Р
Е Ш Е Н
И Е №............
град Свиленград, 20.09.2019година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
на тринадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка Кирева
при
секретар: Ангелина Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Кирева
Административно наказателно дело №536
по описа за 2019година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №45-0000150
от 23.05.2019 година на Началника на ОО”АА” – Хасково, с което на „ТРАБЗОН УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИИАТ”ООД ,представлявано
от Христо Ботев Ангелов с ЕГН **********
със седалище и адрес на управление ***, за нарушение на чл.7а, ал.4 от
Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание на основание
чл.96г,ал.1,предл.2-ро от ЗАвПр “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.
Жалбоподателят
„ТРАБЗОН УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИИАТ”ООД,
моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като счита същият за незаконосъобразен,
постановен при съществени противоречия както на материалния така и на
процесуалния закон .Твърди се в жалбата,че АУАН бил издаден в нарушение на
чл.40 от ЗАНН.В издаденото наказателно постановление липсвало адм.нарушение.В
АУАН и НП липсавил основни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,като
дата ,място на извършване на твърдяното нарушение,обстоятелства при които то
било извършено ,както и съответните законови разпоредби които били
нарушение.Сочи още,че обстоятелството,че дружеството притежавало лиценз за
международни превози на товари , автоматично не означавало,че такъв бил
извършен,респективно оспорва фактите.Поради изложеното моли съда да отмени
обжалваният акт.
В съдебната фаза се представлява от адв.В.К.
който в съдебно заседание поддържа
жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган /АНО/
– Началника на ОО”АА” – Хасково, редовно призован , не изпраща представител.
Районна прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени по отделно и
в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното
от фактическа
страна:
На 24.04.2019г., в сградата на Областен отдел
„Автомобилна администрация „ гр.Хасково след тематична проверка на лицензирания
превозвач „ТРАБЗОН УЛУСЛАРАРАСЪ
НАКЛИИАТ”ООД на основание писмо с изх..№ 12-00-00-3788/1 от 09.04.2019г. от
Министерството на транспорта,информа;ионните технологии и съобщенията ,
свидетелят Д.М.П. въз основа на писмо с вх.№12-00-00-378 от 29.03.2019г. на
Кралство Швеция, CMR от
22.02.2019 г. и Разрешително №
********* и други /приложени на АНПр/
,приел че дружеството-превозвач ,притежаващ лиценз на общността №6865 за
международен превоз на товари,валиден до 20.06.2026г.бил осъществил
международен превоз на товари, видно от CMR от 22.02.2019 г. с водач
Ибиш Казим – гражданин на Република
Турция, видно от Разрешение № ********* за постоянно пребиване на територията
на Република България, издадено на 24.06.2015 г. и валидно до 21.01.2021 г.,
която не е държава членка на Европейския съюз, без същият да притежава
сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица.
При така установените обстоятелства св.Д.М.П.,
заемащ длъжността „инспектор” към ОО”АА” – Хасково приел, че е налице нарушение
на разпоредбата чл. 7а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози,а именно-
лицензираният превозвач е осъществил международен превоз на товари с водач –
гражданин на държава, която не е членка на Европейския съюз, ако той не
притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
упълномощени от него длъжностни лица,за което съставил АУАН № 258498, в
присъствието на св.А.Д.У. ,като съответно екземпляр от АУАН е бил предявен
и връчен срещу подпис на представителя
на дружеството.
В три дневния срок не е постъпило
писмено възражения срещу така съсатвения акт за установяване на административно
нарушение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното
Наказателно постановление Наказателно
постановление /НП/ №45-0000150 от
23.05.2019 година на Началника на ОО”АА” – Хасково,който е връчен на 29.05.2019год.
на представителя на дружеството.
В АУАН и в НП е прието за установено,
че дружеството жалбоподател
е извършило
нарушение по чл. 7а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози,поради
което на дружеството жалбоподател е
наложено административно наказание на основание
чл.96г,ал.1,предл.2-ро от ЗАвПр “ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.
В административнонаказателната
преписка е приложена Заповед №РД-08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са посочени длъжностните лица от
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, които имат право да издадат
НП за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на Закона
за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата.
Представена е и Заповед
№458/07.08.2018г. от Изп.Директор с която е преназначен А. Ставрев на
длъжността Началник на отдел в ОО”АА” гр.Хасково към главна дирекция
Автомобилна инспекция,считано от 08.08.2018г.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,
свидетели – Д.М.П.
и А.Д.У.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските
показания на Д.М.П. и А.Д.У., които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените
свидетели да имат личностно отношение към дружеството жалбоподател, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези
свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на ОО”АА” – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия
– вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя.
С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи при условията
на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК:
Преди всичко, съдът намира
жалбата за допустима, като подадена
от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН/ входирано в регистратурата на АНО на 04.06.2019г. /.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Същественото при производството от административно
- наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне
на акта за установяване на извършеното административно нарушение, съставеният
акт съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на, дали това деяние е
извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно
(умишлено или непредпазливо); наказателното постановление, издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи,
че в хода на административно - наказателното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда
спора по същество.
Съдът счита че в настоящия случай в
хода на административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащо
неговата отмяна изцяло без съдът да се произнася по същество на нарушенията
поради следните основания:
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.92, ал.2 от ЗАвПр.
При извършена служебна проверка на НП и
АУАН, съдът констатира нарушение на императивните изисквания на нормата и,
според предвиденото в тези разпоредби съставения акт, както и издаденото НП
следва да съдържат изчерпателно и точно фактическо описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които са извършени. В конкретния случай видно от АУАН и НП
липсва каквато и да било информация, относно това кога е извършен международния
превоз. Нито в АУАН, нито в НП се навеждат доводи в тази насока, а датите,
съответно периода на извършване на международен превоз, което безспорно е
обективен признак от състава на вмененото на дружеството – жалбоподател
нарушение не са посочени. Непосочването на конкретни факти и обстоятелства,
които да осъществяват състава на нарушените норми, води до съществено нарушение
на процесуалните правила, което не може да бъде санирано в хода на съдебното
производство и безспорно ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Липсата на яснота, относно времето на
извършване на международния превоз, на практика води до липса и на дата на
извършване на нарушението, която е от значение при описание на нарушението и
неговата индивидуализация, чрез нея се очертава и предмета на доказване, поради
което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на
наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на
наказаното лице да разбере за кое конкретно нарушение е наказано по
административноправен ред. Още повече според спецификата на конкретното деяние
същата не винаги по презумпция съвпада с дата на установяване на нарушението,
както е в конкретния случай, поради което и е налице неяснота кой е точният
момент на извършване на нарушението, а независимо от наличните по преписката
доказателства действителната дата не може тепърва да бъде прецизирана от
съдебната инстанция. Допуснатото нарушение се явява съществено, респ. сочи за
незаконосъобразността на процесното НП и налага този краен извод. Недопустимо е
тази дата да се извлича от фактическата обстановка чрез тълкуване волята на
наказващия орган.
Така констатираните нарушения са
съществени и са самостоялно основание за отмяна на наказателното постановление.
От друга страна липсата на информация и наличието на неяснота, относно
състовемрни признация на вмененото нарушение от своя страна лишава съдът от
възможност да прецини има ли извършено нарушение и извършено ли е от
санкционираното лице, както и да вземе отношение по възраженията на
жалбоподателят, относно липсата на нарушение. Както се посочи по –горе в
НП липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено
твърдяното нарушение, съответно не са изложени твърдения за всички съществени
елементи от обективната страна на състава на нарушението. В това число кога и
къде/място на извършване на нарушението/ и по какъв начин е извършено вмененото
нарушение. Мястото и времето на извършване на нарушението освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението
като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Волята на АНО следва да бъде
ясна и категорична, а не да се презюмира.
Хипотетично ако се приеме,че не са
допуснати коментираните по горе процесуални нарушения,съдът намира ,че
вмененото на жалбоподателят адм.нарушение по чл.7а,ал.4 от ЗАвП за доказано от
обективна страна/субективна не се изследва,доколкото е ангажирана отговорността
на ЮЛ/. Съгласно сочената за нарушена разпоредба-Лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на
пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по
чл. 7, ал. 3 и чл.
12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.Съгласно чл.12б,ал.1
от с.н.а.- Превоз на пътници и товари за собствена сметка може да се извършва
от еднолични търговци или юридически лица, при условия и по ред, определен с наредба на министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Наредбата не се
прилага за превоз на: т.1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили,
в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от 8;
т.2. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с
товароносимост до 3,5 тона или с максимално допустима маса до 6 тона, с
изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които
Република България е страна, се изисква разрешително;т.3. товари с моторни
превозни средства или състав от пътни превозни средства с максимално допустима
маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни
договори, по които Република България е страна, се изисква
разрешително;т.4.пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни
ситуации;т.5. пътници и товари, извършван от Министерството на отбраната,
структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на
вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност",
държавните предприятия "Строителство и възстановяване",
"Транспортно строителство и възстановяване" и "Съобщително
строителство и възстановяване", свързан с нормативно определените им
публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.
Разпоредбата на чл.
58, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари гласи – Чл. 58. (1) (Предишен текст на чл. 58 -
ДВ, бр. 95 от 2006 г.) Водачът на превозно средство, извършващо международни
превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: т. 4.
(нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., относно влизането в сила виж §
77, т. 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, изм., бр. 9 от 2018
г.) да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на
наредбата по чл.
7б, ал. 5/стар-сег.ал.9/ от Закона за автомобилните превози.
Съгласно чл.7б -Лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват
превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта
за квалификация на водача със срок на валидност 5 години, като съгласно ал.9
-Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и
реда за провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал. 7 и 8.
Безспорно в настоящият случай е била
приложима Наредбата и при това положение е следвало за водача чужд гражданин да има сертификат за
водач на моторно превозно средство, издаден от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица,като такова липсва по делото.
За пълнота на съдебният акт следва да
се посочи,че по АНПр има приложен трудов договор между дружеството и работника
–водач,като от страна на въззивника не са ангажирани доказателства,че този
договор е прекратен,поради което съдът приема,че водача на процесният превоз
към датата на приключване на съдебното дирене в съда все още изпълява трудовите
си задължения в дружеството.
Следователно деянието, за което е
наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от
закона за наказуемо.
Според чл. 96г ал. 1 от Закона за автомобилните превози,
в редакцията от ДВ бр. 9 от 26.01.2017 г. /действаща към момента на
нарушението/, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. При това
положение и съгласно санкционната норма съдът намира,че наложеното
адм.наказание е правилно е законносъобразно наложено и поради фиксираният му
размер не подлежи на редукция от съда.
Но доколкото се констатира от
съда допуснати процесуални нарушение по образуване и приключване на адм.нак.
производство, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №45-0000150 от 23.05.2019 година на
Началника на ОО”АА” – Хасково, с което на „ТРАБЗОН
УЛУСЛАРАРАСЪ НАКЛИИАТ”ООД ,представлявано от Христо Ботев Ангелов с ЕГН ********** със седалище и адрес на управление ***,
за нарушение на чл.7а, ал.4 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание на
основание чл.96г,ал.1,предл.2-ро от
ЗАвПр “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................................