Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.09.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в
заседание при закрити врати на двадесет и
осми август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС
МАДЖЕВ
при секретаря
Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 949 по описа за 2017
г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Производството по т. д. № 949/2017 г. е образувано по
реда на чл.625 и сл. ТЗ по молба на „Т.Е.“ ООД ***, за откриване производство
по несъстоятелност на „С.П.Б.” ЕООД, ЕИК ********.
С молба от 08.03.2017 г. подадена от „Т.Е.“ ООД *** е
поискано на основание чл. 625 ТЗ откриване на производство по несъстоятелност
спрямо търговско дружество - „С.П.Б.” ЕООД, ЕИК ********. В молбата се твърди,
че ответното дружество се е намирало в продажбени правоотношения с трето за
процеса лице – „Т.-**“ ЕООД, което като продавач е доставило на ответника по
молбата през 2014 г. и 2015 г. стоки в размер на сумата от общо 553 070,46
лв., за което са били издадени и общо пет броя фактури, за чиято цена било
осъществено частично плащане на част от стойността по три от фактурите, а за
останалите парични задължения, като насрещна престация съставляваща цена за
доставени стоки, от купувача не било предприето погашение, въпреки настъпилата
изискуемост. Така на 01.03.2017 г. молителя чрез договор за цесия сключен с
носителя на вземанията по издадените 5 броя фактури описани в молбата, придобил
част от вземанията на „Т.-**“ ЕООД с длъжник ответника, а именно непогасените
части от продажна цена по издадените фактура № **********/29.04.2014 г. с
остатъчно вземане за цена по нея в размер на 18 450,02 лв. и фактура №
**********/29.04.2014 г. с остатъчно вземане за цена по нея в размер на
10 970,40 лв. Поддържа се, че в приложение на изискванията на чл. 99, ал.
3 ЗЗД стария кредитор „Т.-**“ ЕООД е уведомил длъжника и ответник по настоящата
молба за цедирането на част от вземанията по продажбените правоотношения, за
които са издадени съответните две фактури, като го е известил за новия кредитор
и молител в настоящото производство „Т.Е.“ ООД и задължението на длъжника при
предприемане на изпълнение да осъществи същото в полза на новия кредитор –
цесионер. В молбата се поддържа, че ответното дружество е признало наличието на
непогасените парични задължения, като негови такива, доколкото е завел
издадените фактури за тях в счетоводството си и ги е включил в подадени до НАП
справки-декларация, а освен това е осъществил и частично погашение относно
вземанията по тези фактури. Молителят се позовава на това, че след 29.04.2014
г. от ответника не са предприемани никакви плащания по дължимите остатъци по
продажна цена във връзка с доставени стоки по описаните в молбата фактури,
което според кредитора означава, че именно от тази дата дружеството-длъжник е изпаднало
в състояние на неплатежоспособност. Допълва се, че при изложените факти и
отсъствие на действия насочени към погашения на изискуеми парични притезания в
период над 30 месеца, то не може да се допусне, че ответника изпитва временни
затруднения. Същевременно се отбелязва, че към датата на подаване на молбата по
чл. 625 ТЗ ответното ЕООД не разполага с имущество, което да е достатъчно и да
му позволи да удовлетвори паричните задължения, чиито адресат е. Това разбиране
се подкрепя от молителя с обстоятелството, че на 09.03.2015 г. ответника се е
разпоредил с множество недвижими имоти, като ги е прехвърлил чрез извършването
на апортна сделка в капитала на две други търговски дружества, респективно
допълва, че изграждането на тези имоти е акумулирало възникването на паричните
дългове към „Т.-**“ ЕООД и молителя, а и към други кредитори. Акцентира се и
върху това, че ответния длъжник не бил обявил съответно на задълженията си
според ТЗ и ЗТР годишния си финансов отчет за 2015 г., което според молителя цели
прикриване на евентуално състояние на свръхзадълженост при „С.П.Б.” ЕООД.
Всичко това формира у молителя убеждението да счита, че спрямо ответното
дружество са налице предпоставките нужни за откриване на производство по
несъстоятелност. Това бил и единствения възможен подход за постигане на
справедливо удовлетворяване на натрупаните дългове към кредиторите му. Ето защо
се иска постановяване на решение, с което да се обяви неплатежоспособността на
търговско дружество - „С.П.Б.” ЕООД, ЕИК
********, респективно ако не се разкрият предпоставките за соченото основание,
то при условията на евентуалност дружеството да се обяви за свръхзадължено,
като с решението се определи началната дата на неплатежоспособността, респективно
свръхзадължеността и да се открие производство по несъстоятелност на посочения
търговец. Желае се при позитивно решение и присъждане на направените за целите
на производството разноски от молителя, вкл. такива за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът
по молбата - „С.П.Б.” ЕООД до когото е изпратено съобщение до отразения в ТР
негов адрес на управление с копие на молбата и приложенията по нея, което
съобщение е връчено при приложение хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК не депозира
отговор на молбата.
Съдът, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Представен е договор от
25.01.2013 г. подписан между „С.П.Б.” ЕООД /възложител/ и „Т.-**“ ЕООД
/изпълнител/, въз основа на които от възложителя е извършено възлагане на
изпълнителя да изпълни „до ключ“ следния проект : Реконструкция на части от електропроводна
линия ВЛ 110 кV
Суходол, като е
уговорено, че изпълнението на възложената работа трябва да се случи съобразно
техническо задание. На свои ред възложителя е приел да заплати на изпълнителя
за извършените от него дейности по договора общата сума възлизаща на
1 362 815 лв., с вкл. ДДС. Към този договор за СМР е бил подписан и
Анекс от 04.07.2014 г. посредством които страните са възприели изменение в
създалото се облигационно правоотношение, а именно допълнителни видове СМР по
обекта ясно обозначени в т.1.1. от договора, като уговореното допълнително
възнаграждение по тези нововъзложени дейности, което възложителя е възприел да
заплати възлиза на сумата от 100 000 лв. /без ДДС/.
Според представени и
приети за писмени доказателства по делото фактури с № **********/29.04.2014 г.,
№ **********/29.04.2014 г., № **********/29.04.2014 г., № **********/19.01.2015
г. и № **********/19.01.2015 г. се установява, че страна на търговско дружество
„Т.-**“ ЕООД е осъществено фактурирането на стойности на предоставени услуги в
полза на ответника - „С.П.Б.” ЕООД, като основанията за издаването на
цитираните първични счетоводни документи са формулирани, както следва :
удържане на сума в размер на 5 % от стойността на дейностите по договор от
25.01.2013 г. под формата на гаранция за добро изпълнение от изпълнителя /22
437,74 лв. с вкл. ДДС/; плащане на възнаграждение по договор от 25.01.2013 г.
за реконструкция на електропроводна линия ВЛ 110 кV Суходол, в участъка от стълб № ** до стълб № 7А, реконструкция
на електропроводна линия ВЛ 110 кV Суходол, в участъка от стълб № ** до стълб № **посредством изместване на съществуващ стълб № **,
част от електропроводна линия ВЛ 110 кV Суходол чрез монтиране на нов стълб № **, ориентиран, като краен и
изместване на съществуващ стълб № 7А, част от електропроводна линия ВЛ 110 кV
Суходол чрез монтиране
на нов стълб № **ориентиран, като краен /298 101,46 лв. с вкл. ДДС/; удържане
на сума в размер на 7 % от стойността на дейностите по договор от 25.01.2013 г.
под формата на гаранция за добро изпълнение от изпълнителя /13 164,48 лв. с
вкл. ДДС/; окончателно плащане на възнаграждение по договор от 25.01.2013 г.
