О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1751
гр.Бургас, 20.09.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито
заседание, на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от
младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №1346 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен
съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
С Определение
№ 956 от 29.08.2019 г. по гр.д.
№ 837/2019 г. по описа
на Районен съд Несебър, съдът е повдигнал
спор за подсъдност между
Районен съд Несебър и Районен съд Велики Преслав и е изпратил делото на Окръжен
съд Бургас за неговото разрешаване.
Производството по процесната искова молба е започнало пред Районен съд – Велики Преслав. Исковата молба е подадена от „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв, В.Г. - САК, срещу Г.Р.Ю.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника Г.Р.Ю., че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца в размер на 216.58 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги
за абонатен номер ********* за периода от 18.08.2016г. до 17.12.2016г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата. Претендира се
осъждане на ответника Ю. да заплати на ищеца сума в размер на 117.79 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски, от които: 45,99 лв. по Договор за лизинг от
29.08.2016г. с абонатен номер *********, за мобилно устройство Lenovo,
Vibe P1m Dual Black, за
периода след м. февруари 2016г. до м.май 2018г. и 71,80 лв. по Договор за лизинг
от 02.08.2016г. с абонатен номер *********, за мобилно устройство Tablet
Prestigio Wize 3408 4G 8 Grey, за
периода след м.12/2016г. до м.01/2018г. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.
С Определение №345/10.07.2019г.
РС Велики Преслав е постановил да се изпратят на ответника препис от исковата
молба и приложенията към нея и препис от определението, на служебно установения
в заповедното производство и посочен в заповедта за изпълнение настоящ адрес ***,
а ако не може да бъде извършено връчване на настоящия адрес – да се изпратят на
постоянния – с. Риш, община Смядово, област Шумен, ул. „Иван Вазов“ №9.
С Разпореждане от
06.08.2019г., съдът е разпоредил да се извърши справка за адресна регистрация,
тъй като на посочения настоящ адрес, връчителят е удостоверил, че лицето не е
намерено. Видно от извършената справка, постоянният адрес на ответника е в гр. Шумен,
Смядово, с. Риш, ул. „Иван Вазов“ №9 /от 13.09.2002г./, а настоящият такъв – в
Турция от 13.09.2002г.
С Определение №417 от 09.08.2019г.
по гр.д. № 429/2019г. по описа
на Районен съд – Велики
Преслав е прекратено производството пред Районен съд Велики Преслав и
е изпратено
делото по компетентност на Районен съд – Несебър.
Несебърският
районен съд не е приел за разглеждане по местна подсъдност исковата молба, като е посочил, че не намира основание за
компетентност на Районен съд Несебър, поради което е повдигнал спор за
подсъдност.
Бургаският окръжен съд като съобрази, че спорещите съдилища са по-ниски
по степен съдилища и са
от районите на различни по-горни съдилища, както и това, че съдът, който
последен е отказал
да разгледа делото е Районен
съд Несебър, то спорът следва да се разреши от Окръжен съд Бургас, на основание
чл. 122 от ГПК.
По съществото на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото
на иск, обуславяща допустимостта на иска, поради което, и с оглед нормата на
чл. 7 от ГПК, съдът следва да направи проверка за допустимостта на висящото
пред него производство. Ето защо законът с чл. 118, ал. 1 от ГПК указва, че
всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
Но съдът не извършва служебно тази преценка по отношение на всички
видове подсъдност, а
единствено по отношение на тези
видове подсъдност, които представляват абсолютни процесуални
предпоставки за упражняване на правото на иск. С последните изменения на разпоредбите, уреждащи
подсъдността, в чл. 119, ал. 3 от ГПК е посочено, че възражение за неподсъдност
на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от
ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига
служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В
останалите хипотези, извън визираните, за местната подсъдност не се следи
служебно, а възражение за неподсъдност може да бъде направено единствено от
ответника и то само до изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Съгласно чл.113 от ГПК, исковете
на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.
Като страна по сключен
договор за мобилни услуги, ответникът има качеството “потребител ” по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Предявеният от „Теленор България“ ЕАД иск носи
белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл.113 от ГПК.
Поради това Районен съд
Велики Преслав е имал основание да повдигне служебно въпроса за местната
подсъдност по чл. 113 от ГПК.
Видно от извършената от
Районен съд Велики Преслав в исковото производство справка за постоянен и
настоящ адрес от НБД Население, постоянният адрес на ответника е в с. Риш,
община Смядово, област Шумен, ул. „Иван Вазов“ №9, а настоящият такъв – в
Турция от 13.09.2002г.
По делото няма никакви
доказателства, за това настоящият адрес на ответника Ю. да е бил в гр. Обзор, а
служебно извършената в заповедното производство справка от НБД Население, на
която се позовава Районен съд Велики Преслав не се намира по делото.
Настоящият състав намира, че
с оглед липсата на доказателства за настоящ адрес на ответника, попадащ в
съдебния район на Районен съд Несебър, то компетентен да разгледа предявения
иск е Районен съд Велики Преслав.
По тези съображения делото
следва да бъде изпратено на Районен съд Велики Преслав за разглеждане на предявеният иск.
С оглед на гореизложеното и
на основание чл. 122 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд Велики
Преслав като компетентен да разгледа предявения иск от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв, В.Г. - САК, срещу Г.Р.Ю., ЕГН:**********.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд Велики Преслав за разглеждане и произнасяне по предявения
иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.