Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 06.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 837 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са първоначални
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 1 от Конвенцията за
международни автомобилни превози на стоки (CMR) и по чл. 86, ал.1 ЗЗД и отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е евентуален
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 17 от CMR.
Предявен е и евентуален
обратен иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.
Ищецът
„О.П. “ ООД с ЕИК: *******, твърди, че между него и ответното дружество „Д.Т.С.Б."
ЕООД, с ЕИК:*******, са налице трайни търговски отношения, свързани с
осъществяването на международни превози на товари, като възложител/товародател
по тези договори е ответникът, а изпълнителят на превозните договори е ищецът,
който по заявка на ответника, извършил множество товари.
Твърди,
че със заявка за извършен транспорт № 1930-18 от 06.03.2018г., ответникът възложил
на ищеца да извърши международен транспорт от Серес - Гърция до Обединено
Кралство на две стоки от два различни изпращача: 17 палета - 9469кг. и 12
палета - 10 909кг. поликастро, с място на разтоварване К.Х.- Обединено
кралство. Сочи, че като дата на товарене е определена 09.03.2018г., а дата на
разтоварване - 12.03.2018г. Поддържа, че за първата стока - 12 палета сирене
„фета” — 10 985.04кг. е оформена ЧМР товарителница с изпращач К.А.Е. и дата на
товарене 09.03.2018г., получател на стоката е Ф.Ф.ООД, а за място на
разтоварване е определено Х., Обединено кралство. Твърди, че за втората стока
-17 евро палета с гръцко кисело мляко - 9 837.40кг. е оформена втора ЧМР
товарителница с изпращач - К.К.S. А, адрес и дата на товарене Серес, Хелас -
Гърция (09.03.2018г), а като място на разтоварване на стоките е К. Х.. Твърди,
че според известие за доставка и фактура към него с №1598/09.03.2018г
продавачът на стоките (гръцко сирене „фета“) фирма - Колиос С.А. Гръцки Млечни
продукти Лимнотопос 612000 - лимнотопос 61200, информира купувача, че плащането
на стоката (52 668.00) следва да бъде извършено в срок до 30 дни, в евро или в
долари на ETHNIKI FAKTORS S.A, като само по този начин ще се счита погасено
задължението. Посочено е, че доставката ще се извърши от ответника, който превъзлагал транспорта на ищеца. Поддържа, че
превозът на двете стоки, е извършен с ТА номер ********с водач П.Д..
Твърди, че по време на
превозването на стоката, на 13.03.2018г. шофьорът на автомобила спира на
регламентирана 11- часова почивка на бензиностанция с голям, осветен паркинг,
намираща се на магистрала А15 Е 42, в близост до гр. Намур, Белгия. Сочи, че
рано сутринта шофьорът чул шум в задната част на ремаркето и излязъл да
провери, като установил, че част от група емигранти се настанила в ремаркето, а
друга била долу и в процес да се качат. Твърди, че водачът се разкрещял,
емигрантите се разбягали, но някои от тях взели със себе си част от стоката.
Сочи, че след преглед на товарното помещение, установил липсата на скобата на
брезента, както и катинарите на двете врати, установил също смачкани опаковки и
увредена стока, а когато се качил в кабината на автомобила, за да съобщи за
случилото се, двама емигранти се върнали обратно и проявявайки агресия се
опитали да нахлуят вътре. Това принудило шофьора да тръгне и да напусне
мястото, като след това съобщил за случилото се на управителя на ищеца, който
уведомил ответника. Твърди, че по нареждане на последния, товарният автомобил
бил пренасочен за склад - О.И.Л..
Твърди, че на
14.03.2018г. камионът бил натоварен на рампата, от където служители на склада
взели документите и ключовете на автомобила, без водачът да е допуснат вътре,
като инспекцията продължила няколко дни и на 19.03.2018г, водачът бил извикан,
и му било съобщено, че цялата стока подлежи на унищожаване. За горните
обстоятелства твърди да са издадени документи, които не са връчени на място на
водача, на който са предадени двете ЧМР товарителници, като в кл.24 и на двете
ЧМР е положен печат от OAKLAND Lnt.Lim и на ръка отбелязано „замърсен товар,
натоварен с емигранти, за незабавно изхвърляне“. В уточнителна молба от
23.05.18 г. ищецът поддържа, че по повод настъпилата вреда е представен доклад
на О.И.ООД от 14.03.2018г., от който се установявало, че товарният автомобил е
бил насочен там по молба на Р.М.К.- представител
на получателя „Ф.Ф.“ ООД. Поддържа, че от съдържанието на доклада е видно, че
ТА е пристигнал в склада на 13.03.2018г. и е въведен за проверка на
14.03.2018г., като разтоварването на стоките е извършено в присъствието на
агент по гаранцията, служител на отдел „Транспортни съоръжения” в Оукланд, и
членове на екипа, но не и на присъствието на водача на автомобила. Сочи, че от
резултатите от извършената инспекция се установявало, че единственият белег на
замърсяване е открит чорап, като проби били взети от последните два реда от
всеки палет, като палети 8 и 9 са били поставени под карантина, поради замърсяване
по всички редове, свалени са общо 10 палета, като върху някои от тях е
установено замърсяване, поради което е взето решение да се унищожи цялата
стока. Поддържа, че от данните представени в таблицата на доклада се
установявало по кои от палетите е установено замърсяване, като за унищожаването
на стоката е било необходимо разрешението на получателя. Твърди, че на 16.03.
от регулаторните служби на Уорчестършир е подадена бизнес интервенция - схема
за оценяване на хигиената на храните, а след получаване на данните за
замърсяването на стоките, от страна на ищеца са предприети действия и е
поискано от CWH end Со - Инспекция на международни морски товари и определяне
на щети, да се извърши инспекция на горепосочената стока за проверката, от
която е съставен протокол от 27.04.2018г. Сочи, че инспекцията е извършена на
17.03.2018г. като в хода на същата е констатирано, че част от стоката - 17 евро
палета с гръцко кисело мляко йогурт не била засегната от замърсяване. Поддържа,
че въпреки позицията изразена от Оукланд по този въпрос, приема се, че
получателят на стоките би могъл да положи повече усилия да смекчи своите
загуби. Твърди се, че дори и първите 7 палета от сирене фета са преминали
успешно микробиологичния тест на Оукланд, след като били премахнати първите
два-три реда. Поради това намира, че няма причина тези палета да бъдат
отхвърлени в тяхната цялост, освен тези намиращи се непосредствено до
замърсените. Сочи, че крайният извод на тази инспекция е, че 17 евро палета с
гръцко кисело мляко йогурт, и част от палетите със сирене, в действителност не
била засегната от замърсяване, но са били унищожени по настояване ни
получателя. Твърди, че за цената на стоките и извършените разходи по проверка
на увредената стока, получателят е изпратил до ответника информация с дата
27.03.2018г., от която ставало ясно, че същите са в размер на 73.506.20 евро:
удостоверение за безопасно унищожаване на стоките на 29 палета сирене и йогурт,
като на 18.04.2018г. издал и фактура с № 30264 за същия размер до транспортното
дружество - ответник. Вследствие на тези събития, с фактура №
00...1637/18.04.2018г. ответникът е предявил до ищеца заплащане на „обезщетение
за изцяло погинал товар, карантиниран и унищожен по транспортни поръчка“ в
размер на 143 765,63лв. Поради изложеното намира, че по отношение на загубите,
щетите могли да се ограничат, при положено от получателя желание, но същият е
пожелал да се унищожи цялата стока, независимо, че голяма част от нея не била
заразена. Счита, че поради това дори да се приеме, че превозвачът носи
отговорност, то същият следва да носи такава до реално нанесените щети.
Сочи, че превозваният от
ищеца товар е изцяло повреден, но за това не е виновен превозвача, тъй като
нахлуването на емигранти е обстоятелство, което не е могъл да избегне и последиците
са били такива, които не е могъл да преодолее, поради което намира, че не носи
отговорност за нанесените щети на товара. Поддържа, че за извършения транспорт
е издал фактура **********/19.03.2018г. за сумата от 7 745.09 лв., като в нея е
изрично е посочен видът на услугата- международен транспорт по заявка № 1930-18
и посочен ТА. Твърди, че съгласно уговореното между страните падежът за
изплащане на възнаграждението за превоз е 45 дни от издаването на фактурата.
Поддържа, че въпреки че
изпълнил добросъвестно договорните си задължения по извършването на превоза на
товар и стоката е доставена в срок, на уговореното място и е приета без
забележки от получателя, ответникът не му е изплатил уговореното между страните
възнаграждение в размер на 7 745,09 лв. и към настоящия момент. Претендира
заплащане и на мораторна лихва върху главницата в размер на 38.80лв, за периода
от 13.04.2018г. до 30.04.2018г.
Сочи,
че с изпратена по електронната поща фактура № 00....1637/18.04.2018г.
ответникът претендира заплащане на „обезщетение и за изцяло погинал товар,
карантиниран и унищожен по транспортна поръчка“ от 06.03.2018г.“ - млечни
продукти, в размер на 143 765,63лв., която сума ищецът счита, че не му дължи
поради следните съображения. На първо място счита, че ответникът не е правоимащ
да търси обезщетение за нанесени вреди, а с това право разполага собственикът
на стоките. На следващо място намира, че отговорността му не следва да бъде
ангажирана на основание чл. 17, т. 2 от Конвенцията за международен автомобилен
транспорт, тъй като превозвачът е отговорен за цялостната или частичната
повреда на стоката, освен ако повредата се дължи на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне и последиците, от които, не е могъл да
преодолее, какъвто е настоящият случай, тъй като повредата на стоката се дължи
на действия от трети лица (емигранти). Счита, че нахлуването на емигранти е
обстоятелство, което е непредвидимо и неочаквано за превозвача и е
обстоятелство, изключващо отговорността му съобразно чл.18 от Конвенцията, т.е.
липсва вина на превозвача. Твърди, че обективно не е имал възможност да избегне
проникването на емигрантите в ремаркетата, изпълнил е договорните си
ангажименти с грижата на добрия търговец, след като ремаркетата са били
заключени със скоби, а също и твърди, че камионите не са били оставяни без
надзор. На трето място, намира, че не са налице и предпоставките за
претендиране на обезщетение за нанесени вреди. Твърди, че съгласно чл. 30, пар.
1 от Конвенцията, получателят на стоките е следвало да направи възражение пред
превозвача най-късно в момента на доставянето, когато се касае до явни повреди.
Сочи, че в случая липсват съставени протокол, подписан от водача на товарния
автомобил, удостоверяващ обстоятелството, че повредата на стоката е установена
пред и в присъствието на шофьора, както и че липсват данни вписването и на
забележките в товарителницата да е извършено от получателя на стоката, и в
присъствието на водача. Поддържа, че не ставало ясно от фактурата как
ответникът определил размера на вредата.
Поради това моли съда за
постановяване на решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 7
745,09 лв. – възнаграждение за извършена транспортна услуга по фактура
**********/19.03.2018г., мораторна лихва върху главницата в размер на 38.80лв,
за периода от 13.04.2018г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не
му дължи сумата 143 765,63лв. по фактура № 00....1637/18.04.2018г. Претендира
направените разноски.
Ответникът „Д.Т.С.Б." ЕООД е подал отговор на исковата молба. Оспорва
предявените искове по основание и размер, като ги счита за неоснователни.
По отношение на отрицателния
установителен иск: твърди, че ищецът не е изпълнил нито едно от основните му
задължения - не е извършил превоза в определения срок, не е запазил товара от
приемането до предаването му. Твърди, че ищецът закъснял с извършването на
превоза - товарът е следвало да бъде в Обединеното кралство на 12.03.2018г., а
на 13.03.2018г. той се намирал в Белгия. Сочи, че товарът пристигнал в
назначената дестинация за получаване на 14.03.2018г., т.е. към момента, в който
се е случило навлизането на емигранти в каросерията на камиона и погиването на
товара, ищецът бил в забава за изпълнение на задължението си да превози товара
до посоченото в товарителницата местоназначение и в уговорения срок -
12.03.2018г. Намира, че след като ищецът вече е бил в забава, той не може да
бъде освободен от отговорност дори и при непреодолима сила. На следващо място
оспорва твърдението на ищеца, че погиването на товара не можело да се вмени във
вина на превозвача. Счита, че ищецът не е взел всички необходими мерки за
безопасното превозване на товара, въпреки че на 26.02.2018г. настъпили щети на
товар, причинени от нахлуването на емигранти в ремаркето на камиона и въпреки
че при превоза от 09.03.2018г. ответникът го предупредил за тази опасност, с
която превозвачът бил напълно наясно, не били взети необходимите мерки за
опазване на стоката. Твърди, че било
невъзможно навлизането на емигранти в ремаркето на камиона на 13.03.2018г. да
бъде прието за непредвидено, доколкото само месец по-рано (през 02.2018г.).
емигранти са нахлули при превоза на товар, отново в Белгия, за който е сключен
договор за превоз по Заявка № 1855-18 от 15.02.2018г. Счита, че превозвачът бил
недобросъвестен, като не използвал охраняем паркинг и по този начин изложил на
риск товара, въпреки че бил наясно с факта, че емигранти могат да нахлуят и да
причинят щети на превозваната стока. Намира, че нахлуването на емигранти в
ремаркето на камиона не може да бъде квалифицирано като обстоятелство, което
изключва вината на превозвача. Поддържа, че неполагането на дължимата грижа при
паркиране на камиона е основание, което увеличава риска от погиване на товара.
Сочи, че в случая ищецът следвало да осигури престой на товара на охраняем
паркинг. Счита, че товарът не е бил заключен и емигрантите са успели да
проникнат при него безпрепятствено, както и че непоставянето на пломба е
улеснило и благоприятствало навлизането на емигранти при товара, в следствие на
което той е бил силно замърсен. Твърди, че
всички 29 палета стоки са подлежали на унищожаване, тъй като е имало
съответно предписание от компетентен орган на властта. Поради изложеното намира, че ищецът не е предприел необходимите
охранителни мерки, за да предпази товара и да го достави в състоянието, в което
го е приел за превоз, поради което цялата стока погинала.
По отношение на правната
си легитимация да претендира обезщетение за погиналия товар посочва следното: „Ф.Ф.
Ю Кей Лтд." сключило спедиционен договор с „Д.Т.С.Б." ЕООД, по който
възложило сключването на договор за превоз на погиналите впоследствие стоки,
превозът следвало да бъде извършен от Р. Гърция до Обединеното кралство, като
получател е „К. Х." ООД, както и че „Д.Т.С.Б." ЕООД сключило превозен
договор с „О.П." ООД, за което е била съставена и товарителница. Твърди,
че с „Ф.Ф. Ю Кей Лтд." – собственик на товара, сключили Договор за
компенсация за плащания относно настъпили щети по транспортно нареждане № 1930
- 18, за което е била издадена фактура № 30264/18.04.2018г. на стойност 73
506.20 евро (левова равностойност 143 765.63 лв.). Твърди, че било уговорено
паричните средства да бъдат заплатени от ищеца през 3 отделни месеца по следния
начин: на „Д.Т.С.Б." ЕООД няма да бъдат изплатени 30 000 евро от салдото
по фактурите, издадени през м. март 2018г., 30 000 евро от салдото по
фактурите, издадени през м. април 2018г. и 13 506.20 евро от салдото по
фактурите, издадени през м. юни 2018г. Поддържа, че изплатил по този начин
задължението си, за което на 16.07.2018г. получил от „Ф.Ф. Ю Кей Лтд."
писмо - потвърждение, с което било потвърдено, че последното дружество няма
претенции към „Д.Т.С.Б." ЕООД относно щетите. Намира, че след като „Д.Т.С.Б."
ЕООД фактически изплатило задължението на превозвача към собственика на
стоката, то на основание чл. 74 ЗЗД встъпило в правата на „Ф.Ф. Ю Кей
Лтд.". Счита, че е имал правен интерес да изпълни задължението на
превозвача, доколкото „Д.Т.С.Б." отговарял пред изпращача на товара
съгласно сключения спедиционен договор. Поради изложеното намира, че има право
да получи от ищеца обезщетение за погиналия товар.
Относно предявените срещу
него осъдителни искове излага следното. Счита, че навло не се дължи на ищеца,
доколкото той не е извършил превоза. Поддържа, че задължението да превози
стоката във вида, в който я е получило при товаренето, не е било изпълнено,
доколкото целият товар е бил унищожен поради виновно неизпълнение на
задълженията на ищеца. Доколкото не е изпълнил своето задължение, „О.П."
ООД нямал право да получи насрещната престация за възнаграждение по превозния
договор. Намира, че тъй като главният иск за заплащане на навло е
неоснователен, такъв се явява и искът за мораторна лихва поради акцесорния му
характер.
Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира направените разноски.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба. Поддържа изложеното в исковата молба. Твърди, че при
навлизането на камиона в Белгия, на 12.03.2018г. поради управлението на
автомобила в продължение на близо 8 часа за деня, шофьорът е бил задължен да
спре на първото възможно място, където е следвало да преустанови превоза, за
задължителна 11-часова регламентирана почивка. Последният не би могъл да
продължи до крайната дестинация (на около 270км от мястото на разтоварване),
тъй като би надхвърлил максимално определените часове за шофиране, с което би
изпаднал в нарушение. Сочи, че преди това и в близост след този паркинг не е
имало охраняеми такива, до които да достигне без да надхвърли времето за
шофиране, както и че паркингът, на който спрял бил обезопасен с видеонаблюдение
и на който били паркирани други леки и товарни автомобили. Поддържа, че в
случая автомобилът бил паркиран на възможно най-осветената част от него с
превантивна цел и за да е налице добра видимост на товарното помещение, както и
че не е имало друга възможност за по-разумни мерки на защита и охрана на
товара. Поддържа, че автомобилът не е бил оставен без надзор, по време на
престоя на паркинга, водачът не го е напускал от момента на спирането до
момента, когато е трябвало да тръгне отново, като периодично е извършвал огледи
на товарното помещение. Твърди, че товарното помещение е било заключено, но
заключващото устройство е било преодоляно от емигрантите. Сочи, че пломбата
липсвала към момента на проверката на автомобила, тъй като била изхвърлена от
нападателите. Поддържа изложеното, че в случая липсвало виновно поведение на
ищеца или на негов служител при настъпване на вредите. Поддържа, че настъпилото
събитие се явявало такова, че превозвачът не е могъл да избегне и настъпилите
последици са такива, който не е могъл да преодолее – обстоятелства изключващи
отговорността му по чл. 18 от Конвенцията. Намира, че насрещната страна не е
представила доказателства, които да удостоверяват плащане и/или компенсация на
собственика на товара, за да се легитимира като правоимащ.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Поддържа
изложеното в първоначалния отговор. Твърди, че при внимателно проучване на
маршрута управителите на ищеца и другите му служители са можели да предвидят
почивката да се осъществи на друго по-подходящо място, а не на процесното.
Сочи, че паркингът, на който било спряно МПС, е паркинг на бензиностанция,
който в случая е бил неподходящ, като дори и да е осветен, той не отговарял на
изискванията товарът да бъде защитен от посегателства, поради което намира, че
ищецът не е положил дължимата грижа. Твърди, че шофьорът не е осъществявал
непрекъснат контрол над товара, тъй като е трябвало да почива, когато е спрял
на паркинга. Поддържа твърденията си за липса на подходящи заключващи механизми
на товарния автомобил. Твърди, че в процесния случай ищецът е можел да извърши
премаршутиране - след като един път е станало нахлуване в Белгия, то ищецът е
можел да избере друг маршрут, по който да премине служителят му. Поддържа, че в
случая нахлуването на мигранти е могло да бъде както предвидено, така и
предотвратено - няма как да е непредвидимо, доколкото същият инцидент се е
случил по – рано, а също и че вредите е можело да се предотвратят, като това е
можело да стане, като се избере по-подходящо място за престой, както и като се
осигури допълнителна защита на ключалките.
„Д.Т.С.Б." ЕООД е
предявил евентуален насрещен осъдителен иск срещу „О.П. “ ООД. Твърди се, че
камионът бил насочен към „Оукланд Интернешънъл" ООД - дружество, което
извършва инспекции на товари и съставя аварийни протоколи, като проверката
започнала в присъствието на шофьора, както и че било установено, че липсва
пломбата на хидравличното заключване, а липсвало и заключване тип Bulldog, като
самият шофьор твърдял, че автомобилът не е имал пломба. Счита, че по този начин
ищецът не предприел необходимите охранителни мерки, за да предпази това от
увреда и не извършил всички действия, за да осигури безопасното пристигане на
стоката на местоназначението й. Твърди, че в следствие непредприети мерки за
сигурност, в ремаркето на камиона имало силно замърсяване - чорап, изпражнения
и петна, наложило унищожаване на цялата стока, което било извършено от „Л.Р.Б."Лтд.
на 21.03.2018г. - храните чрез анаеробно разлагане, а опаковките - чрез
изгаряне. Сочи, че за унищожаването на всички 29 палета било издадено
Удостоверение за безопасно унищожаване, като върху товарителниците било
посочено, че товарът е замърсен поради навлизането на емигранти и че същият
подлежи на унищожаване. Поддържа, че за настъпилите вреди „Д.Т.С.Б." ЕООД
уведомило „О.П." ООД, като било изпратено Предварително заявление
(претенция) и била представена Фактура № 1637/18.04.2018г. за сумата от 143
765.63 лв., дължима за обезщетяване
на вредите.
Твърди, че на
25.04.2018г. изпратил нотариална покана до ответника, получена на 09.05.2018г.,
като в нея била описана фактическата обстановка и тъй като целият товар бил
унищожен, били нанесени щети в размер на 73 506.20 евро. Поддържа, че
ответникът бил поканен да заплати сумата. Сочи, че на 09.05.2018г. ответникът
депозирал отговор на нотариалната покана, като оспорвал, че сумата се дължи,
доколкото не били посочени доказателства за плащането й на товародателя.
Твърди, че „Ф.Ф. Ю Кей
Лтд." уведомило „Д.Т.С.Б." ЕООД за това, че за него са възникнали
вреди в размер на 73 506.20 евро, а впоследствие между дружествата е сключен
Договор за компенсация за плащания относно настъпили щети по транспортно
нареждане № 1930 - 18, за което е била издадена фактура № 30264/18.04.2018г. на
стойност 73 506.20 евро (левова равностойност 143 765.63 лв.). Твърди, че било
уговорено паричните средства да бъдат заплатени от ищеца през 3 отделни месеца
по следния начин: на „Д.Т.С.Б." ЕООД няма да бъдат изплатени 30 000 евро
от салдото по фактурите, издадени през м. март 2018г., 30 000 евро от салдото
по фактурите, издадени през м. април 2018г. и 13 506.20 евро от салдото по
фактурите, издадени през м. юни 2018г. Поддържа, че изплатил по този начин
задължението си, за което на 16.07.2018г. получил от „Ф.Ф. Ю Кей Лтд."
писмо - потвърждение, с което било потвърдено, че последното дружество няма
претенции към „Д.Т.С.Б." ЕООД относно щетите. Намира, че след като „Д.Т.С.Б."
ЕООД фактически изплатило задължението на превозвача към собственика на
стоката, то на основание чл. 74 ЗЗД встъпило в правата на „Ф.Ф. Ю Кей
Лтд.". Счита, че е имал правен интерес да изпълни задължението на
превозвача, доколкото „Д.Т.С.Б." отговарял пред изпращача на товара по
сключения спедиционен договор.
На следващо място, счита,
че било невъзможно навлизането на емигранти в ремаркето на камиона на
13.03.2018г. да бъде прието за непредвидено, доколкото само месец по-рано (през
02.2018г.). емигранти са нахлули при превоза на товар, отново в Белгия, за
който е сключен договор за превоз по Заявка № 1855-18 от 15.02.2018г. Счита, че
превозвачът бил недобросъвестен, като не използвал охраняем паркинг и по този
начин изложил на риск товара, въпреки че бил наясно с факта, че емигранти могат
да нахлуят и да причинят щети на превозваната стока. Твърди, че изрично е
предупредил ответника по насрещния иск да използва охраняем паркинг, доколкото
месец по-рано настъпил същият инцидент, поради което счита, че настъпилото
събитие не е непредвидимо и не може да освободи ответника от отговорност за
настъпилите вреди. Поради това намира, че ответникът му дължи сумата от 73
506.20 евро (143 765.63 лв.) - цената на стоките, погинали вследствие неосигуряване на
достатъчни мерки за запазване на товара.
Поради това моли съда за
постановяване на решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 73
506.20 евро (с равностойност 143 765.63 лв.), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди при превоз на товар, възложен със заявка № 1930-18,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал
отговор на насрещната исковата молба. Намира предявения иск за недопустим на
основание чл. 126 ГПК, тъй като в настоящото дело вече бил предявен отрицателен
установителен иск за същото вземане, като спорът бил между същите страни, т.е.
искането на двете страни било напълно идентично.
Евентуално намира иска за
неоснователен поради следните съображения. Поддържа, че шофьорът не е
присъствал на проверката, както и че всички действия на превозвача (шофьора на
камиона), са напълно в съответствие с грижата на добрия търговец - не е
изоставял товара без надзор, като постоянно е осъществял проверки на ремаркето
и превозваната стока. Поддържа изложеното – че при навлизането на камиона в
Белгия поради управлението на автомобила в продължение на близо 8 часа за деня,
шофьорът е бил задължен да спре на първото възможно място, където е следвало да
преустанови превоза, за задължителна регламентирана почивка. Последният не би
могъл да продължи до крайната дестилация (на около 270км от мястото на
разтоварване), тъй като би надхвърлил максимално определените часове за
шофиране, с което би изпаднал в нарушение. Сочи, че преди това и в близост след
този паркинг не е имало охраняеми такива, до които да достигне без да надхвърли
времето за шофиране, както и че паркингът, на който спрял бил обезопасен с
видеонаблюдение и на който били паркирани други леки и товарни автомобили.
Поддържа, че в случая автомобилът бил паркиран на възможно най-осветената част
от него с превантивна цел и за да е налице добра видимост на товарното
помещение, както и че не е имало друга възможност за по-разумни мерки на защита
и охрана на товара. Поддържа, че автомобилът не е бил оставен без надзор, по
време на престоя на паркинга, водачът не го е напускал от момента на спирането
до момента, когато е трябвало да тръгне отново, като периодично е извършвал
огледи на товарното помещение. Твърди, че товарното помещение е било заключено,
но заключващото устройство е било преодоляно от емигрантите. Сочи, че пломбата
липсвала към момента на проверката на автомобила, тъй като била изхвърлена от
нападателите. Поддържа изложеното, че в случая липсвало виновно поведение на
ищеца или на негов служител при настъпване на вредите. Поддържа, че настъпилото
събитие се явявало такова, че превозвачът не е могъл да избегне и настъпилите
последици са такива, който не е могъл да преодолее – обстоятелства изключващи
отговорността му по чл. 18 от Конвенцията. Намира, че насрещната страна не е
представила доказателства, които да удостоверяват плащане и/или компенсация на
собственика на товара, за да се легитимира като правоимащ. Поддържа, че стоката е била доставена в срок
– 13.03.2018 г.
Ищецът по насрещния иск е
депозирал допълнителна искова молба. Поддържа изложеното в насрещната искова
молба. По същество твърденията и
възраженията на страната преповтарят изложеното от нея в отговора на
първоначалната искова молба и в допълнителния отговор по нея.
Ответникът по насрещния
иск е депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложеното в отговора на
насрещния иск. Поддържа, че действителната воля между договарящите страни е
датата на доставка 13.03.2018г., поради което„О.П.“ не е в забава.
„О.П." ООД (ищец по
отрицателния установителен иск и ответник по насрещния иск) е направил искане
на основание чл. 219 ГПК за привличане на трето лице-помагач - "ЗАД Б.В.И.Г.”
АД, ЕИК ********, като е предявил и евентуален обратен иск срещу него. Твърди,
че по повод извършваната основна дейност на „О.п.” ООД - международни превози
на товари, между него и ответника е сключен договор за застраховка „Отговорност
за превозвача” и издадена застрахователна полица № 34401700200R00416 със срок
на действие от 18.10.2017г. до 17.10.2018г. и покритие тип А. Сочи, че сред
застрахованите товарни автомобили и ремаркета е и този, с който е осъществен
процесният транспорт, а именно: ТА*********, както и всички полуремаркета,
включително и такива с хладилна инсталация. Поддържа, че след настъпване на
застрахователното събитие, описано в първоначалната искова молба, с уведомление
с Вх.№ 2284/14.5.2018г. за щета по застраховка „Отговорност за превозвача”,
уведомил застрахователя, прилагайки всички документи по случая, като е поискал
да му изплати щетите от застрахователното събитие. Твърди, че вместо да изплати
обезщетение, с писмо отговор с изх. № Л 07276/31.05.2018г., застрахователят е
отговорил, че проникването на емигранти е обстоятелство, което превозвачът не е
могъл да избегне и последиците от което не е могъл да преодолее.
Застрахователят твърдял, че събитието за което „О.п.” ООД предявило претенция,
представлява изключение от общата презумпция за отговорност на превозвача, а
съгласно „Общи условия” на застрахователната полица, „Отговорност за
превозвача”, и предвид Конвенция за международен автомобилен превоз на товари
т. I „ Покритие”, изключени са случаите, в които превозвачът се освобождава от
отговорност, съгласно Конвенция CMR. В тази връзка застрахователят считал, че няма
основание за изплащане а обезщетение по предявената рекламация и с оглед
функционалната зависимост на отговорността на застрахователя от отговорността
на превозвача, застрахователят няма да дължи обезщетение, ако превозвачът може
да се освободи от отговорност по Конвенцията или ЗАП. Твърди, че отговорността
на ответника за всяко едно застрахователно събитие, е ограничена до 8,33
разчетни парични единици (SDR) на килограм бруто тегло на липсващ и/или
повреден товар или до стойността на липсващия и/или повреден товар съгласно
търговската фактура, което от двете е по-малко.
В случай, че предявеният
срещу него насрещен иск бъде уважен, моли да се постанови решение, с което
ответникът по обратния иск да бъде осъден да му заплати сумата от 143
765.63лв., представляващи равностойността на 73 506.63евро, мораторна лихва в
размер на 920.00лв, считано от датата на подаване на насрещния иск до датата на
подаване на обратния иск (05.09.2018г.),
както и законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на обратния
иск до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът по обратния
иск "ЗАД Б.В.И.Г.” АД е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск. Намира, че ищецът по
обратния иск не е надлежна страна. Твърди, че настъпилото събитие не
представлява покрит застрахователен риск по смисъла на постигнатите между
страните договорености. Поддържа, че по отношение на покритието при превоз с
хладилни превозни средства застрахователят се е съгласил да носи отговорност
само и единствено при авария на хладилен агрегат, но не и при причиняване на
вреди от емигранти. Твърди, че няма данни за вреда на трето лице, която да
обуславя предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение. Оспорва
твърдението, че е настъпила вреда за застрахования в това число и такава
изразяваща се в репариране на вреда на спедитор или първоначален превозвач.
Евентуално намира, че дори да е налице вреда, то в случая са налице основания
за освобождаване на ищеца по обратния иск (превозвача) от отговорност. Счита,
че в случая е налице хипотеза за освобождаване от отговорност по т. 17. 2 от
Конвенция за международен превоз на товари. Твърди, че в случая са налице
предпоставките за освобождаване на застрахования от отговорност, тъй като са
взети всички мерки, които превозвачът е могъл да предприеме, за да избегне
настъпването на опасност. Евентуално твърди, че вредите са налице основанията
за освобождаване на застрахователя от отговорност на основание т. 2.8 и т.2.12
от ОУ към застрахователния договор. Счита, че застрахованият не е спазил
поетите с договора задължения и в частност т. 2 и 6 от раздел IX „Задължения на
застрахования”-не е избрал за превоза транспортно средство, което да гарантира
безопасния превоз на товара, като не е предприел и предохранителни мерки
изразяващи се в спиране на охраняем паркинг или контролиран обект, който да
доведе до избягване на възможността от реализиране на вреди, поради което
застрахователят не дължи застрахователно обезщетение. Евентуално оспорва
предявения иск по отношение на неговия размер, който не отговарял на увредените
стоки. Моли за отхвърляне на обратния иск. Претендира разноски.
Ищецът по обратния иск е
депозирал допълнителна искова молба. Поддържа, че застрахователят не се е
съгласил да отговаря „само и единствено“ при авария на хладилен агрегат, както
твърди в отговора. Твърди, че от застрахователната полица и добавък № 1 към нея
се установявало, че застрахователят се е задължил да отговоря не само за
инциденти, свързани с хладилния агрегат, но и за отговорността на
застрахования, съгласно условията на Конвенцията ЧМР, какъвто е настоящият
случай. Твърди, че застрахователят се е задължил да отговаря за вреди на
товари, причинени от повреди от хладините превозни средства, наред
/едновременно/ с останалите рискове от осъществения превоз. Твърди да е
изпълнил задълженията си по застрахователния договор – камионът, с който е
осъществен превоза, е бил в техническа изправност, бил е годен да осъществи
превоза и снабден с необходимите защитни мерки за отблъскване на неправомерни
действия на трети лица. Освен това намира, че е изпълнил добросъвестно всички
свои задължения по застрахователния договор, като престоят на автомобила,
превозвал товара, е бил на регламентиран паркинг, на оживено място -
безиностанция, с постоянно осветление и 24-часово видео наблюдение, както и че
е осъществяван надзор от шофьора.
Ответникът по обратния
иск е депозирал допълнителен отговор. Поддържа изложеното в отговора на
обратния иск.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните се спори относно наличието на следните
обстоятелства:
Със заявка
за извършен транспорт № 1930-18/06.03.2018г. „Д.Т.С.Б." ЕООД (в качеството
на спедитор) възложило на „О.П." ЕООД (като превозвач) да извърши
международен транспорт от Република Гърция до Обединеното кралство на следните
стоки: 17 палета или 9 469 кг. - Поликастро и 12 палета - 10 909кг., като за 12
палета сирене „фета" е оформена CMR товарителница - изпращач е К.А.Е., а
получател - „Ф.Ф. ЮКей Лтд."; за 17 евро палета с гръцко кисело мляко е
оформена CMR товарителница - изпращач е К.К.SA, а получател - „К. Х.". „Ф.Ф.
Ю Кей Лтд." Собственикът на товара е сключил спедиционен договор с „Д.Т.С.Б."
ЕООД, по силата на който е възложило сключването на договор за превоза, въз
основа на което е възникнало и процесното превозно правоотношение.
В
съдебното заседание от 01.03.2019г. като безспорно обстоятелство е отделено, че на
13.03.2018г. на бензиностанция, намираща се в близост до гр. Намур, Белгия,
поради навлизане на емигранти в ремаркето на камиона, с който бил осъществяван
превоза по заявка № 1930 - 18 от 06.03.2018г. превозваният товар е бил замърсен. Безспорно е по делото, че
целият товар е бил унищожен впоследствие.
Не се спори,
че товарът е претърпял три инспекции, преди да бъде унищожен - една от
служителите на О.И.Лтд., една от тези на аварийния комисар, изпратен от
застрахователя, и една от местните компетентни служби.
Не се
спори, че между „О.П." ЕООД и
"ЗАД Б.В.И.Г.” АД е бил сключен договор за застраховка
„Отговорност на превозвача” с номер *********, който е изменен със сключен
добавък/анекс относно повреда на товар при превоз с хладилни превозни средства,
като договорът е бил сключен при общи условия (ОУ). Не е спорно, че към
ответника е заявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, приключена
с отказ за изплащане.
По
делото е бил разпитан св.Д. – водач на автомобила, извършил превоза, който е
дал показания относно обстоятелствата свързани с увреждането на това, превоза
му и действията по извършения контрол и разтоварване, след навлизане на третите
лица в камиона. Съдът кредитира показанията му, като кореспондиращи с останалия
доказателствен материал.
Между
ответника „Ф.Ф. Ю Кей Лтд." е бил сключен Договор за компенсация за плащания относно
настъпили щети по транспортно нареждане № 1930 - 18, за което е била издадена
фактура № 30264 от 18.04.2018г. на стойност 73 506.20 евро, чиято левова
равностойност е 143 765.63 лева. Било е уговорено, че паричните средства ще
бъдат заплатени през 3 отделни месеца по следния начин: на „Д.Т.С.Б." ЕООД
няма да бъдат изплатени 30 000.00 евро от салдото по фактурите, издадени през
м. март 2018г., 30 евро от салдото по фактурите, издадени през м. април 2018г.
и 13 506.20 евро от салдото по фактурите, издадени през м. юни 2018г.
Съгласно
писмо от 16 юли 2018г., „Ф.Ф. Ю
Кей Лтд." е потвърдило, че дружество няма претенции към „Д.Т.С.Б."
ЕООД относно щетите, за които били издадени Фактура № 30253 за сумата от 10
450.90 евро и Фактура № 30264 за сумата от 73 506,20
евро.
От
приетата в с.з. от 06.12.2019г. съдебна счетоводна експертиза( стр. 4), вещото
лице е установило, че ответникът е
извършил плащане по Фактура № 30264 от 18.04.2018г., издадена от Ф.Ф. Ю Кей
Лтд, на стойност 73 506,20 евро (143 765.63 лева). Същата е
осчетоводена от „Д.Т.С.Б." ЕООД с протокол № **********/11.06.2018г. и е
включена в дневника за покупките на дружеството за м. юни 2018г. на ред 52.
При така установената фактическа
обстановка съдът намери от правна страна следното:
Възвикналото
между старите правоотношение е превозен договор попадащ в приложното поле на чл.1 от
КОНВЕНЦИЯ ЗА ДОГОВОРА ЗА
МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ (CMR). При така учредената правна връзка, ищецът – превозвач се е задължил да превози предадените
му от ответника стоки, срещу заплащане на възнаграждение, като мястото на
приемане на стоките и на доставката са в различни страни. Наличието на правната
връзка не е спорно по делото, като се установява и от CMR товарителниците.
Правната
връзка е възникнала между превозвача и изпращача-спедитор, сключил договора от
свое име, за сметка на собственика на товара. Тъй като те са страни по
материалното правоотношение, за тях се пораждат правата и задълженията по
договора. Изпращачът дължи плащане при
наличие на точно изпълнение. (РЕШЕНИЕ № 135 ОТ 05.10.2011 Г. ПО Т. Д. №
1103/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС), съответно е носител на вземането за
обезщетение при неточно
изпълнение. Качествата
на превозвач и изпращач се определят от действителното превозно отношение по
сключения превозен договор( РЕШЕНИЕ
№ 1382 ОТ 20.07.1995 Г. ПО ГР. Д. № 1221/1994 Г., V Г. О. НА ВС)
При иск за реално изпълнение на превозното възнаграждение в тежест на
превозвача е да установи наличието на изпълнение.
Между страните не е спорно, че
изпълнение липсва, тъй като е налице повреда на стоката, като тя е била
унищожена изцяло.
Повредата е
настъпила в следствие на действията на трети лица - на 13.03.2018г. на бензиностанция, намираща се в
близост до гр. Намур, Белгия, поради навлизане на емигранти в ремаркето на
камиона, с който бил осъществяван превоза по заявка № 1930 - 18 от 06.03.2018г.
бил замърсен превозваният товар. Паркингът е бил осветен и е бил снабден с камери.
В съответствие с чл. 14 от Конвенцята, превозвачът е поискал нареждания от изпращача, като е получил указания за
местоназначението на товара за извършване на инспекция, и ги е изпълнил.
В разпоредбата на чл. 17, т. 2 Конвенция CMR изрично
и изчерпателно са посочени основанията, при наличието на едно от които
превозвачът се освобождава от отговорността по т. 1 - липсата, повредата или
забавата се дължат на: 1/ грешки на правоимащия /изпращача или получателя/; 2/
нареждане на правоимащия /изпращача или получателя/, което не е резултат на
грешка на превозвача; 3/ присъщ недостатък на стоката; 4/ или обстоятелства,
които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее
На първо
място спорът се свежда до това, дали посочените събития съставляват непреодолима
сила по см. на чл. 17, т. 2 CMR, освобождаваща превозвача от
отговорност.
Съгласно посочената
разпоредба, това са обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и
последиците на които не е могъл да преодолее, т.е. те следва да са непредвидимите и
непредотвратими.
Съдът споделя възражението на ответника, че в случая тези предпоставки не са
налице. Навлизането
на мигранти в ремаркето на камиона на 13.03.2018г. не е непредвидимо, доколкото месец по рано - през февруари 2018г., емигранти са нахлули при превоз на товар в Белгия,
за който е бил сключен договор за превоз по Заявка № 1855-18 от 15.02.2018г. Следователно рискът е предвидим.
Той не е и непредотвратим – автомобилът е могъл да бъде паркиран на охраняем паркинг и да се вземат мерки за защита. Наличието на камери и
осветеност не са факти, които са в състояние да предотвратят физическото
проникване на третите лица. Оставането на шофьора в кабината също не е изиграло
възпиращо въздействие, като от самия факт, че в хладилния отсег са намерени
фекалии, означава, че от момента на
влизането, до момента на идването на шофоьора е изтекъл не кратък период.
Превозвачът поддържа, че с навлизането
на камиона в Белгия на 12.03.2018г., поради
управлението на автомобила в продължение на близо 8 часа за деня, шофьорът е
бил задължен да спре на първото възможно място, където е следвало да
преустанови превоза, за задължителна 11-часова регламентирана почивка.
Последният не би могъл да продължи до крайната дестинация (на около 270км от
мястото на разтоварване), тъй като би надхвърлил максимално определените часове
за шофиране, с което би изпаднал в нарушение и дали в близост след този паркинг е
имало охраняеми такива, до които да може са де
достигне без да надхвърли времето за шофиране.
Съдът намира възражението за
неоснователно. При сключване на договора превозвачът е длъжен да действа с
грижата на добър търговец. Той е следвало да познава особеностите на маршрута
за превоз, като при необходимост да избере алтернативен път, а при
възникване на правоотношението да приеме
срок за изпълнение достатъчен за да
могат да се спазят нормативните изисквания свързани превоза, включително
относно допустимите часовете за шофиране от водача.
Горното мотивира съда да приеме, че
превозвачът отговаря за неизпълнението,
тъй като не са налице
специалните условия по чл. 17, т. 2 Конвенция CMR, изключващи отговорността на
превозвача - повредата на стоката е следствие на неполагане на дължима грижата.
Между
страните съществува спор и относно размера на вредата –подлежал ли е на унищожаване целия товар, тъй като части от него не са били засегнати от
установените в товарния отсег фекалии, мръсен чорап, друго замърсяване и
намачкване.
Съгласно представения Протокол
за проверка на търговско дружество по Скала за оценяване хигиената на храните, на 16 март 2018г.,
представители на отдела по опазване на околната среда в Уорчесгьршир са посетили
„О.И.Л.“ са инспектирали товара. Направеното от тях обобщение на посещението се свежда до установяване на
силно увредена стока – сирене и йогурт – 29 палета. Отразили са, че схемата за
оценяване на храните е неприложима, като са дали предписание за незабавно
действие. Съдът намира, че този документ материализира воля на компетентен
държавен орган за необходимост от унищожаване на целия товар.
В съответствие с правилото на Член 17 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на
стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й.
Нормата на чл.25, ал.1 вр.23, ал.1 и 2
от Конвенцията сочи, че обезщетението за повреда се изчислява според стойността
на стоката на мястото и по времето, което е била приета за превоз. Стойността
на стоката се определя от текущата цена на пазара( при липса на борсов курс).
Между страните не се спори относно
цената на стоките, съответни на нормативния лимит. Следователно вредата дължима
на ответника е в размер на стойността на стоката, налагащо извода за
неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Нормата на чл.23, ал.4 от Конвенцията сочи, че в този случай се връща и
превозната цена. Това налага извода за неоснователност на иска за заплащане на
превозното възнаграждение, тъй като тя се явява възнаграждение за изпълнение,
което не е налице предвид пълната повреда на товара.
По насрещният иск.
Съдът намира иска за основателен. В полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение по чл.25, ал.1 вр.23, ал.1 и 2
от Конвенцият,а в размер на 143 765,63лв., по изложените по горе съображения.
По обратния иск.
Между страните по този иск не се спори
относно наличието на твърдяното
застрахователно правоотношение. Спорът
на първо място се свежда до покрития риск поет по полицата. Застрахователят
твърди, че по отношение на покритието при превоз с хладилни превозни
средства се е съгласил да носи отговорност само и единствено при авария на
хладилен агрегат, но не и при причиняване на вреди от емигранти.
Съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно застрахователна
полица № 34401700200R00416, тя е за покритие тип А, сключена при представените общи
условия, като е налице добавък №1 за
покриване на отговорността на застрахования па повреда на товар при превоз с
хладилни превозни средства. Застрахователният договор е с предмет „Отговорност
за превозвача при превоз извършван при условията на Конвенцията (CMR ),
като добавъкът само разширява отговорността
в специалната хипотезата на превоз с хладилни съоръжения. Този извод са налага от редакционната текстуална
част на документите, като в добавък №1 изрично
е отразено, че за покритието са начислява допълнителна премия, която е включена
към основаната премия, като всички останали условия по застрахователната полица
остават непроменени.
Договор за застраховка, сключен със
застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на
превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на
трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по
занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на
превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за
вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Посоченият договор следва да бъде разграничен от
договора за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл.419 КЗ , който покрива всички рискове, на които е изложен
превозваният товар. Този договор представлява вид имуществено застраховане на
вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо
от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача (РЕШЕНИЕ № 27 ОТ
29.07.2016 Г. ПО Т. Д. № 2415/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).
Ответникът е направил
възражение на отказ за плащане или намаляване на застрахователното
обезщетение по см. на чл.408, ал.1, т.8 КЗ, тъй като застрахованият не е спазил
поетите с договора задължения по т. 2 и
6 от раздел IX „Задължения на застрахования”- не е избрал за превоза
транспортно средство, което да гарантира безопасния превоз на товара, като не е
предприел и предохранителни мерки изразяващи се в спиране на охраняем паркинг
или контролиран обект, който да доведе до избягване на възможността от
реализиране на вреди, поради което застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение.
В съотвествие с чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие.
Приложението на нормата е обусловено от установяването на
пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в застрахователния договор или Общите
условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя,
и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото.( Р №49/29.07.2013 год., т. дело N 840/2012г.)
Съгласно
т. 2 и 6 от раздел IX „Задължения на застрахования” от ОУ, застрахованият е
поел задължение при наличие на товар винаги да оставя МПС на осигурени места,
охраняеми пакинги или по друг начин контролирани обекти.
Съдът намира, че застрахованият не е изпълнил задълженията си
по договора относно спиране на охраняем паркинг или контролиран обект, като тук следва да се отнесе казаното по-горе във връзка с отговорността по превозния
договор. Налице е причинно следствена връзка между неизпълнението и вредата,
налагащо извода за основателност на възражението по чл. 408, ал.1, т.3 КЗ. Това налага извода за
неоснователност на предявения обратен иск.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „О.П. “ ООД с ЕИК:
*******, срещу „Д.Т.С.Б." ЕООД, с
ЕИК:*******, искове с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ вр. чл. 1 от Конвенцията за
международни автомобилни превози на стоки (CMR) за заплащате на
сумата 7 745,09 лв. - възнаграждение
за извършена транспортна услуга по фактура **********/19.03.2018г., както и 38,80 лв. лихва за забава за периода
13.04.2018 г. – 30.04.2018 г., както и за установяване, че „О.П. “ ООД с ЕИК: *******, не дължи на „Д.Т.С.Б." ЕООД, с ЕИК:******* на осн. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 17 от CMR
сумата 143 765,63лв. по фактура № 00....1637/18.04.2018г.
ОСЪЖДА „О.П. “
ООД ***, чрез адв.П.Б., гр.София, ул.“******№******да заплати на „Д.Т.С.Б." ЕООД, *** на осн. чл. 17 от CMR сумата 143
765,63лв. по фактура № 00....1637/18.04.2018г., ведно със законна лихва
от 14.08.2020 г. до изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „О.П. “ ООД с ЕИК: ******* срещу ЗАД„Б.В.И.Г.“, ЕИК:********, гр.София, пл.“*******“
обратен иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № 34401700200R00416 в размер на 143 765,63лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: