РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Балчик, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200012 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от В. М. В., чрез адв. С. К., против НП № **** г., издадено
от Председателя на Комисия за защита на потребителите М.А.Ф., с което на основание чл.
210а от ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 68в, вр. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. 68г,
ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
В жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Сочи се, че дружеството жалбоподател не е
собственик на сайта ****, същият е създаден и поддържан от ***. Твърди се, че веднага след
съставяне на АУАН информацията в сайта е била коригирана. Излага се, че в търговския
обект на видно място са поставени съответни табели, обозначаващи вид и категоризация на
обекта, а именно, че същият е семеен. Освен това самата фасада бил поставен надпис
„Семеен хотел“. Жалбоподателят намира, че процесното неизпълнение на задължението от
страна на ЕТ се характеризира с липса на вредни последици. В този смисъл счита, че
нарушението представлява маловажен случай по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се
от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В
подробни писмени бележки допълва, че не е спазен давностният срок по чл. 34, ал. 1 от
1
ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като нарушителят е станал известен на 15.07.2024 г. със
изготвяне на снимките на интернет страницата на дружеството, а актът е издаден на
17.10.2024 г.
В съдебно заседание въззиваемата страна не се явява, не се представлява.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 17.07.2024 г. в изпълнение на Заповед №989/12.07.2024 г. на Председателя на КЗП
за извършване на проверка по програма „Лято 2024“, длъжностни лица при КЗП извършили
проверка от работното си място на интернет сайт ****, поддържан от ***, като при преглед
на сайта констатирали, че най – отгоре на началната страница било изписано „**** К., Б., И.,
хотел Р.“, в цветно поле бил поместен текст „Вашето незабравимо лято в хотел Р., гр. Б.“ и
била представена следната информация: „Добре дошли, ХОТЕЛ Р. ГР. Б.; хотел Р. се намира
на С. Ч. на самия морски бряг в курортния комплекс И… Хотелът се намира сред тиха и
спокойна местност, от където се разкрива невероятна морска панорама и гледка към нос К..
Разполага с леглова база от 70 места, открит плувен басейн, ресторант, градина, безплатен
паркинг, спортна площадка. Всички стаи са с изглед към морето, оборудвани със
самостоятелна баня с душ, телевизор с кабелна телевизия, климатик, тераса с красива гледка
към морето, безжичен интернет. Водата в хотела и басейна са от сондажен минерален
източник, плажната ивица се намира на приблизително 200 м от хотела; Удобства в хотел Р.;
Забележителности в близост до хотела.“ В подменю „настаняване“ е предоставена
информация за вида на стаите: „двойна, тройна, апартамент“. При отваряне на всяко едно от
подменютата на края на страницата е посочена следната информация: „***, уеб сайт от В..“
В подменю „контакти“ е поместена карта на Северното черноморие като в местност И. е
отбелязан Hotel R. /хотел Р./ и текст: „контакт с нас: ***“.
Последвала е проверка на място в обект – място за настаняване клас „Б“ – семеен
хотел „Р.“, находящ се в ***, в хода на която е установено, че на входа на туристическия
обект е поставен рекламен надпис „Семеен хотел Р.“. Констатирано е, че обектът е с
утвърдена категория три звезди, съгласно издадено от община К. Удостоверение за
утвърдена категория №К1-33А-А1Я-1А, за обект – семеен хотел „Р.“, адрес ***, капацитет
20 стаи/40 легла със срок на валидност 05.08.2026 г., поставено на видно място до
рецепцията на хотела.
Контролните органи направили извод, че ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***, представя невярна
и подвеждаща информация на интернет сайта си *** за вида на стопанисвания туристически
обект, като посочва, че е хотел, а всъщност притежава Удостоверение за утвърдена категория
три звезди, вид и наименование на обекта: Семеен хотел Р..
Констатираните при проверката на сайта обстоятелства са описани в Констативен
протокол №К-2751440/17.07.2024 г., а тези, установени от проверката на място в обекта са
описани в Констативен протокол №К-2751410/18.07.2024 г., двата протокола съставени от С.
Е. Е. – ст. инспектор в РД В. в КЗП.
2
При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 68в,
вр. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. 68г, ал. 4 от ЗЗП, поради което на 17.10.2024 г. свид. М. А. А.
съставила АУАН №*** г. бил връчен на представител на дружеството.
След постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН №*** г. в
законоустановения срок Председателят на КЗП, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 210а от ЗЗП наложил на ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***,
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 68в, вр. 68д, ал. 1, предл. 1,
вр. 68г, ал. 4 от ЗЗП.
Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от
показанията на свид. М. А. А. – актосъставител, свид. Х. М. Х., свид. В. М. Г., свид. С. В. С.,
както и от всички налични по преписката писмени доказателства, между които не
съществуват никакви противоречия. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с
необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на им
като пълни и дадени обективно и безпристрастно.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря
на изискванията на чл. 57 ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че АУАН е съставен в
нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, извън 3-месечния срок от откриване на нарушителя.
Давностния срок започва да тече от момента, в който контролният орган е разполагал с
цялата необходима информация, за да бъде извършена преценка за наличието или липсата на
твърдяното административно нарушение. Съставът от своя страна включва деяние, с което е
нарушена забраната по чл. 68в от ЗЗП, а именно за използване на нелоялна търговска
практика. Установяването дали една търговска практика е нелоялна или не се извършва по
специален ред и от орган, различен от актосъставителя, като едновременно с това
обстоятелството дали прилаганата от търговеца практика е нелоялна касае елемент от
обективната страна на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Съгласно чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, нелоялната търговска практика се установява
3
от КЗП като колективен орган. Установяването на нелоялната търговска практика по
надлежния ред от компетентния орган има преюдициален ефект по отношение
административно наказателната отговорност на лицата по чл. 210а от ЗЗП, доколкото
съставът на нарушението по този текст във връзка с чл. 68в от ЗЗП изисква да е налице
използвана нелоялна търговска практика в нарушение на забраната за това. т. е. едва след
установяването по съответния надлежен ред и от компетентния орган, а именно с решение
на КЗП, на наличието на нелоялна търговска практика може да се твърди извършване на
административно нарушение от страна на лицето, използвало такава практика.
В този смисъл, давностният тримесечен срок от откриване на нарушителя по чл.
34 от ЗАНН в процесния случай започва да тече едва след осъществяване на процедурата по
чл. 68л от ЗЗП – решение на КЗП, с което търговската практика е обявена за нелоялна и
съответна заповед на председателя на КЗП. В случая АУАН е съставен на 17.10.2024 г., което
е в рамките на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от най-ранната възможна дата, на
която актосъставителят би могъл да установи нарушителя, а именно решение, обективирано
в Протокол № 29/25.09.2024 г., че ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***, използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, като предоставя невярна
информация в интернет страницата *** и съответно издадена Заповед №3801/09.10.2024
г. на Председателя на КЗП, като няма дани същата да е обжалвана от жалбоподателя.
Настоящият състав счита, че това тълкуване е в съответствие и с тълкуването от
страна на Съда на ЕС на Директива 2005/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители
на вътрешния пазар, транспонирана в националното ни право с разглежданите разпоредби
на ЗЗП (пар. 13а, т. 12 от ДР на ЗЗП). Съгласно поС.ната практика на СЕС търговски
практики, които е възможно да се считат за нелоялни съгласно националното
законодателство, без да са обект на оценка на всеки конкретен случай съгласно разпоредбите
на чл. 5 - чл. 9 от Директивата, са единствено онези търговски практики, които са включени
в приложение І към нея. Следователно практика, която не е включена в това приложение,
може да бъде обявена за нелоялна единствено след като се провери нелоялният й характер в
съответствие с критериите, установени в посочените членове 5 - 9 (вж. в този смисъл
решение от 14.01.2010 г. по дело С-304/08, т. 41-45, решение от 09.11.2010 г. по дело С-
540/08, т. 30—т. 34, както и решение № 6358 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2014 г.,
VII о.). По тази причина, за да се прецени дали една търговска практика е нелоялна, се
изисква първо да се провери дали тя не е заблуждаваща или агресивна, които практики,
съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, са винаги нелоялни. Ако тя не попада в тази група, то за да се
квалифицира търговската практика като нелоялна ще е необходимо, съгласно чл. 68г, ал. 1 от
ЗЗП, да бъдат преценявани редица нейни характеристики – дали противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и дали променя или е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, към
когото тя е насочена. Следователно установяването на нелоялната търговска практика не се
свежда само до субсумирането й под хипотезиса на конкретна норма или легална
4
дефиниция, а изисква детайлна преценка на редица обстоятелства, включително
съобразяването на съдебната практика на Съда на ЕС. Това е и причината законодателят, в
чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, да възложи тази дейност на специализирания колективен орган – на
КЗП.
Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава
четвърта, Раздел IV на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от закона, търговска
практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68г, ал.
4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики. С
оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни
последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава.
Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за
преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68д, ал. 1 от закона.
Съгласно тази разпоредба търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в съС.ие да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има
за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика.
По делото се установява безспорно, че дружеството - жалбоподател е собственик на
туристически обект – категоризиран като семеен хотел "Р." категория три звезди с адрес на
обекта: ****, капацитет: 20 стаи, 40 легла. Установи се, че санкционираното лице има
качеството търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, предвид което от негова
страна може да се осъществи визираното нарушение, т. е. да е налице "търговска практика"
по смисъла на пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП.
Информацията относно категорията и класа на обекта е съществена характеристика,
пряко касаеща вземането на решение за ползване услугите на същия. В случая от събраните
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил заблуждаваща
търговска практика, предвид обстоятелството, че в интернет сайта *** мястото за
настаняване е рекламирано като „хотел“, въпреки, че притежава удостоверение с категория 3
звезди, тип семеен хотел. Рекламирането на обекта като такъв с повече предлагани услуги от
притежаваните и по-висок клас от реално притежавания, представлява отклонение от
правилата за пазарно поведение и несъмнено противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност. Изискванията към семейните хотели са
различни от тези към хотелите, и същите са посочени в Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1, т.
2 "Места за настаняване клас "Б" - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции,
5
къщи за гости, бунгала и къмпинги", Раздел I: Изисквания към изграждане, обзавеждане и
оборудване, обслужване и предлагани услуги в семейни хотели на Наредба за изискванията
към категоризираните места з анастаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за
определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и
апартаменти за гости, приета с ПМС №139 от 26.06.2020 г. По арг. от чл. 68в от ЗЗП
описаното пазарно поведение на дружеството представлява нелоялна търговска практика,
забранена от закона. Използването на тази практика значително намалява способността на
потребителя да вземе информирано решение. Нарушено е изискването за добросъвестност
при предоставянето на информация за категорията, с която разполага обектът, която е
невярна и в този смисъл подвеждаща. От рекламата на обекта средният потребител остава с
впечатление, че обслужването в обекта и предлаганите услуги в него отговаря на клас за
настаняване тип "А"- хотел, без реално да има необходимите сертификати за предлаганите
услуги и това има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търовско
решение да наеме стая в обекта, което той не би взел без използването на тази търговска
практика.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е собственик
на интернет сайта, поради което не може да носи отговорност за публикуваната там
информация. Провереният туристически обект и сайта носят едно и също наименование
/Хотел Р./. В сайта е поместена информация единствено за проверявания туристически обект.
Не може да се приеме, че тази реклама не е била известна на дружеството жалбоподател. Без
значение е обстоятелството дали дружеството е собственик на сайта, чрез който е
рекламирана дейността му.
Нарушението е от категорията на формалните. За съставомерността на деянието не е
необходимо да е налице реално увреждане на потребител/ли или въвеждането им в
заблуждение, а е достатъчно от обективна страна това да е било възможно да стане. Съдът
намира, че деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана отговорността на едноличен търговец, доколкото се касае за обективна
отговорност, то не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението, към
която освен наличието на вина спадат причините и мотивите за неговото извършване.
Въпреки това, съдът намира, че следва да направи преценка за маловажност на
случая, съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС
по н. д. № 1/2007 г., ОСНК.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, приложима по арг. от чл. 11 ЗАНН,
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в случая
административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
В настоящия случай съдът намира, че деянието не се отличава с висока степен на
обществена опасност, тъй като са налице множество смекчаващи отговорността
6
обстоятелства. Жалбоподателелят незабавно след констатиране на нарушението е изпълнил
задълженията си и след извършване на проверката е предприел всички необходими действия
за промяна на информацията, отразена сайта относно вида на туристическия обект,
вследствие на което към датата на издаване на НП несъответствията са били отстранени.
Липсват вредни последици от неизпълнението на задължението по чл. 68в от ЗЗП,
доколкото няма подадени жалби или сигнали на недоволни потребители. Освен това същите
правят избора си на база снимките в интернет сайта на съответния обект, на място или чрез
познати, които са посещавали обекта и са останали с добри впечатления от обслужването и
условията, които се предлагат. Нещо повече – установи се по делото, че на входа на
туристическия обект е поставен рекламен надпис „семеен хотел“, а на видно място до
рецепцията е поставено Удостоверение за утвърдена категория три звезди, издадено от
община Каварна. Следва да се отбележи, че в преписката няма данни за наличие на
повторност при извършване на нарушението или данни за наличие на други извършени
административни нарушения по ЗЗП или ЗТ, за които дружеството да е наказано с влезли в
сила НП. При тези обстоятелства съдът намира, че деянието представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН дава възможност на АНО при наличието на
маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, като в мотивите на тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. по т. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС е дадено тълкуване, че изразът в закона
„може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на
компетентност и АНО е длъжен да приложи тази привилегирована разпоредба.
След като не е приложил чл. 28 от ЗАНН в рамките на правомощията си по чл. 53, ал.
1 от ЗАНН, наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон,
поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно, а
нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на
наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както
визира разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените в производството разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., за което са представени доказателства за извършването
им.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-006784/23.12.2024 г., издадено от
Председателя на Комисия за защита на потребителите М.А.Ф., с което на ЕТ „В. – В. В.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. В., на
основание чл. 210а от ЗЗП е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/
лв., за нарушение на чл. 68в, вр. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. 68г, ал. 4 от Закона за защита на
потребителите.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М. В., че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, ЕИК ***, с адрес ***, да заплати на
ЕТ „В. – В. В.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. М.
В., сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8