МОТИВИ по НОХД № 1590 / 2012 г.,
СГС, НО, 22-ри състав
Софийската градска прокуратура е
внесла обвинителен акт срещу подс.Б.Л.С.,Х.С.Б.,Г.И.П. и Д.Н.Н. за
извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.3,пр.1-ро,вр.чл.198,ал.1,пр.1,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 от НК, за
това, че на 26.09.2009 г.
около 01,55 ч. в гр.****,жк.“****“,бл.***,в
подземен гараж между вх.А и вх.Б в съучастие като
извършители отнели чужди движими вещи от
владението на И.Г.К./посочени
вещите в обв. акт/ на обща стойност 1021,00 лв с намерение противозаконно да ги присвоят , като
използвали за това сила/С. нанасял множество
удари с ръце по главата, както и удари с метална тръба по долните крайници,Б.
нанасял множество удари с ръце и множество ритници с крака по главата , тялото
и долните крайници,а П. и Н. нанесли множество удари с дръжката на
пистолет по главата и множество ритници
с крака по тялото и долните крайници на пострадалия/ , като грабежът е
придружен със средна телесна повреда/по смисъла на чл.129 от НК/, тъй като
на К. е причинено „Счупване на левия крак/многолинйно счупване на
голямопищялната кост ,на ниво една – горна трета и счупване на главичката на малкопищялната кост“, които
довели до „трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник“ за срок
повече от 30 дни, както и „Счупване на костите кости с разместване на костните
фрагменти, изливи в двата максиларни синуса“, което довело до „постоянно
разстройство на здравето,неопасно за живота“.
На досъдебното производството е
приключило по отношение на подс.Д.Н.Н. „задочно“ в отсъствие на този подсъдим
,поради основанията на чл.269 от НПК.Освен това ,в
определен период от досъдебната фаза производството срещу подс.Х.С.Б. също се е
движило „задочно“.В този смисъл
процесуалните действия касателно тези две
лица са били извършвани при условията на т.нар. безусловно необходима
задължителна защита.По-късно подс.Н. се яви лично по делото, като съдът му
определи по-лека от най-тежката мярка за неотклонение и нееднократно му бе
разрешавано да напуска страната, съобразявайки проц. му поведение да се яви
лично пред съда,вместо производството да се води в негово отсъствие.
По повод направено искане в СЗ на
24.06.2013 г. се установи ,че при повдигане на обвинението на Б. на досъдебното
производство /на 26.07.2010 г./когато производството срещу този
обвиняем/тогава/ се е водило задочно.Като служебен защитник се е явил
определения от САК като включен в списъка на дежурните адвокати , а именно Л.П.Л..Към
момента на това СЗ същият адвокат бе упълномощен от пострадалото лице И.Г.К..С
оглед чл.91,ал.3,т.2 и 3,вр.чл.92 от НПК съдът отстрани от
по-нататъшното производство по делото адв.Л.Л.,тъй като последният не е имал
право да поеме представителството на пострадалия , след като е защитавал
противната страна.Въпросът за това дали има процесуално нарушение , от каква
категория е/съществено или не е/ , както и дали е отстранимо или не, има
съществено значение предвид последващите действия.Към момента на служебната
защита на адв.Л. за Б. като обвиняем ,нарушение няма.Проблемът е дали този
защитник си е спомнял ,поемайки защитата на пострадалия от същото престъпление,
за което е защитавал преди това обвиняемо лице.Доколкото става въпрос за
служебна защита на отсъстващо лице, то явно е че Л. не е имал възможност визуално да види кой е Б..Като
адвокат обаче Л. е имал възможност да се запознава с доказателствата по
делото.Ако го е направил професионално и задълбочено,би следвало защитникът да
помни този случай, но ако е подходил повърхностно и не се е запознавал в
детайли с материалите по делото, то по-скоро е логично да не познава детайлно
казуса.Независимо от причината за това адв.Л. да поеме проц.представителство на
пострадалия,съдът го отстрани и бе дадено нова възможност на К. да огранизира
защитата си.Бяха повторени и действията по конституиране на страните,доколкото
не бе даден ход на съдебното следствие, като К. бе конституиран като частен
обвинител.Бе оставено без уважение искането му за конституиране като граждански
ищец по съображения в Протокола от СЗ на
26.11.2013 г.
В хода на съдебното производство подсъдимите
изразиха желание да сключат Споразумение
за решаване на делото, но не възстановиха имуществените вреди на пострадалия ,
поради което такова не се постигна.Делото продължи и се реши по общия ред.
Прокурорът по същество заяви,че
поддържа така внесеното обвинение/без
да е искал изменението му по съответния
ред в НПК/. Пледира, че с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателствени материали обвинението е доказано по несъмнен и
непротиворечив начин. Все пак прокурорът отчита неяснотата , която
се поражда от показанията на ч.обв.К. кой точно е отнел инкриминираните вещи от
владението му/без да оспорва притежанието на последните от ч.обв./,но това
можело да се компенсира по принцип
с наличие на доказателства за участие
само в принудата или в отнемането на вещите.Чрез принудата- нанасянето на побой
, се е стигнало до сломяване на съпротивата на К. и отнемането на вещите.За СГП
е без значение дали първоначалното намерение на подсъдимите е било само да
нанесат побой на частния обвинител или са искали и да отнемат вещите.Но дори да
се приеме ,че е възникнало инцидентно намерение за отнемане на вещите/при това
у само един от подсъдимите и без съгласуване с другите подсъдим, то това
несъмнено/според прокурора/ е станало на местопроизшествието и това е станало
със знанието или съгласието на останалите подсъдими.Така СГП счита ,че
настъпването на съставомерния резултат е обхванато от наличието на общ умисъл
на всички подсъдими.В този смисъл останалите подсъдими са станали „свидетели на
отнемането“/цитат от обв.реч/ като са се съгласили с това поведение,заяви
прокурорът/явно разглеждайки хипотезата , когато един от подсъдимите по силата
на инцидентно решение и без съгласуване с останалите, отнема сам вещите от
пострадалия/.Всеки един от подсъдимите е дал своя принос в извършването на
престъплението и главно в употребата на сила спрямо пострадалия.Обвинението се
доказва по безспорен и категоричен начин,като в тази посока показателни са
показанията на самия пострадал К. , а така също и от свид.М., като косвено това
се подкрепя и от показанията на свид.П./върху който е правен опит да се
въздейства психически ,за да си „оттегли“ показанията/.Накрая , прокурорът
заяви че описаното в обв.акт престъпление
е било придружено и с „отвличане“/за който текст от НК СГП не
повдига обвинение/,но последното следва да се отчете като отегчаващо
обстоятелство.В резюме прокурорът иска съда да постанови осъдителна Присъда в
размер на 10 години „Лишаване от свобода“/без да конкретизира дали иска това за
всичките подсъдими/ и да се изменят мерките за неоткл. на подсъдимите в
„Задържане под стража“.
Повереникът
на частния обвинител
сочи ,че поддържа изцяло държавното обвинение.Пледира да бъдат признати за
виновни подсъдимите, тъй като обвинението е доказано по безспорен и категоричен
начин, като им се наложат предложени от прокурора наказания.
Частният
обвинител се присъединява към заявеното от повереника
си.
Защитникът
на подс.С./адв.Н./
заявява ,че обвинението е „неправилно и несъстояателно“,като доказателствата не
подкрепят фактическата обстановка в обв.акт.Според този защитник повечето
доказателства не обвързват подзащитния му като автор на това
деяние.Същевременно има Заключение на химическа експертиза по делото , според
което в кръвта на ч.обв. К. има 1,3%о алкохол , както и кокаин.Показанията на
пострадалия и на св.М. са непоследователни и нелогични и защитата предлага съда
да не им се доверява.Тези двама свидетели по различен начин обясняват
побоя,като дава примери за това.Пострадалият е намерен на друго място ,
различно от местопроизшествието, като е намерен от св.Д.,който не е очевидец на
станалото, В МПС с отворено стъкло.При това положение ,не е сигурно ако К. е ограбен
, кой точно е направил това.Най-лесно е
да се обвинят за това подсъдимите,но за целта са нужни и доказателства в тази
посока.Свид.М. избягал твърде бързо от местопроизшествието, а после заявява че
го било страх и под влияние на това чувство давал показания по-късно.Относно
визираната от СГП „общност на умисъла“ защитата се позовава на решение на
ВКС,че наличието на такава общност не прави всички съизвършители , тъй като за
последното е важно кой какво точно прави.Въз основа на горното защитата намира
,че по обвинението за грабеж подс.С. следва да бъде оправдан.Алтернативно , ако
съдът намери ,че е виновен ,да се отчете че този подсъдим има 3 деца , едно от
които е на 2 год.Има голяма дъщеря с 80 % инвалидност , на която е личен
асистент.Втората му жена е по майчинство,бил е в ареста една година,което
следва да се приспадне.В такъв случай /на осъдителна Присъда/ подс.С. би се
поправил и с наказание от 1 годна „ЛОС“.В крайна сметка ,според този защитник
ако говорим за грабеж в класическия смисъл на думата, то не такъв е описан в
обв.акт, тъй като тези хора/особено подс.С. и ч.обв.К./ били приятели и заедно
са „яли,пили и се веселили“.
Защитата
на подс.Б. /адв.Л./
безалтернативно пледира за постановяване на една оправдателна Присъда на
основание чл.304 от НПК.От събраните доказателства не може да се направи
никакъв извод за авторство на подс.Б. в извършването на това престъпление,като
защитата изразява несъгласие с тезата на СГП , че щом умисълът е общ , то и
отговорността трябва да е еднаква.Наказателното отговорност е лична и всяко
лице отговаря за това , което е извършило.Обвинението се базира на показанията
на свидетелите К. и М. , които са в близки отношения,но дори последното не им е
дало ръзможност „да координират“ показанята си , така щото да уличат подс.Б. в
извършване на дянието.Само на предположения не може да се постанови една
осъдителна Присъда, а това за което подс.Б. е предаден на съд , не се доказва от доказателствата по
делото.Заявеното от св.К. ,че са му отнети вещи и пари/а в СЗ добавя и мобилен
телефон/, са едни „голословни твърдения“,сочи адв.Л..Показанията на св.М. дава
показания за паркинга на магазин „Била“, а за там няма обвинение.За този
защитник няма яснота и е една загадка как е успял припадналия в подземния
паркинг К. да се появи по-късно пред бл.25 в жк.****“.В шеговит стил защитата
пита реторично дали „извънземни са телепортирали“ ч.обв. от подземния паркинг
на другото място.М. разпознал Б. по-късно ,след като предварително бил запитан
дали това са хората , а при самото разпознаване дал обяснение ,че разпознава Б.
защото живеел на улицата срещу неговия вход.Последното обаче не означава подс.Б.
да е извършил престъплението в обв.акт.Не е ясно дали изобщо ч.обв. е имал в себе си
инкриминираните вещи , но дори да е така трябва да е безспорно доказано ,че и
подс.Б. е бил там и е нанасял удари.Като намира че не са налице категорични
доказателства ,защитата иска от съда да оправдае подс.Б. , тъй като една
Присъда не може да почива на предположения.
Защитникът
на подс.Г.П./адв.И./
също иска от съда да постанови оправдателна Присъда спрямо нейня
подзащитен.Добавя ,че грабежът се явява едно съставно престъпление,включващо
принуда и кражба.Участието само в принудата или само в кражбата ангажира
отговорността за грабеж.Няма доказателства обаче подс.П. да е участвал в
принудата спрямо ч.обв., а последният заявява ,че инкриминираните вещи му
липсват , но не и че са му отнети от някой от подсъдимите.Данни за принуда има
,но на паркинга на магазин „Била“, а и свидетелите имат противоречиви показания
с какъв точно предмет П. е нанасял удари на К..Защитата акцентира на
разминавания в детайлите на показанията на св.К. и св.М. , както и при
Разпознаването на подс.П. от втория
свидетел.М. бил питан предварително това ли е извършителя и после е проведено
самото разпознаване.Това опорочава самото разпознаване от процесуална гледна
точка ,намира защитата.Липсата на категоричност относно предмета , с който
подс.П. е удрял ч.обв. К. е според защитника му съществена липса в
доказателствата и води до съмнение дали изобщо този подсъдим е участвал в
извършването на деянието.Същевременно ,според показанията на свидетелите М.Л. и
П.Г. процесната вечер подс.П. е бил заедно с тях в заведение.Тези свидетелски
показания, според защитата на подс.П. оборват обвинителната теза , тъй като
били последователни , логични и непротиворечиви.Няма спор ,че на К. е причинена
средна телесна повреда,но по делото няма доказателства това увреждане да е с
цел отнемане на вещи.Ако изобщо има такова отнемане , не се доказва кой от
четиримата го е направил.В частност е недоказано това да е направил подс.П..Не
е доказано К. изобщо да епритежавал такава сума, което да може по-късно да
блъде предмет на грабежа , за който е повдигнатото обвинение.След идването си в
съзнание ч.обв.К. установява ,че му няма ключовете и парите,но може да е минал
някой случаен човек и да е ограбил ч.обв.Да не говорим,че житейски е
възможно и тяхното изгубване/изпадане от
дрехите на К.,предвид незадоволителното
му състояние ,в което е станало преместването му до бл.25.Това са хипотетични
възможности , които не могат да бъдат изключени.Освен ,че не е усетил някой да
го пребърква и да ме взима парите,св.К. дори не казва в какви банкноти е тази
сума, а това засилва редица съмнения относно това имал ли е такива пари
изобщо.Според защитата показанията на св.М. за наличието на пари у К. е дадено
след техен предходен контакт,при който защитата на подс.П. допуска възможност
да има „уговорки“ между тях относно показанията им.Самият М. заявява ,че след побоя се върнал на
местопроизшествието и намерил там изпаднали вещи ,вкл. своето яке и
тениска.Последното прави тезата за изгубване на вещи от К. вероятна.С оглед на
гореизложеното се иска оправдаването на подс.П. и да бъде признат за невиновен.
Защитникът
на подс.Д.Н./адв.Ч./
накратко пледира също за оправдателна Присъда
спрямо неговия подзащитен ,поради недоказаност на обвинението срещу него
по безспорен начин.Доколкото подс.Н. е привлечен на по-късен етап от делото
като обвиняем, единствен доказателствен източник срещу него са показанията на
ч.обв.К. като свидетел.Тези показанията са непоследователни , противоречиви,
като това се задълбочи и по време на очната ставка между К. и подс.Д.Н..Ч.обв.
не можа да даде отговор на въпроса участвал
ли е подс.Н. в побоя , нанасял ли е удари и осъществявал ли е психическа
заплаха спрямо ч.обв.При тези разколебани показания на К. и дори при всички
останали доказателства ,не може да се направи извод за виновнастта на подс.Д.Н.
в извършването на деянието , предмет на обвинението в обв.акт.Поради което този
защитник безалтернативно пледира за оправдаването на подс.Н. и признаването му
за невиновен.
Подсъдимите по
същество и при последната си дума заявиха поотделно , че не са извършили
престъплението , в което са обвинени , като молят да бъдат оправдани.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Б.Л.С. е роден на *** ***, българин
,български гражданин, със средно образование , женен ,работи
като „Личен асистент“ в Община *****, с ЕГН - **********.
Подсъдимият Х.С.Б. е роден на *** ***,българин
, български гражданин, средно образование,професия „шофьор“,безработен,разведен
, неосъждан, с ЕГН-**********.
Подсъдимият Г.И.П. е роден на *** г. в
гр.П.,жив.гр.****,ул.“М-р *******“№ ************,средно специално образование,
без професия,безработен , разведен , неосъждан , с ЕГН-**********.
Подсъдимият Д.Н.Н. е роден на *** г.в Русия,българин , български
гражданин,жив.гр.*************, със средно образование ,професия
„шофьор“,търговец на цветя в „Е.Ф.Т.“ БВ/регистрирана в Кралство Нидерландия/,неженен,
неосъждан, с ЕГН-**********.
Подс.Б.Л.С. и ч.обв.И.К. се
познавали.Освен това последният познавал и подс.Х.Б..Другите двама подсъдими К.
не познавал.
ООД „М и В България“ /със
собственици М.М.Е. и В.М. Е.,деца на свид.М.В.Е. обявило през лятото на 2009 г.
лек автомобил „Мерцедес“ G500 с ДК№ ******** за продажба.Обадил се подс.Х.Б.
с интерес към автомобила, който го харесал.Уговорили се до 15.09.2009 г. да
прехвърлят в изискуемата писмена с нотариална заверка на подписите.На
неустановена дата преди горепосочената Б. срещу предаването на Е. на сумата от
25 000лв получил владението върху този автомобил заедно с ключовете,
малкия талон и застраховка „Гражданска отговорност“.на горепосочената дата Б.
не се явил пред Нотариус,нито върнал горното МПС , а продължил да го ползува.Е.
от своя страна не претендирал връщането на автомобила.
Св.К.Т. през пролетта на 2009 г.
взел на база лизингов договор лек автомобил „АУДИ-А 4“ с Д№ ********.От страна на лизингодателя/“Х.А.А.А.“ един
от упълномощените да го представляват билсв.К.С.. След като започнал
изплащането на лизинговите вноски установил ,че последните го затрудняват и не
може да ги плаща.Поради това оставил през лятото на 2009г/юни или юли месец/
автомобила на св.Л.В., който имал сервиз и автокъща в кв.“Княжево“ с уговорката
ако се намери купувач, който да вземе автомобила и да продължи плащането на
вноските по лизинговия договор. Т. и В. не съставили никакъв писмен договор
относно тази си уговорка.След като оставил колата обаче В. започнал да плаща
лизинговите вноски.Неустановено по делото лице от сервиза на св.В. с малко име
„С.“ предоставило този автомобил на св.К. ПопС.за „временно ползване“ като
оборотен автомобил в замяна на оставения негов автомобил в сервиза за ремонт.
На 25.09.2009 г. св.ПопС.бил сам на
гости с лекия автомобил „АУДИ“/индивидуализиран по-горе/ в гр.**** на своя
приятел О.Д. в кв.“Лозенец“/неустановен по делото/, където употребил алкохол.След 22 ч. предвид
алкохолната си повлияност се обадил на своя приятел – ч.обв.И.К., за да го
помоли да го вземе и откара в къщи.Около 23,00 ч. К. дошъл ,взел П. и го
закарал до дома му.По тяхна допълнителна договореност обаче К. следвало да
остави този автомобил пред дома си , а не пред дома на П./???/.
След като взел лекия автомобил
,ползуван „временно“ от св.П. К. изпитал чувство на глад и решил да се нахрани
в ресторант „Макдоналдс“.В този момент обаче получил телефонно обаждане от друг
негов приятел – св.А.М. , който бил на студентско събиране заедно със своята приятелка Р. Й./неустановена
по делото/.Преди да успее да утоли глада си ,К. отишъл да вземе и този свой
приятел.След като ч.обв. взел М. и приятелката
му,тримата се насочили към
„Макдоналдс“ до НДК.Там обаче ч.обв. видял на опашката подс.Б.С. , който
току-що си бил взел поръчаната храна.Преди да се нахрани К. този път решил,че
иска да говори нещо с този подсъдим.Заявил на М. ,че трябва да пита нещо подс.С.,като
отишъл при него, но последният нямал това желание да говори с К..После подс.С.
излязъл от ресторанта и си тръгнал с лек автомобил „Хонда Сивик“ с ДК№ СА 13-99
.Тъй като желанието на ч.обв.К. да води разговор на някаква тема с този подсъдим надделяло над всичко останало
,също излязъл от „Макдоналдс“.В този момент ,вместо да си тръгнат ,св.М. и
приятелката му също се качили при К..*** с горепосочения лек автомобил „АУДИ“,
а после направил обратен завой и
продължил движението си по бул.“България“ в посока Бояна.По време на пътуването
управляваният от ч.обв. автомобил се изравнявал с МПС с водач подс.С. ,като К.
през прозореца искал да води разговор с него.М. в един момент дори попитал К.
какво прави , но последният му казал да почака ,тъй като трябвало да пита нещо
подсъдимия.Въпреки това нито М. нито приятелката му поискали да слязат от
автомобила и да оставят К. да води разговора си по избрания от него начин.Този
начин на движение на лекия автомобил „АУДИ“ бил възприет от патрулен полицейски
автомобил, който ги спрял за проверка и след забележка били освободени.К. обаче
настигнал управлявания от подс.С.
автомобил и продължил опитите си за разговор.М. видял междувременно ,че подс.С.
говори по телефона , докато управлява автомобила си.В крайна сметка двата
автомобила спрели на паркинга пред магазин „БИЛА“ в жк.“****“.К. и подс.С.
слезли от от тях и започнали разговор за „маси и столове“.В това време св.М.
решил да удовлетвори наблизо своя физиологична нужда насред паркинга на
магазина,възползвайки се от тъмнината и тъй като възпитанието му го
позволявало.
В този момент от бул.“България“ и
ул.“Тодор Каблешков“ приближил лек автомобил „Мерцедес“ G 500/индивидуализиран по-горе/
,като навлязъл на паркинга, преминавайки през 40 сантиметрова бетонна
ограда,ограждаща паркинга на магазина „Била“.К. нямал представа ,че ще дойдат
други хора,а искал единствено да говори със С..
От този автомобил излезли
подсъдимите Х.Б., Г.П. и Д.Н..Б. се насочил директо срещу ч.обв.К. като бил
насочил пистолет срещу него.Другите двама подсъдими били встрани от Б., като
пистолет държал и подс.Н..Подс.Г.П. носел голям дървен чук , като незабелязано
заобиколил отзад ч.обв.К. и докато подс.Б. се приближавал към ч.обв.,П. бил
вече отзад и нанесъл удар на К. в тилната част на главата.От удара потекло кръв
от главата на частния обвинител.Тогава четиримата подсъдими Б.,С.,Н. и П. се
нахвърлили и започнали да нанасят удари с юмруци по главата и тялото на ч.обв.
, от което последният паднал на земята. Удари по главата на К. с дръжката на пистолет
нанесли подсъдимите П. и Н..
В един момент подс.Б. видял ,че
наблизо е свид.М. изадал безадресно въпроса „Къв е той ,бе“ .Тогава към
последният се насочил подс.Н., като заредил пистолета си с ръка.Като приближил
до М., Н. му наредил да ляга на земята по очи , ако не иска дъ му пръсне
капачките.М. изпълнил нареждането.Тогава подс.Б. дал следващо нареждане да бъде
качен този свидетел в джипа , тъй като „нямал нужда от свидетели“ на
случая.Тогава подс.Н. хванал за дрехите М. и започнал да го дърпа към джипа
„Мерцедес“с думите „Идвай с мен“ , като с една ръка държал пистолет в тила на
свидетеля.М.,преценил че живота му е в опасност ако се качи в джипа ,поради
което започнал да крои план за бягство.Знаейки ,че дрехата е от хлъзгава
материя , в един момент се дръпнал рязко , събличайки блузата от държащия го за
дрехата подс.Н..Останал гол до кръста,св.М. започнал да бяга , тичайки в
зиг-заг,за да избегне куршуми от евентуалната стрелба по себе си , каквато очаквал
от въоръжените мъже.Б. като видял ,че свидетелят бяга , извикал на подс.С.
„Бояне , дръж го“.Този подсъдим подгонил свидетеля , но последният успял да се
скрие в близката бензиностанция „ОМВ“,поради което С. се отказал и се върнал.
Тогава четиримата подсъдими качили
ч.обв.К. в багажника на лекия автомобил „Мерцедес“ и го свалили в подземен
паркинг на съседния до магазин „Била“ бл.*** между Вх.А и Б.Там подсъдимите
продължили побоя над ч.обвинител.В този момент в резултат от предишните удари К.
бил в твърде незадоволително състояние,от главата имало потекла кръв по очите ,
което затруднявало зрението му.Подсъдимите там продължили побоя над К. отново с
юмруци и ритници по всички части на тялото му.Подс.С. там намерил някаква
метална тръба с дължина от около 130 см с П-образен профил,тип „винкел“.С тази
тръба подс.С. нанесъл удар по левия крак ,от който последвало счупване на този
крайник.След това подс.Б. преценил ,че следва да си тръгват.Поради лошото си
състояние К. не разбрал дали само някой или всички си тръгват.В един последващ
момент видял ,че подс.Б. му дава бутилка уиски 0,75 л, като той изпил повече от
половината.След това изгубил възможността да възприема околната действителност
и загубил спомен за действителността.
Сутринта на 26.09.2009 г. експертът
в сферата на сигурността М.Д. *** Дивелопмент“ проверявал подземния паркинг на
бл.*** , между вх.А и Б , като вниманието му било привлечено от лек автомобил
„АУДИ“ с работещ двигател.Като се приближил видял ,че по по едно от стъклото
има следи от кръв ,като цяло
стъклата били запотени , а вътре лежал и
дишал тежко непознат за него мъж. Това бил ч.обв.И.К. , който седял на свалена
предна дясна седалка и бил неконтактен,
тъй като на въпрос на св.Д. , не отговорил.Тогава последният се обадил на
тел.166 и извикал полиция.Бил изпратен патрулен автомобил.На място дошли
полицаи,като на предложена му медиц. помощ ,К. който вече бил
по-контактен,отказал транспорт до болница и изобщо спешна медиц.помощ.Въпреки
това по-късно ,на място дошъл тогавашния гл.секретар на МВР и въпреки
нежеланието на К. бил транспортиран за оказване на медиц.помощ.
В резултат на нанесения
му побой от подсъдимите на ч.обв.И.К. е било причинено „Счупване на левия
крак/многолинйно счупване на голямопищялната кост ,на ниво една – горна трета и
счупване на главичката на малкопищялната
кост“, които довели до „трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник“ за срок повече от 30
дни, както и „Счупване на костите кости с разместване на костните фрагменти,
изливи в двата максиларни синуса“, което довело до „постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота“. Това
представляват две средни телесни повреди по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.
= На
местопроизшествието на 26.09.2009 г. за времето от 06,05 до 06,55 ч. бил
извършен оглед ,като е изготвен Протокол за оглед на местопроизшествие/л.12-13
от т.1 на ДП/, в хода на който били намерени и иззети биологични следи , описани по позиции в
заключителната част на Протокола.Огледи били извършени в домовете на
подсъдимите Б. ,П. , както и на други лица без процесуално качество по делото.
На същата дата за времето от 10 до
12,30 ч. бил извършен оглед на лек автомобил АУДИ“/индивидуализиран
по-горе/,паркиран в гр.****,жк.“****“,бл***Между седалките се намерили плик с
бяло прахообразно вещество,таблетки с надпис „М“,листна маса с характерен дъх
на канабис,следи от зацапана червеникава течност, парчета ръзпръснати счупени
стъкла по предната седалка, както и били иззети дактилоскопни и биологически следи,както
и било взетоза анализ разпръснатото из автомобила бяло прахообразно вещество.
В хода на проц.сл. действие
Разпознаване на лица по снимки св.М. разпознал подс.Х.Б. като лицето , за което
се отнасят показанията му от същата дата като лицето , което е познат на И./тоест
,ч.обв.К./ и с което е разговаряло предната вечер на паркинга.Две седмици
по-късно М. разпознава в същата процедура и подс.Г.П. като един от
извършителите на деянието.В аналогична процедура/седмица след инцидента/ като
разпознаващо лице ч.обв.К. разпознава по снимки като един от извършителите подс.Б.С., а около три седмици по-късно
разпознава на живо и подс.Г. П. като лицето което го ударило с пистолет по
различни части на главата. В Разпознаване , което е извършено на 22.03.2010
г.св.М. разпознава подс.Д. Н. като лицето , което е насочило пистолет срещу
него, което го е ритало заедно с подс.Б. на 25.09.2009 г.при грабежа на И..М.
разпознава и В.Н. като братът на подс.Д.Н. по външни характеристики /вкл. и
„празния му поглед“/.
От Заключението на Съдебно Трасологическа експертиза по делото е видно
,че регистрационните табели на лек автомобил „АУДИ“ с ДК№ СА 12 62 НР ,са
истински ,а по номера на двигателя няма следи
от интервенции.
От Заключението на
Съдебно-Техническата експертиза по делото е видно ,че на записа от
охранителните камери на бензиностанция ОМВ изображенията са с ниска идентификационна стойност , липсват
характерни белези на изображенията, които да дават възможност за идентификация
на изобразените там лица.
Спорез изготвените Експертни спарки
на досъдебното производство листната маса съдържа коноп , а бялото прахообразно
вещество е кокаин/като обвинение срещу конкретно лице по повод тези вещества не
е повдигнато от прокуратурата/.
От Заключението на Биологичната
експертиза се оказало ,че иззетите зацапвания с червеникаво-кафява материя по
изследваните предмети става въпрос за човешка кръв.
Според Заключение на СОЕ по делото
посочените за притежавани от ч.обв.К. движими вещи и парични суми възлизат на
обща стойност 1021 лв
Според Протокол № 1456/Е-2009 г. за
Техническа експертиза представеният за изследване метален предмет представлява „бокс“
/стандартно-ударно раздробяващо хладно
оръжие/.
Според Заключение на Болистическа
експертиза предсдтавените за изследване два броя пистолети ТТ/фабр.№ ЗК2238 и
АЖ440 стандартни огнестрелни оръжия 7,62мм ,като след последното почистване са
произвеждани изстрели с тях.Според Заключение на Протокол № 10/БАЛ-24 с тези
оръжия в Лабораторията по съдебна балистика на НИКК-МВР няма данни да са били
извършени неразкрити досега престъпления на територията на страната
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена по несъмнен начин въз основа на събраните и проверени в СЗ гласни
и писмени доказателствени материали, Протоколите за
разпознаване на лица/на живо и по снимки/,Протоколи за оглед на
местопроизшествие, както и от приобщените по реда на чл.283 НПК всички
останали писмени доказателства , приети и прочетени в СЗ.
Показанията на пострадалият и частен
обвинител И.К. съдът кредитира в
по-голямата им част, тъй като са добросъвестно дадени и са относително слабо
повлияни от факта,че К. е пострадал и частен обвинител в съдебна фаза/, както и
са хронологични ,последователни и логични.К. има запазена свидетелска
годност-може да възприема правилно фактите и да ги възопроизвежда правдиво.Обстоятелството
,че от нанесения му побой К. е намалил възможността си зрително да възприема
околната обстановка, а и после употребил голямо количество концентрат наистина
са намалили възприятията му , но това касае периода след извършеното деяние
спрямо него.Няма обяснение поради каква причина К. е преследвал подс.С. ,за да
говори с него, което дори е наложило МПС да бъде спряно запроверка от
полицията.Неяснота е налице и защо ч.обв.К. отказва след побоя да му бъде
оказана медиц. помощ.Тези факти водят до извода на съда ,че К. не изяснява
докрай обстоятелства , които са от значение за установяване на мотива
подсъдимите да му нанесат този побой.Отделно от това , поведението на ч.обв. да
настоява подс.С. да проведе разговор с него, до
известна степен е довело до възникването на ситуацията около
побоя.Повече от вероятно е именно подс.С. да е извикал останалите подсъдими.Независимо от всички
тези нясноти , когато говори за нанесения му побой и кой точно какво му е
причинил от подсъдимите ,К. е сравнително последователен на двете фази на
процеса, като заявеното от него на досъдебното производство се потвърждава и в
съда.Поради това в тази част съдът кредитира показанията на пострадалия.
Показанията на свид.очевидец А.М. също намира ,че следва да се
кредитират в по-голямата им част.Този свидетел, сам е бил обект на принуда и заплахи
от страна на част от подсъдимите/макар прокуратурата не е намерила да е
извършено престъпление спрямо него,напр.по чл.142 от НК при опита да бъде качен
принудително в джипа на подс.Б./.Не е ясна причината той и приятелката му да
продължат да се возят при К.,след като е станало ясно че между него и подс.С.
има нещо за уреждане.Що се касае обаче до възприетото от този свидетел относно
нанесения побой на ч.обв. от подсъдимите ,то се покрива с казаното в показанията на самия пострадал като свидетел.
Извън показанията на тези двама
свидетели,са налице обяснения на подс.Д.Н./които ще бъдат обсъдени по-долу/и на
практика други очевидци , които да разказват за станалото, няма по делото.
В този смисъл ,макар да няма пречка
да бъдат кредитирани показанията на свидетелите
К.С.,К.Т.,М.Е.,Л.В. са с
относително ниско доказателствена значение, макар същите съдът да
кредитира.Тези свидетели говорят относно фактическия и правен статус на леките
автомобили, ползвани от подс.Б. и ч.обв.К., което няма съществено значение в
частност предвид правната квалификация на повдигнатото обвинение.Тези
свидетели са сравнително добросъвестни
,като дават показанията си и съдът може да им се довери.
Показанията на свид.М.Л.,П.Г.,В.Д. и А.П. са в отделна
категория гласни доказателствени материали, тъй като част от тези свидетели са
били „помолени“ да дадат показания от подсъдимия П..Свид.Л. е лице , което е
било във фактическо съжителство с този подсъдим,което съжителство макар
понастоящем да не е актуално състояние,все пак е факт , който няма как да се
игнорира.Св.А.П. е брат на подс.П., което обтоятелство е достатъчно за
наличието на заинтересованост на този свидетел, което занижава достоверността
на показанията му .Отделен въпрос е ,че заявеното от тези свидетели е с ниска
степен на собствена убедителност , неопределеност по време и съдържание на
възприетото.Дори братът на подс. заявява
„губят ми се точните дати и часове“.Мотивацията на св.П.Г. въобще да
дава показания е на ръба на закона,на границата с инкриминирани действия срещу
правосъдието.
Специално място имат показанията на св.К. П. не толкова за предоставянето
на лекия автомобил „АУДИ“ на ч.обв.И.К./за което първоинстанционния съд не
намира ясна житейска логика/,но за заявеното от този свидетел 2 г. и половина
след процесния инцидент , че е дал сума от 1000 лв на пострадалия.Алогичността
на взаимоотношенията между К. и П. има няколко аспекта.П. отишъл на гости с лек
автомобил, където употребява алкохол.Внезапно решава да извика К., който да го
закара в къщи и пак така внезапно решава да даде същото МПС на К. да си го
закара до в къщи/а не да го остави пред неговия собствен дом,след като го е
извикал, само да му бъде шофьор/,а на всичко отгоре след това му дава и сумата
от 1000 лв.Ако П. не е искал да се прибере до дома си със своя лек автомобил,то
няма причина да вика друго лице ,което да го закара и след това да му остави
това МПС за допълнително ползване.Имал е възможност да си извика такси и ако ще
дава автомобила на друго лице е могъл да извика последното да си го вземе от
мястото , където св.П. е употребявал алкохол.Този свидетел е давал показания на
досъдебното производство два пъти/5 дни след процесното събитие – на 30.09.2009
г./т.1,л.113-114 от ДП/ и 2г. и половина
след това-на 07.03.2012 г /т.7,л.41
от ДП/.Съдът прочете и двата Протокола в СЗ на основание чл.281,ал.4 от НПК.Буди основателно съмнение каква е причината
за първи път 2 години и половина след датата на извършване на престъплението в
обв.акт св.П. „да се сети“ и да заяви ,че дал преди 25.09.2009г. бил дал на
ч.обв.К. сумата от 1200 лв,при положение че при първия му подробен разпит/когато
спомените са били съвсем ясни в съзнанието му/ нищо не споменава да е давал
такива пари на ч.обв.К. преди побоя му.Във втория разпит този свидетел сочи
също ,че в хода на разследването подс.Б. го е подбуждал да лъжесвидетелствува/което
обаче не е интерпретирано от прокуратурата по компетентност/,но доколкото се
касае за последващо обстоятелство има логика да бъде заявено от П. през 2012
г.Що се касае до парите обаче, не е логично чак на третата година свид.П. да
посочи че е давал пари на К. , поради което и съдът не кредитира показанията на
този свидетел в тази част по тази
причина.Отделен въпрос е ,че няма конкретика относно номинала на
банкнотите и редица други данни , които
не са без значение за преценка на достоверността на заявеното от П. в тази част
на показанията му.
Без практическо значение са
показанията на св.С.М., доколкото
той е бил първоначално повикан да окаже съдействие на подсъдимите , а като
отишъл на място се оказало че „проблем няма“ и няма нужда от неговото
съдействие.
Обясненията
на подс.Д.Н. дадени в СЗ съдът не кредитира ,тъй като намира че са израз на
негова защитна версия, както и с оглед възможността подс. да дава такива
обяснения , каквито намери за добре , а така също и да се защитава чрез
даването на обяснения.Заявлението на подс.Н. ,че минал наблизо и подвикнал на
група биещи се граждани да спрат като проява на неговата будна гражданска
съвест, се опровергава от другите гласни доказателства по делото/показанията на
свидетеите – очевидци К. и М..Заявеното
от тези свидетели е казано под страх от наказателна отговорност от
лъжесвидетелстване.Същевременно , когато подсъдим при даване на обяснения,се
отклонява от фактите,не носи отговорност за това.
Колебанията на ч.обв.К. при очната
ставка в СЗ между него и подс.Н. по визнакналите противоречия, се дължат
вероятно на смущението на свидетеля лице в лице с подсъдимия в съдебната
зала.Дори в очната ставка обаче К. заяви че отвърждава показанията си досега.
Заключението на вещите лица са компетентни
и добросъвестно дадени.Съдът намира ,че следва да се кредитира и останалите
писмени доказателства.
Съвкупната оценка на целия доказателствен материал при
горния анализ на доказателствената маса потвърждава приетата за установена от
съда фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на приетата за установена
фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и субективна страна не
се доказа подсъдимите Х.С. Б.,Б.Л.С.,Г.И.П. И Д.Н.Н. да са
осъществил състава на престъпление по чл. 199,ал.1-ва,т.3-та,пр.2-ро,вр.чл.198ал.1,пр.1-во,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1
от НК. Поради този си извод първоинстанционният съд оправда на
основание чл.304 от НПК подсъдимите по повдигнатото им обвинение с
обв.акт.
От
обективна страна подсъдимите при условята на задружна
престъпна дейност са нанесли на ч.обв.И.К. две средни телесни повреди -
„Счупване на левия крак/многолинейно счупване на голямопищялната кост ,на ниво
една – горна трета и счупване на
главичката на малкопищялната кост“, които довели до „трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник“ за срок повече от 30 дни, както и „Счупване на костите
кости с разместване на костните фрагменти, изливи в двата максиларни синуса“,
което довело до „постоянно
разстройство на здравето,неопасно за живота“. С. нанасял множество
удари с ръце по главата, както и удари с метална тръба по долните крайници,Б.
нанасял множество удари с ръце и множество ритници с крака по главата , тялото
и долните крайници,а П. и Н. нанесли множество удари с дръжката на
пистолет по главата и множество ритници
с крака по тялото и долните крайници на пострадалия .Това представляват две
средни телесни повреди по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.Доколкото по
отношение на подсъдимите с обв.акт е предявено обвинение в извършване на
престъпление „квалифициран грабеж,придружен със средна телесна повреда“,то така
установеното от обективна страна описва само една част от състава на съставното
престъпление „Грабеж“, а именно – „Принудата“,изразила се в употребата на
„Сила“,конкретизирана по-горе.В настоящия случай силата се изразява в
наннасянето на средна телесна повреда/два самостоятелни състава на престъпление
по чл.129,ал.2
от НК „трайно затруднение движенията на ляв долен крайник“/за срок
повече от 30 дни/ и „Постоянно разстройство на здравето,неопасно за живота“.
Не е налице обаче другия
компонент от обективна страна на
съставното престъпление „Грабеж , а именно състава на престъплението „Кражба“, тъй като в конкретния случай
не се доказва по категоричен начин някой от подсъдимите да е отнел
инкриминираните чужди движи вещи ,част от обвинението, а отделно от това не
е доказано по безспорен начин в ч.обв. да е имало такава парична сума.Кражбата
,както е известно е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиму ,без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.Деянието е двуактно и
съдържа два компонента-прекъсване владението на досегашния владелец на вещта и
установяване на ново владение от страна на дееца.Самият пострадал И.К. не сочи
някой от подсъдимите да му е отнемал движими вещи,докато има спомени за
събитията.След загубата на спомен той
няма възприятия ,обективно няма и свидетели очевидци кой какво е правил с
пострадалия, както и каквито и да е преки доказателства за това.След връщането
на спомените К. установява ,че му липсват вещите.Преместването на самия
ч.обв.от подземния паркинг до бл.*** до мястото ,където е намерен от св.Д. е
извършено от неустановено лице/възможно е да е някой от подсъдимите,или всички
заедно , а е възможно да е и различно от тях лице./В този смисъл , ако К. е
притежавал въпросната сума,то тя може да му е отнета докато е бил в несвяст
както от някой от подсъдимите , така и от всяко друго лице, което го е
превозило до мястото , където е намерен, така и от друго преминаващо оттам лице,
а чисто хипотетично това може да е сторено от намерилия го
свидетел.Накрая,напълно е възможно тази сума да е изпаднала по време на
нанасянето на побоя от К..Съвсем отделен въпрос е ,че дали ч.обв. е притежавал
такава сума е твърде спорно ,доколкото св.П. чак на третата година след
инцидента казва да е давал пари/1200лв/ на К..От друга страна ,не е
задължително ако ч.обв. е притежавал сумата
от 1000 лв на 25.09.2009г.,то това да са именно парите на св.П..Независимо от
гореизложеното ,дори К. да е имал сумата от 1000 лв на местопроизшествието
преди нанасянето на побоя,то анализът на косвените доказателства в тази посока
не води до един-единствен извод,че подсъдимите или някой от тях е отнел
инкриминираните вещи.Това е така ,защото не могат да се изключат другите
теоретични варианти – друго лице да е отнело вещите от ч.обв. или същите да са
изгубени на местопроизшествието или по пътя оттам до мястото , където К. е
намерен на следващата сутрин/цели 4 часа след инцидента по повод нанесения му
побой/.
От субективна страна подсъдимите
са действали с пряк умисъл да увредят телесния интегритет на ч.обв.И.К., като в
изпълнение на това са нанесли визираните по-горе удари с ръце , крака ,дръжката
на пистолет и метална тръба.Не е налице умисълът за извършване на
престъплението „Грабеж“,в частност квалифицирания такъв , придружен със средна
телесна повреда.Подсъдимите нито словесно има поискване към К. да им даде
парите или ценностите си ,нито с действия са изразявали намерение да вземат
чужди вещи от К./няма доказателства да са го пребърквали по дрехите или
джобовете/, няма и опит да отнемат нещо от ч.обв. при положение ,че съпротивата
му е била сломена.Ако са искали да отнемат нещо ,са имали възможност да го
направят още на паркинга на магазин „Била“.Намерението на подсъдимите е било да увредят телесно К..
Мотивът на подсъдимите да нанесат
такъв жесток побой на ч.обв. не е напълно ясен ,при липсата на дадени обяснения
от трима от подсъдимите и онази част от показанията на самия К. , в която съдът
констатира липса на достатъчно яснота/защо е искал толкова да говори с подс.С.
и защо е отказал медиц. помощ в тежкото си положение след побоя/.Вероятно
изясняването по задоволителен начин на тези въпроси ще даде и отговор за
истинския мотив на подсъдимите да увредят телесно К..Посоченото от К. като
свидетел,че искал настоятелно да говори с подс.С. само за едни „маси и столове“
не може да обясни разумно спешното идване на тримата подсъдими и последващите им действия, ако няма нещо
друго.
Доколкото не се събраха безспорни
доказателства в горния смисъл подсъдимите да са извършили престъплението „Грабеж“
или дори опит за грабеж/по визираната в обв.акт правна квалификация/,
съдът ги оправда на основание чл.304
от НПК. по това обвинение.
Извън горните си съображения,
съдът намери за неоснователни доводите на прокурора ,че деянието „Грабеж“ е
извършено и доказано по категоричен начин.Преди всичко ,тезата че с
осъществяването на принудата е налице
извършено престъпление „Грабеж“ може да е вярна,но само когато умисълът
на деецът е насочен към отнемането на чужди движими вещи и принудителните
средства са само способ да се сломи съпротивата на пострадалия.Не е така в
настоящия случай.Съпротивата на ч.обв. е била
сломена и няма доказателства да е правен опит от когото и да било да
отнеме вещи от К. , а най-малко това да е правил някой от подсъдимите.Съдът не
възприема казаното от прокурора ,че общият умисъл на подсъдимите да извършат
грабеж бил налице и когато инцидентно един от подсъдимите ,без предварително
съгласуване с останалите подсъдими ,реши и отнеме инкриминираните вещи , а
другите подсъдими били „свидетели на отнемането“ и не му се противопоставяли.В
такъв случай няма нито общ умисъл, нито съучастие като задружна престъпна дейност.
Както бе посочено по-горе
,изменение на обвинението в СЗ не бе предприето от представителя на държавното
обвинение,поради което с Присъдата си съдът следваше да отговори на обв.акт и с
оглед нормата на чл.301,ал.1,т.1 и 2 от НПК/има ли извършено деяние , извършено
ли е от подсъдимите и виновно ли е извършено, а така също и съставлява ли
деянието /в обв.акт/ престъпление и каква е правната му квалификация/.Доколкото
не бе направено изменение на обвинението ,съдът следваше с Присъдата си да
отговори на обв.акт по тези фактически обстоятелства ,по които подсъдимите са
имали възможност да се защитават.
Доколкото съдът оправда
подсъдимите за обвинението ,че са извършили съставното престъпление
„Грабеж,придружен със средна телесна повреда“/при горните мотиви за това
липсата на доказателства за частта от обективната страна ,касателно
престъплението „Кражба“,то бляха налице
предпоставки за носене наказателна отговорност от подсъдимите за
престъплението „Умишлена средна телесна повреда“ по смисъла на чл.129,ал.2
от НК,доколкото по тази фактология като част от обвинението за
квалифициран грабеж е имало предявено обвинение срещу подсъдимите и те са се
защитавали по него през целия ход на наказателното производство.В този смисъл
съдът призна подсъдимите за виновни в извършването на престъпление по чл.129,ал.2
от НК,доколкото са налице всички елементи от състава на това
престъпление , както от обективна , така и от субективна страна.Действията на
подсъдимите поотделно по увреждане на телесния интегриет на ч.обв.И.К.
достатъчно бяха илюстрирани по-горе,поради което не е нужно отново да бъдат
коментирани.При условията на задружна престъпна дейност,четиримата подсъдими са
допринесли за настъпването на двете средни телесни повреди,индивидуализирани
по-горе по медико-биологични признаци и последици за здравето.От субективна
страна ,четиримата подсъдими са имали общ пряк алтернативен умисъл да накърнят
телесния интегритет на К. ,като всеки един от тях е имал в съзнанието си
представите ,че самостоятелно и заедно с другите предприема нещо към постигане
на целения противоправен резултат.
Съдът намира ,на следващо място
че независимо от обстоятелството ,че нормата на чл.131 от НК предвижда
квалифицирани състави на причиняване на средна телесна повреда „по особено
мъчителен начин“ или „с особена жестокост“,но спецификата на
настоящия случай и при липсата на такива предявени фактически обстоятелства, по
които подсъдимите не са имали възможност да се защитават не може да се
постанови осъдителен съделбен акт.Последното е налице въпреки мнението на
съделния състав ,че начинът на извършване на деянието значително надвишава
обикновените случаи напричиняване на средна теесна повреда,но това може да се
преценява единствено на плоскостта на чл.56 от НК в настоящия случай.
Съдът ,намери че следва за
извършеното наказание да наложи на подсъдимите наказание по общия ред на чл.54
от НК,доколкото няма нито множество , нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства , поради което да се приеме че дори най-лекото
наказание се явява несъразмерно тежко за който и да е от подсъдимите.
Нормата на чл.129,ал.2 от НК понастоящем
предвижда за умишлено нанесена средна телесна повреда наказание до 6 години
„Лишаване от свобода“/ЛОС/,без специален минимум.Тоест , в този случай долната
граница е 3 месеца „ЛОС“.Към датата на извършване на деянието обаче наказанието
е било до 5 години „ЛОС“,тъй като изменението е с ДВ,бр.26 от 2010 г.,поради
което новият закон е по-неблагоприятен и следва да се приложи законът по време
на извършване на деянието.
Съдът преценява тежестта на
извършеното ,степента на обществена опасност на деянието и дейците,както и
мотивите и подбудите и намери че степента на обществена опасност на извършеното
е висока и независимо от неособено високата лична степен на обществена опасност
на всички подсъдими.Това налага индивидуализацията да се извърши при осезателен
превес на отегчаващите обстоятелства.Преди всичко жестокостта на подсъдимите е
вън от съмнение,тъй като повечето от ударите са нанасяни по главата на
пострадалия и то когато той е бил паднал на земята.Цялото поведение на
подсъдимите по нанасянето на уврежданията е имало за цел да причини повече
болки на ч.обв. и е имало показен характер ,носещо белезите на своеобразно
„отмъщение“ за нещо.Не е ясно каква е причината К. да бъде преместен в
подземния паркинг/освен вероятно да се осигури липсата насвидетели/ ,където
след като е бил достатъчно увреден, побоят е продължил,като е последвало там
счупването на крайника.Причинени са две средни телесни повреди ,при положение
,че за да се носи наказателна отговорност по този текст е достатъчна само
една.Жестокостта и мъчителния начин са определено налице , макар и извън
състава на престъплението.На този фон чистото съдебно минало не може да компенсира особено ефекта на горните
отегчаващи отговорността обстоятелства.Опитът за отвличане на св.М./без правна
оценка по съотв.ред от прокурора/и опитът за въздействие от страна на подс.Б.
върху даването на свид.показания от св.П. са други отегчаващи
обстоятелства,доколкото прокурорът не е преценил нещо повече за съответните
лица-извършители на тези действия.
Поради горното съдът наложи наказания
в размер на максимума както следва – на подсъдимите Б.Л.С. и Х.С. Б. по 5
години „ЛОС“, а спрямо подсъдимите Г.И.П. и Д.Н.Н. между средния и максималния
размер , а именно по 4 години „ЛОС“.
Възраженията на защитниците
касаят основно липсата на доказаност на обвиненията за грабеж,но бе направено и
такова ,че обвинението касае едно място , а доказателствата по делото са за
друго място.Съдът намери това възражение за неоснователно.Извъшването на
престъплението е започнало на паркинга на магазин „Била“ и е завършило в
подземния паркинг на бл.***,в жк.****,като се касае за места в непосредстване
близост.В този смисъл ,абсолютната точност не е някакъв непреодолим проблем , нито по някакъв начин е засегнала
правото на защита на подсъдимите и да разберат в какво са обвинени.
На основание чл.61,т.3 от
ЗИНЗС така определеното наказание следва да бъде
изтърпяно при начален „Общ режим”.
Съдът призна на основание чл.59,ал.1
от НК предварителното задържане на подс.С. за времето от 24.10.2009 г.
до 05.10.2010 г. включително ,тъй като през това време е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
В частта за разноски и веществени
доказателства съдът ще се произнесе по реда на чл.306 от НПК с
Определение.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: