Р Е Ш Е Н И Е
Номер 729
23.06.2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3189 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на В.С.К., с адрес: ***, чрез адвокат В.А. от БАК със съдебен адрес:
***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0304-000581 от 10.11.2019г.,
издадена от началник на сектор към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Несебър. С оспорената
заповед, на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка (ПАМ),
на основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/
месеца“.
В
жалбата (л.3-5) се изтъква, че оспорената заповед била постановена при липса на
компетентност, неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите
материалноправни разпоредби, както и целта на закона. Липсвало
индивидуализиране на мястото, където се твърди извършване на деянието по
чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Липсвали доказателства за годността на
техническото средство, с което било предложено на водача да бъде извършена
проверка, а също така не бил посочен и номер
на тест касета. Били посочени няколко изпълнителни деяния, което
затруднявало правото на защита на адресата на мярката.Иска се от съда да
отмени заповедта или да бъде обявена за нищожна.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се явява лично и с упълно-мощения си процесуален представител
поддържа жалбата. Излага допълнителни съображения за незаконосъобразност на
оспорения акт, предвид удостоверения от приетите писмени доказателства факт, че
към датата на издаване оспорената заповед, жалбоподателят е лишен от право да
управлява МПС, по силата на влязло в сила определение на РС-гр.Несебър, с което
такова наказание му било наложено.
Ответникът по
жалбата– началник на сектор към ОД МВР –гр.Бургас,
РУ-Несебър,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по
оспорването. Представена била в цялост административната преписка, свързана с
издаване на атакуваната заповед.
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.6), същата била връчена на жалбоподателя
лично, срещу подпис, на 09.12.2019г. Заповедта била оспорена чрез ОДМВР-гр.Бургас,
РУ- Несебър,
на 20.12.2019г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт, съответно има правен интерес от оспорването по смисъла на
чл.147, ал.1 от АПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 10.11.2019г.,
около 21,10ч. в Община Несебър на път първи клас Е-87, на 202км., в посока
Бургас- Варна водачът В.К. управлявал собствения си автомобил „Мерцедес ЦЛК 270
ЦДИ“, с рег.№ А 4851 НР, като при проверка водачът отказал да бъде тестван с
техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“, с № 0041 за установяване употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Сочи се, че същия бил издаден талон
за медицинско изследване № 0008343, но е отказал да даде проби за установяване
наличието на наркотични вещества или техни аналози. В талона е отразено, че
водачът отказва проверка с техническо средство, а видно от съдържанието на
завереното копие на документа, указано е на водача К., че следва да се яви в
срок до 45 минути от връчването на талона в ФСМП Несебър. Талонът е връчен на
10.11.2019г. в 21.45 часа, но не се и твърди от страна на жалбоподателя да са
предприети действия по даване на такава проба за анализ.
За посоченото
по-горе, срещу водача бил съставен АУАН с бланков № 387181 от 10.11.2019г.,
изготвен от младши автоконтрольор при РУ-Несебър. Нарушението е квалифицирано
от актосъставителя, като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП;
Със Заповед №
19-0304-000581 от 10.11.2019г (л.6 от делото), като взел предвид отказа на
жалбоподателя В.К. да бъде тестван с описаното техническо средство
за употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил
предписанията за даване проба за анализ, началник
на сектор към ОДМВР-гр.Бургас, РУ-Несебър, наложил на същия ПАМ, съгласно
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
Жалбоподателят
по същество не оспорва описаните в атакувания административен акт факти, но се
твърди незаконосъобразност на издадения административен акт.
Установи
се по делото, че с влязло в сила Определение от 08.05.2019г. по НОХД № 355 от
2019г. по описа на РС-гр.Несебър /л.63 и 64 от делото/, жалбоподателят В.К. е наказан за извършено престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, като освен наложеното му условно наказание „лишаване от
свобода“ е определено и наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ за
срок от 9 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето,
през което свидетелството за управление на жалбоподателя е отнето по
административен ред, а именно от 22.04.2019г. Между страните по делото няма
спор относно факта, че към момента на издаване заповедта за налагане на ПАМ
жалбоподателят е изтърпявал това наложено наказание и фактически свидетелството
му за управление на МПС е отнето по-рано, на посочената дата- 22.04.2019г.
При така установените факти, съдът
обосновава следните изводи от правна страна:
1. Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Със заповед №
251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР –гр.Бургас за оправомощаване
на длъжностни лица от ОД МВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на
началниците на сектори изрично са възложени правомощия по издаване на заповеди
от вида на процесната, с оглед упоменатото в т.1.6 от заповедта.
Предвид
изложеното съдът приема, че Заповед № 19-0304-000581
от 10.11.2019г.
за прилагане на принудителната административна мярка, е издадена от компетентен орган – началник на
сектор при ОД МВР-гр. Бургас, РУ -Несебър, съобразно разпоредбата на чл.172,
ал.1 от ЗДвП.
2. С оглед
разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, заповедта е издадена
в предвидена от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити.
3. Съдът констатира, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата била
съобразена с посочената в чл.171 цел
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановя-ване на административни нарушения.
Възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
издаване на заповедта, тъй като не било посочено точно мястото на нарушението
вменено на водача, е неоснователно. Видно от текста на мястото, където
оспорващият е спрян за проверка, недвусмислено се сочи, че това е пътен участък
от републиканската пътна мрежа, на територията на Община Несебър, като е
посочен изрично номера на пътя и е индивидуализиран пътния участък с конкретния
километър, а дори е отбелязана посоката на движение на автомобила. На следващо
място, съдът намира за необходимо да отбележи, че налагането на принудителна
административна мярка и установяването на административно нарушение съставляват
две различни производства. При ПАМ от процесния вид, държавната принуда се
прилага, с цел да се преустановят административни нарушения, а със съставянето
на АУАН се поставя началото на административно-наказателното производство,
чиято цел е ангажиране на съответната отговорност на дееца, за извършване на административно
нарушение. Дори в случаите, когато основанието за прилагане на ПАМ и за
ангажиране на административнонаказателна отговорност се базира на един и същи
юридически факт– административно нарушение, производствата по прилагане на ПАМ
и по издаване на наказателно постановление, както и съдебните производства, с
оглед проверка на тяхната законосъобразност, не са взаимно обусловени. Целта на
приложената принудителна административна мярка има превантивен характер– да
осуети възможността да се извършват други противоправни деяния, като тази мярка
не съставлява административно наказание.
4. Относно
съответствието с материалноправните разпоредби:
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (ред.
ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г.) за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по отношение на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване се налага принудителна
административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не ставало ясно за кое от посочените изпълнителни деяния е
издадена заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, поради
което му е нарушено правото на защита. Видно от текста на закона- чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП „…който откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор
или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца…“ Не се и твърди, водачът да
е изпълнил предписанието за даване кръвна проба за съответното й изследване,
поради което с вписване на посочените обстоятелства в заповедта по никакъв
начин не е нарушено правото на защита на адресата на заповедта, защото именно
той е направил волеизявление, че отказва подобна проба с техническо средство, а
и не се твърди да изпълнил дадените указания за явяване в лечебното заведение
вписани в талона за изследване, надлежно връчен на водача. В този смисъл,
водачът е отказал както извършване проверка с техническо средство, а така също
и предоставянето на проба за лабораторно изследване. При това положение, по
никакъв начин не е затруднено правото на защита на адресата на заповедта да
разбере фактите, на които се основава този административен акт.
Видно от обсъжданата
законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези,
компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната. В конкретният
случай, жалбоподателят отказал да бъде
проверен от контролните органи с техническо средство, същевременно и
отказал да даде кръв за химичен анализ, въз основа на издадения талон за
медицинско изследване. Следователно, водачът В.К., осъществил фактическият
състав за прилагане на ПАМ. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал
доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган,
подкрепени и от приложните към преписката писмени доказателства.
Относно
обсъденото по-горе наказание „лишаване от
право да се управлява МПС“ за срок от 9 месеца, наложено на жалбоподателя
от съда, следва да се отбележи следното:
Несъмнено, по
делото бе установено, че считано от 22.04.2019г. оспорващият е лишен от това
право първоначално по административен ред, с отнемане на съответното
свидетелство, което време е зачетено при изпълнение на наложеното от
РС-гр.Несебър наказание, видно от съдебния акт. Очевидно, че към датата на
издаване административния акт- 10.11.2019г. срокът от 9 месеца не е изтекъл.
Обаче, срокът в който действа постановената заповед за налагане на ПАМ не съвпада
със срока на наложеното наказание.Само в този случай постановеният
административен акт би бил лишен от предмет, тъй като за един и същи времеви
диапазон адресата на наказанието и на адм. акт би бил лишен от свидетелството
си за управление, а при това положение налагането на ПАМ е безпредметно, защото
свидетелството вече е иззето за един и същи период. В случаят, определеният
срок на наказанието е изтекъл на 22.01.2020г., по-малко от месец след подаване
на процесната жалба.
Както вече бе
отбелязано, следва да се изземе свидетелството за управление на МПС на адресата
на заповедта за налагане на ПАМ, до решаване въпроса за отговорността, т.е. с
евентуално издаване на НП за процесното нарушение, което да е влязло в сила, а
заповедта съдържа фиксирания от
законодателя краен срок за действието на ПАМ- не повече от 18 месеца. При тези констатации, издаването на заповед
за налагане на ПАМ е законосъобразно и не е лишено от предмет, в каквато насока
са доводите на оспорващата страна. Следователно, с изтичане на срока за
изпълнение на наказанието-22.01.2020г., срокът на действие на наложената ПАМ е
обусловен от датата на влизане в сила на евентуално издадено наказателно
постановление за решаване отговорността на жалбоподателя за описаното
нарушение. Разбира се, следва да се съобрази крайният срок за действието на
издадената заповед, т.е. не повече от 18 месеца от постановяване на
административния акт, предвид допуснатото от закона предварително изпълнение на
заповедта /изземване свидетелството преди
да е влязла в сила/.
По изложените съображения, оспорената по
делото Заповед № 19-0304-000581 от
10.11.2019г., издадена от началник на сектор към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Несебър,
се явява законосъобразен административен акт, респективно подадената срещу него
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.К.,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0304-000581 от
10.11.2019г., издадена от началник на сектор към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Несебър, с
която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.“,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: