Протокол по дело №1883/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 667
Дата: 30 април 2024 г. (в сила от 30 април 2024 г.)
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20233100101883
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 667
гр. Варна, 30.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Д.
при участието на секретаря Г. Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20233100101883 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:54 часа се явиха:

Ищецът Г. К. Д., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. П. С., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
Ответникът М. Г. С., редовно призована, не се явява лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. Ф. Д., редовно упълномощена и приета от
съда от днес.
Вещото лице Р. С. И., редовно призована, се явява. Депозирала
заключение след срока по ГПК.

АДВ. П. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ф. Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно мотивите на определение № 4101/29.10.2023 г. и
определение № 827/03.03.2024 г.

АДВ. П. С.: Моля ако приемете, че е налице само едно от твърдяните
обстоятелства, значителната еквивалентност, да приемете, че в този случай
ще е налице противоречие с добрите нрави, а при наличие на двете
1
обстоятелства - липса на основание.

АДВ. Ф. Д.: Поддържам отговора.
Твърдим, че средствата, които К.Г. е получил от продажбата на
земеделските имоти, за което насрещната страна представя два нот. акта с
уточняваща молба и средствата, които е получил от продажбата на
процесните апартамент и гараж е предоставил безвъзмездно на ищцата.

АДВ. П. С.: Моля да приемете представените с исковата молба
доказателства и изпратените от ДСК извлечения от банкови сметки и
допълнително представените от ищцовата страна писмени доказателства,
включително тези с преводи.
Моля допълнително да задължите Банка ДСК да представи извлечение
от сметки на М.А.Я. и за периода от 2020 г. до 2022 г., включително. В
представените сега справки се вижда, че втората половина на 2021 г. и през
2020 г. К.Г. е превеждал на М.Я. на части значителни суми. Считаме, че с тях
общо около 58 000 лева, тя се е разплатила за процесната сделка, след което
няколко дни по-късно К.Г. си ги е изтеглил от сметката. Ще представя молба
до трето неучастващо лице.

АДВ. Ф. Д.: По повод представените с уточняващата молба извлечения
от банковата сметка на името на ищцата и съпругът й, поддържам
възражението в становището ни от 09.04.2024 г., срещу приемането на тези
извлечение по съображенията, които са изложени в същото становище.
Представени са частични извлечения от банковата сметка, от които не е ясно
какви са източниците на сумите, които са превеждани по сметка на К.Я. и по
сметка на майката на съпруга на ищцата Пенка Д. Д.. Нашите твърдения са, че
това са получавани помощи от немската държава въз основа на невярна
декларация, че двете лица са членове на семейството на ищцата и съпругът й
и сумите са превеждани от държавата и на следващия ден са извършвани
преводи по сметките на К.Я. и на майката на неговия зет. И понеже тези
извлечения първо са частични, преводите, които са предоставени са още по-
частични само на обстоятелства и данни, които устройват ищцовата страна,
моля да задължите ищцата да представи пълно извлечение от посочената
банкова сметка с превод на български език за целия период, за който се
отнасят представените извадки или от 28.01.2014 г. до 15.06.2020 г. В случай,
че оставите без уважение това искане, моля да ми дадете възможност да
представя молба до трето лице, а именно Пощенска банка в Г., гр. Е..

АДВ. П. С.: Представените с преводи документи всъщност са
извлечения от сметка само за конкретни преводи. Същите преводи от сметка
на Г. Д. по сметка на К.Г., на Г. и Д. по сметка на К.Г. се виждат по справката
от неговата сметка, които са били в евро. Твърдението, че това са суми,
представляващи получени в полза на К.Г. социални плащания в Г. е
учудващо, тъй като К.Г. никога не е имал местоживеене там, а и ако му е
отпускана социална помощ от чужда страна, тя би следвало да е преведена по
негова сметка, а не по сметка на трето лице, каквато е дъщеря му. Нямаме
никакво намерение да доказваме движение по сметка на Г. Д. и Д. Д., само
2
доказваме получени преводи от ищцата по сметка на нейния баща.

АДВ. Ф. Д.: Моля да не се приемат като доказателства по делото
представените частични извлечения и да ни бъде дадена възможност да
поискам пълните извлечения на банковите сметки от Пощенска банка в Г..

АДВ. П. С.: Считам, че искането е неотносимо.

АДВ. Ф. Д.: Доверителката ми твърди, че сумите, които са превеждани
от банковата сметка на ищцата и съпруга й, която е обща банкова сметка, по
банковата сметка на К.Г., при идванията им в България са били изтегляни от
К.Г. и са били предоставяни на тях – на дъщеря му Г. или съпругът й.

АДВ. П. С.: Оспорвам това твърдение.

АДВ. Ф. Д.: Възразявам срещу късното депозиране на заключението на
вещото лице. Моля да допълните задачата на вещото лице за следващото
съдебно заседание, като допуснете експертиза и за оценка на правото на
ползване.

АДВ. П. С.: Считан, че при оценката на правото на ползване, не следва
да се оценява по методиката на Закона за местните данъци и такси, която е
приложима единствено за целите на данъчното облагане. Правото на ползване
следва да се оцени по методиката, възприета с решение № 16/1984 г. на ОСГК
на ВС, в което изрично е посочено, че методиката по Закона за местни данъци
и такси е неприложима, а по отношение на частни субекти се прилага
възприетата методика, чийто смисъл е стойността на вещното право да се
умножи с частното между очакваната продължителност на живота на
ползвателя и средната продължителност на живот. При възлагане на
допълнителната задача към вещото лице, ще представя цитираното решение,
както и решение № 457/2017 г. на ВКС, като ще посоча и методиката.

АДВ. Ф. Д.: Ако поставите задача в този вариант, моля да укажете на
вещото лице да оцени правото на ползване по пазарни цени и по формулата в
приложение към Закона за местните данъци и такси, тъй като за целите на
данъчното облагане тази формула се прилага върху данъчната оценка.

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: пълномощно от Г.
Д. за Д. Д. от 19.04.2019 г.; нот. акт № 64, том І, рег. № 591, дело № 56/2022
г.; удостоверение за наследници № АУ075939ОД/10.08.2023 г.; схема № 15-
1364959/16.12.2021 г.; схема № 15-1364960/16.12.2021 г.; скица № 15-
3
56825/21.01.2022 г.;
С молба вх. № 6907/15.03.2024 г. – нот. акт № 75, том ІІ, вх. рег. №
1878, дело № 210/2004 г.; нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №
135, том І, вх. рег. № 1062, дело № 111:2004 г.; нот. акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 90, том V, рег. № 5065, дело № 567/2022 г.;
нот. акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 67, том І, рег. № 654,
дело № 61/2021 г.; банкови извлечения с превод – 34 листа;

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба заверени копия от документи, както следва:
операционна бележка № 10/13.05.2022 г. на Банка ДСК; нот. акт № 70, том Х,
дело № 3078/13.05.1991 г.; нот. акт № 19, том ІV, дело № 280/28.11.2011 г.;
нот. акт № 117, том ІІ, дело № 280/07.10.2014 г.; нот. акт № 179, том ІІІ, дело
№ 497/20.08.2020 г.; извлечение от банкова сметка на М.Я. от банка ДСК – 9
листа;
С молба вх. № 9062/08.04.2024 г. - нот. акт № 179, том ІІІ, рег. № 9647,
дело № 497/2020 г.; схема № 15-589754/07.07.2020 г.;

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в
днешното съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:
С писмо вх. № 25 881/25.10.2023 г. – удостоверение за данъчна оценка
№ **********/23.10.2023 г.;
С писмо вх. № 10 155/18.04.2024 г. – история на сметка на К.Г. и М.Я. –
22 листа.

ДОПУСКА допълнителна задача към вещото лице, което да даде
заключение за пазарната цена на пожизненото безвъзмездно право на
ползване запазено от продавача в два варианта: чрез сравнение с пазарни
аналози, както и аритметически като приложи формулата за местните данъци
и такси и формулата по цитираното решение № 16/1984 г. на ОСГК на ВКС,
при депозит в размер на 200 лева, вносими от ответницата в 5-дневен срок от
днес, с представени доказателства за извършено плащане в същия срок.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от днес да представи
писмена молба до Банка ДСК за представяне на извлечение от сметките на
М.А.Я. в периода 2020 - 2021 г. с препис за връчване.
При неизпълнение, искането за представяне на документи ще бъде
оставено без разглеждане.

ЗАДЪЛЖАВА ищцата в двуседмичен срок от днес да представи пълен
превод на документите.
При неизпълнение в срок, документите ще бъдат изключени като
доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА ответницата в двуседмичен срок от днес да представи
писмена молба до трето лице - чуждестранна банка за представяне на
документи, както и доказателства за фирмена регистрация с препис за
4
връчване.
При неизпълнение в срок, искането за снабдяване с документ ще бъде
оставено без разглеждане.

СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разпит като свидетели: Г. Д.Д., Д. Д. Д., М.А.Я. и
П.А.Н. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:

Г. Д.Д., ЕГН ********** на 52 години, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, първа братовчедка на ищцата, без дела със страните
по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата
обеща да говори истината.

СВИД. Г. Д.: К.Г. ми е вуйчо, той е брат на майка ми. Почина през
2023 г. Преди да почине поддържахме връзка, бяхме в много добри и близки
отношения. Докато беше жива майка ми ходехме при него заедно, след това
съм ходила при него с баща ми, а и сама съм ходила, както и той ни е
гостувал. Не познавам М.Я.. К.Г. живееше сам, последно на ул. „******“ в
апартамент. Апартаментът представляваше трапезария, коридор и още една
стая – спалня, не мога да кажа колко квадрата беше. Вуйчо ми работеше
почти до последно. През 2016-17 г. ние строихме, а той ни помагаше при
строителните дейности, беше активен, подвижен. Той работеше като
извършваше транспортна дейност, имаше камион.
Не е имало период, в които той да е имал нужда от средства, той
разполагаше със средства. Апартаментът на ул. „******“ беше ново
строителство. Той през 1991 г. закупи там дворно място, на което имаше
постройка, която представляваше една стаичка. През 2000 г. започна строеж
на това място – кооперация. Строежът беше готов 2004 г., но по БДС
издадоха апартамента и после имаше довършителни работи, при които зет ми
помагаше. Правеха пода, замазки по стените, като през това време вуйчо ми
живееше в жилището на дъщеря си, което се намираше на *****. Вуйчо ми
живя в това жилище до 2011 г. На него повече му харесваше жилището на
*****, но при един инцидент, нещо се скара с един съсед и затова се премести
в апартамента на ул. „******“. Сам живееше в апартамента.
М. не я познавам. През 2020 г. по време на пандемията от баща ми
научих, че К. му е казал, че ще се събере да живее с жена. Аз не я познавам
тази жена.
Зет му помагаше за довършителните работи в апартамента, направи
кухня, под, шкафове.
През 2013 г. имаше инцидент, при който вуйчо ми е получил много
5
голямо изгаряне от вряла вода и лежа в болница. Тогава за него се грижеше
първо брат ми, понеже Г. и Д. тогава работеха в Г., след това се прибра Д.,
след което наеха една жена да се грижи за него докато беше в болницата.
След като го изписаха се върна Г. и се грижеше за него около 2 седмици и
след това майка ми се грижи за него докато се възстанови. През това време
съм го посещавала, тъй като майка ми се грижеше за него, нямаше при него
друго лице.
Аз не съм говорила с вуйчо ми по въпроса, че ще живее с друга жена.
Той работеше, беше деен, имаше и ниви в Д., от които получаваше
рента и ние имахме дял от тях.
За последно го видях 2022 г., когато продадохме един имот –
наследствена къща в Д.. През 2021 г. почина брат му М., другия ми вуйчо.
След смъртта на вуйчо М. през 2021 г., баща ми сподели, че му е казал, че
възнамерява да дари на въпросната жена, с която живее апартамента на ул.
„******“. Баща ми му е казал, че не може да направи така при положение, че
има деца и внуци как може да го дарява на друг. След смъртта на вуйчо ми
М., вуйчо ми К. е гостувал на баща ми и тогава му е споделил това.
През 2022 г. се срещнахме за продажбата на къщата в Д.. Не ми е
споделял тогава планове за имуществото си.
Вуйчо ми К. беше в добри отношение с дъщеря си Г., комуникираха си,
разбираха се. Баща ми ми каза, че вуйчо ми възнамерявал да купи с парите от
рентата нещо за Г. и внуците си, а това жилище да остави на жената, с която
живее. Не съм чувала Г. да е изпращала на баща си пари от Г., той
разполагаше с пари.
Баща ми е жив, казва се Д.А.Д.. М. е брат на майка ми и К.. М. почина
през август 2021 г.
Не съм знаела, че вуйчо ми наистина е прехвърлил апартамента на
жената, с която живее. Разбрах едва след като вуйчо ми К. почина.
Не знам в какво е вложил сумата, получена от продажбата в Д. вуйчо
ми. Не е споделял пред нас какво смята да прави с тези средства.
Престоят на вуйчо ми в болницата беше в края на 2012 г. началото на
2013 г., може би 3 седмици.
Аз лично го посещавах в болницата да го видя, но повече грижи
полагаше майка ми, която живееше при него, за да се грижи.
Баща ми не е споделил с Г. какво му е казал вуйчо ми по повод
прехвърлянето на апартамента. Г. не е знаела за намеренията на баща си.
В болницата К. беше неподвижен, имаше около 80 % изгаряне.
В апартамента на ул. „******“, след 2020 г. съм ходила но по-рядко,
защото живееше вече с въпросната жена. Когато съм ходила, не съм я
срещала там, така се е случило. Баща ми е виждал тази жена, познава я. Не
знам дали брат ми я е виждал, не сме говорили за това.
За грижите към вуйчо ми К., майка ми не е получавала пари. Не знам да
е живял в апартамент в кв. *****.
След 2020 г. комуникацията ми с вуйчо К. беше много намаляла.
Чувахме се само по празници да си честитим. Не знам кога е престанал да
работи и състоянието му се е влошило. Не знам кога е продал камиона, с
който е осъществявал транспортна дейност.
6
Дъщеря му и съпругът й отидоха да живеят в Г. през 2009 г. Идваха в
България лятото, когато имаха отпуски. И заедно са идвали и по отделно. И
сега живеят в Г..
Не е идвал вуйчо ми К. с жена на празник през 1990 г. в дома на майка
ми.
Жилището на ***** беше продадено може би през 2018-2019 г.
С Г. и съпруга й поддържаме отношения, когато се връщат се виждаме.
От продажбата на къщата в Д. ние взехме по 5000 лева, а вуйчо ми К.
взе мисля, че 10 000 лева. Вуйчо ми се разведе през 1985-6 г. Когато се
разведе излезе под наем на квартира, след това през 1991 г. купи това място
на ул. „******“, когато почна строежът през 2000 г. отиде на *****.
Вуйчо ми си пийваше редовно. Ако имаше поводи си пийваше повече,
но не е злоупотребявал с алкохола.
След като се възстанови от изгарянето продължи да работи. Като купи
къщата на ул. „******“ живя там от 1991 до 2000 г., когато я събориха.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Д. Д. Д., ЕГН ********** на 59 години, български гражданин, женен,
неосъждан, съпруг на ищцата, без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.

СВИД. Д.: Женен съм за Г. от 1989 година. След сватбата с
посредничеството на сестра на К. аз се запознах с него, понеже той не
присъстваше на сватбата, тъй като бяха разведени с майката на Г. и не бяха в
добри отношения. Аз държах да се запозная с него и Г. (свидетелката) ме
срещна с него и се запознахме. От този ден той ме покани на гости, след
което продължихме нашите добри отношения. След това и ние го поканихме
в къщи и решихме този проблем, създаден след развода да се оправи.
Връзката ни с него и чудесните ни отношения продължиха до смъртта му.
Когато се запознахме той живееше на квартира до Полиграфията, след това
той ме извика един ден и ми сподели, че иска да закупи някакъв имот. Заведе
ме до имота, който се намираше на ул. ******“ и ми го показа. Имотът
представляваше порутена къща с една стая, тоалет и баня, не беше много за
живеене имаше с влага и мухъл, но въпреки това желанието му беше да купи
имот на центъра. След като го купи заживя там от 1991 г. до 2000 г., докато
започна да строи. В този период не е живял никъде другаде. Никога не е
живял в кв. *****.
Фирмата строител предложи на К. да доплати, но ние не се съгласихме и
затова строежът се забави. К. тогава живееше сам. М. не я познавам. Видях я
на погребението когато исках вещите на тъста ми. Категорично не е живяла в
къщата на ул. „******“ преди да я съборят.
Заради моето проучване и настояване, тъстът ми получи към
апартамента и гараж. През 2000 година съпругата ми му предложи да отиде
да живее в апартамента на ***** докато се строи кооперацията и той прие.
7
След това тя му предостави и нейната вила в село Осеново, където той
ходеше да живее там. Живя на ***** до 2011 г. сам, като жена ми му
помагаше в домакинството. Ние заминахме за Г. през 2009 г. за 6 месеца, след
това се върнахме и после пак заминахме за още 6 месеца. Когато се връщахме
живеехме в кв. ****. След 2004 г., когато въведоха в експлоатация сградата
на ул. „******“, К. ни извика с Г. и предложи ние да отидем на ул. „******“, а
той да остане на *****, тъй като там беше по-удобно да паркира камиона, на
центъра нямаше къде. Ние се съгласихме като той каза: „Аз ще остана тук, а
вие отивайте на центъра“. Аз започнах с довършителните работи в този
апартамент, извърших мебелировката на целия апартамент, кухня, шкафове в
коридора, спалнята. С мои средства съм направил всичко това, аз плащах, аз
организирах нещата. За някои работи впоследствие, когато се върна да живее
там ми се издължи, но не за всичко. Окончателно се нанесе на ул. „******“ в
края на 2011 г., след битов инцидент със съсед, сбиха се и понеже стана
нетърпимо, ние го посъветвахме да се премести. Той отначало отказа, но като
заминахме в Г. разбрахме, че се е преместил. Като се премести сам живееше
там. Докато бяхме в Г. ние се чувахме почти всеки ден. През 2013 г. се случи
така, че не успяхме да се чуем за известно време, не можахме да се свържем с
него и се притеснихме, че нещо се е случило. Тогава решихме със съпругата
ми аз да се прибера от Г.. Когато дойдох, тъй като имам ключ за апартамента,
влязох и него го нямаше, отидох на вилата и там го нямаше и тогава се обадих
на брат му и той ми каза, че К. е претърпял тежко изгаряне с вряла вода, което
се е случило на вилата и е в болница. Взели са го в болницата и К. е дал
телефон за връзка на племенника му П., който е брат на Г.. Аз разговарях с П.,
който ми каза, че е бил една седмица в болницата да се грижи за него. Когато
отидох на посещение в болницата, лекуващият лекар ми каза, че
задължително трябва да има придружител и аз не наложи да остана с него. Аз
бях с него в болницата близо 2 седмици, обслужвах го, грижех се за него.
След като се върна съпругата ми коментирахме, че трябва да вземем жена,
която да се грижи за него в болницата, а ние ще сме по-полезни навън да
организираме нещата с възстановяването му. В болницата лежа около 2
месеца. След като го изписаха ние предложихме жената да продължи да го
гледа в дома му, но той отказа, поради което жена ми пое грижата за него, но
след това трябваше да се върнем на работа и жена ми помоли сестра му да
поеме грижата за него, за което той й се отблагодари впоследствие. След като
се възстанови продължи да работи като таксиметров шофьор на камион.
К. беше изключително материално обезпечен. Разполагаше с пари от
спестявания. От 2004 г. аз и съпругата ми решихме да подпомагаме нашите
родители със суми, които им превеждахме от Г., за да могат да живеят те един
достоен живот. К. продаде земите си в Д., като аз го посъветвах да ги продаде
на арендатора, който му стопанисваше земите, говорим за 61 000 лева през
2021 г. Накрая на 2023 г. продадоха фамилната къща с дворни места на
съпругата на брат му. Това е в Д. и от там взе около 5000 лева за къщата и
дворното място след като си ги разделиха.
Понеже не можех да пращам пари само на моята майка и затова
пращахме пари и на К.. От 2014 г. пращахме пари горе-долу около 3 пъти в
годината, според възможностите ни. Категорично заявявам, че той не е
получавал помощи от Г., той нито е присъствал, нито е регистриран в Г., за да
получава помощи.
За първи път видях М. на погребението на К.. Никога не е живяла с него
8
на семейни начала, живя с него само от 2020 г. до смъртта му. Той се
посъветва с мен може ли да си взема една бабичка при него да го гледа и аз
му казах, че ако може да я издържа да си вземе.
Посещавали сме дома на К., но въпросната жена не е присъствала в
апартамента, за да не я виждаме. Той работи като таксиметров шофьор до
пандемията.
Разбрах, че е прехвърлил жилището си на самото погребение, преди
това не съм чувал да е имал такива намерения. Знам, че беше решил да купи
апартамент на дъщеря си и затова беше продал земите си. Той разполагаше
със 73 000 лева и ние му казахме, че с тези пари не може да купи апартамент в
центъра, но понеже не вярваше искаше да го чуе от агенция за недвижими
имоти. Отидохме през 2019 г. до агенция, но тогава още не разполагаше с
парите от земите. От агенцията в действителност му казаха, че не може да
купи апартамент с тези пари и той тогава реши да продаде земите. През 2021
г. продаде земите. Не купи апартамент, тъй като съпругата ми претърпя
операция през 2019 г. аз се грижех за нея, след това през 2021 г. аз претърпях
тежка операция и дълго време не можехме да се върнем в България, заради
това не можехме да закупим този апартамент. Ние държахме тези пари да ги
вложи в банка, но той си ги държеше в къщи.
С мен не е споделял планове за апартамента на ул. „******“. Сега
научих, че е споделил със свако й на Г., за което сме им обидени, че не са ни
казали.
Тези 73 000 лева останаха при К.. Сумата от земеделските земи беше
преведена на три транша, като последната беше след погребението на брат му
през 2021 г.
С К. сме разговаряли и желанието му беше, че иска да бъде погребан
при бившата си съпруга. Исках да взема неговите лични вещи, имаше златен
пръстен, имаше часовници, имаше пари. Аз не съм искал да му вземам
мебелите. К. ми плати 2000 лева само за материала за кухнята, всичко друго
остана като подарък от моя страна. К. и съпругата ми купиха електроуредите
– фурна, аспиратор, пералня и други.
Не знам каква сума е платил за имота на ул. „******“. Жилището на
***** е наследствено от нейната майка. С майката на съпругата ми са се
женили два пъти. По време на развода знам, че всичко му е наплатено.
На сестрата на К. не съм плащал нищо за това, че се е грижила за него,
когато беше болен.
К. на мен никакви пари не ми е връщал, нито на съпругата ми.
Не знам какво е станало с тези 73 000 лева и с допълнително получените
от продажбата на земеделските земи.
Да, строихме къща на ***** с Г.. К. не ми е помагал със средства, само с
транспорт. Не е давал на съпругата ми на няколко пъти по 20 000 лева за
строителството на къщата.
Когато почина К., всичките му сметки бяха занулени, когато
проверихме, не знам от кого.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

9
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.А.Я., ЕГН ********** на 78 години, български гражданин, вдовица,
неосъждан, майка на ответницата, без родство и дела със страните по спора,
предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.

СВИД. ЯНЕВА: Още от 1998-9 година с К. бяхме като приятели. След
това живяхме съвместно. После стана така, че ние в кв. ***** построихме и
останаха парички. Той беше на две квартири под наем когато се разведе със
съпругата си. Едната беше във ****, а другата беше на ул. ******. Аз му
казах, тъй като разполагаме с пари, защо да не вземе едно жилище в града.
Той ми каза, че ще пита и там където се събираха имаше една бирария и той
попитал мъжете и един бай Стефан му казал, че ще продава къщата си на ул.
„******“. Аз му предложих да му прехвърля 45 000 лева, той да закупи имота
и отидохме вечерта при бай Стефан, къщата не беше хубава, през лятото
можеше да се живее, защото тогава не вали, но през зимата не. Още като
влезеш в двора имаше една стая, вляво по стълбички се казваш на втория
етаж, има едно коридорче с една стая. Същата 1991 година майка ми почина и
от **** мебелите ги занесохме в тази къща, но голямата стая долу течеше и
не беше много добре за живеене и тогава през 1995-6 година отидохме да
живеем в *****, където аз имах апартамент, като от време на време ходихме
и на „******“, но рядко оставахме да спим там. През 1997 година съпругът ми
почина и ние изцяло останахме да живеем в апартамента в *****. До тогава
бяхме разделени със съпруга ми, но нямахме развод. Мисля, че през 2005-6
година събориха къщата, за да правят апартаменти. Този дето щеше да строи
му предложи гараж само и само да се съгласи да строи. Ние апартамента го
взехме на груб строеж. К. ме заведе в К. да си избера плоскости за кухнята. К.
през целия ни живот не ми разреши да се срещна с Г. и мъжа й. Само веднъж
Г. дойде в къщи, беше в траур и каза, че майка й е починала. Аз никой от тях
не познавам. Когато майка й почина дойде в къщата на ул. „******“ да каже,
че майка й е починала. Оттам нататък К. имаше отношения с Г. и съпруга й.
Зетят беше направил гардероб, в кухнята шкафчета, шкаф пред прозореца и
спалнята. Аз когато ги видях не ги харесах. Това стана, ние влязохме в
апартамента през 2010 г., но аз не харесах тази дървения, не беше по мой
вкус. След това аз продадох в ***** апартамента и купих гарсониера в ******
и отидохме да живеем там. Понеже на „******“ още не беше уредено и не
можехме да ходим с внуците там отидохме в ******. Когато ходехме на
„******“ имаше ъглов диван и там спяхме.
Г. и Д. отидоха в Г. и те го помолиха да отиде да живее на ******, за да
пази апартамента, и аз съм спала там, тъй като работех в Терапията и той ме
водеше на работа с камиончето.
Парите за покупката на апартамента на „******“ отидохме до банката и
аз му ги преведох, но сега казаха, че не са съгласни да ровят толкова години
назад в банката за справка.
Когато зет му направи нещата в апартамента е поискал от К. 2000 лева и
той му ги дал, а Д. му казал да не казва на Г. за това.
На ул. „******“ идваше сестра му К. с мъжа си. К. ми помогна много
след смъртта на дъщеря ми и когато К. се беше залял с вряла вода и го приеха
10
в болницата. Когато го приеха в болницата ходехме аз и К. да го гледаме и аз
съм плащала на санитарката, която е на смяна.
Дъщеря му и зет му и племенниците му не са се грижили за него, ходеха
само на свиждане.
К. ми каза така: „М. не ми е дъщеря и затова на нея ще направим
покупко-продажба“. Ние бяхме двамата, когато го попитах какво ще правим с
апартамента, той каза апартаментът ще бъде за Д., внучката ми, която е
дъщеря на М.. Аз не се съгласих с това, казах му, че М. е майката и ще бъде за
нея, защото не се знае какво ще се случи. За Г., понеже започнаха да строят
на „Златни пясъци“ на тях даваше пари за строежа. През 2019 г. К. даде на Г.
и Д. 20 000 лева на ръка. После пак им даде 15 000 лева, после им купи
някакви големи плочи за вилата.
Ние ходихме при нотариуса на гарата да питаме и К. каза аз ще го дам
апартамента за 20 000 лева. Като излязохме аз му казах, че не искам да
слушам такива работи и да направим нещата както трябва. Тогава той отиде
да направи документите и отидохме при друг нотариус и там стана сделката
за 45 000 лева. Не сме обсъждали да направим дарение, той каза, че М. е
чужда и ще е покупко-продажба, ако искам на мен или на М..
Когато се обадих за смъртта на К. на Г. Д. (свидетелката), тя каза, че
няма никаква връзка с тях и че не познава децата на ищцата.
Между К. и М., когато отидохме при нотариуса той ми преведе парите
56 000 лева, за да можем да направим сделката, но стана така че ние
говорихме с М., тя ми направи пълномощно и ми каза, ако искаме да
изчакаме, че ще ни изпрати парите и тогава ще направим сделката, но К.
непредвидено се разбраха с брат си и продаде нивите и с тези пари купихме
апартамента, а ние в къщи имахме пари, той не даваше в банката един лев да
сложим, нямаше доверие. На малката Г. (свидетелката) малко им се развалиха
отношенията, защото тя искаше от К. 12 000 лева на заем, но той каза на теб
няма да дам пари, да дойде майка й и даде на нея.
Свидетелката Г. съм я видяла само веднъж през 1989 г., когато им бяхме
на гости и тя празнуваше някаква победа от някакво спортно състезание и
тогава К. й даде 50 лева.
К. много обичаше моите деца и внучета. Аз ги водех с количката до там,
но не оставахме да спим, прибирахме се в апартамента. Дъщеря ми Г. почина
през 2006 г., познаваха се с К.. Дъщеря ми М. ни е давала карта да
пазаруваме, а от Г. носеше продукти и пари ни даваше.
К. работеше, но вземаше малко пари и пенсията му беше малка. Г. и Д.
му пращат пари от Г., но като дойдат в България той пак им ги даваше.
Последният път те му искаха някакъв документ от пенсионното, може би за
тези помощи от Г., но той не им даде и тогава им се развалиха отношенията.
М. ми върна парите, които платихме за апартамента и гаража. В къщи К.
държеше касата.
К. не е злоупотребявал с алкохол, може да се почерпи, да пие по една
бира, но не се напиваше. Тежеше му, че Г. казала на майка си, че трябвало да
го изгони по-рано и все й натякваше.
Последните три месеца преди да почине само стоеше седнал, не
можеше да става и докторът каза, че това е от инсулта. Преди това беше
добре. През 2022 г. се удари и го лекувахме, но беше добре. Последните три
11
месеца престана да работи. Камиончето последните три месеца той ми
направи едно пълномощно и с него да го продам, но докато го намеря те го
начупиха и го продадох на един човек за 300 лева.
К. излизаше сам, ходеше на лозето сам три месеца преди да почине. К.
вземаше от къщните пари, финансите ни бяха общи и моите и неговите бяха
на едно място. Нямаше карта да си тегли пенсията, получаваше я от пощата.
Преди тези три месеца когато се залежа, не е имал нужда от физическа
помощ. К. много добре се грижеше за мен, много добре си живяхме.
Сумата, дето я върна М. и тя е отишла по строежите, и малката Г. и тя
строеше и на нея носеше материали.
Дъщеря ми М. работи в чужбина от 20 години. Той искаше да даде
имота на внучката ми Д., но аз исках да е на М.. Когато К. реши да продава на
М. тя не беше в България, аз имах пълномощно от нея. Разговорите сме си ги
водели само двамата с К..

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
П.А.Н. на 80 години, българска гражданка, вдовица, неосъждана, без
родство и дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл.
290 от НК, след което същата обеща да говори истината.

СВИД. Ц.Н.: Познавам К.Г.. Аз работех в „Елпром“ и той там работеше
като шофьор и оттам го познавам. После с М. се познаваме от 20 години и
ходех често в тях. Те живееха заедно и много хубаво се разбираха. Аз съм от
добруджанския край и К. е оттам и като им отидех на гости си говорехме, той
беше много добър човек. Те живееха заедно в *****, там съм ходила. Ходила
съм често там. Не мога да се сетя кога беше това. Мисля, че някъде в ******
също живяха заедно и в центъра живяха двамата, аз им ходех на гости,
вечеряхме. Ходила съм на гости и на центъра, не знам улицата, беше под
часовника в апартаментче. Много често ходех на гости в апартамента в
центъра – през събота, неделя, даже оставах да спя, вечеряхме. Те много
хубаво се разбираха. К. веднъж сподели, че той, жена му и дъщеря му с
приятели били към Г. някъде, някой му казва и той отива звъни, не му
отворили, накрая влязъл с вратата, те се обадили в полицията и го прибрали.
Дъщеря му казвала на майка си: „Тоз още ли го държиш, защо не го оставиш?
…“ и на него това му тежеше.
С дъщерята на М. - М. бяха в много добри отношения, той много я
обичаше, даже и с внука й. Тя даваше карта на М. и сме ходили заедно да
пазарим. Когато дойдеше дъщеря й носеше винаги олио, маслини с пълни
чанти идваше в тях и К. обичаше децата на М..
Знам, че правиха климатик, но не знам кой е дал парите за това.
Понеже неговата дъщеря не го е поглеждала и не са били в добри
отношения той казваше, че ще даде на М. на децата, защото много ги обича и
те го поглеждат, а неговите не го поглеждат. Не знам между кого са
постигнати уговорките за продажбата. Последните 20 години постоянно
12
живееха заедно. Много се обичаха и уважаваха.
М. й стана нещо с ръката аз ходех и помагах. Тя гледаше К. като писано
яйце. До последния момент тя му готвеше, тя го хранеше и се грижеше за
него. Преди да почине доста време не можеше никъде да отиде сам и тя
ходеше, тя пазареше, в едно чекмедже държаха парите и К. викаше: „Чедо,
нали знаеш къде са парите…“ и ходехме с нея да пазарим.
Той не работеше, разболя се и седеше в къщи. Не мога да кажа до кога
работеше К..
Вижте, апартамент и пари човек не гледат, ние имаме нужда от
подкрепа от по-млад човек и грижи.
Не знам дали М. е платила парите за апартамента, това не го знам, но
което знам, че много добре го гледа и се разбираха.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.

АДВ. П. С.: Справката от банковата сметка на К. не обхваща заявения
период, поради което ще направя с писмена молба искане за представяне на
пълната справка.
АДВ. Ф. Д.: Моля в следващото съдебно заседание да изслушаме по
още един свидетел.

За изслушване на допуснатата съдебно-техническа експертиза и други
свидетели, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 28.06.2024 година от 15:00 часа, за която дата и час
страните и вещото лице са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:45
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13