Р Е Ш Е Н И Е
№ 260156/23.9.2020г.
гр.в., 23.09.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД №
1438 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от А.Ш.Х. чрез адв. Н. при САК , против НП № 20.-442-000132/13.03.2020 г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-в., , с което на основание чл. 179 ал.1 т.4 от ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл. 101 ал.3 т.9 от ЗДвП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован
не се явява, представлява се от адв. Н., който
поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество въззивникът не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са писмени бележщи от юк л. с искане за присъждане на юрисконсултско
възнагаждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 14.01.2020 г. въззивникът управлявал колесен
багер „Д. С.Б.“ с ДК№ *, соственост на „С. Б.“ЕООД по
път № 2008 /гр. в.-гр.д./. На входа на гр.б. същият бил спрян за проверка от
дежурен полицейски екип в състав – св. Д.Д. и св. М.А..
В хода на проверката било установено, че задни десни гуми на багера са с
разкъсвания и пукнатини по протектора и в задната чат на превозното средство
има теч на масло и хидравлична течност.
При така установените факти, на въззивника е съставен АУАН за нарушение на чл. 101 ал.3 т.9
от ЗДвП, въз основа на който на основание чл. 179 ал.1 т.4 от ЗДвП е ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В хода на съдебното
производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП,
както и заверени за вярност с оригинала копия на: удостоверение с изх. №
4/15.01.2020 г. „С. Е. Е. Б.“ АД; свидетелство за регистрация на земеделска и
горска техника част I; приемо-предавателен протокол; застрахователна полица
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите № ВG/03/119001982096;
застрахователна полица № 4704190800002737 Булстрад Каско Стандарт;регистрационен талон с рег. № В
08021/31.01.2020 г. – Министерство на земеделието, храните и горите и договор
за финансов лизинг № 171965924486/04.07.2017 г.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане.
Наказателното постановление НП № 20.-442-000132/13.03.2020 г на е издадено от компетентен орган видно от
приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Съдът намира обаче,
че при преценка относно административнонаказателната
отговорност органите на административнонаказателното
производство не са съобразили правилото, предвидено в чл.34 от ЗАНН, съгласно
което за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му. При съпоставка на датата на извършване
на проверката, а именно 14.01.2020 г. ,
с действащата към тази дата разпоредба , която е посочена за нарушена, се
установява, че същата е съществено изменена. Съгласно чл.101, ал.3 от ЗДвП
разпоредбата на ал.2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни
неизправности. Видно от редакцията на действащата към датата на проверката
разпоредба, описаното в АУАН, възприето изцяло и от административнонаказващия
орган, нарушение не съответства на правната норма. При преглед на ЗДвП съдът установи, че не съществува правна
норма със съдържание, съответстващо на нарушението. Чл. 101 от ЗДвП
действително има четири алинеи, но ал.3 няма т.9, а се отнася до неизправности,
възникнали в хода на управление и които
са опасни. Съгласно чл.101, ал.1 от ЗДвП при възникване по време на движение на
повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността
на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното
отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в
обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство,
трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка.
Съгласно чл.101, ал.2 от ЗДвП когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно
средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като
вземе необходимите мерки за безопасност на движението. Съгласно чл.101, ал.3 от ЗДвП (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) разпоредбата на ал.
2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности. При
съпоставка на констатираното в деня на проверката със съдържанието на правната
норма става ясно, че има несъответствие между фактическите констатации и
правната квалификация, което е съществено и ограничава правото на защита на
нарушителя.
Съдът констатира,
че е налице още един съществен пропуск,
отнасящ се до съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение, а оттам и до наказателното постановление. В случая при описание на
нарушението липсва елемент от фактическа страна на нарушението, а именно дали
неизправността е възникнала в хода на управление на МПС или водачът е
управлявал техническо неизправно МПС. Този пропуск поставя съда в невъзможност
да установи дали се касае за нарушение по чл.101, ал. 3 от ЗДвП, която макар и
изменена се отнася до неизправности, които са опасни и са възникнали в хода на
управление на МПС или на разпоредбата на
чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която се отнася до управление на техническо
неизправно МПС, която неизправност е съществувала и преди управление на МПС.
Именно посочения съставомерен
признак определя и приложимата санкционна разпоредба, която в случая е различна
от обективираната в НП, тъй като нормата на чл. 179
ал.1 т.4 от ЗДвП е отменена с ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019, а
разпоредбата на чл. 179 ал.1 т.6 от ЗДвП диференцира тежестта на административно-наказателната
отговорност, в зависимост от три отделни хипотези като гласи: „Който управлява
технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от: 1.
петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева –
при констатирани значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани
опасни неизправности.“
Освен констатираното противоречие
между словесно описание на нарушението и посочен като нарушен материален закон,
съдът констатира, че е налице разминаване и между квалификацията на деянието,
посочена в НП и АУАН. Докато в НП се визира като нарушена нормата на чл.
101ал.3 т.9 от ЗДвП, в АУАН се сочи разпоредбата на чл. 101 ал.4 от ЗДвП, като
последната е бланкетна и относно дължимото поведение
на водачите препраща към нормите на подзаконов акт, който не е конкретизиран
като вид и нарушени разпоредба в съдържанието на НП.
Допуснатите пропуски при съставяне на АУАН
и издаване на наказателното постановение са
съществени, същите не могат да бъдат отстранени в хода на съдебния контрол,
предмет на който е проверката на законосъобразността на административнонаказателното
производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши съществено правото на защита на нарушителя.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да остави без уважение
като неоснователно искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
20-442-000132/13.03.2020 г. на Началника
на Четвърто РУ при ОД на МВР-в., , с което на А.Ш.Х. основание чл. 179 ал.1 т.4 от ЗДвП МУ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева
за нарушение на чл. 101 ал.3 т.9 от ЗДвП. Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- в..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- в.: