Р
Е Ш Е
Н И Е № 22
гр. Пловдив 06.02.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди
и осемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИНА КУЗМАНОВА
АННА
ДЪБОВА
При
секретаря Елеонора Крачолова и с участието на прокурора Костадин Паскалев, след
като се запозна с докладваното от председателя ВНOХД № 2008/2018 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 201 от 18.09.2018 г., постановена по
НОХД № 3451/2018г. по описа на Пловдивския районен съд –II н.с., подсъдимият М.Х.Я. е признат за ВИНОВЕН в това, че на
19.01.2011 г. в гр.Пловдив, е причинил на Р.Х. ***, тежка телесна повреда –
травма на лявото око, изразила се в тотален кръвоизлив, травматично пълно отлепяне на ретината и развила се травматична
катаракта, довела до постоянна слепота на лявото око, поради което и на
основание чл.128, ал. 2, вр. ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 вр. чл.58А, ал.4
от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението
на така наложеното на подсъдимия наказание е отложено с изпитателен срок от три
години.
Със същата
присъда е отхвърлен предявеният срещу подсъдимия М.Я. граждански иск от гр.ищец и частен обвинител Х.
в размер на 60 000 лева представляващ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деянието ,предмет на наказателното производство като
неоснователен.
Недоволен
от присъдата, както в наказателната, така и в гражданската част е останал
гражданският ищец и частен обвинител Р.Х.Х.. С жалбата се правят оплаквания за
явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Я. наказание и приложението на
чл.66, ал.1 от НК. Изтъкват се доводи, че
така определеното по размер наказание е изключително занижено и чрез него няма
да се постигнат предвидените в закона цели, а също така не са налице
основанията за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Оспорва се и решението
на съда да отхвърли предявения граждански иск за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди. Иска се изменение на атакуваната присъда, като наложеното
на подсъдимия Я. наказание лишаване от свобода бъде увеличено и бъде уважена
гражданскоправната претенция на пострадалия.
В съдебно заседание пред настоящата
въззивна инстанция гр. ищец и частен обвинител Х. лично
и заедно с повереника си адв. Б. поддържа жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив намира жалбата за неоснователна.Счита
атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и предлага да бъде потвърдена.
Подсъдимият
Я. и неговият защитник адв. Х., молят жалбата да бъде оставена без уважение и присъдата на районния съд, като правилна и
законосъобразна да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен
акт, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК , намира за
установено следното:
Производството пред първата инстанция е разгледано по реда на
Глава XXVII от НПК при условията на чл.371 т.2 от НПК като подсъдимият
Я. е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Установено е от
фактическа страна по делото, че свидетелят Р.Х.Х. се познавал с подсъдимия М.Х.Я.,
тъй като двамата живеели в кв.П. на гр.П. Двамата били в добри, приятелски
отношения, като свидетелят Х. година
преди инкриминираната по делото дата /19.01.2011 г./ работел за подсъдимия Я..
Подсъдимият
Я. бил известен с това, че след употреба на алкохол имал сприхав нрав. Както
свидетелят Х., така и подсъдимият Я. посещавали често кварталното кафене „****”,
което се намирало на ул.”****” № 52 в кв.П. на гр.П. и се стопанисвало от
свидетелката К. Й. Х.. Помещението на заведението било малко /около 28 кв. м/,
преустроено от гараж, като в него били разположени общо 5 маси, една от които
служебна и тези маси се намирали близо една до друга. В заведението се събирали
постоянни клиенти, предимно хора живущи в махалата от тази част на квартала,
които се познавали помежду си и били в добри отношения. Въпреки, че клиентите в
заведението седели на различни маси, разговорите се водили от всички, от маса
на маса, тъй като помещението не било голямо и хората се познавали.
На 19.01.2011г. след 19:30 часа, в кафене „****”
в кв.П. на гр.П. били редовни клиенти, а именно свидетелят Х., свидетелите С. Р.
Т., Д. П. С., Н. К. Ш., А. Д. П., Г.К. Я., двамата братя - Г.К. Г. и Н.К. Г. и
подсъдимият М.Я.. Свидетелят С. седял на една маса с подсъдимия и със
свидетелите братята Г. и Г.Я.. На съседна маса седели свидетел Х. и свидетелите
Н. Ш. и А. П., а свидетелят С. Т. бил сам на една маса. Свидетелят Х.
употребявал алкохол – „облак“ /смес от мастика и мента, по 50 гр. от двете/, а
подсъдимият пиел водка. Подсъдимият Я. и
свидетелят Х. провели разговор, като подсъдимият попитал Х. къде работи. След като разбрал започнал да псува, както работодателя му, така
и самия свидетел на майка, като изказал и обиди на етническа основа. Свидетелят
Х. не отговарял на отправените от подсъдимия обиди, тъй като познавал нрава му и го помолил
да не го псува. Подсъдимият попитал свидетеля Х. какво ще му направи, изправил се и отишъл при
него. Свидетелят Х. също се изправил, тъй като предположил какво може да стане
и искал да се предпази от подсъдимия. В този момент подсъдимият нападнал
свидетеля Х. и му нанесъл удар с юмрук в лицето, в областта на лявото око,
вследствие на което свидетелят Х. паднал по гръб върху един от прозорците на
заведението и същият се счупил. След това хванал Х. за яката и го бутнал върху пейката, като
продължил да му нанася юмручни удари /общо 5-6 на брой/ по лицето, в областта
на лявото око. Свидетелят Х. не отвърнал на агресията на подсъдимия Я., а свидетелят Ш. се намесил като отстранил
подсъдимия от Х., след което подсъдимият напуснал заведението.
В
резултата на нанесените от подсъдимия Я. удари с юмруци, свидетелят Х. усещал лицето си подуто, течала му кръв от
лявото око и веднага излязъл от заведението. Навън му станало лошо, не можел да
върви и седнал на тротоара.
След нанесения му от подсъдимия Я. побой, свидетелят Х. се прибрал в дома
си със силни болки в главата. Съпругата му
- свидетелката Б. Х. видяла, че лявото му око било затворено, подуто и
кървяло, както и имал кръв по лицето. Свидетелят Х. й разказал за случилото се, а именно, че
подсъдимият Я. го бил без причина в заведението.Той споделил, че не вижда с удареното си око. На
следващия ден – 20.01.2011г. пострадалият потърсил медицинска помощ и след извършеният
му преглед разбрал, че е загубил зрението на лявото си око.
От
заключенията на назначените на досъдебното производство съдебно – медицинска
експертиза (т.1, лист 63-66 от ДП) и допълнителна такава (т.1, лист 55-59 от ДП
) е видно, че на Р.Х. е било причинено: травматични
отоци и кръвонасядания в областта на лицето и гръдния кош, кръвонасядания и
драскотини в областта на шията, сътресение на мозъка, травма в областта на
лявото око, изразяваща се в тотален кръвоизлив в лявото око, тотално /пълно/
травматично отлепяне на ретината и развила се травматична катаракта.Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така,
както се съобщава в предварителните сведения - при нанасяне на удари с юмруци.
Мозъчното сътресение, което е протекло със степенно разстройство на съзнанието
/зашеметяване/ без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична
кома, се преценява като довело до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
Според експертното заключение, видно от извършения консултативен преглед
в клиниката по очни болестни при УМБАЛ „***” – П. от дата 14.07.2011г. /шест
месеца след инцидента/, както и от решението на ТЕЛК от дата 11.05.2011г.,
травмата на лявото око, изразила се в тотален кръвоизлив, травматично пълно
отлепяне на ретината и развила се травматична катаракта е причинила
постоянна слепота на лявото око, т.е. тежка телесна повреда по смисъла на
чл.128 от НК.
От
заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза (т.2, лист 143-146
от ДП) на подсъдимия М.Х.Я., е
установено , че същият не страда от психично заболяване както към момента на
изследването, така и към инкриминирания период (19.01.2011г.) и не се води на
диспансерно наблюдение в ЦПЗ – П. Към инкриминирания период М.Я. е бил в
състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване, дисфорично по своята форма,
в неговата гневно-нападателна разновидност. Без данни за патологично или
усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Подсъдимият Я. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Бил е в ясно съзнание, без данни за психопатологична
симптоматика и поведението му не е било болестно /психотично/ мотивирано. М.Я.
може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях, ако желае, може да участва пълноценно в
досъдебното и съдебно производство като обвиняем. Може да разбира и да ръководи
постъпките си.
От
заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза на М.Я.
(т.2, лист 228-236 от ДП) е установено, че има налични данни, че М. Я. към момента на извършеното от него деяние
е проявил склонност към раздразнителност и агресия под влияние на обикновено
алкохолно опиване, като не са установени данни за наличието на физиологичен или
патологичен афект или друго особено психично състояние. М.Я. е психично здрав,
била е запазена психичната му годност да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си. Същият е в състояние да участва
пълноценно в наказателното производство.
От
заключението на извършената в хода на разследването съдебно-психиатрична
експертиза на свидетеля Н. Ш. (т.1, лист 87-89 от ДП) е видно, че свидетелят Н.
Ш. не страда от психично заболяване както към момента на извършеното
изследване, така и към инкриминираната по делото дата и не се води на
диспансерно наблюдение към ЦПЗ – П. Към инкриминирания период (19.01.2011г.)
свидетел Ш. е бил под въздействие на
алкохол, в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване. Без данни за
патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза.
Свидетелят Ш. е могъл да разбира и да ръководи постъпките си, правилно е
възприемал обективната действителност и събития и е могъл да ги възпроизвежда,
могъл е да взема правилни решение. Свидетелят Ш. може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за
тях, ако желае, може да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство
като свидетел.
В съгласие
с разпоредбата на чл.373 ал.4 от НПК в мотивите на присъдата съдът е приел за
установени обстоятелствата,изложени в обвинителния акт , като се е позовал на
направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата събрани на
досъдебното производство, които го подкрепят- показанията на св. Р.Х.Х., които
са последователни , непротиворечиви и кореспондират в пълна степен със
заключенията на съдебномедицинските експертизи, показанията на свидетелите С. Р.
Т., Д. Т. С., Г.К. Г., К. Й. Х., Г.К. Я.,А. Б. Г. , Б. Р. Х., от заключението
на СПЕ и на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на
подсъдимия, както и от приложените писмени доказателства.Събраният
доказателствен материал заедно с признатите от подсъдимия факти са достатъчни и
потвърждават по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора относно
съставомерността на инкриминираното деяние и неговото авторство.
В
контекста на изложеното законосъобразни са изводите на първата инстанция, че
подсъдимият Я. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК, защото е нанесъл юмручни удари – 5,6 на брой в областта на лявото око на
пострадалия Х., в резултат на което му е причинил тежка телесна повреда –
травма на лявото око, изразила се в тотален кръвоизлив,травматично пълно
отлепяне на ретината и развила се травматична катаракта, довела до постоянна
слепота на лявото око.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл с целени и настъпили
общественоопасни последици. Броят, интензитетът и местоположението на
нанесените юмручни удари очевидно сочат каква е била пряката цел на дееца.
При
определяне размера на наложеното
наказание районният съд е приел, че са налице основанията на чл.55 от НК, като
се е позовал на чл.6 от ЕКПЧ и съдебната
практика в този смисъл.Според първата инстанция
изминалият времеви период от датата на извършване на деянието –
19.01.2011г. до момента на постановяване на присъдата – почти осем години се
явява прекомерно дълъг, което налага подсъдимият да бъде компенсиран чрез
налагане на наказание под минимума визиран в санкцията на чл.128 ал.1 от НК.Безспорно
изминалият продължителен времеви период
нарушава правото на подсъдимия за разглеждането на делото в разумен срок. В
тези случаи съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека това
право следва да бъде компенсирано чрез смекчаване на наказателната репресия или
наказанието лишаване от свобода да бъде отмерено в по-нисък размер.
Действително
от събраните по делото доказателства е видно, че подсъдимият не се е укривал от
разследващите органи и личното му процесуално поведение не е било причина за спиране на производството по делото.От друга
страна за настоящия съдебен състав няма съмнение, че цитираното от първата инстанция
обстоятелство не може да бъде оценено като изключително смекчаващо такова,
когато и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко,
ако бъде наложено. И това е така, защото наред с несъмнената забава от страна
на органите на досъдебното производство, с оглед реализиране на своето право на
защита на досъдебното производство и
претенциите за приложението на института на неизбежната отбрана , или привилегированите
състави на чл.132 и чл.133 от НК подсъдимият
е имал множество процесуални искания и
при двете предявявания на разследването по делото.Това поведение е съвсем
обяснимо и в пълно съгласие с реализирането на обема от процесуалните му
права по чл.55 от НПК на досъдебното
производство. Предвид и дадените от него обяснения , в които е изложил версия
коренно различна от изнесената от пострадалия , а именно, че той е бил псуван и
обиждан на етническа основа от потърпевшия, който е предприел и пръв действия насочени срещу телесната му неприкосновеност,
разследващите органи, изпълнявайки задълженията си визирани в чл.107 ал.3 от НПК, са преценили, че тезата му трябва
да бъде проверена, уважавайки направените от него доказателствени искания.Това
е довело до продължително издирване на свидетели, за които се е твърдяло, че са
очевидци, провеждане на очни ставки ,
назначаване на съдебнопсихиатрични
експертизи, както на свидетел, така и на самия подсъдим, предвид твърденията му,
че е треперел от обидите на пострадалия, че е бил ядосан, афектиран и
предизвикан от него. Процесуалното поведение на подсъдимия и изградената от
него защита е налагало двукратно спиране на наказателното производство по
делото, с оглед събиране на допълнителни доказателства, които да изяснят наличните противоречия в доказателствените
източници.Включително и при последното предявяване на материалите по делото,
което е станало факт на 14.03.2018г., са направени нови искания от обвиняемия и
неговия защитник за събиране на допълнителни доказателства, които, поради
своята неоснователност, не са били
уважени от наблюдаващия делото прокурор и показват целян риск за реализиране на
разпоредбата на чл.22 НПК. Ето защо претендираното от подсъдимия престъпване на
разпоредбата на чл.6 ал.1 т.1 от ЕКЗПЧ макар и отчасти да се приема, не може да
бъде уважено чрез рефлектиране върху определеното му наказание лишаване от
свобода при условията на чл.55 от НК, така както е направил районният съд.Определяйки
наказанието по чл.55 от НК, без да са били налице основанията за това, в размер
от една година и шест месеца при минимум от три години за това престъпление, първата
инстанция необосновано е приела превес
на смекчаващи отговорността обстоятелства и липса на отегчаващи такива, с които
изводи настоящият съд не може да се съгласи. Освен чистото съдебно минало на
подсъдимия, трудовата и семейната му
ангажираност събраните по делото доказателства не показват наличието на други
такива, които да смекчат неговата отговорност. Констатацията в мотивите, че подсъдимият
бил с добри характеристични данни и
процесуално поведение страда от сериозен доказателствен дефицит. Верен е
точно обратният извод, че подсъдимият е с лоши характеристични данни, защото
макар и неосъждан е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
от НК за нанасяне на лека телесна повреда, а от приложената характеристика на л. 106 от д.п. е
видно, че е криминално проявен, което е в пълен унисон с находящата се на л.105
от д.п. справка, от която видно, че спрямо подсъдимия има висящо д.п. за
извършено престъпление закана с убийство. Тези данни очевидно са в конфликт с
направения извод от първата инстанция.Настоящият съдебен състав не може да се съгласи и с наличието на другите
отчетени от районния съд смекчаващи вината обстоятелства – поведението на
подсъдимия на досъдебното производство не би могло да се отчете като градивно, липсват и доказателства
за проявена самокритичност от негова страна. Наред с това и според Тълкувателно
решение №1/2009г., с оглед на проведеното съкратено съдебно следствие при
определяне на наказанието по правилата на чл.373 ал.2 от НПК признанието по
чл.371 т.2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо вината
обстоятелство, освен ако не съставлява елемент от цялостно, обективно проявено
при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител. Данните по делото показват,
че подсъдимият не е имал такова поведение.
По изложените съображения съдът прие
оплакванията във въззивната жалба на частния обвинител Х. за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия
наказание при условията на чл.55 от НК за
основателни. Наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК,
като най-справедливо в случая се явява наказанието в размер на минимума визиран
в закона, а именно три години лишаване от свобода, като съдът отчете в
необходимата степен при индивидуализацията му изминалия значителен времеви период от датата на извършване
на деянието, без да го надценява. След редукцията по чл.58а ал.1 от НК с 1/3
наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия се явява две години лишаване от свобода.
Незаконосъобразни
и лишени от убедителни мотиви са
съжденията на районния съд, с които е
приел ,че целите на наказанието спрямо
подсъдимия успешно биха се реализирани с института на условното осъждане.Няма
законова пречка за приложението на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало
на подсъдимия , но конкретните данни за личността му, начина на извършване на
престъплението и тежкия съставомерен резултат показват, че необходимият
поправителен и възпиращ ефект спрямо
него може да се постигне само с ефективно изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода. Проявената пиянска агресия
спрямо пострадалия, нанесените обиди на етническа основа и цинични ругатни,
обстоятелството, че инцидентът е станал на публично място, в присъствието на другите
посетители, проявената жестокост и
последователност в осъществяване на престъпните намерения –
подсъдимият е ударил в лицето пострадалия, който е паднал по гръб и счупил
един от прозорците в заведението, след това го е хванал за яката, бутнал го на
една пейка и му е нанесъл още 5-6 силни юмручни удара в областта на лицето –
лявото око. Всичко това разкрива, както
извършителя, така и самия престъпен акт като такива със завишена степен на
обществена опасност. Отделно това от заключението на съдебномедицинската
експертиза е установено, че наред с причинената тежка телесна повреда –
постоянна слепота на лявото око на пострадалия са му били причинени и други леки
телесни увреждания от нанесения побой – мозъчно сътресение без данни за пълна
загуба на съзнанието, травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето и
гръдния кош, кръвонасядания и драскотини в областта на шията.Тези несъставомерни
вредни последици следва също да се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства,
което е убягнало от вниманието на първия съд.
По изложените съображения съдът прие, че
постановената от първата инстанция присъда е явно несправедлива. Въззивното
производство е образувано само по жалба на частния обвинител и гр.ищец с
оплаквания за явна несправедливост на наказанието и са налице основанията визирани в чл. 337
ал.2 т.1 и т.2 вр. чл. 334 т.3 от НПК за
изменението й ,като се отмени приложението на чл.66 от НК и се постанови
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в размер на две години,
при първоначален общ режим на основание
чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.Според преценката на настоящата инстанция така
определеното по размер и начин на изтърпяване наказание се явява напълно
справедливо, съответно на тежестта на извършеното деяние и адекватно на целите
визирани в чл.36 от НК.
Жалбата на
гр.ищец и частен обвинител, с която
атакува присъдата и в гражданската част се явява неоснователна.Предявеният
граждански иск в размер на 60 000 лева от пострадалия Х. срещу подсъдимия Я.
представляващ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди правилно и отхвърлен като неоснователен от районния съд.Направеното
възражение за изтекла погасителна давност от подсъдимия
правилно е уважено като основателно.С Тълкувателно решение №5/2005г. на ОСГК и
ОСНК на ВКС е решен еднозначно въпросът относно погасителната давност за
предявяване на гражданския
иск.Независимо от това как се е развило наказателното производство,
гражданският иск трябва да бъде предявен
в петгодишен давностен срок, а образуването на досъдебното или съдебното
производство по НПК не спира течението на този срок.Няма спор в съдебната
практика и доктрина, че вземането възниква от деня на откриването на дееца и от
този момент то става изискуемо, като не е необходимо авторството на деянието да
се установява по някакъв специален ред. От момента на възникване на деликта е
било ясно кой е неговият извършител. Или в конкретния случай давността започва
да тече от момента на извършване на деянието и в конкретния казус от
19.01.2011г.За спирането на давността е необходимо да има висящ процес относно
вземането чрез предявяване на иска по реда на ГПК или в наказателния процес.Гражданският
иск е предявен на 16.07.2018г., т.е. след изтичането на пет годишната погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД. При условие, че досъдебното производство е било
спирано и възобновявано за пострадалия не е имало пречка да предяви претенцията
си по гражданско правен ред по правилата на ГПК, с което погасителната давност
относно вземането му е щяла да спре да тече, до приключването на наказателното
производство.При разглеждането на гражданския
иск в наказателния процес се прилагат разпоредбите на ГПК и при
направено възражение в този смисъл законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради това, че е предявен извън рамките на петгодишния
давностен срок.
При извършената служебна проверка,
Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.Това налага
на основание чл.337 ал.2 т.1 и т.2 във вр. с чл.334, т.3 и т.6 от НПК присъда да бъде изменена в наказателната
част в посочения смисъл и потвърдена в
останалата , поради което и съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 201 от 18.09.2018 г., постановена по НОХД №
3451/2018г. по описа на Пловдивския районен съд –II н.с., като отменя
приложението на чл.55 ал.1 т.1 вр. чл.58а ал.4 от НК и определя наказанието на подсъдимия М.Х.Я. при условията на чл.54 от НК вр 58а ал.1 от НК, като го увеличава от една година и шест месеца на две
години лишаване от свобода.
ОТМЕНЯ приложението на чл. 66 ал.1 от НК, като вместо
това постановява наложеното наказание от
две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим от
подсъдимия на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване и протест.
На
основание чл. 340 ал.4 от НПК препис от настоящото решение да се изпрати незабавно
на Окръжна прокуратура –Пловдив .
На
основание чл. 340 ал.2 от НПК да се изпратят съобщения до страните , че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: