РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300503363 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. М. М. от ***, ЕГН
**********, чрез пълномощника й по делото адв. Н. Р., против Решение
№3330 от 17.10.2022г., постановено по гр.д. №4158/2022г. по описа на
Районен съд- Пловдив, 8-ми гр.с., с което е признато за установено, че
дължи на „Профи кредит България“ ЕООД сумите от 2408,17 лв.-
главница, ведно със законната лихва върху нея от 21.12.2021г. до
окончателното й заплащане; 1398,12 лв.- непогасено падежирало
договорно възнаграждение за периода 15.02.2020г.-03.03.2021г.; 667,89
лв.- лихва за забава за периода 16.08.2017г.-03.03.2021г.; 416,64 лв.-
законна лихва за периода 03.03.2021г.-20.12.2021г.; 1329,95 лв.- непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължими по
договор за потребителски кредит №***г., за които суми по ч.гр.д.
№20193/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив е била издадена Заповед
№10904 от 22.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението,
1
като се иска отмяната му и отхвърляне на исковите претенции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- „Профи кредит България“ ЕООД, с който същата се оспорва и се
иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.9 от ЗПК, като ищецът
„Профи кредит България“ ЕООД иска постановяване на решение, с което
да се признае за установено, че ответникът И. М. М. му дължи сумите от
2408,17 лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея от 21.12.2021г.
до окончателното й заплащане; 1398,12 лв.- непогасено падежирало
договорно възнаграждение за периода 15.02.2020г.-03.03.2021г.; 667,89
лв.- лихва за забава за периода 16.08.2017г.-03.03.2021г.; 416,64 лв.-
законна лихва за периода 03.03.2021г.-20.12.2021г.; 1329,95 лв.- непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължими по
договор за потребителски кредит №***г., за които суми по ч.гр.д.
№20193/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив е била издадена Заповед
№10904 от 22.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
2
от ГПК. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло така предявените
искове.
От фактическа страна по делото се установява от писмените
доказателства, че на 09.06.2017г. между ищцовото дружество, като
кредитодател, и ответницата, в качеството й на кредитополучател, е бил
сключен договор за потребителски кредит №***г., съгласно който ищецът
е предоставил на ответницата сумата от 5000 лв. за срок от 36 месеца,
при посочени в договора годишен лихвен процент- 41,17%, годишен
процент на разходите- 49,89%, дължима сума по кредита- 8783,28 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги- 3143,52 лв.
Към договора са били сключени анекси от 27.03.2018г., 12.10.2018г.,
22.03.2019г. и 18.04.2019г. за отлагане и промяна на размера на
погасителни вноски. От изложените в исковата молба твърдения на
ищцовото дружество се установява, че ответницата му е заплатила по
договора сума в общ размер от 7336,80 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение №1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и
без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
отговора на исковата молба са наведени доводи за наличието на
неравноправни и нищожни клаузи в процесния договор за кредит, а и
доколкото съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи
служебно за такива в договор, сключен с потребител, то следва да се
извърши проверка за съответствието му с императивните разпоредби на
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на
разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/- 49,89%, като в чл.5.2 от общите условия към договора,
3
подписани от страните, са посочени взетите предвид допускания при
изчисляването му, поради което договорът формално отговаря на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в
договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно
поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото
договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати
възнаграждение за пакет допълнителни услуги /приоритетно разглеждане
и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства/, което се
начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. По делото се
установява от съдържанието на договора, а и по това няма спор между
страните, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в
посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки
че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от
ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Предвид
горното посоченият в договора годишен процент на разходите не
съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в
договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в
резултат на което потребителят е въведен в заблуждение относно
действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
4
Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в
договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от
действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не
съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата недействителност. В този
смисъл е налице и формирана съдебна практика- Определение № 50685 от
30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на
договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Предвид горното ищецът има право да претендира от ответницата
връщане само на предоставената главница по кредита, която е в размер на
5000 лв. От изложените в исковата молба твърдения на ищцовото
дружество обаче е видно, че ответницата е заплатила по договора сума в
общ размер от 7336,80 лв., с която следва да се приеме, че е погасила
изцяло задължението си за връщане на чистата стойност на кредита. Ето
защо предявените искове за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумите от 2408,17 лв.- главница, ведно със
законната лихва върху нея от 21.12.2021г. до окончателното й заплащане;
1398,12 лв.- непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода
15.02.2020г.-03.03.2021г.; 667,89 лв.- лихва за забава за периода
16.08.2017г.-03.03.2021г.; 416,64 лв.- законна лихва за периода
03.03.2021г.-20.12.2021г.; 1329,95 лв.- непогасено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, са неоснователни и следва да се
отхвърлят, тъй като предвид недействителността на договора за кредит и
разпоредбата на чл.23 от ЗПК ответникът не дължи на ищеца други
суми, освен чистата стойност на кредита, която е била заплатена.
Предвид горното обжалваното решение, с което исковете са били
уважени, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново
решение за отхвърлянето им.
По изложените съображения съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3330 от 17.10.2022г., постановено по гр.д.
№4158/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, 8-ми гр.с., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Профи кредит България“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е,
вх.В, ЕИК *********, против И. М. М. от ***, ЕГН **********, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от
2408,17 лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея от 21.12.2021г.
до окончателното й заплащане; 1398,12 лв.- непогасено падежирало
договорно възнаграждение за периода 15.02.2020г.-03.03.2021г.; 667,89
лв.- лихва за забава за периода 16.08.2017г.-03.03.2021г.; 416,64 лв.-
законна лихва за периода 03.03.2021г.-20.12.2021г.; 1329,95 лв.- непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължими по
договор за потребителски кредит №***г., за които суми по ч.гр.д.
№20193/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив е била издадена Заповед
№10904 от 22.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6