№ 3419
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110139050 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК от
ЛЮДМ. АТ. Ф. срещу ***** за недължимост на сумата от 200 лева, представляваща глоба,
наложена с наказателно постановление № 309995, влязло в сила на 10.10.2017г., въз основа
на което е образувано изпълнително дело № ******* на ЧСИ А. П..
Ищецът ЛЮДМ. АТ. Ф. твърди, че на 17.04.2017г. му бил съставен акт за
административно нарушение № *********/17.04.2017г. от Н. К.- контрольор в „Център за
градска мобилност“ ЕАД, сл. № 243, след констатация, че е пътувал в гр. София 1 А-111 без
редовен превозен документ, с което са нарушени разпоредбите на чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал.
1вр. чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО. Поддържа, че на 11.05.2017г. било съставено Наказателно
постановление № 309995/2017г., с което му било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 НРУПОГТТСО. Твърди, че същото е
влязло в сила на 10.10.2017г. Сочи, че на 11.12.2020г. ответникът е образувал изпълнително
дело № ******* при ЧСИ А. П., рег. № ***, с район на действие СГС. Поддържа, че подал
молба до съдебния изпълнител да прекрати делото, доколкото счита, че сумите са погасени
по давност, но бил постановен изричен отказ за прекратяване, доколкото съдебният
изпълнител бил счел, че не може да обследва факта на погасителната давност. Счита, че към
датата на образуване на изпълнителното дело сумата не е била дължима и била погасена по
давност. Поддържа, че по въпроса коя била приложимата нормативна уредба към
давностния срок, с който се погасява правото на принудително изпълнение на
административното наказание „глоба“ била налице задължителна съдебна практика, а
именно - Тълкувателно решение № 2 от 04.12.2017г. по т. дело № 3/2016г., постановено от
ВАС. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Сочи, че неоснователно било твърдението, че била изтекла
абсолютната погасителна давност, тъй като били предприети действия по образуване на
изпълнително производство и принудително събиране на наложената глоба. Изложени са
съображения, че изпълнителната давност по смисъла на чл. 82, ал. 1 ЗАНН и погасителната
давност по смисъла на чл. 110 ЗЗД са различни институти, уреждащи различни по своя
характер правоотношения. Също така посочва, че дори при изтичане на погасителната
давност, след което вземането не може да се защитава по съдебен ред, вземането
продължава да съществува, аргументирайки се с чл.118 ЗЗД. Твърди, че е налице
несъответствие между петитум и обстоятелствена част на исковата молба, което
представлява нарушение на разпоредбите на чл.127, ал.1 ГПК. Твърди че същото прави
невъзможно да се разбере дали ищецът претендира, че наложеното административно
наказание „глоба“ не следва да бъде изпълнено поради изтекла изпълнителна давност или
иска да бъде признато за установено, със силата на пресъдено нещо, че за процесните суми е
изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД. Поради това моли исковата молба да
бъде оставена без движение до отстраняването на посочените противоречия. При
неотстраняването им, моли делото да бъде прекратено. Твърди, че неоспорването на
наказателно постановление № 309995/2017г., въз основа на което е образувано
изпълнително дело №******* е поради факта, че е извършил посоченото в наказателното
постановление административно нарушение, което се подкрепяло и от факта, че ищецът не
бил заплатил минималната санкция в тридневен срок от датата на съставянето на акта, а е
разчитал, че няма да бъдат предприети никакви действия по осъществяването на
административната санкция. Твърди, че след влизане в сила на наказателното постановление
възможността за атакуването му пред съдебен орган била преклудирана поради
бездействието на настоящия ищец да подаде жалба пред компетентен орган в
законоустановения за това срок. Поддържа, че след този момент, наказателното
постановление може да бъде отменено само по реда на гл. VIII ЗАНН и то при спазване на
нормата на чл.72 ЗАНН, т.е. при наличие на изрично посочена активна процесуална
легитимация, както и че делото следвало да се разгледа от съответния административен съд.
Поддържа, че следвало да се приеме, че задължението на ищеца ще продължи да съществува
при евентуалното установяване на факта, че правото на съдебна защита е погасено по
давност, което предполагало отхвърлянето на предявения иск за недължимост на процесните
суми. В допълнение сочи, че целта на института на погасителната давност не е да освободи
нередовния длъжник от изпълнението на определеното му наказание, като по този начин
поощри противоправното му поведение. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
2
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства, водещи до
прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на влязлото в сила
наказателно постановление.
Съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК публични са държавните и общински
вземания по влезли в сила наказателни постановления. Разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК
постановява, че в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен
изпълнител, събирането им се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Настоящият съдебен състав намира, че редът за събиране на публичното вземане определя и
компетентният съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване
несъществуването на това вземане. И доколкото в настоящия случай на основание чл. 163,
ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане е възложено за събиране на частен
съдебен изпълнител, то и предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК и следва да се
разгледа от гражданския съд. В този смисъл е и практиката на смесени петчленни състави на
ВКС и ВАС, които определят компетентност на гражданския съд по искове за установяване
несъществуване на публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител
- Определение № 92 от 22.11.2012г. на ВАС по адм. д. № 74/2012г., Определение на ВАС по
адм. д. № 1/2013г., Определение на ВАС по адм. д. № 7/2013г.; Определение на ВАС по адм.
д. № 73/2012г., Определение № 35 от 11.05.2017г. на ВАС по адм. д. № 60/2015г.,
Определение № 45 от 8.07.2016г. на ВАС по адм. д. № 21/2016г., Определение № 63 от
17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 47/2017г., Определение № 48 от 22.05.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 34/2018г., Определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., Определение
№ 39 от 02.10.2020г. по адм. д. № 23/2020г., Определение № 52 от 29.12.2020г. на ВКС по
гр. д. № 38/2020г., 5-членен с-в, ГК.
Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично общинско
вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност
на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй
като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата
на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да „отпише” погасеното
по давност публично общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433,
ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено
от орган в структурата на общинската администрация „отписване”, извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно „отписване”
би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при отсъствието
3
му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане, остава
предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК. В този смисъл и
Определение № 130 от 24.07.2017г. по ч.гр. дело № 756/2017г. по описа на ВКС, Второ
гражданско отделение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество. В конкретния случай с определение от 11.09.2021г. съдът на
основание чл.146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че на 11.05.2017г. е издадено Наказателно постановление № 309995/2017г. от
*****, с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00
лева за пътуване без редовен превозен документ, както и че въз основа на наказателното
постановление е образувано изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ А. П..
Между страните не е спорно, а и се установява от представения препис от
Наказателно постановление № 309995/2017 от 11.05.2017г. се установява, че със същото е
наложено на ЛЮДМ. АТ. Ф. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева
съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО. Видно от преписа наказателното
постановление е връчено на 15.09.2017г. и е влязло в сила на 10.10.2017г. – л. 4 от делото.
От покана за доброволно изпълнение по изп. дело № ******* по описа на ЧСИ А. П.,
рег. № *** се установява, че същото е образувано по възлагателно писмо на ***** за
събиране на публични вземания, влязло в сила наказателно постановление № 309995,
издадено на 11.05.2017г.
По делото е представено и разпореждане от 10.06.2021г., постановено от ЧСИ А. П.,
рег. № *** по горецитираното изпълнително дело, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство по наведените от длъжника твърдения за изтекла давност по
отношение на паричното притезание на взискателя *****, тъй като съгласно действащата
правна уредба на правомощията на ЧСИ, същият няма право да се произнася за
осъществяването на фактическия състав на погасителната давност по чл. 82 ЗАНН.
Посочено е, че давностният срок представлява период от време, определен по
продължителност в закона, в течение на който ако носителят на едно субективно право не го
упражни или ако не е погасено по друг начин, се погасява правото да се търси защита,
поради което е посочено, че длъжникът следва по исков ред да релевира и установи в своя
полза реализирането на предпоставките па погасителната давност.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при наложено наказание "глоба" е две
години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В случая
ответникът не е ангажирал доказателства да са предприети действия, водещи до прекъсване
на давността за периода от влизане в сила на наказателното постановление до образуване на
4
горепосоченото изпълнително дело. От приетите доказателства се установи, че давността за
вземането по чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН за периода от влизане в сила на наказателното
постановление (10.10.2017г.) до образуване на изпълнителното дело през 2020г. е изтекла,
поради което съдът намира предявения иск по чл. 439 ГПК за основателен. Следва да бъде
посочено, че са неотносими изложените от ответника обстоятелства за извършеното
нарушение от ищеца, неговите намерения, както и дали законосъобразно е наложено
административно наказание на Л.Ф.. Същите не са предмет на изследване в производството
по чл. 439 ГПК.
Поради гореизложените съображения с оглед на обстоятелството, че давностният
срок е изтекъл към датата на образуване на изпълнителното дело, предявеният иск следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му се присъдят.
Претендира се и заплащане на адвокатско възнаграждение от адв. М.Л., предоставил
безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
На адв. Л. следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лева, определено по чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 ГПК, предявен
от ЛЮДМ. АТ. Ф., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу *****, ул. „***, че ЛЮДМ. АТ. Ф.
не дължи сумата от 200 лв., представляваща административно наказание „глоба“ по чл. 35,
ал. 7, т. 1 от НРУПОГТТСО, наложено му с Наказателно постановление № 309995, влязло в
сила на 10.10.2017г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № ******* на
ЧСИ А. П., поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА ***** да заплати на ЛЮДМ. АТ. Ф. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА ***** да заплати на адв. М.Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
Гургулят № 31, ет. 1, офис- партер на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закона за адвокатурата
сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на ЛЮДМ. АТ. Ф. по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
5
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6