Р Е
Ш Е Н
И Е
№
323
гр.
Русе , 07.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, 6 ти състав,в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия:Елица Д.
при участието на секретаря Бисерка Василева, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 585 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация.
Производството по делото е
образувано по жалба на Д.И.П./ изпратена по подсъдност от АССГ/ срещу решение №
93-00-50/11.09.23г. на Главен секретар на ИА“ Медицински надзор“по заявление с
вх.№ 93-00-50/20.08.2023г., с което е предоставена информация по искането, но
със заличени данни по отношение длъжностни лица извършили проверка,медицински
специалисти ,предоставили писмени обяснения ,имена на лица по отношение на
които е установено адм.нарушение по КП 362/28.04.23г .и до всички писмени
становища ,обяснения и т.н. , т.е жалбата касае отказа за предоставяне на
заличените лични данни на дл.лица.
В жалбата се сочи, че решението не е мотивирано
с валидни аргументи, с които да се обори презумпцията за наличието на
надделяващ обществен интерес, поради което е постановен немотивиран и
незаконосъобразен индивидуален административен акт. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на решение, с което да се задължи
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" да
предостави исканият от заявителя достъп до обществена информация, съдържащ се в
Заявление №93-00-50/28.08.2023 г.
Ответникът – Главен секретар на ИА“ Медицински
надзор“-София , чрез процесуален представител в писмено становище посочва, че
жалбата е неоснователна и счита оспорения акт за законосъобразен. Сочи се, че
информацията, за която е постановен отказ не е обществена,респ. не е вярно
твърдението, че по отношение на заличените данни на служителите, извършили
проверката, съществува надделяващ обществен интерес. Искането за разкриването
на на информацията за имената и личните данни на проверяващите няма да доведе
до повече прозрачност и отчетност на ИАМН относно взетите решения, нито ще
гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите интереси
и задължения или ще разкрие незаконосъобразни/нецелесъобразни действия на
административния орган или длъжностните лица, както се твърди в жалбата. Сочи
се, че отказа респ.липсата на тази информация по никакъв начин не засяга
правата и законните интереси нито на заявителя, нито на други лица,тъй като предоставянето
на личните данни на проверяващите би могло единствено да доведе до разкриване
на самоличността им, а посредством това и на друга лична информация за тях, както
и да провокира евентуални нерегламентирани действия, вкл. и на саморазправа,
срещу тези лица. Акцентира ,че с оглед на това и по съображения за сигурност и
лична неприкосновеност при проведената процедура, установеното,че проверяващите
не желаят личните им данни да бъдат оповестявани и да стават достояние на широк
кръг лица, не е нарушена целта на закона относно информация, предоставяна чрез
достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ. Претендира юрисконкулско
възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е от заявителя в административното
производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и в срока, посочен в него.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Издаденото решение
в оспорената му част, с която е отказан достъп до обществена информация по
заявлението на оспорващия,касаещо предоставяне на лични данни , проверено на
основание чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, съдът
приема за законосъобразно. Заявителят като гражданин на Република България
/обстоятелство, което не е спорно/ е лице, което има право на достъп до
обществена информация /арг. чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ/.
Със Заявление №93-00-50/28.08.2023 г. от
жалбоподателката ,като майка ни непълнолетно лице,комуто са оказани болнични
грижи в УМБАЛ Канев Русе е поискано предоставянето
на копие от конст.протокол № КП -362/28.04.2023г без заличени данни , копие
отцялата преписка по проверката на
ответника ИАМН и информация за образувано Адмн.производство по отношение на
лекар-специалист хирург .
С оспореното частично решение
№ 93-00-50/11.09.23г. на Главен секретар на ИА“ Медицински надзор“по същото заявление с вх.№
93-00-50/20.08.2023г., с което е предоставена информация по искането,в частта на заличени данни по отношение длъжностни лица
извършили проверка,медицински специалисти ,предоставили писмени обяснения
,имена на лица по отношение на които е установено адм.нарушение по КП
362/28.04.23г. и
до всички писмени становища ,обяснения и т.н. , съдът установява, че се касае за жалба отказа за предоставяне
на заличените лични данни на дл.лица.
Оспореното решениет е издадено от компетентен орган
(задължен субект по см. на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ), в кръга на правомощията му по
закон. Решението е издадено от главен секретар на ИАМН, на който изрично са
възложени функции да се произнася по преписки по реда на ЗДОИ чрез Заповед №
РД-01-34/25.02.2021 г. на изпълнителния директор на ИАМН (приложена към
настоящия отговор). Спазена е писмената форма по чл. 59. ал. 1 от АПК, като
решението съдържа реквизитите по чл. 59. ал. 2 от АПК и по специално нормата на
чл. 38 от ЗДОИ, вкл. фактическите и правни основания във връзка с отказа да се
предоставят исканите документи, само в частта на личните данни. С оглед на това
следва да се приеме, че Решението в обжалваната част е издадено при липсата на
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
С
първото решение по процесната преписка по ЗДОИ с №93-00-50/21.08.2023 г.,влязло
в сила , което е обвързано тематично и функционално със съдържанието на
обжалваното Решение с №93-00-50/11.09.2023 г., на заявителя е предоставена
цялата информация, свързана с контролната дейност на ИАМН, от която същият,
респ. всички граждани, на които тя стане достояние по реда на ЗДОИ, да могат да
си съставят мнение за дейността на ИАМН без да се засягат интересите на трети
лица. Информацията, която представлява лични данни на лекарите, медицинските
специалисти и други лица. участвали в процеса на лечението на дъщеря й в УМБАЛ
Канев Русе, както и чувствителни лични данни във връзка със здравословното
състояние на пациента, са такива данни, по отношение на които ЗДОИ не се
прилага, тъй като те не са обществена информация, т.е. такава информация, от която
гражданите да могат да си съставят мнение за дейността на ИАМН.Този довод на АО
е в унисон с представените декларации.
По отношение на
оплакването, че не е проведена процедурата по реда на чл.31 от ЗДОИ относно
искане на изрично писмено съгласие на третите лица за предоставяне на личните
им данни са представени следните документи, поради което съдът го счита за
неоснователно, поради това ,че с :
- Писмо с
вх.№93-00-50/31.08.2023 г. до главния секретар на ИАМН, с което е заявено
писмено несъгласие да се предоставят личните данни на г-жа С.П. – държавен инспектор при ИАМН, в качеството й на член на комисията, извършила проверка
в УМБАЛ ,,Канев" АД гр. Русе, обективирана в
Констативен протокол № КП- 362/28.04.2023 г. със заличени лични данни на г-жа
С.П.
- Писмо с вх.№
93-00-50/11.09.2023 г. до главния секретар на ИАМН, с което е декларирано
несъгласие да се предоставят личните данни на д-р Г.Д. - държавен инспектор при
ИАМН, в качеството му на ръководител на комисията, извършила проверка в УМБАЛ
.,Канев" АД гр. Русе, обективирана в Констативен протокол № КП-
362/28.04.2023 г. със заличени лични данни на д-р Г.Д.
Няма спор ,че
първоначалното заявление са предоставени с първото решение всички изискани документи ,но със заличени лични данни на лицата, извършили
проверката, с оглед неразкриване на самоличността им пред жалбоподателя в
настоящото съдебно производство по аргументи, посочени в обжалваното Решение №
93-00-50/11.09.2022 г. на Главния
секретар на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" по ЗДОИ.
Въпреки заличената
информация, от съдържанието на писмата е видно и може да се направи категоричен
извод, че става въпрос за лицата, извършили проверката, която е предмет на
Заявление №93-00-50/28.08.2023 г. по ЗДОИ, както и това, че те са отказали
личните им данни да бъдат предоставени на заявителя-жалбоподател. Т.е Съдът
счита ,че представените документи доказват обстоятелствата, свързани с
провеждане на процедурата по чл.31 от ЗДОИ.
От предоставения
на заявителя към първото решение №93-00-50/21.08.2023 г. констативен протокол №
КП-362/28.04.2023 г., макар със заличени лични данни, същият жалбоподател може да си направи изводи за контролната
дейност на ИАМН, като не става ясно по какви причини са му нужни и имената и
личните данни на проверяващия екип, още повече при проведената процедура по
чл.31 ЗДИО.
Спорът се опира
дали е налице надделяващ обществен интерес при вече предоставена информация, но
със заличени данни.
Съдът счита, че разкриването
на информацията за имената и личните данни на проверяващите няма да доведе до
повече прозрачност и отчетност на ИАМН относно взетите решения, нито ще
гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на мнение за дейността
на ИАМН без да се засягат интересите на трети лица. Информацията, която
представлява лични данни на лекарите, медицинските законовите интереси и
задължения или ще разкрие незаконосъобразни/нецелесъобразни действия на
административния орган или длъжностните лица. както се твърди в жалбата. Това е
така, тъй като липсата на тази информация по никакъв начин не засяга правата и
законните интереси нито на заявителя, нито на други лица. Предоставянето на
личните данни на проверяващите би могло единствено да доведе до разкриване на
самоличността им, а посредством това и на друга лична информация затях, както и
да провокира евентуални нерегламентирани действия, вкл. и на саморазправа,
срещу тези лица. С оглед на това и по съображения за сигурност и лична
неприкосновеност проверяващите не желаят личните им данни да бъдат оповестявани
и да стават достояние на широк кръг лица, каквато е целта на закона относно
информация, предоставяна чрез достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ.
Именно това е смисълът на понятието „обществена информация" - независимо
от кого и по какъв повод е поискана информацията, ако тя е квалифицирана като
обществена, тя следва да може да стане достояние на обществото, без да засяга
личните данни на определени лица. които са свързани с дейността на съответната
администрация. Също така не се предполага, че такава информация обслужва
интересите на конкретни лица, а интересите на обществото като цяло и такава
информация е значима и важна за обществения интерес.
В този смисъл
доводите в жалбата , че надделяващият обществен интерес се доказва от факта, че
жалбоподателят в качество си на родител на непълнолетно дете е пряко
заинтересована от здравословното състояние на детето си и като такава има право
да бъде информирана за проведеното на дъщеря й лечение и извършената
впоследствие проверка на лечебното заведение във връзка с това лечение, е само
индиция за интерес на конкретно лице по повод на лечението на конкретен пациент,
но не и обществен такъв Нещо повече този личен интерес от конкретно лечение или
действията на регулатора по отношение на конкретно лечебно заведение в състава
му на лекуващ персонал , не обосновава
наличие на надделяваш обществен интерес нито по отношение на имената на
проверяващия екип, нито по отношение на имената на лекарите и медицинските
специалисти, които са участвали в конкретното лечение. Още повече, че
последните (имената на лекарите и медицинските специалисти, които са участвали
в конкретен лечебен процес) не са обществена информация и по отношение на тях
не следва да се преценява изобщо надделяващ обществен интерес .
Жалбата е
неоснователна и защото от страна на ИАМН/ ответника/ като задължен субект по
ЗДОИ, на заявителя /жалбоподател / е дължима само информацията, свързана с
осъществената от агенцията контролна дейност и до тази информация е даден
достъп на заявителя чрез предоставянето на копие от констативния протокол от
извършената проверка, което е и сторено , т.е заявителя е запознат с резултата
от контролната дейност на ИАМН.
Имената и личните
данни на лекарите и медицинските специалисти не са обществена информация/ още
повече ,че в проведената процедура по чл.31 от закона такава изрично е
отказана/ , а това че в при ответника се съхраняват документи, в които техните имена
и лични данни се съдържат по повод на осъществена проверка не означава, че ИАМН
е задължен субект за предоставянето им по реда на ЗДОИ. Тези данни не касаят
дейността на агенцията, а дейността на съответното лечебно заведение. По тази
причина на заявителя е предоставен само констативния протокол, в който е
обективирана контролната дейност на ИАМН, със заличени лични данни на лекари и
медицински специалисти, които са лекували определен пациент, тъй като лечебният
процес на конкретно лице не носи характеристиките на понятието „обществена
информация" и не може да е предмет на предоставяне по ЗДОИ. Т.е. това е
допълнителен аргумент за неоснователност на жалбата.
Естествено, че
съдът отчита значимостта на предоставянето на информацията за здравословното
състояние на детето, вкл. и копия от всички медицински документи, които родителят
може да получи по реда на чл.28 б от
Закона за здравето и от самото лечебно заведение, а не от ответника-ИАМН.
Несъстоятелно е твърдението, че от тези документи, които са част от
проверяваните документи по преписката, заявителят ще получи информация дали са
били спазени принципите на законосъобразност, целесъобразност, бързина и
процесуална икономия по отношение на ръководството, координацията и контрола в
ИАМН като по този начин заявителят ще си състави мнение за дейността на
агенцията. Нещо повече тези документи, съдържащи медицинска информация за
определен пациент, няма как да се квалифицират като обществена информация по
смисъла на ЗДОИ. Тези документи съдържат лични данни за здравословното
състояние на конкретно лице и то чувствителни лични данни, които не могат да бъдат публично достъпни по реда на предоставяне на обществена
информация по ЗДОИ. В същото време медицинските документи, които са прегледани
и проверени по време на проверката, са обективирани в констативния протокол,
който е предоставен на жалбоподателката без да е заличена информацията за
здравословното състояние на детето, с което тя получава информация за процеса
на проверката и проверените от служителите на ИАМН документи.
Относно имената на
нарушителя в констативния протокол в т.6 също предоставен ,видно от пеписката,
е посочено само констатираното нарушение, поради което в решението е
постановено, че в констативния протокол е констатирано самото нарушение, но не
и нарушителя. Едва със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) се индивидуализира нарушителя, като същият се посочва като
лице (ФЛ или ЮЛ). срещу което се съставя акта. Тук е мястото да се посочи, че
евентуално при наличие на съставен АУАН ,тази информация няма да е обществена
по реда на ЗДОИ ,поради наличието на специален закон- ЗАНН
Доводът на съда е
,че противно на твърденията в жалбата не е налице надделяващ обществен интерес
за предоставянето исканата информация по отношение на лични данни на лицата
извършили проверката, респ.тези които са извършили нарушение по одитния доклад
и жалбата е неоснователна
Поради което и водим от горното и на
осн. чл. 172, ал. 2 АПК вр. с чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, съдът
.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЯ
жалбата на Д.И.П. срещу решение № 93-00-50/11.09.23г. на Главен секретар на ИА“
Медицински надзор“по заявление с вх.№ 93-00-50/20.08.2023г., с което е
предоставена информация по искането, но със заличени данни по отношение
длъжностни лица извършили проверка,медицински специалисти ,предоставили писмени
обяснения ,имена на лица по отношение на които е установено адм.нарушение по КП
362/28.04.23г.и до всички писмени становища ,обяснения и т.н. , т.е в частта на
заличените данни.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: