Р Е Ш Е Н И Е
№ 179 30.05.2018 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на четвърти май две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 511 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С.Х.К. ***, срещу Наказателно постановление № 14-1253-001942 от 19.01.2015г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания – „Глоба” в размер на 300 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърдят се и съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, както и настъпила относителна давност по чл.80, ал.1,т.5 от Нк. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, видно от приложеният плик, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 21.12.2014г., около 15.30 часа свидетелят В.К. и А.Б. двамата, към същата дата на длъжност „младши автоконтрольор” в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково били на работа. Те спрели за проверка лек автомобил „********“ с рег.№ *******, собственост на М.С. К.. Автомобилът се движел и бил спрян на бул.“Съединение, срещу ЖП гара в гр.Хасково в посока „Техномаркет“. при извършената проверка се установило, че автомобилът се управлява от жалбоподателя С.Х.К.. Установило се още, че водача С.Х.К. /жалбоподател/ не притежава СУМПС. За това нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН с бланков № 119819 от 21.12.2014г. В акта нарушението било квалифицирано по чл.150 от ЗДвП. Акта бил предявен, подписан от жалбоподателя и му бил връчен екземпляр от него. В акта не били направени възражения по констатациите.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението, като добавил и още че СУМПС на водача е отнето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. За това нарушение обаче не са изложени мотиви в обстоятелстваната част на НП.
Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, начина, по който е осъществена същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне. Същите, макар и лаконични, с оглед изминалия период от време, се кредитират с доверие от съда, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал и логически безпротиворечиви.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. На следващо място, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение. Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По същество съдът намира, че по делото се доказа по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. Последното се доказа от разпита на свидетеля и от представената по делото справка за нарушител. От последната е видно, че към датата на нарушението жалбоподателят е бил загубил провоспособност поради факта, че са му били отнети всички контролни точки илби на осн.чл.171, т.4 от ЗДВП. именно поради това и правилно АНО е приел, че той е осъществил вмененото му нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Съдът намира още, че
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнато със съставяне на 21.12.2014г. на Акт за установяване на
административно нарушение. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение
№112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и
прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се
прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно
преследване. В подкрепа на горното е и възприетото
актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т.
д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт,
съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите
на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема
тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи
отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този
закон не е предвидено друго. Следователно за процесното
административно нарушение, дори и да бе доказано, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която обаче давностният срок е три години,
с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на
деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Следователно, абсолютният давностен срок
за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според
редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на
деянието, с оглед последвалите изменения на горе цитираните разпоредби от НК.
Тоест, отнесен към датата на извършването на
твърдяното нарушение –21.12.2014г. абсолютният давностен
срок ще може да се приеме, че е изтича на 21.06.2019г. По
тези съображения съдът
намира, че не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното
производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност.
Налице са обаче тези по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява предшестващата преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се следи само когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК – в случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено. В случая от издаването на НП когато е прекъсната давността до неговото връчване е изтекъл срок повече от три години, тоест е на лице предпоставката визирана в чл.80, ал.1,т.5 от НК. Следователно, последиците от изтичане на давността за преследване са настъпили, доколкото липсват каквито и да е доказателства за предприети от наказващия орган действия за прекъсване на давността или обуславящи основание за спирането й. В резултат, обжалваното НП е необходимо да бъде отменено само на това основание, без да се обсъждат въпросите по съществото на спора, или пък дали е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, доколкото в случая всъщност е реализирано основание именно по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, изключващо административнонаказателната отговорност на извършителя за извършено административно нарушение.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-1253-001942 от 19.01.2015г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.