Р Е Ш Е Н И Е
№ 556 / 24.7.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито
съдебно заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Я. В., като разгледа докладваното от съдия
Видев административно дело № 598 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на „Авто Прециз – И. 1“ ЕООД против Писмо № 37-02-20-19/4/13.03.2019 г.,
съдържащо отказ за издаване на разрешение за обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Жалбоподателят – „Авто Прециз – И. 1“ ЕООД – излага съображения за нарушение на материалния
закон при издаването на обжалваната
заповед. Поддържа жалбата си и чрез законния и процесуалния си представители в
проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът –
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна чрез
процесуалния си представител в писмено становище, обективирано в
придружителното писмо, с което е изпратена преписката. Не изпраща представител
в проведеното съдебно заседание.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок
от лице, засегнато от издаването на обжалваното писмо, доколкото същото е
подало искане за издаване на разрешение, като с писмото е постановен отказ по
направеното искане. Разгледана по същество жалбата е основателна:
От събраните по делото доказателства се установява
фактическа обстановка, която не е спорна между страните, а спорна е правната
ѝ интерпретация:
Жалбоподателят е подал Заявление с рег. №
37-02-20-19/14.02.2019 г., с което е поискал да му бъде издадено разрешение за
извършване на теоретично и практическо обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на ПМС. Към заявлението кандидатът е приложил
освен документи, свързани с необходимата квалификация и свидетелство за съдимост.
Видно от същото е, че управителят и едноличен собственик на дружеството С.Г.И.
не е осъждан но има наложено административно наказание. Същото му е наложено по
нахд № 58/1029-2001, като с решение на Районен съд – Пазарджик от 16.11.2001
г., влязло в сила на 17.12.2001 г., като на основание чл. 78а от НК И. е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца. Преценявайки представените документи ответникът е стигнал до извода, че
жалбоподателят не отговаря на изискванията за издаване на поисканото
разрешение, тъй като С.Г.И., който е заявен от жалбоподателя като ръководител
на учебната дейност и преподавател по теоретично и/или практическо обучение е
лишаван по съдебен ред от правото да управлява МПС. Затова ответникът е издал
обжалваната заповед за отказ. Като правни основания за издаването ѝ са
посочени чл. 11а, ал. 2, т. 2 и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба № 37 от
2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда
за издаване на разрешение за тяхното обучение. Тези разпоредби предвиждат
следното:
Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 2008 г.) (2) Ръководителят на
учебната дейност трябва да отговаря на следните изисквания:
2. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер
или да не е лишаван по съдебен ред от правото да управлява МПС;
Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 3 от 2008
г.) Преподавателят по теоретично и/или практическо обучение отговаря и на
следните изисквания:
2. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер
или не е лишаван по съдебен ред от правото да управлява МПС;
Видно от цитираните разпоредби е, че
лишаването по съдебен ред от правото да управлява МПС е отрицателна
предпоставка, за да бъде едно лице да бъде ръководител на учебната дейност,
както и преподавател в учебен център. Но според настоящия съдебен състав, в
случая неправилно ответникът е приел, че С.И. е лишаван по съдебен ред от
правото да управлява МПС. Обстоятелствата, че е било образувано наказателно
дело, както и че му е било наложено наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ са ирелевантни, тъй като не е налице лишаване по съдебен ред. Наредбата
има предвид лишаване по съдебен ред от правото да управлява МПС в смисъл на
налагане на наказание по НК, след проведено съдебно наказателно производство. В
случая не е наложено такова наказание, нито е проведено такова производство.
Напротив, изрично в съдебното решение е посочено, че И. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Налагането
на административно наказание е специфична административнонаказателна дейност,
която е различна от лишаването от правото по съдебен ред, дори и в случаите
като настоящия, при който административното наказание е наложено от съдебен
орган. В случая Районен съд – Пазарджик е действал, като
административнонаказващ орган, а не като правораздавателен такъв. Следователно
в случая не е налице отрицателната законова предпоставка ръководителят на
учебната дейност и преподавател в учебния център на жалбоподателя С.Г.И. да е
лишаван по съдебен ред от правото да управлява МПС.
Затова, обжалваната заповед е издадена в несъответствие в посочение
в нея относими материалноправни разпоредби на чл. 11а, ал. 2, т. 2 и чл. 13,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение.
Поради това, същата следва да бъде отменена, а преписката – да бъде върната на
ответника със задължителното указание да се произнесе в 15-дневен срок по
Заявление с рег. № 37-02-20-19/14.02.2019 г., като има предвид установеното по
настоящото дело обстоятелство, че С.Г.И. не е лишаван по съдебен ред от правото
да управлява МПС.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията за
разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат присъдени разноски за платена
държавна такса в размер на 50 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв., т.е. общо 550 лв.
Затова Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя Писмо № 37-02-20-19/4/13.03.2019 г., съдържащо отказ по отношение
на „Авто Прециз – И. 1“ ЕООД за издаване на разрешение за обучение на кандидати
за придобиване на правоспособност за управление на МПС, издадено от
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Изпраща делото като преписка на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за произнасяне при спазване на
дадените задължителни указания и срок в мотивите на настоящото решение.
Осъжда Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на „Авто Прециз – И. 1“ ЕООД разноски по делото в размер
на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия
съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /П/
С решение № 10640 от 03.08.2020 г. по адм. дело № 12533/2019 г. на ВАС -ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 556/24.07.2019 г. по адм. дело № 598/2019 г. на Административен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.