РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Враца, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420103728 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от
Министерство на земеделието, храните и горите, Булстат *********, против
Д. АГ. Т., ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че между ищеца като
арендодател и ответника като арендатор е сключен Договор за аренда №
13/16.03.2005 г., с нотариална заверка на подписите, по силата на който е
предоставена за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен
фонд, както следва: поземлен имот от 374,020 дка, представляващ имот №
*****, местност „*****“ по плана за земеразделяне на с. Голямо Пещене,
община Враца. Договорът е сключен за 5 стопански години. Твърди, че
ищецът е предал на ответника поземления имот. Сочи, че ответникът не е
заплатил на ищеца арендните вноски, всяка в размер на 3 179,17 лева за
стопанските 2006/2007 г. с падеж 01.10.2007 г., 2007/2008 г. с падеж
01.10.2008 г., 2008/2009 г. с падеж 01.10.2009 г. и 2009/2010 г. с падеж
01.10.2010 г. Твърди, че договорът е заличен на 14.02.2011., което
обстоятелство е вписано в АВп. Иска се постановяване на решение, с което Д.
А. Т. да бъде осъдена да заплати на Министерство на земеделието, храните и
горите, Булстат *********, сумата от 12 716,68 лева, представляваща арендни
вноски за стопанските 2006/2007 г., 2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г.
по Договор за аренда № 13/16.03.2005 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземанията. Претендира присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от Д. А. Т. чрез
адв. Ц.М., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не
оспорва, че с ищеца е сключен договор за аренда № ****/***.**.*** г. за
посочения в исковата молба имот. Сочи, че арендодателят не е изпълнил
поетото в договора задължение да предаде имота на арендатора, за което да
се състави протокол – опис. Твърди, че такова предаване не е извършено, не е
съставен протокол – опис и ответницата не е ползвала имота. На следващо
място счита, че вземанията за арендни вноски са погасени с изтичане на
кратката 3-годишна погасителна давност, като прави възражение за
погасяване изцяло на претендираните с исковата молба вземания. Иска се
постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен, респ. като погасен по давност и на ответника да бъдат
присъдени сторените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
На 16.03.2005 г. между Министъра на земеделието и горите, като
арендодател, и Д. А. Т., ЕГН *******, като арендатор, е сключен Договор за
аренда № ***/***.**.***г., с нотариална заверка на подписите рег. №
***/**.**.** г. и вписан в Служба по вписванията – Враца на 04.04.2005 г., по
силата на който се предоставя за временно възмездно ползване земя от
държавния поземлен фонд, както следва: поземлен имот от 374,020 дка,
представляващ имот № ******, местност „****“ по плана за земеразделяне на
с. Голямо Пещене, община Враца. Договорът е сключен за срок от 5
стопански години /чл. 6/, считано от подписването му. Арендното плащане е
определено в чл. 5 в размер на 850 лева/дка или общо 3 179,17 лева, платимо,
както следва: 50% в началото на всяка стопанска година, но не по-късно от 20
октомври; в същия срок арендаторът издава запис на заповед за останалите
50% от арендната вноска с падеж датата на изтичане на стопанската година /1
октомври/.
Съгласно чл. 2.1, арендуваният обект се предава по протокол-опис,
подписан между страните при сключване на договора, като протокол-описът
представлява неразделна част от договора и съдържа точно описание на вида
на арендувания обект, неговите характеристики, както и действителното м
състояние към момента на предаването му.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за осъждане на Д. А. Т., ЕГН **********, да заплати на
ищеца Министерство на земеделието, храните и горите, Булстат *********,
сумата от 12 716,68 лева, представляваща арендни вноски за стопанските
2006/2007 г., 2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г. по Договор за аренда №
13/16.03.2005 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията.
Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал.
2
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ в тежест на ищеца е да установи, че между
страните е било налице валидно облигационно отношение по договор за
аренда, съгласно който за ответника е възникнало задължение за арендно
плащане в претендирания размер, както и че е изпълнил задължението си да
предаде имота на ответницата.
Първият елемент от фактическия състав на спорното право се установи
по делото, а именно, че между страните по делото е било налице валидно
облигационно правоотношение по Договор за аренда № ***/**.**.** г., за
поземлен имот от 374,020 дка, представляващ имот № **, местност „**“ по
плана за земеразделяне на с. Голямо Пещене, община Враца, със срок на
действие пет стопански години и арендно плащане в размер на 850 лева/дка
или общо 3 179,17 лева.
По делото не е установено при сключване на процесния договор за
аренда арендодателят да е предал арендувания обект по опис, съгласно
изискването на чл. 6, ал. 4 ЗАЗ и чл. 2.1 от договора. Съгласно чл. 2.1 от
договора, неразделна част от него съставлява протокол-опис за предаване на
имота, подписан между страните. От тази уговорка следва изводът, че за
предаване на имота се съставя двустранно подписан между страните
протокол. По делото няма данни, а не се и твърди такъв да е бил съставен
някога. Страните са уговорили форма за доказване на факта на предаване на
имота, а именно двустранно подписан протокол-опис в писмена форма.
Въпреки дадените на ищеца в неоспорения от страните и приет за
окончателен доклад по делото указания, че не сочи доказателства, че е
изпълнил задължението си да предаде имота на ответницата, такива не са
ангажирани по делото. Ето защо съдът намира, че ищецът не е доказал, че е
предал на ответницата имота, предмет на арендния договор. Изпълнението на
задължението на арендодателя за предаване на арендуваната земя е
предпоставка арендаторът да започне да изпълнява задължението си по чл. 2,
ал. 1 ЗАЗ - да извършва арендните плащания.
Дори и да се приеме, че имотът е бил предаден на ответницата и за
същата е възникнало задължението за заплащане на арендните плащания,
заявеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност е основателно.
Съобразно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съдът приема,
че вземанията на арендодателя по договор за аренда се погасяват с кратката
тригодишна погасителна давност, тъй като представляват периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В посоченото тълкувателно
решение е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В
случая, процесният договор за аренда на земеделски земи е сключен за срок
от 5 стопански години, като съгласно § 2, т. 3 ДР на ЗАЗ „стопанска година” е
времето от 01 октомври на текущата година до 01 октомври на следващата
година; страните са определили падежа за изпълнение за всяка стопанска
3
година, като годишното арендното плащане се извършва всяка година – 50%
в началото на стопанската година и другите 50% - в края й, и същото е
уговорено в точно определен размер – 850 лева/дка или общо 3 179,17 лева.
Следователно, в случая е налице единен правопораждащ факт – договор за
аренда, по който ответникът дължи предаване на пари в точно определен
размер, като уговореният падеж на задължението по договора настъпва през
предварително определен интервал от време. Ето защо и с оглед
задължителната съдебна практика, съдът намира, че вземанията на ищеца-
арендодател по сключения между страните договор за аренда № 13 от
16.03.2005 г. представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД и на това основание същите се погасяват с изтичането на кратката
тригодишна погасителна давност.
В процесния договор за аренда страните са уговорили плащането на
арендната вноска да се извършва на две вноски, както следва: 50% в началото
на всяка стопанска година, но не по-късно от 20 октомври; и в същия срок
арендаторът издава запис на заповед за останалите 50% от арендната вноска с
падеж датата на изтичане на стопанската година /1 октомври/. Тълкувайки
волята на страните, съдът достига до извод, че с оглед падежа на записа на
заповед, който е уговорено да бъде издаден от арендатора, то крайният падеж
на втората вноска от арендното плащане в размер на 50% е краят на
стопанската година, за която се дължи, а именно 1 октомври.
С исковата молба се претендират арендни вноски за стопанските
2006/2007 г., 2007/2008 г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г., като падежът на
втората половина от последната вноска е 01.10.2010 г., за която давността е
изтекла на 01.10.2013 г. Исковата молба е депозирана на 14.10.2021 г., т.е.
след погасяване на вземанията по давност, поради което исковата претенция е
неоснователна като погасена по давност. Към датата на приключване на
устните състезания не са наведени твърдения и не са ангажирани
доказателства да са настъпили обстоятелства, които прекъсват или спират
погасителната давност на вземанията за целия исков период.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за
ответника. Същите се претендират в размер на 1 050 лева – адвокатско
възнаграждение, което видно от договор за правна защита и съдействие от
08.12.2021 г. ответницата е заплатила на адв. М. в брой при сключване на
договора, за което последният служи като разписка. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати тази сума на ответницата предвид отхвърлянето на
исковата претенция.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за осъждане на Д. А. Т., ЕГН
**********, адрес за призоваване: гр. *****, ул. „*****“ № ****, офис ****,
да заплати на ищеца Министерство на земеделието, храните и горите, Булстат
*********, адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, сумата от 12 716,68
4
лева, представляваща арендни вноски за стопанските 2006/2007 г., 2007/2008
г., 2008/2009 г. и 2009/2010 г. по Договор за аренда № ****/**.**.*** г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Министерство на
земеделието, храните и горите, Булстат *********, адрес: гр. София, бул.
„Христо Ботев“ № 55, ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Т., ЕГН **********, адрес за
призоваване: гр. *******, ул. „****“ № **, офис ***, сумата от 1 050 лева
/хиляда и петдесет лева/- платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5