РЕШЕНИЕ
№ 6280
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. С.А
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. С.А Гражданско дело №
20241110158010 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Софийска вода“ АД срещу „Вени Стил 2015“ ЕООД с искане
да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 3373,97 лева,
представляваща цена за потребена вода в ап. 121, находящ се в ***, кл. № ********** за
период от 16.07.2017г. до 22.09.2023г., отразени във фактури, дължими в периода от
24.07.2023г. до 29.10.2023г., ведно със законна лихва за период от 30.04.2024г. до изплащане
на вземането, сумата 4,86 лева, представляваща мораторна лихва за период от 24.08.2023г.
до 29.10.2023г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
23.05.2024г. по ч.гр. дело № 26346/2024г. по описа на СРС, 25-ви състав.
Ищецът твърди, че между страните били налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на В и К услуги за имот с адрес: ***, клиентски № **********. За
задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни на дружеството към
клиентския номер, отнасящ се за имота, била създадена договорна (съдебна) сметка. Сочи,
че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4), получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган, а за процесния период
правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ АД, одобрени от КЕВР
на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет
1
страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg. По силата на ОУ, ответникът имал
качеството на потребител на В и К услуги за посочения имот. Посочено е, че дружеството
претендира процесните задължения поради следното: в Решение № 10400 от 31.05.2024г.,
постановено по гр. дело № 30582/2023г. по описа на СРС, 39-ти състав по иск на К.Ж.-Л.С.
срещу „Софийска вода“ АД, било посочено, че считано от 17.03.2016г. собственик на имота
бил ответното дружество. Горното било видно и от направената служебна справка в
Имотния регистър към Агенция по вписванията. Съобразно Общите условия, потребителите
били длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. Искането към съда е да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Оспорва обстоятелството, че ответникът има
качеството на потребител на ВиК услуги през процесния период за имот, находящ се ***
Поддържа, че в приложената справка от Имотен регистър бил посочен акт № 188, том 31-
книга прехвърляния, от Службата по вписванията - гр. София, към Агенция по вписванията,
съгласно който на 17.03.2016г. чрез покупко-продажба „Вени Стил 2015“ ЕООД било
придобило абсолютното право на собственост върху следния недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1201.51.2.121 по кадастралната карта и
кадастралните регистри с адрес на имота: ***, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ от 65.20 кв.м, с прилежащи
части: избено помещение № 22 от 4.11 кв.м и 3.561 % от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата. Видно от договора дружеството било придобило
собствеността именно от посочените и в справката предишни собственици на недвижимия
имот - Е.Х.С. с ЕГН: ********** и М.Д.С. с ЕГН: **********. Навежда твърдения, че била
налице техническа грешка в информационната система на Служба по вписванията - гр.
София към Агенция по вписванията - гр. София, в която погрешно било отразено кой точно
недвижим имот бил придобил дружеството-ответник, както и оспорва придобиването на
процесния имот. Сочи, че апартамент 121 бил продаден на М.Р. на 12.12.2019г., на която дата
била въведана във владение в имота. Всички задължения, включително и към „Софийска
вода“ АД били заплатени преди тази дата. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Във възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че притежаваният апартамент е бил
продаден на 12.12.2019г. на М.Р., която била въведена във владение на същата дата. Твърди,
че не е имало задължения преди 12.12.2019г. за ползваната от дружеството комунална
услуга. Сочи, че притежаваният от нея апартамент се намирал в ж.к. Света Троица, а не в
ж.к. Младост. Евентуално приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 111, б. „в“
ЗЗД и следвало да се приеме, че била изтекла погасителната давност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от
правна и фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
2
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже валидно възникнало договорно
отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесния период, осъществявано
при ОУ, одобрени от КЕВР, изпълнението на задължението за предоставяне на ВиК услуги
за периода на посочената стойност, както и изпадането на ответника в забава, съответно
размера на обезщетението за забава.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните. В тази насока съдът намира следното.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от ЗРВКУ, водоснабдителните и канализационните
/ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически
лица[1]собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
В конкретния случай касателно наличието на облигационно правоотношение между
страните са събрани следните доказателства:
Приета е справка № 908691 от 18.07.2023г. чрез отдалечен достъп по данни за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията-София за периода от
01.01.1998г. до 18.07.2023г. за апартамент 121, находящ се в ***, идентификатор
68134.4083.573.4.121. Видно от справката на 31.10.2014г. е вписана учредена договорна
ипотека върху имота с кредитор „Сибанк“ АД и ипотекарен длъжник- С.С.С.. Следващият
вписан акт е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 17.03.2016г., вписан
в том 31, номер 188, номер на описна книга 9826, с който Е.Х.С. и М.Д.С. са продали имота
на „Вени Стил 2015“ ЕООД.
Приет е и препис от Решение № 10400 от 31.05.2024г., постановено по гр. дело №
3
30582/2023г. по описа на СРС, 39-ти състав, с което е признато за установено по предявения
от К.Ж.-Л.С. иск, че не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 962,53 лева, частичен иск от
1415,20 лева, представляваща 1/2 от стойността на доставени ВиК услуги през периода от
27.12.2018г. до 28.01.2022г. в обект, находящ се в ***, кл. № **********, която част е
различна от сумата от 452,67 лева, за която е налице влязло в сила съдебно решение по гр.
дело № 9089/2022г. по описа на СРС, 157-ми състав. На стр. 2-ра в решението /в частта, с
която са изложени твърденията на ответника/ е посочено, че след постановяване на
решението по гр. дело № 9089/2022г. по описа на СРС, 157-ми състав процесната партида
била закрита и бил създаден нов клиентски номер ********** за „Вени Стил 2015“ ЕООД.
По делото е приета справка № 1583212 от 20.11.2024г. чрез отдалечен достъп по
данни за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията- София за
периода от 01.01.2015г. до 20.11.2024г. за лицето „Вени Стил 2015“ ЕООД, ЕИК *********,
видно от която дружеството е придобило апартамент № 121, находящ се в ***,
идентификатор 68134.4083.573.4.121 от Е.Х.С. и М.Д.С. на 17.03.2016г., както и че на
12.12.2019г. „Вени Стил 2015“ ЕООД е продал на Мая Петрова Митева апартамент 121,
находящ се в ***, идентификатор 68134.1201.51.2.121.
Приет е препис от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 56, том Първи,
рег. № 1108, н.дело № 34/2016г. на нотариус М.К., от който се установява, че на 17.03.2016г.
Е.Х.Х. и М.Д.С. са продали на „Вени Стил 2015“ ЕООД следния свой съсобствен недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1201.51.2.121 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-49/16.09.2015г. на изпълнителния
директор на АГКК, разположена в имот с идентификатор 68134.1201.51, който имот
представлява апартамент № 121, находящ се в ***, разположен на осми етаж със застроена
площ от 65,20 кв.метра, състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно
с избено помещение № 22 и заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и 3,561 % идеални части от правото на строеж върху мястото. Нотариалният акт е
вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № 14183, акт № 188, том XXXI, дело 9826.
Приет е препис от Нотариален акт за покупко-продажба № 102, том XVII, рег. №
33691, дело № 2813/2019г. на нотариус Г.Н., помощник-нотариус по заместване при М. Г.а,
от който се установява, че на 12.12.2019г. „Вени Стил 2015“ ЕООД е продал на М.П.Р.
следния собствен на дружеството недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1201.51.2.121 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015г. на изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в сграда с идентификатор 68134.1201.51.3, представляващ апартамент № 121 с
административен адрес: ***, със застроена площ от 65,20 кв.м., състоящ се от стая, дневна,
кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 22, както и със съответните
идеални части от общите части на сградата и заедно с 3,561 % идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
Приет е Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 12.12.2019г., съставен
между „Вени Стил 2015“ ЕООД и М.П.Р., с който е предадено владението върху апартамент
4
№ 121, находящ се в ***, разположен на осми етаж, заедно с избено помещение № 22 и
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и 3,561 % идеални части
от правото на строеж върху мястото. В протокола са записани показанията на
измервателните уреди /водомери/.
От приетата ССчЕ се установява, че процесният имот с административен адрес: *** е
водоснабден, както и че доставяните до процесния имот услуги са измервани с водомери
№№ 5102206 и 5573349. От заключението се установява, че на 24.07.2023г. е закрита
партида с кл. № ********** поради смяна на собственост и е създаден нов клиентски №
********** с начална дата 16.07.2017г. и е прехвърлена кредитна сума в размер на 4,16 лева.
Вещото лице е посочило, че за процесния период на отчет 15.07.2017г. до 22.09.2023г.
измерените количества са с общ обем от 1254,131 куб.м., от които за имот- 1178,000 куб.м. и
общи нужди- 76,131 куб.м. От заключението се установява, че по клиентския номер за
процесния имот и период са фактурирани суми в общ размер от 3378,83 лева, от които
главница в размер на 3373,97 лева и мораторна лихва в размер на 4,86 лева.
В проведеното съдебно заседание на 20.03.2025г. вещото лице е посочило, че С.С.С. е
бил първоначалният титуляр, както и че тогава бил създаден клиентски номер с начална дата
от 16.07.2017г. до 21.06.2023г. Начислените суми били на старата партида на С.С. която била
с клиентски номер **********. На 24.07.2023г. при издаването на новата фактура били
префактурирани стари задължения на „Вени Стил 2015“ ЕООД с клиентски номер
*********.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за вписванията, справки по
партидите за имотите имат само помощен характер и се правят да се установи описанието на
имота. Тоест при действащите към момента правила за вписване, справките имат единствено
информационен характер и не представляват пряко доказателство за съществуването на
описаните в тях материални права. Аналогична е и уредбата относно доказателствената
стойност на информацията, съдържаща се в партидите на недвижими имоти в Имотния
регистър, доколкото чл. 59, ал. 4 ЗКИР предвижда, че партидата е документ с оповестително
действие и няма характер на доказателство за вписаните факти, обстоятелства и права.
С оглед така изложената правна уредба се налага изводът, че справката за вписани
обстоятелства по персоналната партида на лице в дадена служба по вписвания не
представлява пряко доказателство за установяване правото на собственост на дадено лице
върху определен имот. Тя представлява единствено косвено доказателство /индиция/ в тази
насока. Поради характера на настоящото производство, в което съответното вещно право не
е предмет на делото, а се изследва само доколкото обуславя възникване на релевантното за
спора облигационното правоотношение, справката може да бъде приета за достатъчно
доказателство в тази насока, но само когато ответникът не е оспорил нейното съдържание,
или когато въпреки оспорването са налице и други косвени доказателства или извънсъдебно
признание по смисъла на чл. 176 ГПК, които в своята съвкупност съставят система от
5
непреки доказателства, водеща до безсъмнения извод, че ответникът е собственик на имота.
В конкретния случай такива обстоятелства не са налице.
Напротив, ответникът е оспорил изрично представената от ищеца справка относно
нейното съдържание, както и е ангажирал доказателства, разколебаващи доказателствената
й стойност. Така от представената от ответника справка чрез отдалечен достъп от Службата
по вписванията, както и от преписите от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
56, том Първи, рег. № 1108, нот. дело № 34/2016г. на нотариус М.К. и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 102, том ХVII, рег. № 33691, дело № 2813/2019г. на
нотариус Г.Н., помощник- нотариус при М. Г.а, се установява по категоричен начин, че
ответното дружество е придобило през 2016г. различен от процесния недвижим имот, а
именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1201.51.2.121 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-49/16.09.2015г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 68134.1201.51.3,
представляващ апартамент № 121 с административен адрес: ***, със застроена площ от
65,20 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено
помещение № 22, както и със съответните идеални части от общите части на сградата и
заедно с 3,561 % идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, а не процесният имот- ап. 121, находящ се в ***. Описването на сделката, с която
ответното дружество е придобило процесния имот, в справката касаеща процесния имот
/приложената към исковата молба/ представлява техническа грешка, която категорично се
установява от приетите преписи от нотариални актове. Горното се потвърждава и от
приетата справка за лице „Вени Стил 2015“ ЕООД, издадена на 20.11.2024г., в която е
описана сделката от 2016г. и че същата касае имот, находящ се в *** с идентификатор
68134.4083.573.4.121, а последващата сделка, с която ответното дружество е прехвърлило
имота от 12.12.2019г. е описано, че касае имот – ап. 121, находящ се в ***, с идентификатор
68134.1201.51.2.121. Т.е. погрешно въведените данни в Службата по вписванията са довели
ищецът до съждението, че ответникът е придобил процесния имот, а всъщност дружеството
„Вени Стил 2015“ ЕООД е било собственик на различен от процесния недвижим имот,
находящ се в ж.к. Света Троица, в периода от 2016г.- 2019г.
При съобразяване на горецитираните норми и на събраните в процеса доказателства
се налага извод, че ответникът „Вени Стил 2015“ ЕООД няма качеството потребител на ВиК
услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от
Наредба № 4/ 14.09.2004г., тъй като не е установено по делото, при доказателствена тежест,
принадлежаща на ищеца, да притежава вещно право върху процесния имот, находящ се в
жк. Младост 3 /право на собственост, право на строеж или право на ползване/.
Така при прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като кредитор,
а ответникът- като длъжник по вземания за цената на доставени в процесния имот ВиК-
услуги. При липсата на първата и основна предпоставка за възникване договорната
отговорност на ответника, останалите предпоставки, както и възражението й за изтекла
6
погасителна давност, не следва да бъдат разглеждани.
Предявените установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответника, който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в заповедното производство и в
размер на 800 лева в исковото производство като са представени доказателства за сторените
разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие № 61/24г. и Договор за правна
защита и съдействие № 62/24г. С молба от 20.03.2025г. ищецът е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно относно претендирания в заповедното производство размер от 300
лева. Предвид което на ответника следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 300 лева.
По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в исковото
производство съдът намира, че същото е прекомерно предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно
заседание без изслушване на свидетели и единствено приемане на ССчЕ. С оглед цената на
предявените искове, както и фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че на
ответника следва да се присъдят разноски в исковото производство в размер на 650 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар
Борис, ет. 2 и 3, срещу „Вени Стил 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ж.к. „Зона Б 18“, бл. 4, вх. 1, ет. 5, ап. 28,
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Вени Стил 2015“ ЕООД дължи на
„Софийска вода“ АД сумата от 3373,97 лева, представляваща цена за потребена вода в ап.
***, кл. № ********** за период от 16.07.2017г. до 22.09.2023г., отразени във фактури,
дължими в периода от 24.07.2023г. до 29.10.2023г., ведно със законна лихва за период от
30.04.2024г. до изплащане на вземането, сумата 4,86 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 24.08.2023г. до 29.10.2023г., за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.05.2024г. по ч.гр. дело № 26346/2024г. по описа на СРС, 25-
ви състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет.
2 и 3, да заплати на „Вени Стил 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, ж.к. „Зона Б 18“, бл. 4, вх. 1, ет. 5, ап. 28, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева, представляваща сторените разноски в
7
заповедното производство и сумата от 650 лева, представляваща сторените разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8