О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ІІ-1440
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на първи август
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Таня Русева-Маркова
Членове: Пламена
Георгиева- Върбанова
Елеонора Кралева
при секретаря
и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова частно гражданско дело № 743 по описа
за 2019 година.
Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от С.С.Т. *** против Определение № 3236/16.04.2019г., постановено по гр. дело № 1398/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е осъдена С.С.Т. да заплати на Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас, представлявана от Директора Жаклин Михран Мутафян-Нейчева сумата от 1 180 лева, представляваща направените по делото разноски.
В жалбата се посочва, че постановеното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано и се претендира да бъде отменено. В жалбата се посочва, че е неправилен извода на съда, че преди датата на прекратяване на делото ответника е заплатил адвокатско възнаграждение на своя процесуален представител. Посочва се и обстоятелството, че претендираният размер на адвокатското възнаграждение не съответства на действителната и правна сложност на делото и на ранното му приключване, без по делото да са проведени открити съдебни заседания и възнаграждението не следва да надвишава минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна по молбата – Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид
разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск от С.С.Т. *** против Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас, представлявана от Директора Жаклин Мутафян-Нейчева, с която се претендира да бъде признато уволнението на С.С.Т. за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и да бъде постановена неговата отмяна, като бъде отменена Заповед от 14.12.2018г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение. Претендира се да бъде постановено възстановяване на С.С.Т. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „възпитател“ в ответната гимназия, както и да бъде осъдена ответната страна да заплати обезщетение на С.Т. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ – в размер на брутното й трудовото възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, а именно – от 14.12.2018г. до 14.06.2019г.
С Разпореждане от 15.02.2019г., постановено по гр. дело № 1398/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е постановено да се изпратят преписи от исковата молба на ответната страна. Съобщението е получено от ответната страна на дата – 22.02.2019г., поради което и съдът намира, че срокът за депозиране на писмен отговор от ответната страна изтича на 22.03.2019г.
По делото на дата – 21.03.2019г. е депозирана Молба от С.С.Т., в която се посочва, че на основание чл. 232 от ГПК оттегля исковата си молба, предявена против Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас и моли производството по делото да бъде прекратено, без съгласието на ответната страна.
По делото – на дата – 22.03.2019г. (в срока, предоставен от страна на съда) е депозиран писмен отговор от ответната страна - Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас, в който претенциите се оспорват като неоснователни. Излагат се подробни съображения за неоснователността на претенциите и се представят редица писмени доказателства. Към депозирания писмен отговор е представено и пълномощно, от което е видно, че ответната страна – Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас, представлявана от Директора Жаклин Мутафян-Нейчева е упълномощила адвокат Марияна Бузова да представлява ответната гимназия по гр. дело № 1398/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, като подаде писмен отговор на исковата молба, явява се по делото и защитава интересите на гимназията пред всички съдебни инстанции до окончателното му решаване.
С Определение № 2554 от 25.03.2019г., постановено по гр. дело № 1398/2019г. по описа на Районен съд – Бургас производството по делото е прекратено поради оттегляне на исковете. Определението е влязло в законна сила на 04.04.2019г.
По делото на дата – 29.03.2019г. (в срока за обжалване на постановеното определение за прекратяване на делото) е депозирана Молба от АЕГ „Гео Милев“ – гр. Бургас, с която претендира да бъде допълнено постановеното Определение № 2554 от 25.03.2019г., постановено по гр. дело № 1398/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и да бъдат присъдени направените по делото разноски в полза на ответната страна в размер на 1 180 лева, представляващи възнаграждение за адвокат. Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2019г., от който е видно, че ответната страна е договорила възнаграждение на своя процесуален представител в размер на 1 180 лева, платимо по банков път. Представено е и Преводно нареждане от 20.03.2019г., от което е видно, че договорената сума е преведена по банков път на процесуалния представител.
С Определение № 3236 от 16.04.2019г., постановено по гр. дело № 1398/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена С.С.Т. да заплати на Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас, представлявана от Директора Жаклин Мутафян-Нейчева сума в размер от 1 180 лева, представляваща направените по делото разноски. Изрично в своите мотиви, съдът е разгледал и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е счел, че не следва да се уважава.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид изложените съображения в частната жалба, както и в депозираното пред Районен съд – Бургас възражение против молбата за допълване на определението за прекратяване на делото, настоящият състав намира, че направените от ответната страна разноски, представляващи възнаграждение за адвокат са дължими и следва да бъдат заплатени от ищцовата страна. Безспорно е, че с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК производството по делото е прекратено поради оттегляне на обективно съединените претенции от ищцата и само на това основание ответната страна има право на направените по делото разноски. Безспорно е и обстоятелството, че по делото е депозиран отговор на исковата молба в едномесечния срок, който е предоставен от страна на съда и към този отговор е представено Пълномощно, от което е видно, че адвокат Бузова е валидно упълномощена да представлява ответната страна. По делото е безспорно и обстоятелството, че впоследствие е представен и Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че договореното възнаграждение е в размер на 1 180 лева, които следва да бъдат платени по банков път и е представено и доказателство за плащането на тази сума от 1 180 лева – преводно нареждане от дата – 20.03.2019г. При това положение и като взе предвид, че плащането на възнаграждението за адвокат Бузова е направено по банков път видно от представеното преводно нареждане на 20.03.2019г., на 21.03.2019г. е депозирана Молба от С.С.Т. за оттегляне на предявените искове, то съдът намира, че са неоснователни възраженията на ищцовата страна за антидатиране на сключения Договор за правна защита и съдействие, тъй като както бе подчертано няколко пъти заплащането на възнаграждението е направено по банков път и преводът няма как са бъде антидатиран. В този смисъл, съдът намира, че възраженията на жалбоподателя, изложени в частната жалба са неоснователни.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат, съдът съобрази следното:
На основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове – 200 лв.; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2.
С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена в Определение № 821 от 23.12.2015г., постановено по частно гр. дело № 5438/2015г. по описа на ВКС на РБ, ІV г.о., ГК съгласно т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълкувателно село № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението до размера, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, като съдът не може да намали адвокатското възнаграждение под предвидения в Наредбата минимум, независимо от преценката му за фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на страната действия. Съдът в своето определение приема, че когато исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ (за отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност) са предявени при условията на обективно съединяване, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на една минимална работна заплата, а възнаграждението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение по чл. 255, ал. 1 КТ се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Съдът приема също, че след изменението на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при уредено разграничение между различните трудови спорове, в т. ч. по отношение на възнагражденията между неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и оценяемият иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, минималното възнаграждение при обективното им съединяване се определя сумарно - минималната месечна заплата (по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ) и възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно цената му. Изрично е посочено, че в случай, че са предявени и двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ възнаграждението по двата иска би било общо в размер на минималната работна заплата.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ са предявени с една искова молба –
възнаграждението за двата иска е само едно и то е в размер на минималната
работна заплата към момента на сключване на договора. В случая двата иска са
предявени с една искова молба и минималното възнаграждение за защита по тези
искове за адвоката на ответника е в размер на една минимална работна заплата,
възлизаща към 19.03.2019г. на 560 лева.
Третият предявен обективно съединен иск е оценяем и е предявен за сума в размер на 6 377, 34 лева. На основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от цитираната наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните при интерес от 5 000 до 10 000 лева – 580 лева + 5% за горницата над 5 000 лева. При това положение, настоящата инстанция намира, че минималното възнаграждение за процесуалното представителство възлиза на сума в размер от 648, 87 лева. Общо за защита по трите предявени обективно съединени иска се получава минимално възнаграждение за един адвокат е в размер на 1 208, 87 лева (560 лева плюс 648, 87 лева).
Безспорно е, че уговореното и заплатено от страна възнаграждение за адвокат възлиза на сума в размер от 1 180 лева, поради което и съдът намира, че същото е уговорено и под минимума и не следва да бъде намалявано на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което и частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозирана частна жалба от С.С.Т. *** против Определение № 3236/16.04.2019г., постановено по гр. дело № 1398/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което е осъдена Светла С.Т. да заплати на Английска езикова гимназия „Гео Милев“ – гр. Бургас, представлявана от Директора Жаклин Михран Мутафян-Нейчева сумата от 1 180 лева, представляваща направените по делото разноски.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ (на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК).
Препис от постановеното определение да се
изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.