Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
23.02.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 2718 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 195936 от 19.08.2019 год., постановено
по гр.дело № 76475/2015 г. на СРС, ІІ Г.О., 164 състав, са отхвърлени предявените в условията на субективно
съединяване, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.16, ал.2
от ЗН, против С.Х.Х., с ЕГН ********** и Ф.И.С., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес ***, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът А.Ц.Д. е собственик на следния
недвижим имот - дворно място, находящ се в с.Кокаляне,
Столична община, район „Панчарево“, местност “Свлачището“,
с площ по документ от 810,00 кв.м., съгласно Н.А. № 136/2007 г., по силата на
саморъчно завещание на З.С.В., починала на 21.03.2015 г. в гр.София, съставено
на 12.03.2015 г. и обявено на 08.05.2015 г. от нотариус Р.Р.,
рег. № 104 на НК с район на действие - РС гр.София, вписано на 05.06.2015 г., вх. рег.
32317 на СВ – гр.София, като неоснователни. С решението на съда е осъден на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, А.Ц.Д., ЕГН ********** *** да заплати на С.Х.Х., с ЕГН ********** и Ф.И.С., ЕГН **********, и двамата
със съдебен адрес ***, сумата в размер на общо 1150,00 лв. или на всеки от тях
по 575,00 лв., представляваща съдебни разноски в производството пред СРС.
Срещу
решението на СРС, 164 с-в е постъпила въззивна жалба от А.Ц.Д., подадена чрез пълномощника адв.С.М. с искане
същото да бъде отменено, като неправилно и необосновано, и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен предявения установителен
иск за собственост, по съображения изложени в жалбата. В жалбата се излагат
доводи, че
решението е неправилно и необосновано,
като постановено в нарушение на процесуалните правила. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемите страни- ответници С.Х.Х. и Ф.И.С., чрез пълномощниците си адв.Р.Б. и адв.Н.С. оспорват
жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена
без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и
правилно, постановено при правилно
приложение на материалния закон, като настоящата въззивна
инстанция споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца А.Ц.Д. срещу
ответниците С.Х.Х. и Ф.И.С.,
установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК./ чл.272 от ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Доводите във въззивната жалба са единствено и
само за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния
съд, във връзка с приемане на заключението на вещото лице д-р М.С.по
допуснатата съдебно- психиатрична експертиза, на заключението на вещите лица по
допуснатата тройна съдебно- психиатрична експертиза, в частност относно
изразеното експертно заключение на вещите лица д-р М.С.и д-р А.М.-П.. Като
неоснователни следва да се преценят така изложените във въззивната
жалба доводи на въззивника- ищец за допуснати процесуални нарушения. Съдът
приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
СРС са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения
могат да бъдат само основание за допускане на изрично посочени от страната
доказателства пред въззивната инстанция, в случай на
направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК. Във въззивната жалба не е поискано от страна на ищеца събиране
на нови доказателства във въззивното производство. Не
е поискано допускане от въззивната инстанция на нова
единична или нова тройна съдебно-психиатрична експертиза, поради съмнение в истинността
на съдържащите се в заключенията на вещите лица по допуснатите и приети от
първата съдебна инстанция единична и тройна съдебно- психиатрична експертиза
констатации за релевантни за спора факти.
Безспорно
установено е по делото обстоятелството, че заключението на вещото лице д-р М.С.по
допуснатата съдебно- психиатрична експертиза е прието от първоинстанционният
съд, като оспорено от страна на ищеца, чрез неговия пълномощник в съдебно
заседание, проведено на 26.11.2018 г. Срещу компетентността на това вещо лице
пълномощникът на ищеца не е възразил по реда на чл.196 от ГПК пред назначилия
експерта първоинстанционен съд, който да провери и
прецени възраженията. В определение № 42 от 03.02.2014 г. по гр.дело № 6506/13
г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че: „
въпросите относно състава на експертизата и основанията за отвод на вещите лица
се разрешават от съда, като всяка от страните може да иска отстраняване на вещо
лице, ако е налице обстоятелство, което поражда основателно съмнение в неговото
безпристрастие /чл.196, ал.2 във връзка чл.22, ал. 1 ГПК/. За да участва в
качеството на вещо лице по делото, съответното лице трябва да притежава
специална правоспособност, като изискванията за вписване в списъците на вещите
лица са предвидени в Наредба № 1 от 16.01.2008 г. на Висшия съдебен съвет за
вписването, квалификацията и възнаграждението на вещите лица /ДВ, бр.11 от
05.02.2008 г., изм., ДВ, бр.98 от 11.12.2009 г./”. Съдът приема, че
отговорите на вещото лице д-р М.С.в изготвеното от него заключение са ясни.
Същото в заключението, конкретно и ясно е отговорило, че с голяма вероятност
освидетелстваната З.С.В. е била с тежко телесно заболяване и болестно увредени
психични възможности, които не са й позволявали да разбира свойството и
значението на извършеното, и да ръководи постъпките си към 12.03.2015 г.
Приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно- психиатрична
експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му от съда
задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното
изследване е изяснен. Ето защо няма основание същото да не бъде кредитирано от
съда. Депозираното заключение не поражда съмнение за
неговата правилност, нито е налице неяснота, която да се отстрани от самото
вещо лице чрез назначаване на допълнителна или повторна експертиза.
Следователно не са били налице предпоставките на чл.201 от ГПК за назначаване
на повторна или допълнителна съдебно - психиатрична експертиза, нито са били налице
пречки за приемане на изготвеното заключение. С оглед извършеното от въззивника - ищец в първоинстанционното
производство оспорване на заключението, правилността на изводите на вещото лице
в този случай е могла да бъде проверена само чрез назначаване на нова единична
или тройна експертиза по реда на чл. 200 ал.3 от ГПК. Първоинстанционният
съд е приложил правилно процесуалния закон като при направеното от страна на въззивника- ищец, чрез неговия пълномощник адв.С.М. оспорване
на заключението е допуснал тройна съдебно- психиатрична експертиза,
която да отговори на същите въпроси. Заключението е изготвено от вещите лица
д-р М.С., д-р А.М.-П.и доц. д-р В.В.. По делото е
депозирано особено мнение към заключението изготвено от вещото лице доц.д-р В.В.. Съдът приема, че
отговорите на вещите лица д-р М.С.и д-р А.М.-П., мнозинство от състава на
тройната съдебно- психиатрична експертиза в изготвеното от тях заключение са
ясни. Същите в заключението, конкретно и ясно са отговорили, че с голяма
вероятност освидетелстваната З.С.В. е била с тежко телесно заболяване и
болестно увредени психични възможности, които не са й позволявали да разбира
свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си към
12.03.2015 г. Приетото заключение на вещите лица по допуснатата тройна съдебно-
психиатрична експертиза е компетентно изготвено и обосновано, по поставените му
от съда задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на
експертното изследване е изяснен. Ето
защо няма основание същото да не бъде кредитирано от съда. При приемането на това
заключение на вещите лица, пълномощника на ищеца не го е оспорил, относно
истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти,
нито е поискал в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение по същите
въпроси, поради съмнение в тяхната правилност. Настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото
лице д-р М.С.по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза, както и
заключението на вещите лица д-р М.С.и д-р А.М.-П.по допуснатата тройна съдебно-
психиатрична експертиза/ мнозинство от състава на тази експертиза/. В случая
няма основание тези експертни заключения на вещите лица да не бъдат съобразени
от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни
експертите да са дали неверно заключениe
/съзнателно или по непредпазливост/. С оглед на което доводите на ищеца в тази
насока се явяват изцяло неоснователни.
В процесния случай искане за събиране на нови доказателства
във въззивното производство е направено от ищеца,
чрез неговия пълномощник адв.М. в открито съдебно
заседание, проведено на 01.12.2021 г., като това искане е обосновано с наличие
на предвидените в разпоредбата на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК предпоставки за
неприлагане на забраната на чл.266, ал.1 от ГПК. Представени са решение от
16.08.2019 г. по в.гр.дело № 13459/2017 год. по описа на СГС, ГК, Въззивно отделение, ІV-В състав, определение № 350 от
13.07.2020 г. по гр.дело № 938/2020 г. по описа на ВКС, І г.о., с което не е
допуснато касационно обжалване на въззивно решение №
6133 от 16.08.2019 г. по в.гр.дело № 13459/2017 г. на Софийски градски съд,
както и нотариално заверено пълномощно с рег.№ 535/16.03.2015 г., с което З.С.В.
е упълномощила И.М.П.с конкретно дадени права. В постановеното при условията на
чл.290 и сл. от ГПК решение № 859/11.01.2011 г. по гр.дело № 1295/2009 г. на
ВКС, ІV г.о., е прието, че „във въззивното
производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са
доказателства за новооткрити и новонастъпили факти -
след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства които
са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Причините за тази
невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са
доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради
нарушаване на съдопризводствените правила. Тук се
включват случаите, когато страната е поискала доказателства, но в нарушение на
процесуалния закон първоинстанционният съд не ги е
допуснал. За процесуалните нарушения обаче в първоинстанционното
производство въззивният съд не следи служебно.".
Това разрешение настоящият въззивен състав споделя
напълно. По отношение на представените в открито съдебно заседание на
01.12.2021 г. и приети от настоящата въззивна
инстанция решение на СГС и определение на ВКС посочени по-горе очевидно, с
оглед датата на постановяването им/ след постановяване на обжалваното съдебно
решение/, съдът приема, че са били налице предвидените в чл.266 ал.2 т.1 от ГПК
предпоставки за неприлагане на забраната по чл.266 ал.1 от ГПК за въвеждане в
процеса на нови факти и доказателства. Т.е. за приемането им като доказателства
във въззивното производство. Тези съдебни актове
обаче касаят правен спор за собственост с участие на един от ответниците по делото относно друг недвижим имот, поради
което съдът намира че са неотносими към предмета на
настоящето дело. От друга страна, същите не променят приетата за установена от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и направените крайни изводи за
неоснователност на предявения установителен иск за
собственост.
На следващо място следва да се
отбележи, че по отношение на представеното и прието, като доказателство от
настоящата въззивна инстанция заверено копие на нотариално
заверено пълномощно с рег.№ 535/16.03.2015 г., с което З.С.В. е упълномощила И.М.П.с
конкретно дадени права, в проведеното открито съдебно заседание, както и в
молба от 07.04.2021 г., с която това доказателство е представено по делото, въззивникът- ищец А.Ц.Д., чрез пълномощника си адв.С.М. е посочил изрично, че е узнал за него след
постановяване на решението на първоинстанционния съд,
но не е представил и ангажирал доказателства, че не е могъл да узнае, посочи и
представи това пълномощно в производството пред първата съдебна инстанция или до
подаването на въззивна жалба. Следователно не са били
налице предвидените в чл.266 ал.2 т.1 от ГПК предпоставки за неприлагане на
забраната по чл.266 ал.1 от ГПК за въвеждане в процеса на нови факти и
доказателства, респективно за приемането, като доказателство по делото на процесното пълномощно от настоящата въззивна
инстанция. С оглед на което, съдът счита че процесното
пълномощно неправилно е прието, като доказателство по реда на чл.266, ал.2, т.1
от ГПК и не следва да бъде обсъждано от настоящата въззивна
инстанция.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
първоинстанционният съд при разглеждане на спора, с който
е бил сезиран, не е допуснал процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на ищеца по делото. Доводите
на ищеца за допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната от него
въззивна жалба се явяват изцяло неоснователни. В
настоящия случай не е допуснато от първоинстанционният
съд, нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно решение не е допуснато и нарушение на
императивни материалноправни норми на закона.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С оглед
изхода на спора на въззивникът- ищец не се следват
разноски за настоящата въззивна инстанция. На
основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК
на въззиваемите страни- ответници
С.Х.Х. и Ф.И.С. следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 400 лв., съгласно договор за правна помощ от 05.04.2021 г. и списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195936 от 19.08.2019 год., постановено по гр.дело №
76475/2015 г. на СРС, ІІ Г.О., 164 състав.
ОСЪЖДА А.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Х.Х.,
с ЕГН **********, с адрес: *** и Ф.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, и
двамата със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.С., на
основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК,
сумата от 400 лв. / четиристотин лева/, представляваща разноски за въззивното производство/ заплатено адвокатско
възнаграждение/.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.