РЕШЕНИЕ №
12.02.2018 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в
публично заседание на дванадесети януари декември две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Росица Димитрова
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3457 по описа на съда за
2017 година.
Делото е образувано по иск,
предявен от Д.Г.С. *** срещу "Пимо-СВ" ООД - гр. Пазарджикза
признаване за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на
ищцата сумата 4000 лв., дадена от нея на 05.09.2016 г. без основание, заедно
със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 25.07.2017 г. Заявява се, че сумата била заплатена във връзка с
водени разговори за евентуално сключване на договор, по силата на който
дружеството да построи и да ѝ прехвърли в собственост
апартамент в строяща се сграда. До сключването на договор и възникването на
облигационни отношения между страните обаче не се стигнало.
Искът е с правно основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на дадено на неосъществено основание.
Постъпил е отговор от ответника,
който оспорва иска като неоснователен и заявява, че е налице основание за
плащането на сумата, а при това тя е платена не от ищцата. През 2007 г.
дружеството и братът на ищцата Д. С. сключили договор, с който дружеството се
задължило да построи по представен технически проект жилищна сграда, а на С. да
прехвърли собствеността върху един определен апартамент от сградата за сумата
26 900 евро. Към този момент С. работел по трудово правоотношение в
дружеството и той лично подписал договора, както и лично заплатил първата
вноска от 8000 лв. По-късно той започнал работа при друг работодател и всички
отношения във връзка с договора се осъществявали вече от неговата майка П. А..
Когато трябвало да се плати последната вноска от 4000 лв., А. заявила, че в
семейството са взели решение собственик на апартамента да стане не Д. С., а
дъщеря и - ищцата. Представителите на дружеството се съгласили и сумата 4000
лв. била заплатена от Атмаджова, но като вносител било вписано името на дъщеря
и, а като основание - "последна вноска". Когато дошло време за
сключване на окончателния договор в нотариална форма, П. А. уведомила
продавача, че последно в семейството са взели решение имотът да бъде записан на
нейно име. Така се стигнало до съставяне на нотариален акт с дружеството като
продавач и П.А. като купувач. Сумата от 4000 лв. е част от цената по сделката и
е внесена не от Д.С., а от нейната майка, затова искът е неоснователен.
В
съдебно заседание страните чрез пълномощници поддържат становищата си. Ответникът
счита твърденията си, направени с отговора, за доказани, като сочи, че
неосчетоводяването на сумата, предмет на делото, не води до извод, че тя е
недължимо платена, за неосчетоводяването се носи съответната отговорност пред
данъчните органи. Ищцата чрез своя пълномощник представя и писмена защита, в
която излага доводи за основателност на иска – доказало се е според ищцата, че
тя няма облигационна връзка с дружеството, а твърденията на ответната страна,
че извършеното плащане е било за сметка на нейната майка П. А. е опровергано от
представения нотариален акт, с който Атмаджова е закупила самостоятелен обект в
сграда, за който е платила цялата цена по банков път.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
На
25.07.2007 г. между дружеството ответник „Пимо-СВ“ ООД и Д. С., брат на ищцата,
бил сключен договор, по силата на който дружеството се задължило да построи
апартамент № 8 и склад № 5 „по представен технически проект за
жилищна сграда в гр. Пазарджик“ с посочено местоположение срещу цена от
26 900 евро. В договора било посочено, че изпълнителят (дружеството) се
задължава „да организира издаването на всички необходими за нотариалното
въвеждане документи“, че „разходите за нотариално изповядване – държавни,
местни и адвокатски такси са за сметка на инвеститора“ (т.е. на Стойковски), както
и че „след като бъдат готови работните чертежи и е попълнена поне 80% от
кооперацията със съсобствениците, нотариално да завери отстъпеното право на
строеж“, както и че инвеститорът (Стойковски) „има право на 1/20 част от
дворното място“ (цифрите за идеалната част са нечетливо изписани). Начинът на
плащане бил уговорен по следния начин: 4 090 евро (8000 лв.) при
подписването на договора, 3620 евро до 10 дни след това, 16 500 евро на
13.08.2007 г. и 2 690 евро при приключване на договорните отношения.
При
сключването на договора Стойковски направил вноска от 8 000 лв. На
13.08.2007 г. той внесъл още 16 500 евро. На 05.09.2014 г. Д.С. внесла
сумата 4 000 лв., предмет на делото. И трите плащания били в брой, като на
платеца била издавана разписка от приходен касов ордер. Върху ордера, издаден
заедно с разписката за сумата 4 000 лв. (върху отрязъка, който остава при
получилия сумата), било отбелязано „Паца“, като е спорно и изслушаното вещо
лице не може да установи с категоричност дали това отбелязване е било направено
още при извършването на плащането, или по-късно. Видно от заключението на
вещото лице, сумата 4 000 лв. не е отразена в счетоводството на
дружеството получател като получена; за останалите две суми такъв въпрос не е
поставян и няма данни.
Поради забраната на чл. 164, ал.
1, т. 6 от ГПК – страната не може да опровергава със свидетелски показания
собственото си удостоверяване като симулативно – не могат да се вземат предвид
свидетелските показания на Паулина Пиронкова в частта им относно това, че не
Димитър и Д. С., а тяхната майка П. А. е направила трите плащания в брой, и
следва да се приеме за установено, че плащанията са направени от лицата, чиито
имена са написани на ордерите и разписките.
Допустими са и следва да се
кредитират обаче показанията на свидетелката в останалата им част – относно
това, че от П. А. свидетелката знае, че в течение на времето са се променяли
решенията в семейството на Атмаджова на чие име да бъде придобит апартаментът,
чието бъдещо построяване е предмет на договора от 2007 г.
На 05.05.2017 г. П. А. превела по
банковата сметка на „Пимо-СВ“ ООД сумата 15 000 лв. Няколко дни след това,
на 09.05.2017 г., бил сключен договор за продажба на недвижим имот в нотариална
форма, по силата на който дружеството продавало на Паца Атмаджова апартамента и
склада, предмет на договора от 25.07.2007 г., заедно с 1/20 идеална част от
дворното място и гараж, намиращ се в същата сграда, срещу цена от 15 000
лв., за която се сочи, че е платена по банков път преди сделката. В нотариалния
акт не се споменава за други плащания или за договора, сключен през 2007 г. с
Димитър Стойковски. Общата данъчна оценка на всички обекти, предмет на
сделката, според отразеното в нотариалния акт възлиза на 32 958,32 лв.
Горните
факти се установяват непротиворечиво от писмените доказателства и споменатите
вече заключения на вещи лица и свидетелски показания.
По делото няма данни между С. и
дружеството да са водени преговори във връзка с евентуално възникване на
облигационно отношение лично между нея и дружеството, различно от това по
договора от 25.07.2007 г. Няма и конкретни твърдения, направени от С., за какви
бъдещи отношения е ставало дума. По тази причина съдът приема за установено, че
вноската на 4 000 лв. е направена от нея в изпълнение на договора, сключен
през юли 2007 г. от нейния брат.
При
така установените факти съдът направи следните изводи:
Само
по себе си това, че няма данни за договор (писмен или устен), сключен между
дружеството ответник и Д.С., не означава, че внесената от нея сума непременно е
дадена без основание. При установените по делото факти за писмени уговорки във
връзка с построяване и бъдещо купуване на определени имоти от страна
първоначално на нейния брат, а след това – на майка ѝ (отразени в нотариалния акт от 09.05.2017 г.), дадената
от нея сума напълно би могла да бъде част от заплащането на цената, дължима от
брат ѝ или от майка ѝ.
Няма никаква пречка да се правят плащания за сметка на трето лице, т.е. С. да
изпълни задължение на брат си по причина, лежаща изцяло в техните вътрешни
отношения, а от друга страна, няма никакви данни по делото, че сумата от
4 000 лв. е внесена не в изпълнение на договора от 2007 г., а във връзка с
отделни, неосъществени уговорки между самата С. и дружеството, свързани с други
техни отношения.
Във връзка с казаното основен
въпрос от значение за изхода на делото е въпросът дали и по какъв начин договорът,
сключен между „Пимо-СВ“ ООД и Д. С. през 2007 г., е свързан с договора в
нотариална форма, сключен през 2017 г. между дружеството и П. А. – дали двата
договора представляват едно цяло, или всеки от тях има самостоятелно значение.
Ако се приеме, че цената от 15 000 лв., отразена в нотариалния акт от 2017
г. и платена изцяло от П. А. по банков път, е само част от действителната цена
по договора, т.е. че вноските, направени по договора с Д. Стойковски, са приети
от страните по нотариалния акт като част от общата цена по покупката от 2017
г., тогава никоя от вноските в брой, вкл. тази, направена от Д.С., не би
следвало да се приеме за дадена без основание. Ако обаче 15 000 лв. е
цялата продажна цена по договора от 09.05.2017 г., то платена без основание би могла
да се окаже не само сумата, която се претендира от ищцата по делото, но и
предходните две вноски, направени от Д. Стойковски. Това е така, тъй като задължаването
на дружеството към Стойковски да построи апартамент и склад към него има смисъл
и основание само ако тези апартамент и склад биха станали собственост на
Стойковски или на трето лице, посочено от него, т.е. ако Стойковски или това
трето лице са били титуляр на правото на строеж или ако дружеството се е
задължило да му прехвърли и собствеността.
От всички данни по делото става
ясно, че към момента на сключването на договора, а и след това до 2017 г.
носител на правото на строеж за апартамента и останалите обекти и впоследствие
– собственик на построените обекти е било дружеството. В противен случай то не
би се задължило „да завери нотариално отстъпеното право на строеж“ и не би
ставало дума за бъдещо „нотариално изповядване“ – очевидно в тези изрази е
вложен смисъл на прехвърляне на Стойковски на собствеността на построените
обекти или евентуално на правото на строеж върху тях, преди да бъдат построени.
Казано по друг начин, договорът от 2007 г. между Д. Стойковски и „Пимо-СВ“ ООД съдържа
не само елементи на договор за изработка, но и на предварителен договор за
продажба на имот, но тези негови елементи не могат да се отделят един от друг,
цената се дължи не поотделно за всяко от уговорените действия (изработка и
прехвърляне на собствеността), а само ако и двете кумулативно бъдат извършени.
Ако прехвърлянето на собствеността върху имота, както е уговорено, по някаква
причина не може да се осъществи, договорът би следвало да се развали и не би
следвало да се дължи и каквато и да било част от уговорената цена за
изработката.
Не се установява обаче по никакъв
начин да е имало уговорка между дружеството и Стойковски изпълнението на
задължението на дружеството за прехвърляне на собствеността да се извърши, като
тази собственост бъде прехвърлена не на него, а на неговата майка. Може да се
отбележи само за пълнота, че евентуални подобни уговорки ответникът не би могъл
да установява със свидетелски показания поради забраната на чл. 164, ал. 1, т.
5 от ГПК (изменение на писмено съглашение, в което страната е участвала). От
своя страна, и в нотариалния акт от 2017 г. по никакъв начин не се упоменава,
че уговорената цена от 15 000 лв. е в този размер – над два пъти по-нисък
дори от данъчната оценка – поради това, че дружеството вече е получило
определени суми извън тази цена от купувача или от трети лица. Тъй като няма
забрана недвижими имоти да се продават на цени много под стойността им, би
следвало да се приеме, че това е цялата цена по продажбата. Съответно, тъй като
не се доказва връзка на тази продажба с уговорките между дружеството и
Стойковски от 2007 г., се оказва, че договорът от 2007 г. не може да бъде
изпълнен поради прехвърлянето на собствеността върху имота на трето лице –
майката на Стойковски.
Става дума обаче за невъзможност
за изпълнение на договора, причинена по вина на длъжника – дружеството, което е
следвало да прехвърли собствеността. Налице е известно разногласие в съдебната
практика дали при виновно причинена от длъжника невъзможност договорите се
развалят по право на осн. чл. 89 от ЗЗД, или подлежат на разваляне от кредитора
по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Преобладаващото становище обаче е, че чл. 89
не се отнася за случаите на виновна невъзможност – в противен случай не би
имало смисъл да се говори за разваляне с изявление на кредитора без даване на
срок, ако задължението е станало невъзможно (то винаги би било вече погасено по
право), а чл. 87, ал. 2 предвижда такава възможност.
Кредиторът, който може да развали
неизпълнения договор от 25.07.2007 г., е Димитър Стойковски. Няма данни той да
е правил изявление за развалянето му. По тази причина следва да се приеме, че
договорът към момента все още обвързва страните и всички претенции за връщане
на даденото по него от Стойковски или от трети лица за негова сметка са
преждевременни и затова – неоснователни, в това число връщането на сумата
4 000 лв., за която този състав на съда прие за установено, че е дадена от
Д.С. в изпълнение на задължението на нейния брат.
Отделно от това, дори договорът
да беше вече развален, претенциите за връщане на даденото по него биха имали
друго фактическо основание, т.е. биха представлявали друг иск (за връщане на
дадено на отпаднало основание), а не този, който е предмет на настоящото дело.
Настоящият иск е предявен на основание твърдения, че С. е дала сумата
4 000 лв. не в изпълнение на този договор, а с оглед бъдещо облигационно
отношение лично между нея и ответника. Не се установи тези нейни твърдения за
планирано, но невъзникнало облигационно отношение да са верни, а сумата да е
дадена поради тази причина, и това е достатъчно за отхвърлянето на иска.
Поради
всичко изложено искът следва да се отхвърли, а на ответника да се присъдят
направените от него разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на Д.Г.С., ЕГН **********,***,
за признаване за установено, че ответникът „Пимо-СВ“ ООД – гр. Пазарджик, ЕИК
*********, дължи на ищцата сумата 4 000 лв., дадена му от нея на
05.09.2014 г. с оглед бъдещо облигационно отношение между тях, до чието
възникване не се стигнало, заедно със законната лихва от 25.07.2017 г. до
изплащане на вземането, за което задължение е издадена заповед за изпълнение
№ 1758 от 27.07.2017 г. по ч.гр. дело № 2863/2017 г. на Пазарджишкия
районен съд.
Осъжда Д.Г.С. да заплати на „Пимо-СВ“
ООД сумата 625 лв., представляваща разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: