Р Е Ш Е Н И Е
№ 1003/31.5.2023г.
Град Пловдив, 31.05.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на трети
май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 556 по
описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.Г.М. *** срещу уведомително писмо № 02-160-6500/4860
от 13.01.2023 г. на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
(ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021, в частта, с която
от оторизираната субсидия по подадено заявление за подпомагане с УИН
16/280521/20717 за кампания 2021 е прихваната сумата 7 625,13 лева, от която
3 276,12 лева – оторизирана субсидия по СЕПП, и 4 349,01 лева –
оторизирана субсидия по подмярка 13.1/НР1.
Според жалбоподателя оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон, липса на мотиви и съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Иска се отмяна на оспореното писмо и присъждане на направените разноски
по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна и моли тя да се отхвърли по съображения, изложени в писмено
становище от 20.04.2023 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
акта, доколкото с него се отказва финансово подпомагане. Жалбата е подадена в
срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за доставяне/връчване (л.21).
Жалбата е срещу административен акт, който по общото правило на чл.145 АПК
подлежи на оспорване пред съд по отношение на неговата законосъобразност.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество,
тя е основателна поради следните съображения:
Няма спор между страните, че жалбоподателят е земеделски стопанин по
смисъла на § 1, т.23 ДР ЗПЗП, във връзка с чл.4, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) №
1307/ 2013, регистриран с УРН 658003 в ИСАК.
За стопанската 2021 година жалбоподателят е подал общо заявление за
подпомагане вх.№ 19542784 от 04.05.2021 г. (л.22 и сл.), заявление за
подпомагане 2021 от 13.05.2021 г. (л.27,
гръб и сл.) и коригиращо заявление за подпомагане 2021 от 28.05.2021 г. (л.37,
гръб и сл.), с които е заявено искане за подпомагане по Схемата за единно плащане
на площ (СЕПП), Схемата за преразпределително плащане (СПП), Схемата за плащане
на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
– зелени директни плащания (ЗДП), Агроекология и климат (Мярка 10), Плащания по
Натура 2000 и Рамковата директива за водите (мярка 12), Компенсационни плащания
в планински райони (подмярка 13.1/НР1).
Видно от приложените резултати от автоматичните проверки, извършени на
13.05.2021 г. (л.26) и 28.05.2021 г. (л.47, гръб), при първата проверка на жалбоподателя
е указано, че за стопанството му относно постоянно затревените площи са
приложими изискванията на чл.45 ат Регламент (ЕС) 1307/2013, а при втората
проверка са констатирани три грешки: 1)
парцел 81815-57-2-3 с ЕНП (екологично насочени площи), което не е заявено; 2) фермерски
блокове без физически блок – БЗС 81815-82-2, 81815-6-5 и 81815-83-1; 3) наддекларирани
площи – парцел 81815-82-2-4 с 1,81 ха, парцел 81815-107-2-1 с 0,75 ха, парцел
81815-60-3-1 с 1,25 ха, парцел 81815-2-4-1 с 0,14 ха и парцел 44848-2-36-1 с 1,64
ха, като са направени предупреждения към жалбоподателя: 1) относно парцели
81815-6-5-3, 81815-82-2-4, 81815-83-1-2, че попадат във физически блокове с НТП
„Трайно неподходящи за подпомагане“, че неземеделските площи в случай, че не се
установи земеделска дейност върху тях, са недопустими за подпомагане; 2) относно
БЗС 81815-82-2, 81815-57-2, 81815-202-6 и 81815-6-5, че заявената площ или
части от нея попадат извън полигона с площи, допустими за подпомагане, с размер
на единичното излизане под 0,05 ха и такива площи не подлежат на теренна
проверка; 3) относно парцели 81815-6-5-3 и 81815-83-1-2, че под 0,1 ха от
земеделския парцел попада в ФБл, различен от основния, и такива площи не
подлежат на теренна проверка; 4) относно БЗС 81815-82-2 за 0,41903 ха,
81815-83-1 за 0,938 ха, 81815-57-2 за 0,11377 ха, 81815-202-6 за 0,06315 ха,
81815-6-5 за 0,12132 ха и 44848-2-36 за 0,92508 ха, че над 0,05 ха от БЗТ
излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП, и че ЕНП,
попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната
калкулация; 5) че земеделският производител следва да спазва заповед на
министъра на земеделието, храните и горите № РД 09-216 от 12.03.2021 г.
С оспореното уведомително писмо № 02-160-6500/4860 от 13.01.2023 г. –
предмет на настоящото съдебно производство – зам.-изпълнителният директор на
ДФЗ е отказал изплащане на оторизирана сума по подмярка 13.1/НР1 в размер на 4 406,22
лева и по СЕПП в размер на 3 351,77 лева (таблица № 1 – оторизирани суми),
а според таблица 2 – извършени плащания – по подмярка 13.1/НР1 – 4 349,01
лева и по СЕПП – 3 276,12 лева, като общата оторизирана сума е изчислена
чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или
проверки на място на данните, подадени от лицето в заявлението за подпомагане,
които са сравнени с наличната информация, съдържаща се във външните регистри на
ИСАК, поддържани на основание чл.30 ЗПЗП.
Представените със становището на ответника от 20.04.2023 г. писмени
доказателства не са нови. Представеното уведомително писмо от 20.01.2023 г.
(л.108-110) не следва да се кредитира, тъй като няма информация за неговото
съобщаване и влизане в сила, от една страна, а от друга страна, това писмо е
издадено с по-късна дата от датата на оспореното уведомително писмо, поради
което е ирелевантно за неговата законосъобразност и не следва да бъде
коментирано.
При тези факти съдът намира, че
оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно.
Уведомителното писмо е издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ,
който е компетентният орган с оглед чл.20 и чл.20а ЗПЗП и заповед № 03-РД/3088
от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в предвидената от закона
писмена форма, но при липса на мотиви.
При издаване на оспореното уведомително писмо административният орган не е
спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4 АПК за мотивиране на
административния акт. Проверката на неговото съдържание сочи на липса на
фактически и правни основания за издаването му. Касае се за задължителни
реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната защита на заявителя и
съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на оспореното уведомително
писмо.
Този порок на уведомителното писмо не може да бъде преодолян след цялостна
проверка на съдържанието, включително на данните в изготвените таблици и в
разясненията към тях. В настоящия случай в табличен вид са представени
размерите на намаленията и редукциите на заявените за финансово подпомагане
суми, без обаче да е направено изрично посочване за начина, по който са
определени. В обясненията към таблиците липсва фактическо и правно основание за
намаляването на финансовото подпомагане по подмярка 13.1/НР1 и по СЕПП.
Непосочването на фактически основания в оспорения акт не позволява да се
разбере волята на административния орган и причините, поради които се отказва
финансиране, както и да се извърши проверка за материалната законосъобразност
на акта. В този смисъл цитирането на правни норми не представлява аргумент за
постановения отказ, защото липсва посочване на конкретните факти, налагащи
според административния орган прилагането на цитираните правни норми.
Бланкетното посочване на приложимите правни норми без излагане на конкретни
мотиви представлява съществено нарушение на изискването за форма, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспореното уведомително писмо. От друга страна,
непосочването на конкретни и относими към казуса факти прави невъзможна
съдебната проверка за спазване на материалноправните норми и правилното
приложение на материалния закон.
Мотиви не могат да бъдат извлечени и от други съдържащи се в административната
преписка документи, подготвящи издаването на оспореното уведомително писмо, като
в случая дори липсват такива документи. Едва в хода на съдебното производство с
писмено становище от 23.02.2023 г. (л.101-106) се излагат ясни, конкретни и
подробни мотиви, което не може да санира в тази фаза на производството
допуснатото нарушение във формата на административния акт. В случая протоколите
от резултатите от извършените автоматични проверки не дават възможност да се
извлекат ясни и конкретни мотиви, защото резултатите са обективирани в табличен
вид, като срещу посочените изисквания са посочени кратки и неясни обяснения,
които не дават възможност да се установят нередовностите. Тези лаконични данни
не могат да послужат като мотив за постановения отказ, защото не съставляват
аргументация за волеизявлението на административния орган. В този смисъл
доказано се явява възражението на жалбоподателя по чл.146, т.2 АПК за
незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо.
Отделно от това, както се посочи по-горе, в таблица № 1 и таблица № 2 има
разлика в посочените като оторизирани суми по подмярка 13.1/НР1 и по СЕПП, като
не става ясно какви са причините и основанието за тази разлика.
Всичко изложено налага извод, че оспореното уведомително писмо следва да
бъде отменено като незаконосъобразно, а административната преписка следва да
бъде върната на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при
спазване на изискването за форма на административните актове по отношение на
мотивите, които следва да дават ясна представа за фактическите и правните
основания за издаването на акта.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателя
същото като основателно следва да се бъде уважено и да бъде осъден ДФЗ да
заплати на жалбоподателя сумата 1210 лева (10 лева за държавна такса и 1 200
лева за адвокатско възнаграждение) на основание чл.143, ал.1 АПК, като съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение с оглед установения минимален размер в чл.8, ал.2, т.7 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.М., ЕГН **********,***, уведомително писмо № 01-160-6500/4860 от 13.01.2023 г. на
зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ, за кампания 2021 в частта, с която от
оторизираната субсидия по подадено заявление за подпомагане с УИН 16/280521/20717
за кампания 2021 е прихваната сума в размер от 7 625,13 лева, от които 3 276,12
лева – оторизирана субсидия по СЕПП, и 4 349,01 лева – оторизирана
субсидия по подмярка 13.1/НР1.
ВРЪЩА административната преписка на Държавен фонд
„Земеделие” за ново произнасяне.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на С.Г.М., ЕГН **********,***,
сумата 1 210 (хиляда двеста и десет) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: