Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 27.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Албена
Янакиева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15910 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу М.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5000,00 лв., представляваща левовата равностойност на 5000,00 германски марки, по договор за заем, сключен на 01.04.1998 г., сумата 4000,00 лв., договорна лихва за просрочие на главницата, дължима за периода 01.08.1998 г. – 28.03.2001 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба – 12.07.2001 г. до окончателното им изплащане, и сумата 890,00 лв., на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), за което вземане въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 941/2001 г. на ВРС, IX състав, решение по гр.д. № 786/2002 г. на ВОС и определение № 737/29.12.2002 г. по гр.д.№ 2685/2002 г. на ВКС, V ГО, е издаден изпълнителен лист на 21.02.2005 г. и образувано изпълнително дело № 20177370400156, по описа на ЧСИ ***, с рег.№ 737, с район на действие – ОС – Добрич, поради погасяването му по давност след издаване на изпълнителния лист.
В исковата молба се твърди, че претендираното от ответника вземане по изпълнителния лист е погасено по давност, тъй като в молбата за образуването на изпълнително дело № 72/2005 г. на ВРС, подадена на 14.03.2005 г., ответникът е посочил като способ – спиране на търговската дейност на длъжника, което не е предвидено в закона изпълнително действие, поради което образуването на изпълнителното дело само по себе си не е прекъснало започналата да тече давност от влизане в сила на решението, на 11.04.2003 г. - по отношение на главницата, и на 25.06.2004 г. - в останалата част. На 24.04.2008 г. взискателят е подал молба за налагане на запор на банкови сметки, но до този момент са изминали повече от 2 г., през които нито едно от извършените действия не прекъсва давността, поради което изпълнителното дело следва да се счита прекратено на 14.03.2007 г. по силата на закона, на осн. чл. 330, ал. 1, б „д“ ГПК /отм./, съответен на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а новото изпълнително дело е образувано на 14.09.2017 г., т.е. след изтичане на погасителната давност. Сочи се, че дори да се приеме, че образуването на изпълнителното дело на 14.03.2005 г. е прекъснало давността, то започналата да тече нова давност е изтекла на 14.03.2010 г., преди образуване на новото изпълнително дело. От друга страна, дори да се приеме, че не са налице основанията за перемпция, изп.д.№ 72/2005 г. на ДСИ при ВРС е прекратено по молба на взискателя с влязло в сила постановление на 07.11.2015 г., което заличава с обратна сила всички извършени действия. С оглед изложеното, за него се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника М.В.И., в който исковата молба се оспорва като неоснователна. Твърди се, че окончателното произнасяне по материалното правоотношение е с решение № 287/25.06.2004 г. на ВКС, II ГО, от който момент започва да тече погасителната давност. Признава, че с молбата от 14.03.2005 г. не е прекъсната погасителната давност, тъй като в нея не е посочен изпълнителен способ и поради което тя е нередовна. Твърди обаче, че същата не е била върната, поради което изпълнителното производство изобщо не е започнало и може да бъде прекратено само с друг акт на ДСИ, но не и поради перемпция. Счита, че новата погасителна давност тече от образуване на новото изп. дело на 14.09.2017 г. и изтича на 14.09.2022 г. Моли се по тези съображения за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Ответникът или негов процесуален представител не се явява в съдебно заседание.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото
е
прието за
безспорно и ненуждаещо
се от
доказване, че
в полза на ответника е издаден изпълнителен лист (приложен на стр.8 от делото) на 21.02.2005 г. за сумата 5000,00 лв., представляваща левовата равностойност на 5000,00 германски марки, по договор за заем, сключен на 01.04.1998 г., сумата 4000,00 лв., договорна лихва за просрочие на главницата, дължима за периода 01.08.1998 г. – 28.03.2001 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба – 12.07.2001 г. до окончателното им изплащане, и сумата 890,00 лв., на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК, въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 941/2001 г. на ВРС, IX състав, решение по гр.д. № 786/2002 г. на ВОС и определение № 737/29.12.2002 г. по гр.д.№ 2685/2002 г. на ВКС, V ГО, по който е образувано изпълнително дело № 20177370400156, по описа на ЧСИ ***, с рег.№ 737, с район на действие – ОС – Добрич.
По делото са представени молба (стр.19 и сл. от делото) от 14.03.2005 г. от М.В.И. до СИС към ВРС за образуване на изпълнително дело срещу М.С.П., както и множество документи от образуваното въз основа на молбата изп.дело №72/2005 г.
По делото е представено и копие от изпълнително дело №КП 20177370400156 на ЧСИ ***, рег.№737 с район на действие Окръжен съд-Добрич.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. С оглед на това и безспорно установеното по делото обстоятелство, че процесното вземане на ответника срещу ищеца е установено със съдебно решение, то в настоящия случай приложима е петгодишната погасителна давност.
Спорният между страните въпрос е дали петгодишната давност по отношение на вземането е изтекла или не.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./ (сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изрично в мотивите към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.) прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Предвид гореизложеното в настощото производство следва да се направи преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия по изп.дело №72/2005 г. по описа на СИС към ВРС и по изпълнително дело №КП 20177370400156 на ЧСИ *** са прекъснали давността.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на настоящото производство в тежест на ответника е да установи по пътя на пълно и главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана или прекъсвана с предприетите от него действия за принудутелно изпълнение.
По делото е представена молба от ответника до СИС към ВРС от 14.03.2005 г. (стр.19) за образуване на изпълнително дело срещу ответника. В същата е посочен изпълнителен способ, който не е предвиден в ГПК (спиране на търговска дейност) и не може да бъде приложен от съдебния изпълнител. Видно от представените по делото документи от обрауваното въз основа на тази молба изп.дело №72/2005 г. на СИС при ВРС, до взискателя М.И. е изпратено уведомление от съдебния изпълнител, че трябва да посочи способи за изпълнение (стр.24), същото е връчено на съпругата му на 21.04.2005 г., но едва на 24.04.2008 г. е подал молба, с която е посочил способ за изпълнение, като е поискал запор на банкови сметки на длъжника. По делото не са представени доказателства, нито са наведени твърдения от страните, че от подаване на молбата за обрауване на 14.03.2005 г. до подаване на молбата за запор на банкови сметки на 24.04.2008 г. от взискателя са предприети каквито и да е действия по изпълнителното дело. Доколкото този период е по-дълъг от 2 години, съгласно съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./, действащ към онзи момент и съобразно дадените задължителни указания в т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС изпълнително дело №72/2005 г. на СИС при ВРС е прекратено по силата на закона на 15.03.2007 г. Всички действия от взискателя, извършени след тази дата, не са валидни, поради което и не могат да прекъснат погасителната давност. Първите действия на кредитора М.И., който биха могли да прекъснат погасителната давност, са предприети от него след 14.09.2017 г., когато е образувано изпълнително дело № 20177370400156. Но към тази дата неговото вземане вече е погасено по давност на 25.06.2009 г. с изтичане на петгодишен срок от датата на влизане на съдебното решение в сила (25.06.2004 г.). Дори да се приеме, че образуването на изпълнително дело прекъсва давността, то към 15.03.2010 г. вземането на ответника отново би било погасено по давност.
Възражението на ответника, че тъй като в молбата му за образуване на изплнително дело от 14.03.2005 г. не е посочен изпълнителен способ, тя е нередовна и тъй като не е върната от съдебния изпълнител, изпълнителното производство изобщо не е започнало и може да бъде прекратено само с друг акт на съдебния изпълнител, но не и поради перемпция, е неоснователно. В ГПК (отм.), действащ към дата на образуване на изпълнителното дело, правилата за указания за отстраняване на нередовности и съответните последствия от това са в Част втора „Исково производство”, а правилата относно Изпълнителното производство са в Част пета „Изпълнително производство”. Без изрично препращане правилата относно исковото производство не могат да се прилагат в изпълнителното, поради което съдебният изпълнител няма правото да оставя молба за образуване без движение за отстраняване на нередовности или да прекратява производство, ако тези нередовности не бъдат отстранени.
По гореизложените съображения съдът намира, че процесното вземане по изпълнителния лист от 21.02.2005г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20177370400156, по описа на ЧСИ ***, с рег.№ 737 с район на действие ОС – Добрич, е погасено по давност на 25.06.2009 г.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в размер на 1220,60 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 395,60 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 825,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на М.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 5000,00 лв., представляваща левовата равностойност на 5000,00 германски марки, по договор за заем, сключен на 01.04.1998 г., сумата 4000,00 лв., договорна лихва за просрочие на главницата, дължима за периода 01.08.1998 г. – 28.03.2001 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от предявяване на исковата молба – 12.07.2001 г. до окончателното им изплащане, и сумата 890,00 лв., на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), за което вземане въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 941/2001 г. на ВРС, IX състав, решение по гр.д. № 786/2002 г. на ВОС и определение № 737/29.12.2002 г. по гр.д.№ 2685/2002 г. на ВКС, V ГО, е издаден изпълнителен лист на 21.02.2005 г. и е образувано изпълнително дело № 20177370400156, по описа на ЧСИ ***, рег.№ 737, район на действие – ОС – Добрич, на основание чл.439, ал.1 от ГПК.
осъжда М.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1220,60 лв. (хиляда двеста и двадесет лева и шестдесет стотинки) разноски в исковото производство пред ВРС, на основание
чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване
с
въззивна
жалба пред
Варненски окръжен
съд в двуседмичен
срок от
връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: