Р Е Ш Е Н И Е
№ 81 09.06.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на единадесети май две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Ст. И.
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 64 по описа за 2021 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348
от НПК, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на А.И.А., ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат И.Г. от АК-Шумен против Решение № 83/04.03.2021 год., на Районен съд гр.Търговище
по НАХД № 988/2020 год., с което е потвърдено
като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 38-0001857/30.10.2020г.
на Директора на
РД „АА“-Русе. С посоченото
НП на А.И.А., ЕГН-**********
***, за нарушение на чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.101, ал.4, във
вр. с Приложение 5,част I,т.5.2.3,б. „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание
чл.179, ал.6,т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лева.
В касационната жалба като
основание се навежда неправилно приложение на материалния закон. Излага се
становище за неправилно установяване на фактическата обстановка от страна на
въззивния съд. Навежда се, че оспореното решение се явява постановено в нарушение на чл.3, ал.2 от ЗАНН и в
противоречие на Тълкувателно решение №2/19.06.2015г. на ОС на ВКС, тъй като е
налице по-благоприятен за нарушителя закон. Излага се доводq че с разпоредбата
на чл.183, ал.4,т.5 от ЗДвП законодателят е предвидил по-благоприятен размер на
административното наказание „глоба“. Излага се становищеq че НП и АУАН са издадени при
неспазване на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, респ. на чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като нарушението
не е описано пълно и не съдържа квалифициращите го факти, включително и относно
квалифицирането на неизправността като опасна. Излагат се доводи, че в
конкретния случай контролният орган няма компетентност да извършва проверки и
да дава квалификации на установените неизправности. Моли се оспореното решение
да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови ново, с което НП да
се отмени, алтернативно деянието да се преквалифицира и да се наложи наказание
по чл.183, ал.4,т.5 от ЗДВП. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на размера на
юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не
изпраща представител. Постъпила е писмена защита от адвокат И.Г. от АК-Шумен, с
която се поддържат наведените в касационната жалба основания и доводи. Моли се
оспореното решение да бъде отменено и НП също отменено, алтернативно последното
да бъде изменено, като на касатора на основание чл.183, ал.4,т.5 от ЗДвП да се
наложи административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Ответникът по
касационната жалба – РД „АА“-Русе, представлявана от директора в съдебно
заседание не изпраща представител. От последния е постъпила писмена молба. В
същата се излагат подробни доводи, обосноваващи че в АУАН и в НП нарушението е
описано пълно, точно и правилно. Навежда се, че при установена техническа
неизправност-гума с разкъсвания, на която се вижда кордата, то техническата
неизправност е опасна, съгласно императивната уредба в Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Навежда се, че с измененията в посочената наредба е в сила нова по-подробна
уредба и разпоредбата на чл.183, ал.4,т.5 от ЗДВП е неприложима. Моли се касационната
жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прави се възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на касатора.
Представителят на Окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Дава заключение, че въззивното решение
следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел
следната фактическа обстановка:
При
извършена контролна проверка от инспектори при РД „АА“ гр.Русе на 07.10.2020г.
около 13.30 часа в гр.Търговище, на изхода за град Попово, до автобусната
спирка срещу завод „Хан Крум“ в посока от град Попово към гр. Търговище,
А.И.А. бил спрян като водач на състав от ППС,
състоящо се от влекач „Скания Р450” с рег.№... от категория ППС NЗ и прикачено полуремарке с рег.№… от категория 04. Установено било, че водачът А.И.А.
извършва обществен превоз на товар - пшеница, видно от товарителница №2601487
от 07.10.2020г. с маршрут на движение от с. Гагово до град Варна, видно от
пътен лист №8699655 от 07.10.2020г., с лиценз №11133 и Удостоверение №060378 на
ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България. При проверката
било констатирано от контролния орган, че
водачът А.И.А. извършва обществен превоз на товар - пшеница, с
технически неизправно ППС - полуремарке „Шмитц СГФ СЗ“ с рег.№…, собственост на
лизингова компания „Сожелиз България“ ЕООД и „Агроин Транс“ООД, на което
полуремарке на първа ос от дясната страна на гумата марка „Continental“ 385/65.2/22.5 се вижда кордата. Прието е и че техническата
неизправност е опасна. За констатираното на водача А.И.А. е съставен от
инспектор при РД „АА“ гр.Русе АУАН с.А-2020
№279062/07.10.2020г., за нарушение
на чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП, във връзка с
чл.101, ал.4, във вр. с Приложение 5,част I,т.5.2.3,б. „г“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС. Актът е подписан без възражение. В рамките на
законовия срок по чл.44 от ЗАНН от А.И.А. не са постъпили писмени възражения. Въз основа на
така съставения АУАН Директорът на РД
„АА“-Русе е издал НП № 38-0001857/30.10.2020г., с което за нарушение на чл.139,
ал.1,т.1 от ЗДвП, във връзка с чл.101, ал.4, във вр. с Приложение 5,част
I,т.5.2.3,б. „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание
чл.179, ал.6,т.3 от ЗДвП на А.И.А. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 500 лева.
При
така приетото за установено от фактическа страна Районният съд е приел, че АУАН
и НП са съставени от компетентни органи. Позовавайки се на разпоредбите на
чл.166, ал.2,т.8 от ЗДвП и на чл.189, ал.1 от ЗДвП Районният съд е извел извод,
че ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по
ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, включително и да следи за
техническата изправност на МПС, с които се извършва такъв превоз,
поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Позовавайки
се на разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП и на представената по делото Заповед
№РД- 08-30/24.01.2020г. на министъра на МТИТС Районният съд е приел, че НП също
е издадено от надлежно упълномощено лице. Съдът е извел извод, че в АУАН и в НП
е налице пълно описание на нарушението и не е налице допуснато процесуално
нарушение. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай е извършена контролна проверка на пътя на движещо се МПС от страна
на служби за контрол, а не се касае за извършване на периодичен преглед на ППС
от комисия, членовете на която следва да отговарят на изискванията съгласно
Приложение №1 към чл. 13. ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Съдът
е извел извод, че приложимо към процесния случай е Приложение №5, Част 1,
т.5.2.3, б“г“ към Наредба №Н-32/16.12.2011г.на МТИТС, което предвижда установяването на техническата неизправност да
се извърши чрез визуална проверка на цялата гума, както са постъпили в случая
контролните органи, че в АУАН и НП ясно е посочено, че неизправността се
изразява в това, че кордата се вижда, което покрива третата хипотеза по т.5.2.3,
б“г“,Част 1 от Приложение №5 към Наредба
№Н-32/16.12.2011г. Възивният съд е приел, че нарушението е правилно
квалифицирано, като правилно е приложен материалния закон в т.ч и връзката с
чл.101, ал.4 от ЗДвП. Районния съд е
извел извод, че при така събраните доказателства описаната в НП фактическа
обстановка се явява доказана. Приел е че
не са налице предпоставки за приложение на чл.28 „а“ от ЗАНН като е изложил
мотиви.
На основание така направените фактически
констатации и правни изводи и след като е отчел, че на А.И.А. е наложен фиксирания в закона размер на
административното наказание „глоба“ въззивният съд е потвърдил обжалваното НП
като законосъобразно.
Настоящият
съд, в рамките на касационната проверка съгласно чл.218 от АПК намира следното:
Изводите
на въззивния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи изцяло се
споделят от касационния съд. Налице
е яснота по отношение на елементите на
нарушението, което се вменява на А.И.А. с НП и конкретно в какво се изразява
неизправността, а именно в това че „…на
полуремарке „Шмитц СГФ СЗ“ с рег.№..., на първа ос от дясната страна на гумата
марка „Continental“ 385/65.2/22.5 се вижда кордата …“ и правото на защита на посоченото
лице по никакъв начин не е било ограничено. Описаната
неизправност- „кордата се вижда…“ е квалифицирана от самия законодател като
„опасна“ , съгласно Приложение 5, част I т.5.2.3,б. „г“от Наредба №Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС. В посочената разпоредба извършването на „…виртуална
проверка на цялата гума…“, каквото е направил контролния орган, е
регламентирана като самостоятелна алтернативна
възможност, а не като кумулативен елемент на състав.
Деянието,
така както е описано в НП правилно е правно квалифицирано като нарушение
на чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП, във връзка
с чл.101, ал.4, във вр. с Приложение 5,част I,т.5.2.3,б. „г“ от Наредба № Н-32
от 16.12.2011г. на МТИТС и правилно същото е подведено под санкционната норма
на чл. 179, ал. 6,т.3 от ЗДвП (в сила от 20.05.2018 г.), която се явява
специална по отношение на 183, ал.4,т.5 от ЗДвП. Последната е приложима само в
хипотеза по чл.139,ал.1,т.4 от ЗДвП, а в конкретния случай не е налице такава хипотеза.
Нарушението
е типично за вида си, не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска обществена
опасност и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Наложения на А.И.А. размер на наказанието е в
съответствие с регламентирания в чл.
179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП фиксиран размер, който не може да бъде променен,
съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН.
При
така събраните доказателства изводите на въззивния съд за доказаност на
елементите, на описаното в НП административно нарушение изцяло се споделят от
настоящата инстанция. Касационният съд намира, че същите не следва да се
преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
На
основание гореизложеното, съдът намира въззивното решение за постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно мотивирано. В хода на
въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената служебна проверка,
съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд
нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното
решение.
По
изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно
основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
По
делото няма направено искане на ответника по касационната жалба, за присъждане
на разноски, с оглед на което настоящата инстанция намира, че не следва да се
произнася по въпроса за разноските.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63
ал.1 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./,
касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение№ 83/04.03.2021 год., на Районен съд гр.Търговище по НАХД № 988/2020 год., по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.