РЕШЕНИЕ
Номер 41/20.02. 2015
г.
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд Търговско отделение Първи състав
на трети
февруари Година 2015 в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВE: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
Секретар Д.Ч.
като разгледа докладваното от
Мара Христова
в.т. дело номер 741 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба на „С” ЕООД гр. Варна срещу решение №122/30.06.2014 г. по т.д. №37/2013
г. на Добрички окръжен съд, с което е уважен предявения от Т.М.Р. , гражданка
на Руската Федерация, против „С” ЕООД гр. Варна иск с правно основание чл.55
ал.1 ЗЗД вр. с чл.87 ЗЗД за сумата от 126 629
евро, дадена на отпаднало основание – развален предварителен договор от
30.09.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти.
Въззивникът навежда доводи за
неправилност на обжалваното решение предвид постановяването му в нарушение на
процесуалните правила и необоснованост, с оглед на което моли за неговата
отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се
отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва
жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение ведно с присъждане на разноски
за въззивната инстанция.
Депозирана е и въззивна частна
жалба от Т.Р. срещу определение №384/17.09.2014 г. по т.д. №37/2014 г. на
Добрички окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК
за изменение на първоинстанционното решение в частта
за разноските, а именно: присъждане на претендираните
от ищцата в първоинстанционното производство разноски
в пълен размер.
Ответната страна оспорва частната жалба, счита обжалваното
определение за правилно и моли за неговото потвърждаване.
И двете въззивни жалби са
редовни, депозирани са в срок от надлежни страни срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което същите са
допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните
съображения:
По въззивната жалба на „С” ЕООД
гр. Варна:
Предмет на производството пред окръжния съд е предявения от
Т.Р. против „С” ЕООД иск по чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с
чл.88 ЗЗД вр. с чл.87 ЗЗД за сумата от 126 629
евро. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, вземането на ищцовата
страна произтича от развален предварителен договор от 30.09.2008 г. за
покупко-продажба на недвижими имоти, индивидуализирани в т.1.1 от договора, на
продажна цена общо за сумата от 126 629 евро. Сключването на окончателния
договор е следвало да се извърши най-късно до 01.06.2009 г., като продавачът –
ответник по иска се е задължил да прехвърли собствеността веднага след
получаването на акт 16 и въвеждането на сградата в експлоатация т.2.1. от
договора.
Основният спорен въпрос между страните е този относно това,
дали представеният по делото предварителен договор обективира
валидно договорно съглашение между тях. Касае се за частен диспозитивен,
а в една та част – т.1.2 и за свидетелстващ документ, имащ характера на
разписка. В тази връзка и предвид оспорване истинността на документа, по първоинстанционното дело са назначени единична и тройна
СГЕ, а във въззивната инстанция е допуснат и разпитан
свидетел. Тъй като документът е подписан от ответника, негова е тежестта на
доказване наличието на подправка, като защита срещу формалната доказателствена
сила, а в частта, в която същият документ има правната характеристика на
свидетелстващ и че е неверен, за да се опровергае материалната му
доказателствена сила.
От заключението на единичната и тройната СГЕ безспорно се
установява, че подписът на представляващия ответното дружество негов управител
е положен саморъчно за „Продавач” върху документа. Установено е също, че и
подписът на ищцата за „Купувач” е положен от нея. Ирелевантна
за спора се явява констатацията на експертите относно печата на дружеството –
ответник, тъй като подписът на законния представител на търговеца е достатъчен
да го ангажира със съответното волеизявление. Вещите лица от тройната СГЕ са
приели, че подписът на управителя на „С” ЕООД е положен пръв. След това е
отпечатан текста на документа и накрая е положен подписа от ищцата. Че подписът
на ищцата е положен от нея след печатния текст на документа се установява и от
заключението на единичната СГЕ /л.98/. По-горе установеното от вещите лица
обаче, не е достатъчно да обоснове извода, че документът не е автентичен, а
оттам и да се приеме, че формалната доказателствена сила на документа е
опровергана. Допустимо е подписът да се полага и върху празен лист, така
наречия бланкет, при последващо попълване на текста.
В този случай подписът се счита за валиден. Необходимо е в процесния
случай да се докаже, че след полагане на подписа от управителя на ответното
дружество, друго лице, различно от подписалия го, е попълнило бланкета, за да се приеме, че материализираното в документа
изявление не е направено от издателя. В
тази връзка пред настоящата инстанция е разпитан и св. Усманов. От неговите показания обаче се установи единствено,
че управителят на ответното дружество е разполагал с бланкети,
носещи подпис и печат. Може само да се предполага, че те са били на дружеството,
тъй като Усманов не свидетелства за тяхната
принадлежност. Ответната страна не ангажира други доказателства, опровергаващи
истинността на предварителния договор в неговата цялост в това число и
материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ – разписката
/т.1.2 от договора/ за получаване на исковата сума.
Предвид обвързващата доказателствена сила на разписката, че
исковата сума е платена от купувача на продавача, ищецът се явява изправна по
договора страна. С оглед доказаното неизпълнение на поетите договорни
задължения в рамките на определения краен срок 01.06.2009 г., а и след това,
както и липсата на готовност по време на процеса от ответника да престира дължимото, съдът приема, че ответникът е неизправна
по договора страна. Последното обосновава и извода, че за ищеца-купувач е
възникнало потестативното му право да развали
сключения с ответника договор. Ищецът не е ангажирал доказателства изявлението
за разваляне да е достигнало до ответника, още повече, че в представената
нотариална покана на л.7 е цитиран предварителен договор от друга дата, поради
което съдът приема, че развалянето на договора е станало с подаването на
исковата молба в съда.
Съобразно изложеното по-горе и на осн.
чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.88 ЗЗД, даденото от изправната страна подлежи на връщане,
поради което исковата претенция за сумата от 126 629 евро е изцяло
основателна и доказана, поради което се уважава.
Като е обосновал аналогичен краен резултата по мотиви,
сходни с изложените, към които на осн. чл.272 ГПК
настоящият състав на препраща, окръжният съд е постановил правилно решение,
което следва да се потвърди.
Следва да се потвърди като правилно и определение
№384/17.09.2014 г. по същото дело, с което е отхвърлена молбата на ищцата за
присъждане и на адвокатско възнаграждение. Към представения списък по чл.80 ГПК, липсват доказателства ищцовата страна да е
заплатила такова възнаграждение, поради което и съобразно т.1 от ТР №1/2013 г.
на ВКС ОСГТК, такива разноски не следва да й се присъждат.
На основание горепосоченото съдът не присъжда разноски /адв. възнаграждение/ на въззиваемата
страна и за настоящата инстанция, тъй като по делото е представен договор за
правни услуги и списък за разноски, но без доказателства същите да са направени,
така както изисква и чл.78 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №122/30.06.2014 г. по т.д. №37/2013 г.
на Добрички окръжен съд, както и определение №384/17.09.2014 г. по същото дело,
постановено по реда на чл.248 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.