№ 3793
гр. Варна, 05.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Цвета Павлова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20243100501665 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Областно пътно управление Варна,
чрез юриск. Л. Ч., против Решение № 1852/22.05.2024 г., постановено по гр. д.
№ 16551/2022 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени исковете на
въззивника за приемане за установено съществуване на задължението на ЗАД
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за претърпени имуществени вреди от АПИ –
ОПУ Варна, причинени от настъпило ПТП от 06.08.2017 г. по вина на водача
на влекач марка „В.“ с рег. № ******, застрахован по застраховка Гражданска
отговорност със застрахователна полица № 2311600270633, валидна от
07.11.2016 г. до 06.11.2017 г., в размер на 15102,53 /петнадесет хиляди сто и
два лева и петдесет и три стотинки/, както и мораторна лихва в размер на
4602,44 /четири хиляди шестстотин и два лева и четиридесет и четири
стотинки/ за периода от 07.08.2019 г. до 07.08.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност на
обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на
материалния и процесуалния закони. Твърди, че предмет на спора бил
изплащане на обезщетение от страна на застрахователното дружество за
увредени пътни принадлежности – ограничителна система за пътищата,
монтирани на републикански път АМ „Хемус“. Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1
от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни, като към
първите попада АМ „Хемус“, чието управление е възложено на Агенция
„Пътна инфраструктура“ чрез специализираните й звена (Областни пътни
управления) на основание чл. 19, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1 ЗП. Въззивникът
излага, че републиканските пътища са изключителна държавна собственост по
силата на чл. 8, ал. 2 ЗП, като собствеността се разпростира върху всички
основни елементи по чл. 5 ЗП, като такива са: обхват, пътни съоръжения и
пътни принадлежности.
1
В жалбата са представени аргументи относно ангажирането
отговорността на застрахователя, като необходимост към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Счита, че следва да са
налице и предпоставките по чл. 45 ЗЗД. Сочи, че между страните по делото не
било спорно, че към момента на настъпване на ПТП – 06.08.2017 г., по
отношение на влекач„В.“ с рег. № ****** била налице сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при насрещната страна. Спорът бил по
отношение механизма на ПТП и действителния размер на причинените вреди,
както и законосъобразността на проведеното пред застрахователя
производство по предявяване на обезщетението. Въззивникът твърди, че
надлежно и в срок била предявена застрахователна претенция, придружена с
изискуемите писмени доказателства. Видно от допуснатата от
първоинстанционния съд САТЕ, установен бил механизмът на ПТП, а оттам и
предпоставките по чл. 45 ЗЗД.
Навеждат се доводи от въззивника, че съгласно сключен договор за
доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по РПМ за
североизточен район № РД-37-38/07.08.2014 г. на дружество-изпълнител били
възложени следните видове СМР – доставка и монтаж на нови 140 метра
ограничителна система за пътища – шифър 1010 /единична цена от 70,90 лева/
в размер на 9926,00 лева; доставка и монтаж на нови 24,00 метра
ограничителна система за пътища – шифър 1004 /единична цена 47,69 лева/ в
размер на 1144,56 лева; демонтаж на увредени 164 метра ограничителна
система – шифър 1038 /единична цена 8,40 лева/ в размер на 1377,60 лева;
транспортни разходи в размер на 137,28 или общо 12585,44 лева без ДДС, или
общо 15102,53 лева с ДДС. Ремонтните дейности по демонтажа и монтажа
били закрепени в Гаранционен протокол от 17.10.2017 г. съгласно чл. 17 от
Договора и Отчет 1-37/2017 г. за СМР.
Посочено е в жалбата, че АПИ – Областно пътно управление – Варна е
второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството и в качеството си на държавен
орган попада под ограниченията на Закона за обществените поръчки относно
възможността да разходва свободно средства за ремонтни дейности. Счита, че
сключването на договор по ЗОП задължава ОПУ – Варна да възлага
ремонтните дейности единствено на изпълнителя по договора и на цени,
посочени в него. За въззивника реалният размер на щетите представлявал
сумата, заплатена съгласно изпълнението на договора за обществена поръчка.
Жалбоподателят оспорва мотивите на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковата претенция с аргументи за наличие на протектор
на пътното платно и следователно – наличие на вина за настъпилото ПТП на
пътната агенция. Счита, че описаното ПТП представлявало случайно събитие,
за което въззивникът не носи отговорност. Твърди, че не следвало да се
възлага на ОПУ – Варна по всяко време от денонощието почистването на
пътищата в страната от случайно попаднали в пътните платна предмети – в
процесния случай, протектор от гума. Сочи, че в реализираното производство
пред застрахователя били спазени законовите изисквания на чл. 380 КЗ с
отправянето на застрахователна претенция, както и пълни данни за банковата
2
сметка, по която да се извършат плащанията, като такива не постъпили от
страна на застрахователя. Твърди наличието на несъобразено с пътната
обстановка управление на МПС от страна на водача на влекач„В.“ с рег. №
******.
На изложените във въззивната жалба основания се иска отмяна на
първоинстанционното решение в цялост и постановяване на ново, с което
предявените искове да бъдат уважени, а в условията на евентуалност –
тяхното частично уважаване. Претендира присъждане на направените
разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – ЗАД „ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД депозира писмен отговор, в който са изложени
съображения за неоснователност на наведените с въззивната жалба доводи и
твърдения. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на влекач „В.“ с рег. № ****** със срок от 07.11.2016 г. до
06.11.2017 г., както и факта на осъществилото се ПТП от 06.08.2017 г. Не
оспорва и че представител на АПИ е подал уведомление за щета до
дружеството, по която била образувана преписка № 0410-600-0034/2017, по
която впоследствие бил постановен отказ. По случая било образувано ДП №
261/2017 г. по описа на РУ – Провадия при ОДМВР – Варна, което на
03.02.2023 г. било изпратено на Окръжна прокуратура – Варна с мнение за
прекратяване. Била възприета следната фактическа обстановка: Д. М.
управлявал товарен автомобил ,,Д.", а П. И. управлявал товарен автомобил
„В.", като и двамата са работили като шофьори във „Ваня транспорт" ЕООД.
Двамата потеглили на 06.08.2017г., в около 05,15ч. по автомагистрала „Хемус"
в посока гр. Варна. Малко преди отбивката за с. Млада Гвардия, в дясна пътна
лента, в която се движил, М. видял гума от товарен автомобил, опитал се да я
избегне, но не успял и минал през нея. Товарната композиция станала
неуправляема, М. предприел спиране и скочил от превозното средство, а на
пътя бил разпилян целия му товар - около 25 тона грах. Поради естеството на
разпиления товар, коефициентът на сцепление силно намалял. По това време
И. достигнал участъка с разпиления грах. И неговият автомобил станал
неуправляем, като кабината му се ударила в преобърнатото ремарке на другия
автомобил. И. бил откаран в болница, но на 28.08.2017г. починал. Горното
било аргумент за силно ограничена до степен невъзможност
предотвратяването на ПТП от М..
Въззиваемата страна сочи още във връзка с материалите от ДП, че за
водача И. също не е съществувала каквато и да е възможност да предотврати
сблъсъка с другия товарен автомобил. И. е управлявал МПС със скорост в
рамките на позволената за съответния пътен участък, не е допуснал никакво
нарушение на правилата за движение по пътищата и не е управлявал
автомобила след употреба на алкохол. Той е започнал аварийно спиране, но не
могъл да спре преди точката на ПТП. Следователно, сблъсъкът между двете
превозни средства е бил непредотвратим, както поради рязко влошената пътна
обстановка от разсипания товар, така и поради наличието на преобърнат на
пътното платно товарен състав, катастрофирал първи.
Излага становище за правилност на извода на първоинстанционния съд за
доказаност на възражението, че починалият водач на влекач „В.“ с рег. №
****** не бил делинквент поради липсата на противоправно и виновно
3
поведение, което изключвало отговорността на застрахователното дружество.
Сочи, че в хода на производството не били събрани достатъчно доказателства
за доказване наличието на всички елементи от чл. 45 ЗЗД. Твърди
приложимост на чл. 49 ЗЗД с аргументи за безвиновна отговорност за чужди
противоправни действия. От изготвената по делото САТЕ се установявала
същата фактическа обстановка като гореописаната. В условията на
евентуалност, оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и претендираните от насрещната страна суми за
обезщетяване. Твърди, че съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. В приложената количествено - стойностна сметка
без дата се сочи демонтаж на стара, единична ограничителна система за
пътища в пътна част, без да се посочва нейният конкретен вид и доставка, и
монтаж на нови ограничителни системи за пътища - единична Н2 W7 за пътна
част и всички свързани с това присъщи разходи. Не било уточнено дали
увреденото имущество е подменено с такова от същия вид и качество, нито
каква е била обезценката в резултат на употребата му. Същевременно,
съгласно заключението на вещото лице - оценител процентът на амортизация
на увредената при ПТП ограничителна система за пътища е 53%.
Демонтираната мантинела е била увредена и употребявана с години и в
резултат на застрахователното събитие е подменена с нова и не следва да се
поставя в тежест на застрахователя да заплати пълната стойност на новите
поставени елементи.
Застрахователното дружество оспорва и стойността на възстановителния
ремонт, необходим в резултат на причинените от процесното събитие от
06.08.2017 г. и претендиран от насрещната страна в размер на 15102,53 лева
като завишена и несъобразена с действителните цени на материали и труд. Не
били представени разходно - оправдателни документи, удостоверяващи
стойността на извършен ремонт, както и факта на изразходвани средства за
подмяна на именно увреденото при ПТП имущество. Представена е
единствено фактура на обща стойност 115 499 лв., от която не може да се
направи извод за цената на конкретно извършените дейности. В количествено
- стойностната сметка се излага монтаж единствено на единична
ограничителна система за пътища Н2 W7, докато в останалите документи
фигурират ограничителни системи Н2 W7 и N2 W5. Представените
гаранционен протокол от 17.10.2017 г., сертификат № 62 от 04.12.2017 г. и
отчет № 1-37/17.10.2017 г. също не били индикация за стойността на ремонта
на конкретния пътен участък. При определяне на стойността на вредите,
вещото лице - оценител цитирало представената към исковата молба
количествено - стойностна сметка без да използва други източници.
Твърдението, изложено и от въззивника във въззивната му жалба, че бил
длъжен да възлага ремонтните дейности единствено на един изпълнител по
предварително определени цени, е неоснователно и неподкрепено с никакви
доказателства, а и застрахователят не бил обвързан от подобни уговорки.
Въззиваемата страна излага, че не бил представен по делото договор, сключен
по реда на ЗОП и не било извършвано изследване дали посочените в този
договор цени отговарят на реалните за подобен вид дейности.
4
В допълнение, в отговора е посочено, че действителният размер на
щетите следвал да се определи като разлика между стойността на поставянето
на нова ограничителна система, като се отчита и процента на амортизация на
старата ограничителна система, и стойността на остатъчните материали, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. В настоящия случай,
вещото лице - оценител отново, както сочи при изслушването му в съдебно
заседание, поискало от ищеца неконкретизирани документи, на база на които
приело напълно недостоверна цена за 0,19 лв. за 1 кг. желязо при предаването
му за скрап и достигнал до извода, че стойността на увредената и премахната
мантинела, представляваща 2,589 тона желязо, при предаването й за скрап
била 491,91 лв.
Излага, че поддържа релевираното в производството пред
първоинстанционния съд възражение за изтекла погасителна давност на
основание чл. 378, ал. 2 КЗ, съгласно която разпоредба правата и
задълженията по застрахователния договор по застраховки "Живот",
"Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 - 13, раздел 11, буква "А" от приложение № 1 във връзка
със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна
давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В
конкретния случай, събитието е настъпило на 06.08.2017 г., а производството
по ЧГД № 42958/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, е
образувано по повод заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 165261/08.08.2022 г.
Предвид изложеното, отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционния акт, както и присъждане на сторените в производството
разноски.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок и съдържа
изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
Не са направени доказателствени искания.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
По гореизложените съображения и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гр. д. № 1665/2024 г. за 25.09.2024
г., от 13:30 часа, за които дата и час да се уведомят страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6