Р Е Ш Е Н И Е
№ 919 16.07.2020г.
град Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На трети юли година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар:
К. Сл.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Бушандрова
НАХД
№ 1297 по описа на съда за 2020 година
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по повод жалбата на „….” ЕООД, ЕИК 2….., със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „…..” №15, представлявано от М.Ц. Й. с ЕГН ********** против наказателно постановление № 487339-F494408/03.12.2019
г.,. издадено от началник на отдел «Оперативни дейности» - Бургас при ЦУ на НАП
- София, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2
от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на
дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 500 (петстотин
лева) лв, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
В
съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, не се
явява представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави
искане за разноски.
За
ТД на НАП гр.Бургас редовно призовани, се явява представител. Оспорват
жалбата и молят НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Правят искане за присъждане на разноски.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
като обсъди събраните доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена
от надлежен представител на легитимно да обжалва лице и депозирана в
законно-определения 7-дневен преклузивен срок, по чл. 59 ал.2 ЗАНН пред
материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и производството пред РС-Бургас е редовно образувано.
Съдът,
с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
При
извършена проверка на 13.06.2019г. в 10:30 часа от служители на ТД НАП Бургас
на търговски обект, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – офис „…”, намиращ се в гр. Бургас, ж.к. „….” в РУМ „…”,
стопанисван от „….” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ 2…., проверяващите установили, че дружеството –
жалбоподател не е изпълнило задължението си да съхранява в търговския обект
паспорт на фискалното устройство и същият не бил представен на органите по
приходите до края на проверката.
За
резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка №
0311161/13.06.2019г.
За
установеното нарушение, актосъставителят, в присъствието на пълномощник на
дружеството, съставил акт за установяване на административно нарушение №
F494408 от 24.06.2019 г.в който нарушението било квалифицирано като такова по чл.
42, ал.1, т.2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. АУАН бил подписан без възражения.
Въз
основа на АУАН и като е взел предвид събраните в административното производство
писмени доказателства и доказателствени средства, АНО издадал и атакуваното
наказателно постановление. В него е описана същата фактическа обстановка и е
направена правна квалификация по по чл. 42, ал.1, т.2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006
на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. За констатираното нарушение, на
дружеството-жалбоподател, била наложена имуществена санкция, в размер от 500
лева.
Горната
фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от показанията
на разпитания актосъставител и от писмените доказателство, прочетени и
приобщени от административнонаказателната преписка.
Съдът
кредитира показанията на актосъставителя, като ги намира за безпристрастни и логични.
Същите се подкрепят от представените писмени доказателства и доказателствени
средства.
От
правна страна, съдът установи следното.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред
административно наказващия орган. АУАН и НП са формално издадени редовни
актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са
връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна
защита.
Съдът
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, както
и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена и законовата разпоредба,
която е била нарушена – чл.42,ал.1,т.2 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –
наименование на търговеца, БУЛСТАТ, представляващо лице - трите имена , адреса,
ЕГН и т.н.
От
обективна страна е безспорно установено и не се оспорва от жалбоподателя, че на
датата на проверката, търговецът не е съхранявал в стационарния си търговски
обект, свидетелството за регистрация на ФУ. Нарушението
е формално, не изисква настъпването на някакви последици от деянието, поради
което, твърденията на дружеството – жалбоподател в тази насока, не са основание
за отмяна на обжалваното НП. Фактът на извършеното административно нарушение,
се доказва с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, тъй като те
кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка.
Съгласно
изискванията на нормата на чл.42, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г., всички
документи посочени в разпоредбата на чл. 42 ал.1 от ЗДДС, следва да се
съхраняват в обекта на търговеца, като целта е при поискване, да бъдат на
разположение на контролните органи, с оглед осъществяване на проверка. Непредставянето,
респ. несъхраняването на нормативно изискуемия паспорт на фискално устройство
води, от страна на търговеца до неизпълнение на задължението по чл. 42 ал.1, т.2
от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно
разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. Изключение от това правило е предвидено в ал. 2, според която
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. Понастоящем, разпоредбата на
чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, предвижда, че лицето по чл. 3 със
стационарен търговски обект съхранява в търговския обект книгата за дневните
финансови отчети за текущата година – за лицата, използващи ЕСФП, с изключение
на случаите по чл. 11, ал. 3, чл. 14, ал. 3 и чл. 39, ал. 3. Посочената абревиатура
ЕСФП, означава електронни системи с фискална памет за отчитане на оборотите от
продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията
средства за измерване на разход съгласно § 1, т. 40, б. "в" от ДР на
ЗДДС, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Предвид
гореизложеното се налага изводът, че след изменението на по чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
адресати на задължението да се съхранява в търговския обект книгата за дневните
финансови отчети за текущата година са единствено лицата по чл. 3 от наредбата,
които използват ЕСФП. Дружеството жалбоподател е лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
което използва в търговския си обект фискалното устройство “DAISY” PERFEKT-S
01-KL. След влизане в сила на посоченото изменение на наредбата, за него няма
задължение да съхранява книгата за дневните финансови отчети за текущата година
на фискалното устройство. Следователно, редакцията на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин с ДВ, бр. 75 от
2019 г., представлява по-благоприятна норма по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
спрямо същата разпоредба в редакцията и към датата на нарушението.
Производството понастоящем е висящо и наказателното постановление не е влязло в
сила. При наличие на по-благоприятен закон, съдът следва да приложи него, което
е основание за отмяна на обжалваното постановление.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на
наказателното постановление въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 от АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне
по разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, няма искане за присъждане на разноски в производството,
от страна на жалбоподателя, поради което същите остват, както са направени от
страните.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 предложение трето от ЗАНН,
Районен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №
487339-F494408/03.12.2019 г.,. издадено от началник на отдел «Оперативни
дейности» - Бургас при ЦУ на НАП - София против „.,….” ЕООД, ЕИК 2…., със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Одрин” №15, представлявано от
М. Ц.Й.с ЕГН **********, с което на дружеството-жалбоподател
за нарушение на чл. 42, ал.1, т. 2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка
с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена
санкция, в размер на 500 (петстотин лева) лв, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
съобщението.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.