№ 1168
гр. София, 12.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601369 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
След като съобразно чл. 249, ал. 3, изр. 1-во вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК
разгледа по реда на глава двадесет и втора от НПК докладваното от съдия Георгиева ВЧНД
№ 1369 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за разпоредително съдебно заседание на
18.11.2022 г. по НОХД № 3014/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, е прието, че на досъдебното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора – във връзка с твърдяно наличие
на такива от защитниците предвид: предявяване на досъдебното производство преди
прилагане към него на заключение на компютърно-техническа експертиза; неяснота на
обстоятелствената част на обвинителния акт поради неконкретизиране на време, място и
естество на действия на подсъдимите; колизия между вменени правни норми.
Със също такива определения СГС е потвърдил мерките за неотклонение на всеки от
шестимата подсъдими по делото, както и наложената на всеки от тях забрана за напускане
на пределите на Република България без съответно разрешение.
Постъпила е жалба, в срок, от адв. В. Х. като защитник на подсъдимия М. К.,
насочена срещу определението, с което се приема липса на съществени нарушения на
процесуални правила на досъдебното производство (ДП) – като се иска неговата отмяна, а
също така насочена и срещу определението за потвърждаване на мярката за неотклонение и
1
мярката за процесуална принуда спрямо този подсъдим – с искане за определяне на по-лека
мярка за неотклонение или за намаляване на размера на сега изпълняваната парична
гаранция от 10 000 лв., а също и за отмяна на забраната за напускане на страната без
разрешение.
Постъпила е и жалба, също в срок, от адв. П. К. като защитник на подсъдимия Н. Ц.,
срещу определението, с което се приема липса на съществени нарушения на процесуални
правила на ДП, като се иска неговата отмяна.
Всяка от жалбите е мотивирана с твърдения, съвпадащи с направените от съответните
страни в разпоредителното заседание на СГС.
След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Предявеното на всеки от шестимата подсъдими обвинение е за извършено от всеки от
тях престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, т.е. за участие в създадена с користна
цел организирана престъпна група (ОПГ), т.е. в структурирано трайно сдружение на повече
от три (в случая) лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, наказуеми с
лишаване от свобода за повече от три години, а именно – престъпления по чл. 280 и по чл.
281 от НК (наказуеми съответно с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване
от свобода от три месеца до пет години).
Във връзка с тази правна квалификация в обстоятелствената част на обвинителния
акт са направени конкретни фактически твърдения, отнасящи се до всеки от шестимата
подсъдими със следното съдържание: Всичките шестима подсъдими, с още трима души –
вече сключили споразумение по делото, се събрали, като се срещнали лично на
неустановена дата през месец май 2020 г. на територията на Република България. При тази
среща всичките деветима души решили да си набавят доходи (което е користна цел ) по
неправомерен начин – като извършват съгласувано помежду си на територията на България
престъпления по чл. 280 и по чл. 281 от НК, т.е. при координация помежду им да превеждат
през границите на страната хора или без надлежно разрешение, или на неразрешени места, а
също и да подпомагат чужденци да пребивават или да преминават в страната ни в
нарушение на закона; всяко от тези две престъпления е наказуемо с лишаване от свобода за
повече от три години. Общото решение било взето чрез артикулирано (произнесено гласно)
от всеки от подсъдимите съгласие да извършва с останалите посочените действия; като
последващ израз на това съгласие между членовете на ОПГ била реално развита
комуникация, характеризираща се с конспиративност на личните срещи помежду им и с
връзка между тях чрез Интернет-приложения при използване на кодиран език, като за всеки
отделен подсъдим е посочено с кого от останалите участници в ОПГ е поддържал
преимуществено връзка; членовете на това сдружение се издържали и имали намерение да
се издържат чрез средства, придобити чрез осъществяване на престъпленията по чл. 280 и
чл. 281 от НК. Тази съгласуваност между тези хора съществувала до 26.04.2021 г., когато
била прекъсната чрез полицейска акция.
Описаните твърдения, освен отнасящи се до всички елементи от състава на
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК, са и конкретизирани с възможната за
спецификата на случая точност относно време и място на постигане, съдържание и
времетраене на уговорката и постигането й от определени лица: от месец май 2020 г. до
26.04.2021 г., на територията на Република България, между шестимата подсъдими и още
трима, вече сключили споразумение; конкретизиран е и предметът на съгласуване на волите
на участниците в ОПГ – извършването на две определени престъпления с определена цел
(користна – издръжка). Нормата на чл. 321 вр. чл. 93, т. 20 от НК не изисква за
съставомерност да бъдат и осъществени вторичните (възнамеряваните) престъпления, тъй
като тя изисква наличие само на съгласувани човешки воли за извършването им; поради това
и поради липсата на твърдения в обвинителния акт такива възнамерявани престъпления да
са били и реално осъществени от цялата група, не е налице непълнота на обвинителния акт в
2
сочения от защитниците смисъл (непосочване на това кога, къде и кои лица е следвало да
бъдат превеждани през границата или подпомагани незаконно да пребивават или да
преминават в България). Фактическото твърдение в обстоятелствената част на обвинителния
акт, че участниците в ОПГ имали намерение да се издържат чрез престъпления по чл. 280 и
чл. 281 от НК позволява отнасяне на деятелността им към квалифицирания състав на чл.
321, ал. 3 от НК. Фактическото твърдение, че членовете на ОПГ се издържали от такава
дейност няма конкретизация, но при наличието на другото твърдение (за възнамерявана по
този начин издръжка), това не влияе на яснотата на обвинителния акт относно съставомерни
признаци и въпросът се свежда само до (не)доказаност на определен твърдян от
прокуратурата факт, който не е сред пряко съставомерните. В обвинителния акт са
направени фактически твърдения във връзка с всеки конкретен подсъдим каква е била
неговата функция в ОПГ, като е посочено какво са се съгласили участниците в ОПГ да прави
всеки един от тях - „да осигурява …“, „следвало да осигури …“, „да действа …“. Като
възнамерявани да бъдат извършени, за тези действия не се изисква – и обективно не е
възможно, поради липсата на твърдение за реалното им извършване – да бъдат
конкретизирани по време, място, начин и свързани с тях мигранти.
Като продължено, престъплението по чл. 321 от НК се счита за довършено при
прекратяването му, т.е. на 26.04.2021 г. в случая, с която дата следва да се съпоставят
съответните други обстоятелства, включително – влизането в сила на предходна присъда с
оглед заемане на становище осъждан или не е определен подсъдим.
На подсъдимия Р. Г., във връзка с когото са били събрани съответни данни на ДП да е
и извършил едно от възнамеряваните престъпления – по чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, е
повдигнато съответно обвинение, отнасящо се само до него, като то е конкретизирано по
време, място и самоличност на подпомогнатите да преминават в страната ни петима
афганистански граждани.
Няма колизия между нормата на чл. 321, ал. 3 от НК относно предвиденото там
квалифициращо обстоятелство „користна цел“ – от една страна, и от друга страна - нормата
на чл. 281 от НК, предвиждаща за съставомерност набавянето на имотна облага, т.е. – пак
користна цел; в случая предстоящото в процеса доказване на користната цел като
квалифициращ признак за отговорност по чл. 321 от НК ще обслужи и установяване на
съставомерността на възнамеряваното да се извършва от ОПГ престъпление по чл. 281 от
НК; доколкото обвинението твърди користна цел при основното престъпление – участие в
ОПГ, доказването на такава цел ще бъде относимо и към възнамеряваното да бъде
извършвано престъпление по чл. 280 от НК, макар и при него такава цел да не е предвидена
за съставомерност.
Предвид изложеното, настоящият състав оформи окончателен извод относно
пълнотата, яснотата и конкретизацията на обстоятелствената част на обвинителния акт във
връзка с основното престъпление – по чл. 321 от НК, който извод съвпада с направения от
първоинстанционния съд: Обвинителният акт отговаря на предявяваните към него
изисквания да се посочат времето, мястото и начинът на извършване на престъплението от
всеки обвиняем, поради което чрез неговото съдържание не се ограничават или нарушават
права на някое от обвинените лица и не е налице свързано с това основание за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Във връзка с твърдяното нарушаване на процесуални правила на ДП, при това –
съществено, поради предявяване на ДП на обвиняемите преди да бъде приобщено още едно
доказателство – заключение на компютърно-техническа експертиза, настоящият състав
споделя отново становището на първоинстанционния съд: Това безспорно е нарушение на
изискването на чл. 227, ал. 8 от НПК да се предоставят всички материали по делото за
проучване. Доколкото обаче такова запознаване с тази конкретна експертиза е възможно и
във всеки един момент от последващото развитие на производството, понастоящем – в
първоинстанционна съдебна фаза, и доколкото правото за това на подсъдимите съобразно
чл. 55, ал. 1 от НПК може и следва да бъде осигурено и в настоящия момент от решаващия
съд, се обуславя извод, че нарушението на ДП не е именно съществено, а освен това е
3
напълно отстранимо, макар и в съдебна фаза.
Във връзка с исканията на защитниците на петима от подсъдимите мерките им за
неотклонение да бъдат облекчени – било чрез намаляване на размера на определена парична
гаранция, било чрез вземане на по-лека мярка за неотклонение, първоинстанционният съд е
изложил съображения защо няма основания за промяна в изпълняваните към настоящия
момент мерки за неотклонение: При индивидуализацията от съд в хода на ДП на сега
изпълняваните мерки за неотклонение са били отчетени за всеки конкретен подсъдим всички
относими обстоятелства, включително – имотното му състояние, като към настоящия
момент липсват основания от социално или хуманитарно естество, обуславящи намаляване
на размера на която и да било от паричните гаранции или пък замяната й с подписка.
Същите съображения са отчетени от първоинстанционния съд и във връзка с изпълняваната
към момента спрямо всеки от шестимата подсъдими забрана да напуска пределите на
България без съответно разрешение, поради което и предвид необходимостта от
осигуряване на своевременното приключване на делото, изискващо присъствието на
подсъдимите, се обуславя извод, че тази мярка за процесуална принуда не е несъответно
(прекомерно или необосновано) ограничаване на правната сфера на когото и да било от
подсъдимите.
В заключение: Не са налице твърдените в жалбите на двамата защитници основания
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора и не са
налице основания за изменение или отмяна на която и да било от сега изпълняваните мерки
за неотклонение и мерки за процесуална принуда спрямо шестимата подсъдими по делото;
жалбите на адв. Х. като защитник на подсъдимия М. К. и на адв. П. К. като защитник на
подсъдимия Н. Ц., които са предмет на разглеждане в настоящото производство, са
неоснователни.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за разпоредително съдебно
заседание на 18.11.2022 г. по НОХД № 3014/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, с което е прието, че не са допуснати на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за разпоредително съдебно
заседание на 18.11.2022 г. по НОХД № 3014/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, с което са потвърдени взетите спрямо
подсъдимия М. Е. К. мярка за неотклонение „гаранция“ в пари – 10 000 лв., и мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“.
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ, вписано в протокола за разпоредително съдебно
заседание на 18.11.2022 г. по НОХД № 3014/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, с което са потвърдени взетите спрямо
подсъдимия Н. В. Ц. мярка за неотклонение „гаранция“ в пари – 5 000 лв., и мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5