след осъществено приспадане на суми по 10 броя издадени фактури в периода от
31.01.2013 г. до 19.01.2015 г. /119
240,13 лв. с вкл. ДДС/; плащане на възнаграждение по анекс за проектиране,
съгласуване и изграждане на изискуеми релейни защити за оборудване на изводните
полета 110 кV
Суходол, в участъка от
стълб № ** до стълб № 7А,
реконструкция на електропроводна линия ВЛ 110 кV Суходол, в участъка от стълб № ** до стълб № **посредством изместване на
съществуващ стълб № **, част от електропроводна линия ВЛ 110 кV
Суходол чрез монтиране
на нов стълб № **, ориентиран, като краен и изместване на съществуващ стълб №
7А, част от електропроводна линия ВЛ 110 кV Суходол чрез монтиране на нов стълб № **ориентиран,
като краен /120 000 лв. с вкл. ДДС/. Общият формиран паричен дълг по така
посочените фактури възлиза на сумата от 572 943,81 лв. Същите са
едностранно подписани от представител на дружеството техен издател - „Т.-**“
ЕООД.
От молителя е ангажирана
и счетоводна справка от 28.02.2017 г., която е подписана от Управителя и Гл.
счетоводител на дружеството издател на фактурите - „Т.-**“ ЕООД, в която
присъстват задълженията произтичащи от всяка една от изброените път броя
фактури, както и данни за осъществени частични погашения по 3 от фактурите в
размер на 115 865, 38 лв. Отбелязано е, че след тези погашения оставащата
незаплатена сума по издадените пет фактури възлиза на сумата от общо
437 205,08 лв.
Съгласно договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ сключен на 01.03.2017 г. между „Т.-**“ ЕООД
/цедент/ и молителя „Т.Е.“ ООД /цесионер/ се установява, че в полза на
цесионера са били прехвърлени вземания, чиито дотогавашен кредитор е бил „Т.-**“ ЕООД в размер на сумата от
18 450,02 лв., което съставлява остатък от задължение по фактура №
**********/29.04.2014 г., и в размер на сумата от 10 970,40 лв., което съставлява остатък от задължение по
фактура № **********/29.04.2014 г. Длъжник по така транслираните вземания е
ответника - „С.П.Б.” ЕООД.
Видно от Нотариална
покана отправена от „Т.Е.“ ООД /цесионер/ до „С.П.Б.” ЕООД се установява, че
новия кредитор „Т.Е.“ ООД е известил длъжника „С.П.Б.” ЕООД за извършеното
прехвърляне на част от вземания в размер на 29 420,42 лв., чиито носител е
бил „Т.-**“ ЕООД придобити с договор за цесия от 01.03.2017 г. от „Т.Е.“ ООД. С
тази покана новия кредитор е заявил пред длъжника, че считано от момента на
получаването й плащанията на вземанията, които са придобити по договора за
цесия следва да се извършват в полза на „Т.Е.“ ООД,, която се явява новия им
титуляр. Освен това е посочено, че от
ответника се очаква доброволно изпълнение на задължението да се заплати сумата
от 29 420,42 лв. в рамките на 3 дни, считано от получаването на
уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което е инкорпорирано в обсъжданата
нотариална покана. Отправено е й предупреждение за мерките, които новия
кредитор възнамерява да предприеме спрямо длъжника в хипотезата на
неосъществено доброволно плащане на паричния дълг в рамките на предоставения за
това срок. Според нотариално удостоверяване на Нотариус – М.Д.-С., с рег. номер
621, с район на действие СРС се установява, че посочената нотариална покана е
била връчена на адресата й на датата – 02.03.2017 г. чрез законния представител
на „С.П.Б.” ЕООД – Управителя Г.М..
В производството е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, като от изслушаното и прието без
възражения заключение на вещотото лице – А. по отношение на осчетоводяването и
плащанията във връзка с издадените от „Т.-**“ ЕООД пет броя фактури цитирани
по-горе, чието основание е действащия договор за СМР подписан на 25.01.2013 г.
се установява следното : невъзможният контакт с ответното дружество- „С.П.Б.” ЕООД, защото същото не пребивава на
адреса на търговската си регистрация, препятства извършването на проверка в
счетоводните му записвания, вкл. относно задълженията по цитираните пет броя
фактури. Извод за осъществено осчетоводяване все пак се формира от експерта,
като същия се позовава на това, че въпросните пет фактури са включени във
водените от „С.П.Б.” ЕООД дневници за
покупките. Проверката на данните в установените дневници за покупките
потвърждава същите стойности на фактуриране на услугите с тези отразени в
самите фактури. Даден е и отговор, че плащанията от страна на „С.П.Б.” ЕООД са
извършени на 28.04.2014 г. в размер на сумата от 74 258,74 лв. и на 09.10.2015 г. в размер на 292 650 лв.,
но не е ясно за погаяването на кои конкретни задължения на „С.П.Б.” ЕООД са
изпълнени тези парични платежи.
Представени са след изискване от НАП постановление за
налгане на обезпечителни мерки от 30.09.2016 г. спрямо длъжника - „С.П.Б.” ЕООД,
които обезпечителни мерки обхващат наложен запор върху текущи суми и бъдещи
постъпления по банкови сметки разкрити от дружеството във всички функциониращи
в пределите на Р. България банки и клонове на чуждестранни банки. Така
наложените обезпечителни мерки са вписани от страна на НАП в ЦРОЗ на датата –
19.10.2016 г.
На основание чл. 186 ГПК след изискване от СДВР –
Отдел „Пътна полиция“ по делото е събрано за доказателство Извлечение от
Централна база данни на АИС – КАТ към 25.07.2017 г. за отбелязвания по
отношение на дружеството – „С.П.Б.” ЕООД, от която е видно, че относно този
правен субект в АИС не фигурират данни за регистрирани ППС.
Налична е справка от Служба по вписванията при Агенция
по вписванията, която е отрязява данните за извършените към 07.03.2017 г.
впиавания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на „С.П.Б.” ЕООД
в периода от 01.01.1992 г. до 07.03.2017 г.
В справката присъстват множество вписвания на различни обстоятелства във
връзка с разпореждания с недвижими имоти и учредяване на вещни права,
респективно вписване на договорни ипотеки. От тази справка се забелязва, че на
датата 09.03.2015 г. от страна на дружеството - „С.П.Б.” ЕООД са вписвани два
апарта на притежавани от него недвижими имоти, чиято индивидуализация присъства
в справката, като дружествата получаващи в патримониума си тези имоти са „П.У.“
АД и „П.У. 2“ АД, а на свои ред „С.П.Б.” ЕООД получава акционерно участие в
тези новоучредени акционерни дружества.
Видно отново от заключението на ССЧЕ, неоспорено и прието от съда като компетентно
изготвено, за изследвания период 2013 – 2016 г. /по данни от ГФО изготвени и
предоставени в ТР и НАП за 2013, 2014 и 2015 години/ активите на „С.П.Б.” ЕООД
са структурирани, както следва : за 2013 г. общ размер на активите –
28 530 лв., като от тях 25 856 лв. са дълготрайни и 2 674 лв. –
краткотрайни; за 2014 г. общ размер на активите – 29 295 лв., като от тях 27
498 лв. са дълготрайни и 1 797 лв. – краткотрайни; за 2015 г. общ размер на
активите – 47 379 лв., като от тях 44 445 лв. са дълготрайни и 2 934 лв. –
краткотрайни; по отношение на 2016 г. излседването е невъзможно, защото няма
никакви източници, от които са се изведат търсените данни за активите на
дружеството, предвид това, че няма достъп до неговото счетоводство и не е
публикуван в ТР при АВ, респективно предаден в НАП ГФО за 2016 г. На база тези
данни от вещото лице са дадени коефициентите за ликвидност при иследваното
дружество в рамките на периода от 2013 г. до 2015 г. и те са следните : КОЛ за
2013 г. е 0,5919, за 2014 г. е 1,1323 и за 2015 г. е 0,0642. При другите
коефициенти за ликвидност също се забелязват неблагоприятни стойности излизащи
извън възприетите референтни такива. Дадено е мнение, че показателите за
ликвидност индикират невъзможност на дружеството да погасява краткосрочните си
задължения към 31.12.2013 г. и след постигане на известно подобрение към
31.12.2014 г., то отново към 31.12.2015 г. стойностите на показателите
индикират силно изразена невъзможност на дружеството да покрива краткосрочните
си задължения посредством краткосрочните активи с които разполага. Така също в
заключението на експерта присъства извод, че считано от 2015 г. „С.П.Б.” ЕООД е
прекратило дейността си, защото считано от 2015 г. няма данни за реализация на
приходи от търговска дейност, а така също субекта не подава ГФО и не се открива
на регистрирания си адрес на управление. Вещото лице е изследвало подробно и
структурата на активите на търговеца „С.П.Б.” ЕООД, като е посочило, че
преобладаващия дял е на дълготрайните такива, като основен дял към 2013 и 2014
г. в тях заемат ДМА, респективно ДФА
варират в стойности от 2% до 2,5 %, съответно към 2015 г. тази тенденция
се обръща и основния дял е на ДФА – 89,68 %, а ДМА се ограничват до 10,32 %
основно такива в процес на изграждане. При краткотрайните активи анализът
показва, че дружеството не разполага с материални запаси. Краткосрочните
вземания покриват 93,68 % към 31.12.2013 г.; 89,98 % към 31.12.2014 г. и 99,35
към 31.12.2015 г. По отношение структурирането
на пасивите на дружеството от вещото лице се отбелязва, че основен дял в тях
заемат задълженията над 1 година, като към 31.12.2015 г. всички задължения на
дружеството са отразени в неговия ГФО, като краткосрочни, което създава
състояние на рязко влошаване на коефицинтите за ликвидност. Предмет на анализ в
заключението е и съотношението между имуществото на дружеството и паричните му
задължения, като към 31.12.2013 г.и 31.12.2014 г. показателя е 0,94 % и 0,96 %,
което означава, че към тези моменти имуществото на „С.П.Б.” ЕООД не е било достатъчно за
покриването на задълженията му. Към 2015 г. съотношението имущество/задължения
индикира стойност по-висока от единица, което означава, че имуществото на
дружеството е в параметри позволяващи да покрие задълженията на същото. Евентуалните
разноски по несъстоятелността на ответника според оценката на вещото лице биха
варирали около сумата от 19 000 лв.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност
предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл.
608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е
подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в
разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ;
длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска
сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово
търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието
на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай е налице предвидената от закона процесуалноправна предпоставка - сезираният съд е този по
седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът,
съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка,
Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно
държавно вземане. В конкретния случай, съдът е сезиран с молба от дружество
изтъкващо се за кредитор, което се явява легитимирано лице по смисъла на чл.
625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на
производството – длъжникът - „С.П.Б.” ЕООД е
търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда
следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност,
като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се
до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността
съгласно чл. 608, ал.
1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да
изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори,
чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на
длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни
държавни вземания.
Търговски са сделките,
сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така
и тези изрично изброени в чл.1 ал.1 от ТЗ, независимо от качеството на страните
(чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са
установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи,
независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за
такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, като негов носител следва да бъде молителя
поддържащ да е неудовлетворен кредитор на вземане произтичащо от търговска
сделка. Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за
което се прилагат общите правила на гражданското право.
В производството по несъстоятелност на съда е възложено да събира службено
доказателства за финансово-икономическото
състояние на длъжника, но не и за вземанията на молителя, съответно
присъединения кредитор, който следва да установи твърдяното изискуемо и
ликвидно вземане при условията на пълно и главно доказване.
В случая
съдът е сезиран от молителя „Т.Е.“ ООД, като последното поддържа да разполага с
ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответния търговец, като това вземане се
сочи да е било придобито от страна на молителя посредством сключен договор за
цесия с първоначалния кредитор по него, а именно „Т.-**“ ЕООД. На свои ред
вземането, с което цедента „Т.-**“ ЕООД се е разпоредил и прехвърлил
посредством договорния способ за транслиране на вземания /договора за цесия от
01.03.2017 г./ се поддържа да е възникнало от неизпълнение на търговска
сделка-договор за изработка от 25.01.2013 г. сключена между първоначалния
кредитор „Т.-**“ ЕООД в качеството му на изпълнител и ответника по молбата
- „С.П.Б.” ЕООД. Най-напред при този
начин на конструиране на правоотношенията, посредством които „Т.Е.“ ООД твърди
да е станало носител на вземане произтичащо от неизпълнение на търговска
сделка, а именно пряка търговска сделка – /договор за изработка/ и вторична
сделка /договор за цесия/, чиито преследвани правни последици са единствено да
се прехвърли част от паричното вземане създало се по пряката сделка, съдът намира
за нужно да посочи, че правоотношението по вторичната прехвърляща част от създаденото по
пряката търговска сделка вземане не създава промяна в характера на това вземане,
а единствената промяна, която договора за цесия внася в отношенията между стар
и нов кредитор и длъжник по вземането е прояманата в носителя на вземането, а
именно вместо „Т.-**“ ЕООД негови носител е станал цесионера - „С.П.Б.” ЕООД. За
да се прецени обаче, дали вземането, за което молителя настоява да е титуляр се
е породило и съществува в търговския оборот, то на първо място тряба да се
изследва първичното правоотношение, което се твърди да е неговия пряк източник,
а именно договора за изработка сключен на 25.01.2013 г. между „С.П.Б.” ЕООД,
като възложител и „Т.-**“ ЕООД, като изпълнител, както и параметрите на
осъщественото по него изпълнение на договорените правата и задължения.
Сезираният съд не подлага на съмнение, че такъв договор е бил подписан, защото
същия е приложен в кориците на делото, като предметното му съдържание и субекти
бяха пордобно анализирани вече в изложението на настоящия съдебен акт. За да
възникне правото на изпълнителя да получи възнаграждение по този договор, то
следва да се проведе пълно и главно доказване на това, че „Т.-**“ ЕООД в качеството му на изпълнител е
извършило възложените му дейности по обекта предмет на изработката, в
съответното, количествено и качествено отношение съобразно установеното по
договора техническо задание, както и срочното изпълнение на работата. Освен
това трябва да се установи, че работата е била предадена от изпънителя на
възложителя, а последния я е приел без да има възражения относно нея. Дейсвително
анализа на събраните доказателства не показва да са ангажирани преки такива във
връзка с конкретното извършване на работата – констативни протоколи и подписани
актове по образец, както и за въвеждане на обекта в експлоатация и получаване
на разрешение за ползване – така т. 6.2. от договора от 25.01.2013 г.
Представените и приети по делото пет броя фактури,в които са остойностени
дължими възнаграждения за осъществени дейности по договора, както и здължения
за изплащане на удържани аванси за добро изпълнение също са едностранно
подписани само от представител на изпълнителя, но не и от такъв на възложителя.
Това означава, че й тези първични счетоводни документи сами по себе си не
изпълват доказателствената функция по установяване извършването и приемането на
вложената от изпълнителя работа по обекта. Същевременно обаче от приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице се устаноява това, че при
осъщетвена от него проверка във водените при ответника – възложител „С.П.Б.”
ЕООД дневници за покупките са включени процените фактури с №
**********/29.04.2014 г., № **********/29.04.2014 г., № **********/29.04.2014
г., № **********/19.01.2015 г. и № **********/19.01.2015 г. Това действие на ответника създава основание
да се приеме, че тези фактури са били предмет на осчетоводяване в неговото
счетоводство. Нещо повече по част от фактурите е осъществено частично погашение
чрез плащания предприети от възложителя в полза на „Т.-**“ ЕООД, което пък
означва, че възложителя е признал изпълнението на възложената работа по
договора от 25.01.2013 г., която е фактурирана по цитираните по-горе пет броя
фактури, респективно я е приел, като е осъществил и частично изпълнение на
насрещната си престация да заплати уговореното според договора възнаграждение
за изработеното от наоварения с работата изпълнител. Изложеното мотивира
сезирания съд да възприеме, че паричните вземания, които молителя поддържа да
са възникнали в полза на първоначалния кредитор „Т.-**“ ЕООД са доказани по
своето основание и размер, като техен длъжник е възложителя по облигационното
правоотношение създадено по договора за изработка - С.П.Б.” ЕООД. По въпросът,
дали този договор за изработка има характера на търговска сделка по смисъла на
чл. 286 ТЗ, то отговорът е еднозначен – тази сделка е тъговска, защото страните
по нея са търговци и са встъпили в нея именно по повод осъществявана от тях
търговска дейност по занятие. Преценявайки обаче кредиторовото качество на „Т.Е.“
ООД, което се заявява от същото на основата на сключения цесионен договор,
настоящата съдебна инстанция намира, че такова не е успешно доказано по
отношение на ответника - С.П.Б.” ЕООД. Анализът на ангажирания договор за цесия
несъмнено показва, че същия е действителен, като цесионера „Т.Е.“ ООД е
придобил валидно от цедента - „Т.-**“ ЕООД парично вземане възлизащо на сумата
от общо 29 420,42 лв., което е сбор на сумите от 18 450,02 лв., което
съставлява остатък от задължение по фактура № **********/29.04.2014 г., и от
10 970,40 лв., което съставлява
остатък от задължение по фактура № **********/29.04.2014 г. За да може обаче
длъжника по прехвърленото вземане да стане отговорен спрямо цесионера, то е необходимо
реализацията на още един факт със съществено правно значение, а именно за да
може цесията да се сметне за породила действие спрямо длъжника, то трябва да е
надлежно изпълнено въведеното условие по чл.99, ал.3 ЗЗД изискващо съобщението
до длъжника относно случилата се цесия да е направено от предишния кредитор,
тоест от цедента - „Т.-**“ ЕООД. Представените от молителя доказателства обаче
съвсем не показват реализацията на това условие. Напротив уведомяването на
длъжника за цедираното вземане, което е инкорпорирано в приложената и обсъдена
нотариална покана категорично показва, че изхожда не от цедента, както изисква
нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а от цесионера, тоест от новия кредитор - „Т.Е.“ ООД, чрез пълномощника му адвокат Н.. Необходимостта
от уведомяване на длъжниак от страна на цедента по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
не може да бъде преодоляна и изключена по волята на страните сключили договора
за цесия /стария и новия кредиор/, каквато уговорка съществува в т. 7 от
цесионния договор, а именно цесионера да носи задължението за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане, защото длъжника няма качеството на страна по
облигационното правоотношение създадено с договора за цесия и в този смисъл не
може да бъде обвързан от уговорките постигнати в него. Обвързването на длъжника
със задължението да изпълни в полза на новия кредитор се постига единствено
чрез свеждане до знанието му на това, че дадено негово задължение е било
транслирано от досегашния му кредитор на нов такъв, като автор на изявлението
за прехвърляне, всякога трябва да е стария кредитор. Не сме изправени и пред
хипотезата, в която уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба /молбата по чл. 625 ТЗ/ на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника , на основание
чл.99 ал.4 ЗЗД, затова защото подобно уведомление с автор цедента няма сред
доказателствения материал приобщен по делото. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска , на
основание чл. 235 ал.3 ГПК. Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4 ЗЗД не е породила своето действие спрямо длъжника – „С.П.Б.” ЕООД, а оттам и
молителя не може да се легитимира с кредиторово качество, каквото поддържа да
има спрямо ответника по молбата с основание чл. 625 ТЗ и не може успешно да
инициира откриване на производство по
несъстоятелност на търговеца - „С.П.Б.” ЕООД, а като последица от това молбата
му трябва да бъде отхвърлена.
С оглед негативния изхода на делото по
отношение на молителя, то същия няма право на разноските, които е реализирал за
провеждане на настоящото производство и такива не следва да му се присъждат с
постановяваното решение, защото същото е отхвърлително по смисъла на чл. 631 ТЗ.
Водим
от горното и на основание чл.631 ТЗ, СГС
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл.625 от ТЗ, предявена от „Т.Е.“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Сердика“, ж.к. „*******“, ул. „*******срещу
„С.П.Б.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** за
обявяване на ответното дружество в неплатежоспособност, а при условията на
евентуалност в свръхзадълженост и откриване на производство по несъстоятелност
на основание чл.630, ал.1 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен
срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – София.
СЪДИЯ: