Решение по дело №6772/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260085
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 13 февруари 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Калибацев
Дело: 20205330206772
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 260085, гр. Пловдив, 19.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 17.12.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6772/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № ********** от 24.10.2019 г. на Вр.И.Д. Кмет при Община Родопи, с което на „ИНВЕСТПРОДУКТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Цар Асен“ № 8, представлявано от П.И.Г., е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.16, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ вр. чл.14, ал.1 вр. чл.123, ал.1 от ЗМДТ.  

         Жалбоподателят, в жалбата и в съдебно заседание чрез упълномощения си представител адв.П.И. оспорва по същество вмененото му нарушение. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН. Прави искане за отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Община Родопи – Пловдив, в депозирана до съда молба и писмени съображения по същество, както и в съдебно заседание чрез юрк. И., излага становище за неоснователност на жалбата по конкретно наведени съображения. Пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно.  

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 08.02.2008 г. дружеството-жалбоподател „Инвестпродукт“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П.И.Г.,   придобило собствеността върху недвижим имот, находящ се в землището на с.Браниполе, Община Родопи, Област Пловдив, местност „Свети Константин“. Имотът с идентификатор № 050078, описан в Нотариален акт № 13, том І, рег.№ 573, дело № 8 от 2008 г., бил с площ от 17879 кв.м., с начин на трайно ползване – оранжерия. Към датата на придобиване, посоченият по-горе имот не подлежал на облагане с данък върху недвижимите имоти и не следвало да бъде деклариран.

С Решение № К33-06 от 27.03.2019 г. на Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието, храните и горите, касаещо промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в земеделски земи, на общо 20130 кв.м., от които 17879 кв.м. собственост на „Инвестпродукт“ ООД и 2251 кв.м. собственост на Община Родопи, било променено предназначението на недвижимия имот, собственост на дружеството-жалбоподател от земеделски имот /оранжерия/ в имот с неземеделски нужди с цел изграждане на обект „Складова база за промишлени стоки, офис и пътен достъп“. Решението влязло в сила на 02.07.2019 г.

На 26.09.2019 г. управителя на „Инвестпродукт“ – П.Г. подал в сектор „МДТ-събиране и контрол“ на Община Пловдив данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, заведена с вх.№ **********/26.09.2019 г. Данъчната декларация касаела имот с площ от 16647 кв.м. и идентификатор № 06077.50.534, новообразуван съгласно Заповед ПУП-ПРЗ № 143 и Решение № КЗЗ-06 от 27.03.2019 г. На същата дата, на която била подадена декларацията, св.П.В.Н., гл.инспектор „Прием и обработка“ при Община Родопи извършила проверка на декларираните обстоятелства и установила, че „Инвестпродукт“ като юридическо лице следвало да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти по чл.14, вр. чл.123, ал.1 от ЗМДТ в двумесечен срок  от промяна на предназначението на имота, съгласно Решение № КЗЗ-06, влязло в сила на 02.07.2019 г., а именно до 02.09.2019 г. Свидетелят Н. приела, че по този начин дружеството-жалбоподател е нарушило чл.16, ал.1, вр. чл.14, ал.1 вр. чл.123, ал.1 от ЗМДТ, за което съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № **********/26.09.2019 г.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на „Инвестпродукт“ ООД била наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.16, ал.1, вр. чл.14, ал.1, вр. чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

В хода на съдебното производство в качеството й на свидетел беше разпитана актосъставителя П.В.Н., от чийто показания се установява, че на 26.09.2019г. управителят на дружеството подал декларация съгласно решение  за смяна предназначението на земеделски имот, който станал облагаем. Задълженото лице просрочило срока за подаване на данъчната декларация съгласно ЗМДТ, тъй като решението от 27.03.2019 г. влязло в сила на 02.07.2019 г. Решението се отнасяло до 17879 кв.м. земеделска земя, но съгласно издадената от Общината заповед за изменение на ПУП от имота били отделени 16647 кв.м., които дружеството-жалбоподател декларирало. Според свидетеля разликата, недекларирана от жалбоподателя също спадала към срока на решението за смяна на предназначението.

Съдът кредитира показанията на св.Н. като обективни  и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин осъществено от страна на жалбоподателя административното нарушение по чл.16, ал.1 от ЗМДТ, вр.чл.14, ал.1 от ЗМДТ, за което същият е санкциониран с процесното НП. Разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗМДТ предвижда при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно данъчно задължените лица да уведомяват за това териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота в срока по чл.14, ал.1. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В случая с влязлото в сила Решение № КЗЗ – 06 от 27.03.2019 г. на Комисията за земеделски земи към Министерство на земеделието, храните и горите обективно е настъпила промяна в обстоятелство, което има значение за определяне на данъка. Същото е влязло в сила на 02.07.2019 г., следователно тогава се е осъществил фактът, пораждащ уведомителното задължение за данъчно задълженото лице към Общината. От този момент е започнал да тече и двумесечният срок по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за изпълнение на това задължение. Релевантният момент е загубване статута на земята като земеделска, което става с горепосоченото решение, влязло в сила на 02.07.2019 г. Установява се, че двумесечният срок е изтекъл безрезултатно на 02.09.2019 г., като с бездействието си на 03.09.2019 г. жалбоподателя е нарушил вменените му задължения съгласно ЗМДТ.  Изискуемата по закон декларация е подадена в сектор „МДТ-събиране и контрол“ на Община Родопи на 26.09.2019 г. с вх. № **********/26.09.2019 г., т.е. след изтичането на законовоустановения срок. По този начин е осъществена хипотезата на чл.123, ал.1 от ЗМДТ – неподаване в срок на декларация по чл. 14 ЗМДТ, който предвижда в такъв случай на лицето, неизпълнило предписаното си от закона задължение, да се налага за юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 500 до 3000лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Въпреки безспорността на констатираното нарушение, съдът намира, че в конкретния случай са налице редица обстоятелства, които биха могли да обусловят извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичния случай и нарушението да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Легалното определение на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави по законосъобразност от административнонаказващия орган и на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност, като тази преценка по чл. 28 ЗАНН подлежи на съдебен контрол - ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС. В конкретния случай степента на засегнатост на обществото, подбудите за извършването на нарушението, обстоятелството, че нарушението е с ниска степен на засягане на охраняваните обществени отношения по ЗМДТ, е основание на дружеството-жалбоподател да не му бъде наложено съответното административно наказание. По делото липсват данни за други извършени от „Инвестпродукт“ ООД нарушения по ЗМДТ от същия вид. Не са налични и данни посочената разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Следва да се отчете и обстоятелството, че нарушението е отстранено доброволно, като това е станало преди да е изтекъл един месец от допускането му и по мнение на настоящия състав този период следва да се счете за незначителен. На следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на нарушението е станало по собствена инициатива на наказаното дружество, като към този момент не само не е имало покана за съставяне на АУАН, но и самото откриване на нарушението от администрацията е станало по повод и след отстраняването му. Като смекчаващо обстоятелство с изключително значение следва да се оцени, че нарушението е отстранено още в същия данъчен период, като по този начин не са накърнени интересите на фиска. Всички тези обстоятелства дават основание за извод за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН и отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

Предвид това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № ********** от 24.10.2019 г. на Вр.И.Д. Кмет при Община Родопи, с което на „ИНВЕСТПРОДУКТ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Цар Асен“ № 8, представлявано от П.И.Г., е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.16, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ вр. чл.14, ал.1 вр. чл.123, ал.1 от ЗМДТ. 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                                                                            

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

М.Г