Решение по дело №628/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 225
Дата: 20 октомври 2021 г. (в сила от 24 март 2022 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20212230200628
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 225
гр. С., 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230200628 по описа за 2021 година
при съдебен секретар НЕДЕЛИНА БОЖИЛОВА като разгледа
докладваното от председателя АНД № 628 по описа за 2021 год. за да се
произнесе съобрази:
Производството е по повод жалба от „Д..“ ЕООД – гр. С.
представлявано от управителя Д. Т. М., против НП № 549510-0179720 от
09.04.2021 год., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр.
Б. в ЦУ на НАП, с което на търговеца, за нарушение на чл.25, ал. 1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка чл. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00
лева. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, като моли издаденото НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, изпраща представител, който счита жалбата за
1
неоснователна и моли да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 29.09.2020 г. служители на ТД на НАП извършили оперативна
проверка в търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС - магазин
Дилян, находящ се в гр. С. , ж.к. “Б.“, *** стопанисван от „Д..“ ООД, с ЕИК:
*****. Актосъставителят А. извършила контролна покупка – букет цветя на
стойност 6,00 лв. Покупката е заплатена в брой от актосъставителя, а
плащането е прието от Д.М. - управител, като за покупката не е бил издаден
фискален касов бон или ръчна касова бележка от кочан. След покупката
проверяващите се легитимирали и продължили проверката в обекта.
Установено било, че в обекта е налично фискално устройство модел модел
„Datecs FP-2000” с Индивидуален Номер на ФУ №DT850D74 и Индивидуален
номер на ФП №02850074, работещо към момента на проверката.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка №
0048972/29.09.2020 г. в който констатациите от проверката били подробно
описани. В същия протокол представител или упълномощено лице на
дружеството бил поканен за съставяне на АУАН.
На 15.10.2020 г., за констатираното при проверката на дружеството бил
съставен АУАН, за това че при извършена на 29.09.2020 год. проверка в
търговски обект – магазин Дилян, находящ се в гр. С. , ж.к. „Б.“, ***
стопанисван от „Д..“ ООД, с ЕИК: *****, при извършване на контролна
покупка преди легитимация на ОП на букет цветя на стойност 6,00 лв. не е
бил издаден фискален касов бон. В съставения АУАН е отразено, че е
нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год.
на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на съставеният АУАН е
издадено процесното НП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 2000,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
2
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин, че „Д..“ ООД – гр. С. е допуснало
нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на
чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредбата независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД – за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. За извършената от
проверяващата покупка, платена в брой, не е бил издаден фискален касов бон
или ръчна касова бележка от кочан.
Съдът намира за неоснователни доводите, наведени в подадената
жалба. В никакъв случай не може да се сподели твърдението, че
проверяващата първа е нарушила закона, тъй като не е отишла до касата да си
вземе касовия бон. Да, получателят е длъжен да получи фискален бон и да го
съхранява до напускане на обекта, но първо следва някой да му го издаде.
След като управителят е получил сумата от 6,00 лева за закупената стока, той
е бил длъжен да издаде касов бон. Няма как да задължи лицето, което е
закупило букета да отиде до касата, за да му се издаде касов бон, след като
вече е приел сумата за този букет. След като продажбите се извършват от
баща му и той издава касови бонове, е следвало да разясни на проверяваща,
че следва да отиде до касата и там да плати или ако „насила“ е получил
сумата /както твърди неговият баща/, да придружи лицето с получената сума
до касата и да обясни на баща си, че е приел плащане и следва да се издаде
касов бон. В случая не е направено нищо от това, напротив получена е сумата
от 6,00 лева за закупен букет и не е бил издаден касов бон.
Неоснователни са и доводите за допуснати процесуални нарушения. И
съставеният АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити.
Нарушението е описано пълно, точно и ясно. Посочена е нормата, която е
нарушена и нормата, въз основа на която се налага санкция.
Неоснователни са и доводите за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
3
Нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата е от категорията на формалните
нарушения или т.нар. нарушения на просто извършване. Характерно за тях е,
че в техния състав не е посочен някакъв конкретен вредоносен резултат и че
същите се осъществяват със самия факт на извършването им. Обществената
опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона,
доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на обществени
отношения.
Размерът на наложеното наказание е в рамките на законоустановения,
но е определен максималния такъв, като не е посочено защо се налага такъв
размер, а не минималния предвиден от 500 лева, при положение, че
нарушението е допуснато за първи път. Ето защо, съдът намира, че следва да
измени атакуваното НП като намали размера на наложеното наказание до
предвидения в закона минимум от 500 лева.
С оглед изхода на делото /доколкото съдът приема, че е налице
допуснато нарушение, но променя само размера на санкцията/ следва на ЦУ
на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба
на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност поради
което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 549510-0179720 от 09.04.2021 год., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Б. в ЦУ на НАП, с което на
„Д..” ООД – гр. С., ЕИК *****, представлявано от Д. Т. М., за нарушение на
чл.25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във
4
връзка чл. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
2000,00 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 1000
лева на 500 лева.
ОСЪЖДА „Д..“ ООД, представлявано от Д. Т. М. да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5