РЕШЕНИЕ
№54
гр.Добрич, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на двадесет и девети януари през
2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ДИАНА ДЯКОВА
2.ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №809 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба
вх.№21661/28.10.2019г., подадена от Д.Н.Д. ЕГН **********, в качеството си на
майка и законен представител на Н.В.Д. ЕГН **********,***, чрез адв.М.З., срещу
решение №1040/14.10.2019г. по гр.д.№2299/2019г.на ДРС, в частта, в която се
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК във вр. с чл. 143 от Семейния кодекс,
размера на месечната издръжка, която В.Д.В. с ЕГН ********** ***, следва ДА
ЗАПЛАЩА на своето малолетно дете Н.В.Д. ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Д.Н.Д. ЕГН **********,***, като се НАМАЛЯВА присъдената
издръжка от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ на 200 лв. /двеста лева/, начиная
от 26.06.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
Въззивникът намира
решението за неправилно и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с решаващия
извод на съда, че са налице изменение на обстоятелствата при трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, с твърдения и доводи относно
непроменените възможности на дължащия издръжка баща такива каквито са били към
м.април 2019г., когато била определена първоначалната издръжка, и сега, във
връзка с което анализира събраните доказателства. Счита, че съдът не е обсъдил
всички относими доказателства, в частност относно честите пътувания на ищеца в
чужбина и продължителното му пребиваване там, относно високия му стандарт на
живот. Не отчел и промяната в обстоятелствата относно нуждите на детето. Иска
отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло с присъждане на разноски за
двете инстанции.
В писмен отговор по
въззивната жалба В.Д.В., чрез преставляващия го адвокат М.П. излага становище
за нейната неоснователност . Намира решението за постановено след задълбочено
обсъждане на доказателствата за нуждите на детето от издръжка и възможностите
на родителя да дава издръжка. Сумата от 200лева била съобразена както със съществуващите
обществено-икономически условия, така и с потребностите на детето . Излага и
доводи по същество на спора относно здравословното си състояние и възможностите
си, излагани и в хода на първоинстанционното производство. Иска отхвърляне на
жалбата.
Жалбата е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 от ГП предвид връчването на решението на обжалващата страна на
16.10.2019г., отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК/обжалващия не дължи
държавна такса съобразно нормата на чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, която се отнася за
нуждаещите се от издръжка във всички хипотези - както за определяне на
първоначална издръжка, така и за нейното изменение/, подадена е от легитимирано лице с правен интерес да обжална неизгодното за него
решение, поради което е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата
на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено
е при надлежно упражнено право на иск по чл.150 от СК от В.Д.В. с ЕГН **********
***, чрез адв. М.П. ***, срещу малолетната Н.В.Д. ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител Д.Н.Д. ЕГН **********,***, за изменение на
дължимата от ищеца в полза на малолетното дете по силата на решение
№476/24.04.2019г. по гр.дело
№5271/2018г. на ДРС в месечна издръжка, от 250 лв. на 130 лв., считано от
26.06.2019 г./датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване.
Районният съд е разгледал
предявения иск и уважил същия частично, в която уважена част решението се
обжалва от насрещната страна. Съобразявайки се с правомощията си по чл.269,
ал.1 от ГПК, въззивният съд намира решението в атакуваната част за неправилно.
Обсъждайки събраните и обсъдените
от районния съд доказателства, настоящата инстанция приема за установени от
фактическа страна, установените и от районния съд, безспорни и между страните,
обстоятелства, че ищецът В.Д.В. е баща на детето Н.В.Д., родена на *** г. в гр.
Балчик от майка Д.Н.Д.. Безспорно е/и надлежно установено/, че с решение
№476/24.04.2019г. по гр.дело №5271/2018г. на Добричкия районен съд, постановено
при условията на чл.239 от ГПК, е разрешен спор по чл. 127 от СК, като упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете Н. е предоставено на майката
Д.Н.Д., определено е местоживеенето на детето в дома и на адрес в гр. Добрич,
ул. „***” № 4, определен режим на лични отношения на бащата В.Д.В. с детето Н.В.Д.,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа в събота до
16.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; 20 дни през лятната
ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск.Със същото решение
бащата В.Д.В. е осъден да заплаща в полза на малолетното си дете Н.В.Д., чрез
неговата майка и законен представител Д.Н.Д., месечна издръжка в размер на 250
лв., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от
27.12.2018г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението й или
прекратяването, както по 250лева месечно или общата сума от 3000лева за минало време-периода от 27.12.2017 г. до
27.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
27.12.2018г. до окончателното плащане.
Съобразно правилото на чл.239,
ал.4 от ГПК, решение №476/24.04.2019г. по гр.дело №5271/2018г. на ДРС е влязло в сила на
24.04.2019г. Искът по чл.150 от ГПК за
изменение на издръжка, която ищецът трябва да заплаща по силата на същото
решение е предявен на 26.06.2019г., мотивиран с твърдения за новонастъпили
обстоятелства- липса на доходи от трудова дейност и влошено здравословно
състояние в резултат на престой в затвора- депресия и затруднена адаптация към
околната среда.
Детето Н. понастоящем е на 11
години, ученичка в ІVклас на СУ“***“гр.Добрич. Според проучването на социалния работник при ДСП-гр. Добрич,
резултатите от което са обективирани в социален доклад изх.№ПР/Д-ТХ/99-001 от 07.08.2019г., за храна на детето през учебно
време са необходими 4,90 лв.за купони; за ученическа униформа 110 лв., средства
за учебни помагала, както и средства за извънкласни занимания- 40 лева месечна такса за балетна школа.
Няма спор между страните, че детето живее при майка
си и понастоящем, в
жилище на адрес в
гр. Добрич, ул. „***” № 4, собственост на родителите на Д.Н.Д., и съвместно с
тях. Майката работи по трудово правоотношение и реализира доход от трудово
възнаграждение в размер на 850лева. По данни от документите приложени към гр.дело
№5271/2018г. на ДРС, приобщено в цялост към доказателствата по настоящото дело,
майката притежава недвижим имот, самостоятелен обект в сграда, с площ от
44.700кв.м. с административен адрес гр.Добрич, ул.***“№23, ет.2, както и лек
автомобил „Фолксваген Голф“.
Ищецът не работи по трудов договор.
Пред социалния работник във връзка със социалното проучване по повод настоящия
спор е заявил, че не разполага с доходи, а издръжката му се поема от негови
приятели. В този
смисъл са и ангажираните от него гласни показанията чрез разпита на св.***и св.***,
които твърдят да го подпомагат финансово и да плаща сметките му по заведенията.
От справка в НАП се установява, че последно ищецът е работил като „шофьор на
лекотоварен автомобил“ по трудов договор с „РУАЛ“ ООД гр.Добрич с времетраене
27.05.2015г.-01.03.2016г. Няма данни да е регистриран като безработен към датата на подаване на
исковата молба и до настоящия момент. Не е установено чрез справки на Сектор“Пътна полиция“при ОД МВР-Добрич, Отдел
„МДТ“при Община Добрич, Служба по вписванията-Добрич, да притежава недвижимо
имущество и МПС. Събраните гласни доказателства, чрез разпита на св.***и св. *** дават инфармация, че
ищеца ползвал автомобил „Мерцедес“***, който бил на бащата на
приятелката му. Данните за регистрацията на същия автомобил сочат като
собственик ***. Свидетелите ***споделят възприятия относно социалния живот на
ищеца- виждали го често с компании по заведения/кафенета и ресторанти/, да
плаща сметки по заведенията, да пуши пури, да кара скъпа кола, да я зарежда с
гориво.Според проучването на социалния работник при ДСП-гр. Добрич ищецът не
живее на посочения в исковата молба адрес, на същия живеели брат му и майка му.
По данни от автомотизираните информационни фондове на МВР ищецът има множество
регистрирани преминавания през ГКПП на страната в периода от лятото на 2018г.
насам, с неизвестна дестинация и цел. Според св.*** често ходел на гости на приятел в Турция,
оставал но 10-12дни, заедно със свидетеля ходили в Румъния за риба. По данни от
представените от ищеца писмени доказателства: заверени копия на амбулаторни
листи № №1262/23.10.2018 г., №217/20.02.2019 г., издадени от д-р.***, ищецът е
диагностициран с основно заболяване „постравматично стресово разстройство“, с
анамнестични данни за давност на проблемното му състояние от около 3 години. По
данни от амбулаторен лист № 4114/05.08.2019 г., издаден от д-р.***, ищецът е
диагностициран с основна диагноза „световъртеж от централен произход“, с
давност на състоянието според анамнестичните данни от 4 години.
Съгласно разпоредбите на 143, ал. 2 вр. чл. 149 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество. Безусловният характер на
задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им
задължение да се грижат за тяхното физическо, психическо и нравствено
израстване, прокламирано в чл. 143, ал. 1 от СК като задължение за осигуряване
на необходими за развитието на детето условия на живот. Основанието за
възникването на правото на издръжка и основните показатели за конкретния размер
на издръжката са нуждите на детето и възможностите на родителя. В този смисъл и
съгласно чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от СК размерът на издръжката, която родителят
дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на
децата и от възможностите на родителя, при определен минимален размер от една
четвърт от размера на минималната работна заплата. При наличие на алтернативно
посочените в чл.150 от СК предпоставки- трайно
и съществено изменение на нуждите на издържаното дете или на възможностите на
задължения родителя , присъдената издръжка може да бъде изменена- увеличена или
намалена.
Следователно, от съществено
значение за настоящия спор е да се установи, дали след определяне на
първоначалната издръжка с решение №476/24.04.2019г. по гр.дело №5271/2018г. на ДРС, влязло в сила
на 24.04.2019г., съществено и трайно са
намалели податните възможности на дължащия издръжка, което е достатъчно да
обоснове основателност на предявения иск. Събраните и обсъдени гласни и писмени
доказателства не дават основание за такъв извод. Дори и да е лишен от трудови
доходи, предвид социалното му функциониране, очевидно не е лишен напълно от финансови
средства, какъвто и да е техния източник. Не е установено здравословните
му проблеми да са от естество да
препятстват или да намаляват работоспособността му, респ.въпреки тях може да
реализира доход поне в размер на минималната за страната работна заплата.
Същественото обаче е, че нито липсата на трудови доходи и имущество, нито
проблемното му здравословно състояние, се явяват обстоятелствата по смисъла на
чл.150 от СК, тъй като и към датата на определяне на месечната издръжка от 250
лв. за десет годишното тогава дете Н., те са били същите. Ако за времето от 24.04.2019г.
до 26.06.2019г., когато е предявен иска по чл.150 от СК, и след това, до
настоящия момент, са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е определена
издръжката на детето Н., те не са във възможностите на задължения родител, а в
нуждите на детето най-малко защото е нараснала възрастта му и е преминало е в
по-горен клас, фактори които несъмнено влияят върху потребностите му.
Обстоятелството, че възможностите на родителя такива каквито са били /каквито
са и сега/ не са били според самия ищец прецизно съобразени при присъждане на
издръжката на детето с решение №476/24.04.2019г. по гр.дело №5271/2018г. на ДРС, не дава
основание за ревизиране на същото решение по реда на чл.150 от СК.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново съобразно установеното по-горе за отхвърляне на предявения иск
изцяло, т.е. и в обжалваната част.
С оглед изхода от спора, право на
разноски има ответника, заел позиция на въззивник, и такива му се дължат
съразмерно на постигнатия в обжалваната част резултат в размер на 125лева
адвокатско възнаграждение/разликата от 175лева до пълния размер от 300лева е присъдена
като разноски за отхвърлената и необжалвана част от иска/. Липсват доказателства за сторени разходи за
въззивното производство.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №1040/14.10.2019г. по гр.д.№2299/2019г.на ДРС, в частта, в която
се ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК във вр. с чл. 143 от Семейния кодекс,
размера на месечната издръжка, която В.Д.В. с ЕГН ********** ***, следва ДА ЗАПЛАЩА
на своето малолетно дете Н.В.Д. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Д.Н.Д. ЕГН **********,***, като се НАМАЛЯВА присъдената издръжка
от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ на 200 лв. /двеста лева/, начиная от
26.06.2019 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, както и в частта на осъждането на Н.В.Д. ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Д.Н.Д., да заплати на на В.Д.В.
сумата от 125 лева сторените по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно
на уважената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от В.Д.В. с ЕГН ********** ***, срещу Н.В.Д. ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Д.Н.Д. ЕГН **********,***, в частта на
намаляване на месечната издръжка, дължима от В.Д.В. в полза на детето Н.В.Д.
чрез нейната майка и законен представител Д.Н.Д., присъдена с решение
№476/24.04.2019г. по гр.дело
№5271/2018г. на ДРС, от 250 лева до 200 лева, считано от датата на предявяване
на иска 26.06.2019г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Д.В.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Н.В.Д. ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител Д.Н.Д. ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в
размер на 125лева адвокатско възнаграждение за пъроинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2