РЕШЕНИЕ
№ 881
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управителя на ********** със седалище и
адрес на управление гр.София, ********* против наказателно постановление
№ К-039291/28.01.2021 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
,,Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.212 вр.чл.72 от
Закона за защита на потребителите на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева за
нарушение по чл.72 от ЗЗП.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като било постановено при
съществено нарушение на производствените правила и при противоречие с
материалния закон. Като такива се сочат нарушения на разпоредбите на чл.42,
ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
В жалбата се твърди, че нормата на чл.72 от ЗЗП е бланкетна такава,
като задължително следва да бъде разгледана във връзка с друг нормативен
акт, в който се посочвало за всеки конкретен случай, за всяка услуга какви
дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им с
нормативните изисквания за безопасност следва да се извършват, кой орган
трябва да разреши тези дейности, за да са изпълнени изискванията на закона,
за да се приеме, че една услуга отговаря на дефиницията за безопасна по
смисъла на чл.70, ал.1 от ЗЗП. В издаденото наказателно постановление
1
липсвало описание на нормативно установените изисквания за безопасност,
които били нарушени. По този начин съществено се ограничавало правото на
защита на санкционираното лице.
По –нататък в жалбата се излагат аргументи, че нито актосъставителят,
нито административно–наказващият орган са изяснили въпроса кога
дружеството ********* е придобило качеството „стопанин“ на площадката,
респ. за него е възникнало задължението по чл.68, ал.4 от Наредбата.
Останали неизяснени и въпросите функционирала ли е детската площадка
преди наемането й от ,,Зори и Злати” ЕООД с договор за наем на недвижим
имот от 03.09.2020 г.; имало ли е доклад от първи годишен контрол, както и
предшестващ доклад от годишен контрол на площадката и до кога е бил
валиден той.
От обстоятелствената част на АУАН и НП не ставало ясно и на коя дата
площадката е въведена в експлоатация и имало ли е друг стопанин на
площадката, преди наемането й от *********
По изложените съображения се отправя искане към съда да се
произнесе с решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебното заседание, проведено по делото дружеството-
жалбоподател се представлява от пълномощника си –адв.К., която в дадения
ход по същество пледира съдът да отмени атакуваното НП, по съображенията
подробно развити в депозираната жалба. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - КЗП, редовно призована, се представлява от адв.
Андреева, която оспорва жалбата и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.09.2020 г. по повод постъпило в КЗП писмо от Софийска градска
прокуратура била извършена проверка от контролните органи на КЗП в
детски клуб „Клубчето“, находящ се в гр. София, ул.“Илинденско въстание“
№ 34 и стопанисвана от ,,Зори и Злати” ЕООД, ЕИК *********.
За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол №
К2710116/30.09.2020 г., препис от който бил връчен на представител на
дружеството срещу подпис.
В хода на проверката се установило, че на входа на обекта има надпис
„Клубчето“. Чрез ценоразпис „Пакетни предложения Клубчето“ и бланка за
предоставяне на услуга с правила за предоставените услуги, на гърба на
2
бланката била дадена информация за провеждане на събития, организирани от
търговеца. „Клубчето“ се състояло от зала за консумация на храни и напитки,
съоръжение тип „Джунгла“.
При извършване на проверката от управителя на дружеството не били
представени план за контрол и поддържане на площадката за игра за
осигуряване на съотвествие с изискванията за безопасност; документ за
въвеждането й в експлоатация; доклад от първи годишен контрол от орган за
контрол; доклад от годишен контрол на площадката за игра.
От контролните органи на КЗП била установена и липса на табела и
сигнатурни означения по чл.10 от Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и
реда за устройство и безопасността на площадките за игра. Установено било,
че стопанинът на детската площадка не е изпълнил задължението си по чл.68,
ал.4 от цитираната Наредба, веднъж на 12 месеца да възложи на орган за
контрол извършването на годишен контрол на площадката за игра. Този
контрол се извършвал в съответствие с инструкциите на производителите и с
изискванията на съответните стандарти от Приложение № 7.
В хода на проверката с протокол № К-0118587/08.10.2020 г. били
представени от страна на дружеството следните документи: Разрешение за
ползване № ДК-07-264/21.05.2013 г., Доклад за контрол по безопасност на
детска плащадка за игра, разположена на закрито № 100П/05.10.2020 г.,
издаден от орган за контрол към „Риск Контрол Груп“ ООД по заявка на
„Зори и Злати“ ЕООД с вх.№ 100П/01.10.2020 г.
Въз основа на така направените констатации, св.Ир. К. Б. –на длъжност
старши инспектор в РД – София при КЗП съставила срещу дружеството-
жалбоподател АУАН № К-039291/19.11.2020 г. за извършено на 30.09.2020 г.
в гр. София нарушение по чл.72 от ЗЗП.
Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството –г-жа
Надежда Томова, която след като се запознала със съдържанието му, го
подписала с възражение, че: „в момента на проверката документацията беше
в период на подготовка от фирма –специалист в областта. Все още детското
клубче не работи, а само прилежащото магазинче за сандвичи към него“.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано възражение от
страна на дружеството срещу съставения акт.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № К-039291/28.01.2021 г., с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация,
дружеството-жалбоподател било санкционирано на основание чл.212 от ЗЗП,
като му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на
представител на дружеството на 20.07.2021 г. (видно от известие за доставяне
на НП).
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните
3
доказателствени материали: гласни доказателствени средства-показанията на
свидетеля –актосъставител и на допуснатия при режим на довеждане
свидетел –Даниела Велчева; както и от приобщените по реда на чл.283 НПК
вр.чл.84 от ЗАНН писмени доказателства: констативен протокол №
К2710116/30.09.2020 г., АУАН № К-039291/19.11.2020 г., заявление за
работно време на стационарен търговски обект, договор за контрол по
безопасност на детки площадки за игра от 17.09.2020 г., анекс към договор за
контрол по безопасност на детки площадки за игра, протокол № К-
0118587/08.10.2020 г., Разрешение за ползване № ДК-07-264/21.05.2013 г.,
Доклад за контрол по безопасност на детска плащадка за игра, разположена на
закрито № 100П/05.10.2020 г., издаден от орган за контрол към „Риск
Контрол Груп“ ООД по заявка на „Зори и Злати“ ЕООД с вх.№
100П/01.10.2020 г., Заповед № 673/21.08.2019 г. на председателя на КЗП,
Заповед № 297 /04.07.2019 г. на председателя на КЗП, известие за доставяне
на НП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля –актосъставител Б., тъй като
същите са последователни и логични, без вътрешни противоречия, като в тях
свидетелката излага своите преки и непосредствени възприятия относно
извършването на проверката и констатираното нарушение. Резултатите от
проверката са надлежно обективирани в приложения по делото констативен
протокол. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираният протокол е
официален свидетелстващ документ, който материализира удостоверително
изявление на своя издател, т.е. отнася се до съществуването или
несъществуването на определени факти /осъществени от издателя или
възприети от него/. Същият разполага с т.нар.
“материална доказателствена сила”- т.е. има доказателствено значение
относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася
удостоверителното изявление. Констативният протокол, който е съставен при
извършване на една предварителна дейност по изясняване на основните
въпроси на производството - наличие на деяние, установяване на дееца и
неговата вина, се явява необходим и достатъчен за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на определено лице.
На следващо място, съдът възприема като достоверни и показанията на
св.Велчева, от които се установява, че детски клуб „Клубчето“
функционирало от 2012 г., като по време на пандемията през 2020 г.
преустановило дейността си, а през м.септември 2020 г. обектът имал вече
нов собственик и не работел като детски кът, а като лавка за продажба на
закуски. Изложеното от св. Велчева се потвърждава и от показанията на
свидетеля –актосъставител, от които се установява, че в момента на
проверката на детската площадка е нямало деца, но търговският обект е
работел.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
4
Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима.
Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и е срещу административно –наказателен акт, който
подлежи на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, съгласно чл.233,
ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка със Заповед № 673/21.08.2019 г. и Заповед №
Заповед № 297 /04.07.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите.
Спазена е предвидената от закона писмена форма и съдържание при
съставянето на акта и издаване на наказателното постановление. Налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
представител на дружеството–жалбоподател.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че в случая
неправилно е приложен материалния закон по следните съображения:
Дружеството е санкционирано за нарушение на член 72 от ЗЗП, която
разпоредба е бланкетна и предвижда, че производителите на стоки и лицата,
предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след
извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието
им с нормативно установените изисквания за безопасност. Бланкетът следва
да бъде запълнен с норма от друг нормативен акт, в който изрично се посочва
за всеки конкретен случай и всяка конкретна услуга, какви дейности по
оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативните изисквания
за безопасност следва да се извършват, кой орган трябва да извърши тези
дейности, за да са изпълнени изискванията на закона и да се приеме, че една
услуга отговаря на дефиницията за безопасна по смисъла на чл.70, ал.1 от
ЗЗП.
В текста на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е
посочено, че търговецът, предоставящ услуги на детска площадка на закрито,
не е извършил необходимите дейности по удостоверяване и оценяване на
съответствието на детската площадка с нормативните изисквания за
безопасност, без изобщо да е посочено в кой нормативен акт са
регламентирани тези изисквания, както и какво е конкретното им
съдържание.
Нормативно установените изисквания за безопасност са уредени в
5
специална Наредба № 1/12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игри. В чл.67-71 от посочената наредба са
регламентирани задълженията на стопанина на площадката за игра във връзка
със съставяне на план за контрола и поддържането й за осигуряване на
съответствие с изискванията за безопасност. В текста на АУАН и НП е
посочено, че е нарушен чл.68, ал.4 от цитираната наредба, който предвижда,
че веднъж на 12 месеца трябва да възложи на орган за контрол извършването
на годишен контрол на площадката за игра. Не е обсъдено обаче нито от
страна на актосъставителя, нито от страна на АНО, от коя дата площадката се
стопанисва от дружеството –жалбоподател ,,Зори и Злати” ЕООД и от коя
дата е възникнало за дружеството това задължение.
В текста и на двата акта е посочено, че липсвала табела и сигнатурни
означения по смисъла на чл.10 от Наредбата. Ако се приеме за достоверно
изложеното от свидетеля –актосъставител и св.Велчева, че в деня на
проверката детската площадка не е била въведена в експлоатация, то за
собственикът й не е възникнало и задължението по чл.10 от Наредба №
1/12.01.2009 г.
В заключение, съдът намира, че като не е конкретизирал кои точно са
нарушените нормативни изисквания за безопасност, административно –
наказващият орган е накърнил правото на защита на санкционираното лице,
което е лишено от възможността да разбере фактическите рамки на
обвинението и адекватно да организира защитата си. АНО преди да пристъпи
към санкциониране на нарушителя е следвало да установи всички
съставомерни факти и обстоятелства. Допуснатите процесуални нарушения са
съществени и представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Същите са непреодолими в рамките на настоящото
производство, образувано по жалба срещу вече издаденото наказателно
постановление, в което се събират доказателства, предназначението на които
обаче е единствено възможност за проверка, респ. констатация в насока,
установяват ли се или не, релевантните обстоятелства и факти, които преди
това е следвало да бъдат описани в АУАН и в НП. Недопустимо е
въвеждането на нови съставомерни факти за първи път в тази фаза на
производството, и то относими към съставомерни признаци на
констатираното нарушение, които първоначално липсват в съдържанието на
акта и на обжалваното НП.
Констатираната непълнота в административното обвинение нарушава
изцяло правото на защита на наказаното лице, респ. създава невъзможност да
се определи предмета на доказване, което е в правомощията единствено на
административно-наказващия орган, който е длъжен да даде ясно, точно и
непротиворечиво описание на нарушението - изискване, произтичащо от
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Освен това, според настоящия съдебен състав е налице и друго
процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно посочване на датата на
6
извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочена като дата на
извършване на нарушението датата на проверката -30.09.2020 г., която е дата
на установяване на нарушението. Никъде в текста на АУАН и НП не е
посочена дата на възникване на задължението на собственика на площадката
по смисъла на чл.72 от ЗЗП и периода на извършване на нарушението (което
се осъществява чрез бездействие в определен срок –продължено нарушение).
По този начин освен, че се накърнява сериозно правото на защита на
нарушителя, не може да се прецени спазването на сроковете по чл. 34, ал.
1 и ал.3 от ЗАНН. Това процесуално нарушение е съществено, то е
неотстранимо във фазата на съдебно обжалване на НП и се явява
самостоятелно основание за отмяна на същото.
По изложените съображения проверяваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло, поради допуснатите нарушения на
процесуалния и материалния закон.
При този изход на делото основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ето защо, и на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата вр.чл.18,
ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, на жалбоподателя следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 580 лева, съобразно
обжалвания материален интерес.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 и ал. 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-039291/28.01.2021 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД ,,Контрол на пазара“
при КЗП, с което на основание чл.212 вр.чл.72 от Закона за защита на
потребителите на ********, е наложена имуществена санкция в размер на
5000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл.72 от ЗЗП.
ОСЪЖДА КЗП - София да заплати на ************ разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 580 (петстотин и осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7