МОТИВИ към присъда № 6 /20.112019година, постановена по НЧХД 290/2018г.по описа на Свогенски районен
съд
И.Г.Т. с ЕГН ********** *** предявил тъжба против К.И.Т.
ЕГН **********.К.Т. е обвинен в това,
че на 12.09.2018г., около 18,00 часа в село Р.,
Община С., С. област, в местността „…”чрез удар с юмрук в главата нанесъл на баща си И.Г.Т. с ЕГН ********** лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на главата,
обработена хирургично, причинила му временно разстройство на здравето, неопасно
за живота -престъпление по чл.131, ал.1, т.3, предл.второ, вр.с чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание тъжителят лично и чрез
процесуалния си представител поддържа тъжбата и моли съда да постанови присъда,
с която да признае К.Т. за
виновен. Подсъдимият не се признава за виновен и не дава обяснения относно
случилото се. Процесуалният представител на подсъдимия моли съда да постанови
оправдателна присъда.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл.14,
ал.1 от НПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Подсъдимият К.И.Т. ЕГН **********,
е роден на ***г***, българин, български гражданин е, неосъждан, със средно специално
образование, разведен е, работи като
експерт в Застрахователно дружество”….”с постоянен адрес:***.
Тъжтелят И.Г.Т.
е баща на подсъдимия К.И.Т..След като тъжителят
прехвърлил на сина си собствеността върху апартамент в град С., помежду им се
установили конфликтни отношения, тъй като К. Т. непрекъснато отправял упреци и заплахи към родителя си.Поради обстоятелството, че
останал без дом, в напреднала, пенсионна възраст, тъжителят приел като
единствена възможност да живее в къщата на бившата си снаха /свидетелката Д. Т./,
находяща се в село Р., местността „….”.В близост/през пътя/ се намирала и къща –собственост на подсъдимия. На датата
12.09.2018г. около 18,00 часа, К.И.Т., заедно със свой приятел и
съсед-свидетеля Р.К., влязъл по агресивен начин в имота, обитаван от неговия
баща, събаряйки колове и мрежа от дворната ограда. С помощта на К., подсъдимият
извлякъл тъжителя от къщата, обвинявайки го за намерени фекални отпадъци. Възползвайки се от
безпомощното състояние на възрастния си
седемдесет и една годишен родител,
намиращ се в безлюдна местност, синът К.Т. нанесъл побой на баща си И.Т., ритал
го, удрял го с юмруци във врата и главата, за което бил насърчаван и подпомаган
от свидетеля Р.К..Когато нападателите му си тръгнали, тъжителят се почувствал
замаян, легнал на леглото и успял да набере от мобилния си телефон номера на бившата си
снаха Д. Т., като й казал, че е бит от сина си К. и неговия приятел Р., че му
тече кръв от главата и, че му е зле.Свидетелката Д. Т. сигнализирала за
случилото се на телефон „112”, откъдето я свързали с дежурния служител на РУ Своге
и след около час, тя пристигнала в къщата си в село Р., заедно с двама
полицаи/свидетелите Г.Н. и И.И./и лекар от Центъра за спешна медицинска помощ –
град С./свидетелят Л.С./.Свидетелите минали през съборената мрежа на двора, а
вътре в дома, намерили тъжителят, легнал
на леглото, чувстващ се немощен, с болки в главата, по която имало кръв/в
частта относно следите от кръв съдът кредитира показанията на свидетелите Н., И.
и Т., които имат количествен превес/.Лекарят преценил, че И.Т. се нуждае от
преглед в болницата в град С. и той бил откаран там, а по-късно и в болница”….” в град С.
От медицинската
документация по делото и от заключението по изготвената в хода на съдебното
следствие съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
нанесения му побой, И.Г.Т. е получил
следните травматични увреждания:Разкъсноконтузна рана в дясната, теменна област
на главата, която е обработена хирургично и му е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Кръвонасяданията в
областта на главата, клепачите на двете очи, скулите, долната устна, както и
охлузване на лявата ушна мида са причинили на тъжителя болки и страдания.Разкъсноконтузната рана на
дясната, теменна област, се дължи на удар, нанесен с твърд, тъп или ръбест
предмет, като предвид нейната анатомична локализация, не може да се получи при
падане и контакт с
терена.Кръвонасяданията се дължат на множество удари, нанесени с или върху
твърди, тъпи предмети, с гладка контактна повърхност, каквито са и частите на човешкото тяло, като ръце и
крака.Тези в областта на лицето, добре отговарят да са получени от удари с
юмрук.Констатираните увреждания могат да бъдат получени по начина, описан от
пострадалия в тъжбата.Причинените на И.Т. болки
и страдания са били със значителна интензивност в първите няколко дни и
постепенно са намалели до пълното им изчезване в рамките на 20-25 дни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства(свидетелство за съдимост, заключение по
съдебно-медицинска експертиза и медицинска документация, заключение по
фоноскопска експертиза).
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите
Д. Т., Г.Н., И.И., Л.С., Р.К., изслушан е и тъжителят И.Т.
Съдът кредитира като пълни, ясни, непротиворечиви и
безпристрастно дадени показанията на свидетелите Д. Т., И.И., Г.Н., Л.С., като
същите кореспондират и със заявеното от тъжителя И.Т..Съдът счита за
неоснователно изразеното от защитата
твърдение, че показанията на свидетелката Д. Т. са необективни, поради
конфликтните й отношения с подсъдимия-неин бивш съпруг, тъй като заявеното от
тази свидетелка съответства напълно на показанията на свидетелите Н., И., С., на заключенията по фоноскопската и съдебно-медицинска експертизи.Трендафилова
не отрича, че също е потърпевша от поведението на подсъдимия, но именно поради
факта, че за нея и бившия й свекър, К.Т. е, както твърди”общ насилник”, тя се
явява най-близкия до пострадалия човек, с когото той се е свързал
непосредствено след инцидента и с когото е споделил случлото се.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р.К./приятел
на К. Т./, тъй като не съответстват на
нито едно от останалите доказателства по делото и твърденията за ненанасяне на
побой от К.Т. на И.Т., за „малоумност”на пострадалия и интимна връзка между
него и свидетелката Т., са подчинени
единствено на изграждане на защитна версия по отношение на подсъдимия.
По безспорен начин се установява, че подъсдимият е
нанесъл на баща си –тъжителя И.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на главата, обработена
хирургично, причинила му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Противоправното
поведение на подсъдимия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
телесно увреждане по отношение телесния интегритет на пострадалия. Този извод
съдът направи с оглед назначената в хода
на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА
Съдът счита за неоснователно възражението на
защитата, че понесената от подсъдимия гражданска отговорност по дело по Закона
за защита от домашното насилие е пречка, същият да бъде санкциониран в
настоящото производство. Глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН представлява
компенсаторен механизъм за това, че съдът е бил сезиран със специфични прояви
между лица, намиращи се в родствени или семейни отношения или живеещи на
съпружески начала. Въпреки, че се отнася до относително неограничен кръг лица,
а не до определена социална или професионална категория субекти, както ЗЗДН
като цяло, така и глобата по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН не обосновава наказателен
характер на производството и изключва приложението на принципа ne bis in idem/в
този смисъл е и константната съдебна практика-решение № 40/28.02.2017г.на ВКС/.
Обект на престъплението по чл.131,
ал.1, т.3, предл.второ, вр.с чл.130, ал.1 от НК са обществените отношения,
свързани с телесната неприкосновеност на личността.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо лице.
От обективна страна обект на
защита са обществените отношения, свързани с телесната неприкосновеност.
Деянието е извършено чрез действия, извършени от страна на К.Т., с които се
засяга физическата неприкосновеност на пострадалия И.Т. –
негов баща.От правна гледна точка съдът прецени нанесената на пострадалия
телесна повреда като лека - извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е
налице една от проявните й форми, а именно лека телесна повреда
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. От
събраните по делото доказателства е установено по категоричен начин, че
телесното увреждане причинено на пострадалия от подсъдимия К.Т. е обусловило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Налице е причинна връзка между
настъпилия резултат и действията на подсъдимия.
От субективна страна съдът прие, че деянието е
извършено с пряк умисъл, като К.Т. е
осъзнавал общественоопасните последици на деянието си и е целял настъпването
им. Той е предвиждал, че с нанасянето на удари по главата ще причини на родителя телесна повреда, като пряко е целял
настъпването й . Няма доказателства по делото подсъдимият да е бил подразнен от поведението
на бащата – И.Т./възрастен, немощен чивек, в безлюдна местност/, което не
обуславя наличие на афектен умисъл. Липсват данни К.Т. да е бил предизвикан от
пострадалия с каквито и да било целенасочени думи или действия.
Поведението на подсъдимия не
отговаря на общоприетите правила за нормално човешко общуване, К.Т. се отнесъл
цинично и унизително към своя баща-човек
на преклонна възраст, извличайки го от дома му насила, нанасяйки му удари с
юмруци в главата.
Чрез действията си и
безпричинната, непредизвикана агресия, обвиняемият е
изразил висока степен на неуважение към личността на своя родител. Съдът
счита за безспорно доказан квалифициращия признак по смисъла на чл.131, ал.1,
т.3.
Съдът съобрази кумулативното
наличие на предпоставките по смисъла на чл.78а от НК- подсъдимият е пълнолетно
лице и за умишлено извършеното от него престъпление по чл.131, ал.1, т.3,
предл.второ, вр.с чл.130, ал.1 от НК е предвидена законова санкция „лишаване от
свобода” до 3 години. Подсъдимият не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
до настоящият момент, от деянието му не са причинени имуществени вреди.
Изложеното мотивира съда да
освободи подсъдимия К.Т. от наказателна отговорност и да му наложи наказание по
административен ред, прилагайки разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК .
Като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство, което е от
значение за индивидуализацията на
наказанието, съдът прие добросъвестното процесуално поведение на К.Т. в
настоящото производство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие, че
подсъдимият е извършил деянието си с проява на цинизъм и унижение към възрастен
и немощен човек. Наличието на квалифициращо
обстоятелство
определя по-висока степен на обществена опасност на деянието.
Като причини за извършване на деянието съдът
прие незачитане на законоустановения ред
в страната.
С оглед на горното настоящата
инстанция прие, че наказанието „глоба” следва да се определи към средния на
посочения в нормата на чл.78а, ал.1 от НК размер, а именно 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът
възложи сторените в съдебното производство
разноски в в тежест на подсъдимия.
28.11.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: