РЕШЕНИЕ
№ 540
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110217013 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 9340573, издаден от СДВР, с който
на Г. Д. Ч., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаването на процесния електронен фиш били
допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила. Твърди се липса на реквизити в обжалвания ЕФ. Сочи се, че не е
посочено място на нарушението. Изтъква се, че не бил отчетен и
трипроцентовия толеранс при измерването на скоростта. На следващо място
се навеждат твърдения за това, че липсва надлежно поставен пътен знак В-26.
Оспорва се и обстоятелството, че процесното АТСС е одобрен тип и е
технически изправно, както и че лицето, работило с процесното АТСС не било
обучено за това. Иска се отмяната на електронния фиш, както и се претендират
се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
и представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. В писмено становище изразява позиция, че процесният
1
електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което иска от съда да
го потвърди изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 08.07.2024 г. в 11:55 ч. товарен автомобил „Дачия“, с рег. № В 9102
ВН, се е движил по Околовръстния път на гр. София, с посока на движение от
бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“. На разклона с ул.
„Никола Петков“ в района на село Казичене, в същата посока на движение,
автомобилът, бил засечен да се движи със скорост от 56 км/ч, от която скорост
е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и скоростта се зачита като 53
км/ч. На мястото е било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост на движение - 40 км/ч, с пътен знак В26. Нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение CORDON M2.
От справката за собствеността на посочения автомобил се установява, че
същият принадлежи на „Чернев клима сервис“ ЕООД, чийто управител е
лицето Г. Д. Ч.. Поради това, на законния представител на дружеството бил
издаден процесният електронен фиш за установеното нарушение.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, схемата на организация на движението на съответния пътен
участък, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
2
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Поради това възраженията на жалбоподателя за липса на
реквизити са категорично неоснователни.
Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е описано
достатъчно подробно в обжалвания фиш - посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че същото е описано напълно и в достатъчна
конкретика.
Освен това, от снимковия материал се установява, че е приспаднат и
трипроцентовият толеранс, защото устройството е отчело 56 км/ч, а е
наложено наказание за 53 км/ч;
От изисканата справка за наличието на ограничение на скоростта в
процесния участък от пътя се установява, че в действителност на мястото е
въведено ограничение на максималната допустима скорост за движение до 40
км/ч, с пътен знак В-26.
На следващо място, по делото са налице писмени доказателства за
преминато обучение от лицето, използвало АТСС – Станимир А.ов, за работа
именно с процесния вид устройство – CORDON M2.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
08.07.2024 г. в 11:55 ч. товарен автомобил „Дачия“, с рег. № В 9102 ВН, се е
движил по Околовръстния път на гр. София, с посока на движение от бул.
3
„Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“, като на разклона с ул.
„Никола Петков“ в района на село Казичене, в същата посока на движение,
автомобилът, бил засечен да се движи със скорост от 56 км/ч, от която скорост
е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и скоростта се зачита като 53
км/ч. Безспорно е установено, че именно Г. Ч. е управител на търговското
дружество, собственик на автомобила, както и че последната не се е
възползвала от възможността да посочи друго лице, което е управлявало
същия в процесните ден и час.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в
изправност, а лицето, което е боравило с него при установяване на
нарушението е било надлежно обучено за работа с АТСС.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната от пътния знак
В26, поставен в зоната на нарушението, който е и ясно видим на приложения
по делото снимков материал от мястото на видеоконтрола. Изпълнителното
деяние от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна (СДВР),
което да е в размер на 100 лева, съгласно правилата за неговото изчисляване,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 9340573, издаден от СДВР, с
4
който на Г. Д. Ч., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Г. Д. Ч., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5