РЕШЕНИЕ
№ 63
гр.
Пирдоп, 20.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП,
трети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и втори юли две
хиляди и двадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при
участието секретаря Петя Александрова, сложи за разглеждане докладваното от
съдията Паралеева АНД № 55 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.И.Д. ***, срещу Наказателно
постановление /НП/ № 605-3/13.11.2019 г., издадено от началника на РУ-Пирдоп
към ОДМВР-София, с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.80, т.5 ЗБЛД на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на
чл.6 ЗБЛД.
В жалбата Г.Д. сочи, че иска отмяна на
оспореното НП, тъй като при съставянето на Акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/ са допуснати съществени процесуални нарушения
– връчен му е нечетлив екземпляр и не му е дадена възможност да се запознае със
съдържанието на акта. Не е съгласен с наложеното му наказание. Моли съда да
отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано.
В
съдебното заседание по разглеждане на делото жалбоподателят Г.Д. не се явява,
но се представлява от упълномощения адв.Н.З. от САК, който поддържа жалбата и в
хода по същество на делото моли съда да бъде отменено изцяло обжалваното НП
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а също и издадено при
съществени процесуални нарушения. Адв.З. сочи, че има формално извършено
нарушение, но гражданите са длъжни да представят документ за самоличност на
компетентните органи за установяване на тяхната самоличност, като обаче
самоличността на това лице е била известна и неносенето на документ за
самоличност, при положение, че той си е бил почти вкъщи, не било основание да
се съставя АУАН. Според адв.З. *** не било комплектувало преписката в оригинал,
което според него също е съществено процесуално нарушение.
Въззиваемата страна- РУ Пирдоп и РП-Пирдоп не изпращат
представители в съдебното заседание и не ангажират становище.
Съдът, след като подложи
на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.10.2019 г.
свидетелите С.Л.В. и И.И.П. – полицейски служители към
РУП-Пирдоп към ОДМВР-София, изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр.Пирдоп. Около 09:50 часа се
намирали на ул. „Сергей Румянцев“ и забелязали лице, което идвало откъм гората
с колело, пълно с дървета и завързани около него и решили да му
извършат проверка,
като по време на проверката поискали лицето да се легитимира с документ за
самоличност, въпреки че го познали от предишни случаи като Г.Д.. Лицето не им
представило нито личната си карта, нито друг документ за
самоличност, нито заместващ го документ. На място
свидетелят В. съставил против жалбоподателя Д. и в негово
присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. № 257543. Актът бил
съставен и в присъствието на свидетеля П..
Жалбоподателят подписал акта без възражения, а препис от него му бил връчен
срещу разписка. Впоследствие било издадено обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.
От
АУАН бл.
№ 257543/28.10.2019г. се установява, че същият е издаден за
това, че на 28.10.2019г., около 9:50 часа в гр.Пирдоп, на ул. „Сергей Румянцев“
на кръстовището с ул. „Ст.Х.Петров“ при извършена проверка на паспортния режим
лицето Г.И.Д. не представя документ за самоличност – лична карта или друг
заместващ го документ. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.6 ЗБЛД. Това
съдържание на АУАН бе прочетено и от актосъставителя пред съда.
Разпитани
са като свидетели актосъставителят С.Л.В. и свидетелят по АУАН - И.И.П.. От
техните показания се установява, че имат спомен за процесния случай. Според
свидетеля В., работещ като „командир на отделение“ в РУ-Пирдоп, двамата с
колегата му И.П. ***, когато откъм гората дошъл въпросният г-н Д. с колело,
пълно с дървета, които били навързани около него и тъй като това било ежедневие
решили да не си затварят очите, а да вземат отношение. По време на проверката
поискали човекът да се легитимира, но същият не представил документ за
самоличност и затова свидетелят му съставил АУАН. Свидетелят В. пояснява, че
ако нямат данни за самоличността на лицето имат основание дори да го задържат,
но в конкретния случай били на 100% сигурни, че е той. Свидетелят В. сочи, че и
друг път е съставял актове на това лице. Заявява, че всеки български гражданин
трябва да има документ за самоличност, с който да се легитимира и при
необходимост – да го представи на служебен орган. Отговорът, който свидетелят
твърди, че получил от жалбоподателя при поискване на документ за самоличност
бил „да си гледа работата, защото такива документи не носи, понеже щял да ги
загуби“.Свидетелят В. сочи, че е връчил екземпляр от акта на нарушителя, който
на място не е имал възражение, но са го запознали с правото му да подаде такива
допълнително. Свидетелят П. е по-лаконичен в разказа си, като заявява, че не си
спомня много добре за случая, поради което процесният АУАН му е предявен от
съда. След запознаване с АУАН свидетелят заявява, че си спомня, че били на
работа и видели господина с крадени дърва, поради което го спрели за проверка
на ул. „Сергей Румянцев“ в гр.Пирдоп, поискали му документ за самоличност, но
той не представил такъв. Свидетелят П. също заявява, че са поискали документ за
самоличност не защото не познават лицето, а защото всеки един гражданин е
длъжен да представи документ за самоличност при полицейска проверка. Сочи, че
лицето не представило никакъв документ, а и според свидетеля личната му карта
била изтекла през 2012г. и нямало как да представи такава, който факт
установили при направената справка. Запитан за отношенията си с жалбоподателя,
свидетелят заявява, че нямат личен конфликт, но със сина му са водили
наказателни дела от частен характер. И двамата свидетели твърдят, че причината
за проверката са били дървата, които Г.Д. карал и в тази връзка повикали горски
служители.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител) против
подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
срок (НП е връчено на 08.04.2020 г., а жалбата е подадена на 16.04.2020 г.,
като по това време Република България се е намирала в извънредно
епидемиологично положение и сроковете, включително за обжалване на наказателни
постановления, са били спрени със закон, поради фактът, че срокът за обжалване
е 7-дневен по чл. 59, ал.2 ЗАНН, а жалбата в случая е подадена на 8-мия ден, не
се отразява на допустимостта на жалбата).
В контекста на правомощията си на съдебен контрол, РС-Пирдоп
установи, че процесното НП е законосъобразно – постановено е при спазване на
процесуалните правила и материално правните разпоредби.
От Заповед
№ 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че
АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в
рамките на своята материална и териториална компетентност.
При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е
за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид
актове съгласно чл. 57 ЗАНН, издадено е и от материално и териториално
компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените
факти и правни изводи между АУАН и НП.
За да е
налице надлежно описание на нарушението, следва всеки правен признак от състава
на административното нарушение да бъде подведен под съответен факт от
обективната действителност, което изискване в случая е спазено. Посочено е, че
е била извършвана проверка и тази проверка е била полицейска; че от
жалбоподателя е било поискано да удостовери самоличността си, както и че той не
е сторил това нито чрез представяне на лична карта, нито на друг документ за
самоличност или на заместващ го такъв. В ЗАНН се
съдържат норми, които се отнасят до задължителните реквизити на АУАН и
наказателното постановление, спазването на които е гаранция за охраняване на
правото на защита на нарушителя. Не е възведено обаче изрично изискване за
възпроизвеждане изцяло на текстовете на нарушените разпоредби, като е
достатъчно да е налице такъв обем от обстоятелства, от който да е възможно да
се направи извод дали е налице нарушение и на кой законов текст, както и кой е
нарушителят. В случая описаното текстово поведение, изразило се в бездействие,
съпоставено с цитираната като нарушена законова разпоредба, съдържаща задължение
за конкретно действие, не създава неяснота или противоречие и дава възможност
на посочения като нарушител да разбере за какво се ангажира отговорността му.
При описанието на нарушението и в АУАН, и в НП изрично е посочено, че
непредставянето на документа за самоличност е извършено именно в хода на
полицейска проверка.
Основанието,
на което е било отправено поискването за представяне на документ за самоличност
не е част от състава на административното нарушение, очертан с разпоредбите на
чл. 6 вр. чл. 80, т. 5 ЗБЛД. Доколкото не се касае за съставомерен елемент, то
дали проверката е била извършена поради данни, че лицето е извършило друго
нарушение или при осъществяване на контрол по редовността на документите за
самоличност, са все обстоятелства, които биха могли да се разкрият и в хода на
съдебното следствие, както в случая.
Неоснователно
е възражението при съставянето на АУАН на жалбоподателя,
че не му е била дадена възможност да се запознае с АУАН. Последният лично е
изпълнил подписа си в бланката на АУАН както под декларацията „запознах се със
съдържанието на акта и правя следните обяснения/възражения“, така и под
декларацията „получих препис от акта и съм уведомен, че в 3-дневен срок мога да
направя допълнителни обяснения и възражения“. Следователно актът му е бил
предявен при съставянето си, след което Г.Д. е бил
уведомен за правото си да впише обясненията или възраженията си на място и в
самия акт, както и че може да упражни това си право допълнително, като ги
подаде в тридневен срок. Жалбоподателят не оспори авторството на нито един от
подписите си, положени в АУАН. Фактът на полагането на подписа изпълнява
доказателствена функция и служи за доказателство за това, че описаните в акта
обстоятелства са се случили в обективната действителност. Ако жалбоподателят е
считал, че не е разбрал правата си или нещо друго от процедурата му е останало
неясно, то е могъл да впише това си обяснение. Вместо това той се е подписал в
акта, като е декларирал, че се е запознал със съдържанието му и че не желае да
вписва обяснения или възражения. По този начин той се е съгласил, че вписаните
във всяка от декларациите обстоятелства действително са били извършени.
Процедурата за полагане на подпис от нарушителя в АУАН е установена и за да се
предотвратят подобни неоснователни възражения. Обстоятелството, че
жалбоподателят не е подал възражение срещу съставения АУАН, по никакъв начин не
опорочава законосъобразността на производството. Подаването на възражение в
допълнителния тридневен срок не е задължителен елемент от развитието на
процеса, а процесуално право на лицето, срещу което е съставен АУАН. Единствено
от неговата воля зависи дали и как то ще упражни процесуалните си права. В
случая жалбоподателят Д. е решил да не подава възражение срещу акта.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя, че му е връчен нечетлив АУАН.
Жалбоподателят не е представил своя екземпляр от АУАН, за да се установи
непосредствено от съда, че същият е бил нечетлив, а и не е установено
жалбоподателят по един или друг начин да е възразил, че връченият му препис е
нечетлив. Жалбоподателят е могъл да изиска от РУ-Пирдоп допълнително четлив
препис, за да е в състояние да упражни правото си на възражение. Преписът от
АУАН, находящ се по делото е с разместени редове, но все пак се чете, а фактът,
че не е представен оригиналът на АУАН по настоящото дело, не представлява
нарушение, което би могло да влече като самостоятелна последица отмяна на
наказателното постановление, издадена въз основа на АУАН.
Следва да
се има предвид и че за да е налице съществено процесуално нарушение и оттам
отменително основание спрямо НП, то трябва да е допуснат такъв пропуск, който
пряко и решително да се е отразил върху адекватното упражняване правото на
защита на наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере
кое именно негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон. Тези
обстоятелства обаче в случая са пределно ясно предявени на жалбоподателя,
поради което следва да се заключи, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както твърди жалбоподателят.
По
отношение на правилността на наказателното постановление настоящият съдебен
състав намира следното:
Жалбоподателят
Г.И.Д. е наказан с обжалваното НП за виновно
извършено административно нарушение по чл. 6 ЗБЛД. Посочената разпоредба гласи,
че „гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, да удостоверят своята самоличност“. Съгласно изричния
регламент на чл. 3, ал. 1 ЗБЛД самоличността се удостоверява чрез документ за
самоличност. Документите са самоличност са вид български лични документи по чл.
1, ал. 5, т. 1 ЗБЛД и са изброени в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗБЛД. Законодателят е предвидил още, че самоличността може да се удостоверява и
със заместващи документи, а за българските граждани и със свидетелство за
управление на моторно превозно средство, макар че последното е документ за
самоличност, поради което удостоверителната му функция следва пряко и от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗБЛД. Пренесено на плоскостта на настоящия казус
от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява, че
при поискване от страна на свидетелите В.
и П.
жалбоподателят Д. не е удостоверил самоличността си по никой от предвидените в
закона начини. Той не е представил лична карта, което е най-честият способ за
удостоверяване на самоличността, но също така при поискването не е представил и
друг документ за самоличност или заместващ го такъв. Именно това поведение на
жалбоподателя, осъществено чрез бездействие, съставлява изпълнителното деяние
на нарушението от обективна страна. По делото то се доказа категорично от
показанията на свидетеля В., който изясни, че при
проверката не е бил представен никакъв документ от страна на проверяваното
лице, а така също и от показанията на свидетеля П., който изцяло
потвърди констатациите по съставения АУАН. Самото административно нарушение е формално
и е довършено с непредставянето от страна на административнонаказателно
отговорното лице на български личен документ при поискване от компетентните
длъжностни лица. Ирелевантно за съставомерността на деянието е дали
самоличността на проверяваното лице е била установена по друг начин
или пък проверяваното лице е било познато от други случаи на длъжностните лица.
Обществената опасност в случая следва от самия факт на непредставяне на
документ за самоличност при поискването от компетентно лице, поради което
именно това е поведението, обявено за наказуемо. Непредставянето
на документ за самоличност от жалбоподателя е съставомерно защото то е било
направено в отговор на поискване от страна на компетентни длъжностни лица. От
показанията на свидетелите се установи, че е имало отправено до
жалбоподателя поискване за удостоверяване на самоличността му по време на полицейска
проверка, провокирана от факта, че полицейските служители са се усъмнили в
законността на добиването на дървата, които жалбоподателят е возил със себе си. Свидетелите
В. и П.
са разполагали с правомощие, предвидено в закон, да изискват от гражданите да
удостоверяват своята самоличност. Това им правомощие е регламентирано с
разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
На следващо
място, от обективна страна по категоричен начин се
доказаха по делото датата и мястото на извършване на деянието, а именно на 28.10.2019 г.
около 09:50 часа в гр. Пирдоп, ул. „Сергей
Румянцев“,
както и неговото авторство от страна на жалбоподателя Д.. В тази връзка изясни
се, че АУАН е бил съставен на място при извършената проверка и срещу лицето,
което не е представило надлежен документ за удостоверяване на самоличността си.
Същевременно актът е съставен именно против жалбоподателя Г.И.Д., който е
положил своя подпис на отредените за това места. Следователно доказано по
несъмнен начин е обстоятелството, че жалбоподателят Д. е бил
лицето, което при полицейската проверка не е представило документ за
самоличност или друг заместващ го такъв и така е извършило процесното нарушение.
От
субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк
умисъл. Към момента на извършване на нарушението жалбоподателят е формирал в
съзнанието си представа относно проявлението на всички елементи от състава му –
че участва в извършването на полицейска проверка, че му е отправено поискване
да удостовери самоличността си, както и че то изхожда от компетентно длъжностно
лице – полицейски служители В. и П., но въпреки това е
бездействал на отправената му покана, съзнавайки че по този начин ще увреди
защитаваните обществени отношения, а нарушението ще бъде довършено.
За така
извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на
чл. 80, т. 5 ЗБЛД е предвидено административно наказание „глоба“ в размер от 50
до 300 лева. В
настоящия случай наложената глоба е в размер на 50 лв., т.е. попада в законоустановените граници, а доколкото е в минимален
размер справедливостта на наказанието съобразно тежестта на нарушението не се
разисква.
При
доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че административнонаказващият
орган
правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. Макар по делото да не се установяват предходни
нарушения на жалбоподателя, то настоящият състав категорично не споделя
становището при формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично да се приравнява
на маловажен случай. Обстоятелството, че не са настъпили вредни последици, не
води до маловажност на процесния случай, тъй като обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.
Доводите на адв.З., че самоличността на лицето е била известна на полицаите и
че доверителят му си е бил „почти вкъщи“ не обуславят извод за маловажност на
деянието.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, Районен
съд-Пирдоп
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 605-3, издадено от Началника на РУ-Пирдоп
на 13.11.2019 г., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.80, т.5 ЗБЛД на Г.И.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, е
наложена ГЛОБА в размер 50 лв. /петдесет лева/ за нарушение на чл.6 ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София област в
14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: