сила в тази му част решение на СРС/процесното/ и ползуващо се със
СПН.
Не
се спори по делото, а и от представените писмени доказателства /пред СРС/ се
установява, че на 27.07.2016 г. е била сключена спогодба между взискателя – И.Н.Й.и
длъжника – М.Х.В./л.8 пред СРС/.
Видно
от тази спогодба към 24.07.2013 г. остатъчният размер на главницата по
изп.дело 1015/2011 г. е в размер на 11 000 лв., ведно с лихви и разноски.
Датата на платежното нареждане
на което ищецът основава претенцията си, е
01.08.2013 г., т.е. последното касае
задължението по изп.дело в размер на 11 000 лв. и именно за погасяване на
това задължение ищецът е превел сумата в размер на 11 000 лв.
По
своя правен характер така сключената спогодба представлява признание от
страните, които са я подписали - взискателя и длъжника относно размера на дълга
по изп.дело № 1015/2011 г. , който размер с оглед отразеното там възлиза на
11 000 лв., ведно с лихви и разноски.
Наред
с това с оглед отразеното в т.1 от спогодбата, длъжникът е платил на взискателя
и сумата в размер на 6 000 лв.; спогодбата в тази й част служи и като
разписка.
Остатъкът
от дълга е опростен- чл.2 от спогодбата.
От заключението на
вещото лице по допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза по безспорен начин се установява, че от ответника не са били
превеждани суми по изп.дело. Този факт се признава и от самият ответник.
Ответникът,
пред СРС, въззивник пред настоящата инстанция, с отговора по исковата молба
признава, че е задържал сумата в размер на 7 700 лв. /процесна пред
въззивната инстанция/ за договореното между него и взискателя по изп.дело адв.възнаграждение,
виж л.18 по делото пред СРС.
В конкретния случай не
се установяват каквито и да е допълнителни уговорки между ищеца В.М.В.и С.И.Х.,
т.е. не се установи по делото, а и не се твърдеше от нито една от страните, да
е налице договорка между ищеца и ответника с остатъка от сумата, т.е.
процесната пред настоящата инстанция в размер на 7 700 лв. , да се следва
прихващане с дължимото от взискателя по изп.дело, адв.възнаграждение в полза на
ответника.
Действително,
между взискателя по изп.дело – И.Н.Й.и С.И.Х. в качеството на адвокат, е бил
сключен на 24.06.2013 г. договор за правна и защита и съдействие /л.7 по делото
пред СРС/. Видно от същият адв.Х. е бил упълномощен за събиране на сумата в
размер на 22 000 лв., главница, лихви, разноски от длъжника М.Х.В.по
изп.дело № 1015/2011 г. В чл.2 от този договор е посочено, че доверителя /Й./
се задължава да заплати на довереника /Х./ възнаграждение за извършените правни
услуги, договорно възнаграждение в размер на 50 % от събраните суми. С оглед
уговореното това възнаграждение се дължи изцяло при събиране на сумите, като
довереникът има право да задържи от всички събрани суми, размера на възнаграждението
си и се задължава да в 3-дневен срок от получаване на сумите да преведе изцяло
дължимите суми на клиента И. Й. по посочена от него писмено банкова сметка ***,
като задържи дължимият му адвокатски хонорар.
Видно
от пълномощното /л.6 по делото пред СРС/ С.И.Х. в качеството си на адвокат на
взискателя И.Н.Й., е бил упълномощен от последния „с право да получава
събраните суми по адвокатската му сметка“.
След
сравнение на номера на банковата сметка в платежното нареждане от 01.08.2013 г.
и този посочен в пълномощното се установява, че плащането от страна на ищеца е
направено на „адвокатската сметка“ на С.И.Х..
Безспорно,
ищецът В.М.В.не е страна по договора за правна защита и съдействие от
24.06.2013 г., сключен между ответника С.И.Х. и взискателя/трето за спора лице/
по изпълнителното дело поради което уговореното там не го обвързва.
Възражението
на ответника /пред СРС/, че е извършил прихващане със сумата в размер на
7 700 лв. с дължимото му от взискателя адв. възнаграждение, е направено с
отговора по исковата молба, т.е. в срока по чл.131 ГПК, но с оглед
гореизложеното е неоснователно.
Това
е и така, защото от заключението на
вещото лице по СЧЕ, отговор на въпроси с № № 2.3 и 3 /виж л.47 по делото пред
СРС/ е видно, че няма удържано
адв.възнаграждение от ответника С.И.Х. и не е издаден от него договор за
правна защита и съдействие в размер на 3 500 лв. /50 % от 11 000 лв.,
равняващо се на 5 500 лв. с приспаднати 2000 лв., получени на 24.06.2013
г. и представляващи аванс от кредитора по дълга И.Н.Й.по договора за правна
защита и съдействие, представен от ответника по делото. След подписване на
договора за спогодба от дата 27.07.2016 г. не
е извършван превод от И.Н.Й. към ответника – С.И.Х. за сума в размер на
3 000 лв. /50 % от платените 6 000 лв. на 27.07.2016 г. по силата на
договора за спогодба/ и не е съставен договор за правна защита и съдействие
между ответника С.И.Х. и взискателя И.Н.Й. за сумата в размер на 3 000 лв. За да
отговори на тези въпроси, вещото лице е направила проверка на място в кантората
на ответника С.И.Х..
Въззивната
инстанция намира, че в тази си част заключението ще следва да бъде кредитирано
като компетентно изготвено. С оглед
отразените в протокола за о.с.з., състояло се на 07.12.2017 г., заключението де
факто не е било оспорено от страните по спора, виж л.55. Действително,
ответникът С.Х. е депозирал становище по заключението, но същото е в смисъл, че
изслушването на СЕ е излишно, тъй като било за безспорни по делото факти или
ирелевантни такива. А относно „самата технология на водене на сметките“ е
посочено, че това било негова работа, виж л.49.
Това,
обаче, не е така защото законодателят в чл. 39, ал.1 от Закона за адвокатурата изрично е уредил
статута на т.нар. „клиентска сметка“.
Съгласно
ал.2 от горната разпоредба адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право да удържи от постъпилите от или за
неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от
получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
За внесените по клиентската сметка средства от всеки
клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването
на превод от клиент, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да
представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не
е предвидена по-ранна дата- ал.4.
Освен
това установените в Кодекса за
етично поведение на адвоката и Закона за адвокатурата общи правила с оглед
надлежно опериране с клиенски средства и принципа за поверителност предвиждат,
че всяка сметка, открита на името на адвоката, по която се влагат клиентски
средства, показва в наименованието си, че вложените в нея средства се държат за
сметка на клиентите на адвоката.
В
конкретния случай се установи, че сумата в размер на 7 700 лв. /като
остатък от признатата с обжалваното решение като платената сума в размер на
3 300 лв./ е била преведена по клиентската сметка по чл.39 Закона за
адвокатурата на ответника С.И.Х. в качеството му на адвокат на взискателя по
изп.дело – И.Н.Й.. Това е сторено от ищеца /пред СРС/- В.М. В..
По
безспорен начин се установи, че сумата не е постъпила по изп.дело за погасяване
задълженията на длъжника М.Х. В., за която цел с оглед изрично посоченото в
платежното нареждане, е била преведена сумата. С договор за спогодба на
27.07.2016 г. взискателят и длъжника по изп.дело № 1015/2011 г. са уредили чрез
взаимни отстъпки отношенията си. Съгласно тази спогодба остатъчният размер на
дълга възлиза на 11 000 лв., ведно с лихви и разноски. Длъжникът е
заплатил сумата в размер на 6 000 лв.,съгласно отразеното в чл.1 от
спогодбата, а остатъка, т.е. 5 000 лв. е бил опростен.
С
оглед правната уредба и спецификите на договора за
клиентска сметка по чл. 39 ЗА, безспорно се приема /вкл. в практиката на
ВКС-напр. опр. №.460/17.06.15 по т.д. №.1355/14, І ТО/, че по естеството си
същият носи характеристиките на договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и
следващите от ЗЗД. Между страните възниква мандатно правоотношение, по силата
на което адвокатът се задължава да извършва от името и за сметка на своя клиент
определени действия. Касае се за договор, който се сключва с оглед личността на
довереника.
В
конкретния случай срокът на договора за правна защита и съдействие, сключен
между И.Н.Й.и С.И.Х., е до прекратяването на изп.дело, арг. от чл.3 на същия
договор.
Не
се спори, че изп.дело е било прекратено по искане на взискателя, т.е. мандатното правоотношение е прекратено.
Следователно,
за сумата в размер на 7 700 лв. не е налице правно основание да се задържа
от довереника на взискателя по изп.дело, т.е. от С.И.Х.. Именно последния дължи
връщането й, тъй като се намира в неговия патримониум; в този смисъл е и
признанието на въззивника в хода по същество пред настоящата инстанция.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, в обжалваната му част
решението на СРС е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При
този изход на спора в обжалваната си част решението на СРС е правилно и в
частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При
този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият
претендира разноски и такива са били сторени в размер на 540 лв./с ДДС/ - за
адв.възнаграждение, поради което следва да му бъде присъдено.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 361305 от 14.03.2018 г., постановено от СРС, ГО, 143-ти състав, по гр.д. №
46200 по описа за 2017 г., в частта, в която С.И.Х., е осъден на основание чл.55 ЗЗД да
заплати на В.М. В., сумата от 7 700 лв.-платена от ищеца на ответника на
отпаднало правно основание – за заплащане на дълга на М.Х.В.към И.Н.Й.по
изп.дело № 1015/2011 г. по описа на ЧСИ М.Ц., както и е осъден да заплати
разноски на ищеца в размер на 1461,74 лв.
ОСЪЖДА С.И.Х.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, партер- адв.Г.С.К., да заплати на В.М. В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – адв.З.К.,
сумата в размер на 540 лв./с ДДС/ -
за адв.възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението МОЖЕ да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: