№ 8897
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110130890 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3
ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищцата З. Р. Д. твърди, че е сключила с ответника „С------“ АД договор за потребителски
микрокредит от 16.09.2020 г., по който е получила заем в размер на 400 лв. с уговорен
годишен процент на разходите от 49,89 % и годишен лихвен процент от 41,16 %, като
следвало да върне сума в общ размер от 427,74 лева за срок от 3 месеца. Поддържа, че
съгласно § 6 и § 7 от договора ищцата следва да предостави едно от изброените
обезпечения, като при непредставянето им в тридневен срок от подписване на договора за
кредит дължи неустойка в размер на 124,17 лв., разсрочена на 3 месечни вноски. Твърди, че
не е представила обезпечение и е заплатила по договора сума в общ размер на 551,91 лв.,
включваща главница, възнаградителна лихва и неустойка в пълен размер. Счита, че
описаната договорна клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй
като е сключена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност
и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в
ущърб на ищцата като потребител - чл.143, ал.1 от ЗЗП. Релевира довод, че е налице
нееквивалентност на насрещните престации, тъй като общият размер на задълженията са в
размер на близо половината от предоставената сума по договора за потребителски кредит, с
оглед на което уговорената неустойка била нищожна и поради накърняване на добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради което сумата от 124,17 лв. била
1
платена без основание. Ето защо иска да бъде прогласена нищожността на клаузата на § 7 от
договор за потребителски микрокредит от 16.09.2020 г. поради противоречие със закона и
добрите нрави, както и да бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 124,17 лв.,
представляваща платена при липса на основание по нищожната договорна клауза неустойка
за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът „С------“ АД признава иска за прогласяване нищожността на договорната клауза
и твърденията на ищцата че е платила на ответника сума по договора в общ размер от 551,91
лв., но счита, че осъдителният иск за връщане на неустойката е неоснователен, тъй като е
извършил извънсъдебно прихващане със задължение на ищцата в размер 34,54 лв. по
договор за кредит от 28.10.2021 г., а остатъкът от 100,05 лв. е заплатил на ищцата в хода на
процеса. Ето защо счита, че не е дал повод за завеждане на иска и моли разноските по
делото да се присъдят в полза на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД
В тежест на ищцата по този иск е да докаже възникването на облигационно правоотношение
между страните по договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание на описаната
неустоечна клауза, което противоречи на императивни правни норми или на добрите нрави.
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства се установява, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски
микрокредит от разстояние от 16.09.2020 г., по силата на който З. Р. Д. е получила в заем
сумата от 400 лв. с уговорена възнаградителна лихва от 27,74 лв. за целия срок на договора
от 3 месеца и с уговорено задължение за заемателя в тридневен срок от сключване на
договора да осигури едно от посочените обезпечения – поръчителство или банкова
гаранция. В § 7 от договора е регламентирано, че при непредставяне в срок на едно от
описаните обезпечения в тежест на заемателя възниква задължение да плати неустойка в
размер от 124,17 лв., платима на три равни части заедно с погасителните вноски по
договора. Ответникът е извършил признание на предявения отрицателен установителен иск,
с оглед на което по делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
описаната договорна клауза за неустойка е нищожна. Ето защо, претенцията по чл. 26, ал. 1
ЗЗД е основателна и следва да се уважи.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
За основателността на този иск в тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на
2
процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
Между страните не се спори, а и от представените разписки от И- (л. 8 от делото) е видно, че
З. Р. Д. е изплатила изцяло паричните си задължения по договора в общ размер от 551,91 лв.,
включващ и уговорената нищожна неустойка в размер от 124,17 лв. Ответникът признава
задължението си за връщане на посочената сума, но твърди, че я е погасил чрез плащане и
прихващане с насрещни задължения на ищцата по други правоотношения между тях. По
делото е представена разписка от 27.10.2022 г. за извършено плащане от ответника в полза
на ищцата на сумата от 100,05 лв. с посочено основание „връщане на надплатена сума по
договор от 16.09.2020 г.“, с което задължението на заемодателя е частично погасено чрез
плащане, като е останала разлика до пълния размер на подлежащата на връщане неустойка
за сумата от 24,12 лв. Същата е погасена чрез прихващане с насрещно задължение на ищцата
по договор за заем от 28.10.2021 г. – непогасена главница в размер на 34,54 лв., видно от
приложеното уведомление, връчено на З. Д. чрез ЧСИ на 19.07.2022 г., като между страните
не се спори за размера и основанието на посочените парични задължения по други
правоотношения между тях. Следователно, подлежащата на връщане сума е възстановена на
ищцата в пълен размер в хода на процеса, поради което осъдителният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на направените от
нея разноски съобразно изначално основателните претенции в размер на претендирано
адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да бъде присъдено
в полза на процесуалния представител – сумата от 480 лв. с ДДС, а на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 100 лв., държавна такса за
разглеждане на предявените искове. Във връзка с доводите в отговора на исковата молба
следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 78, ал. 2 и чл. 3 ГПК в случая не намират
приложение, тъй като осъдителната претенция се отхвърля поради извършено плащане в
хода на процеса, а ответникът въпреки признанието на исковете е дал повод за завеждане на
делото, като е събрал сумата по нищожна договорна клауза при начална липса на основание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С-
-, срещу „С------“ АД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че клаузата на § 7 от договор за
потребителски микрокредит от 16.09.2020 г. е нищожна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С--, срещу „С------“ АД,
3
ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 124,17 лв., представляваща платена при липса на
основание по нищожната договорна клауза на § 7 от договор за потребителски микрокредит
от 16.09.2020 г. неустойка за непредставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „С------“ АД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, да заплати
на адв. Д. В. М. от АК - Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв
сумата от 480 лв., възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА „С------“ АД, ЕИК ---, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, да заплати
на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 100 лв., държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4