Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр.В., 07.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
СЪСТАВ, в
публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на
секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12190 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от А.В.Ц. срещу „Е.П.” АД иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 19.00 лева, платена на 19.06.2020г. без основание такса за
възстановяване на ел. захранване на обект на потребление находящ се в гр. В.,
ул. „***“, № 17, с абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба – 29.09.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата си молба ищцата поддържа, че
процесната сума е платена без основание. Сочи, че ответното дружество не
генерира разходи при прекъсване и възобновяване на електрозахранването, в
случаите, в които същото е било преустановено по вина на потребителя, тъй като
услугата се извършвала от „Електроразпределение Север“ АД. Твърди се, че
клаузата, която предвижда заплащане на такава такса, противоречи на чл.122-124
ЗЕ, които не предвиждат като условие за възстановяване на снабдяването да се
заплаща такса от потребителя. Сочи, че е налице ограничаване на правата на
потребителя, произтичащи от закон и нормата е неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 2 ЗЗП, както и по смисъла на чл.143, т.18 ЗЗП. Излага, че при наличие
на договор между дружеството и потребителя следвало да се докаже неизпълнение
на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид
и размер. Потребителят бил поставен в неравноправно положение като се
позволявало на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и едностранно
определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването. Такива клаузи
били неравноправни, а доколкото не били индивидуално договорени били нищожни.
Налице било нарушение на колективните потребителски интереси по чл. 186, ал. 2,
т. 1 ЗЗП с наличието на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на
принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение залегнал
в ЗЗП и на принципа на защита на интересите на потребителите при търговията с
електрическа енергия по чл. 2, ал. 2 ЗЕ. По изложените съображения моли
предявения иск да е уважен. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Е.П.” АД
е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез адв. Николай Банков, в който
се изразява становище за неоснователност на иска. Излага, че прекъсването на
електрозахранването е изцяло вследствие на виновното изпълнение на договорните
задължения от страна на абоната, който е просрочие повече от 20 дни заплащането
на задължения по издадени фактури. Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП, ответното
дружество има право да поиска от „Електроразпределение Север“ АД да прекъсне
или ограничи преноса на ел.енергия, ако битов клиент е в просрочие с 20 дни в
изпълнение задължението си за плащане на текущите си задължения. Съгласно чл.
37 от ОУ ответното дружество изисква възстановяване на преноса след отпадане на
основанията за прекъсването му. В тази връзка се сочи, че възстановяването се
извършва след заплащане на цена съгласно ценоразпис, включваща всички направени
разходи по прекъсване и възстановяване на продажбата, изискващо технически
изпращане на екип от служители на адреса на потребление. Тези разходи се сочи,
че не се реализират от ответника, а от ЕРП. Твърди въпросната такса да има характер
на мрежова услуга, поради което и на основание чл. 28, ал.1 от ПТЕЕ цената на
мрежовите услуги се заплаща на крайния снабдител. Оспорва клаузата на чл. 37 от
ОУ да противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, респ. чл. 143, т.2, т. 18 от ЗЗП. Твърди,
че таксата е предвидена в ценоразпис, който е публичен и всеки абонат е
запознат със съдържанието му. Клаузата се сочи да въвежда реализиране на
гражданска отговорност по повод виновно неизпълнение на договорно задължение и
затова не съдържа уговорка във вреда на потребителя, нито пък ограничава
правата му по ЗЕ. Освен това в чл. 52, ал. 2 от ПЕЕЕПП е предвидена възможност
в 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ, несъгласните с тях клиенти да внесат
писмено заявление, в което да предложат специални условия, каквото от абоната в
случая не е подавано. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Претендира и разноски.
По
съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За успешното провеждане на предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже релевантните
за възникване на вземането си предпоставки, а именно: че е в договорни
отношения с ответника, както и че е заплатил
процесната сума като такса за възстановяване на ел. захранването. Провеждане на
това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване
наличие на валидно основание, на което сумата се дължи.
Между
страните не се спори, че А.Ц. е потребител на ел. енергия с обект на потребление, находящ се в гр. В., ул. „***“, №
17, с абонатен № ********** и клиентски №
**********. Следователно е страна по
договор за доставка на ел. енергия, обвързан от ОУ на ДПЕЕ.
Безспорен е между
страните и факта, че на 19.06.2020г., абонатът е
платил на ответното дружество сумата от 19 лева като такса за възстановяване на
ел. захранване, за което е издадена фактура № **********/16.06.2020г. Този факт
се установява и от приложения на л. 7 от делото фискален бон.
При така установените безспорно факти, единственият
спорен между страните въпрос е правен - има ли основание ответното дружество да
начислява такса за възстановяване на ел.захранване прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл. 37, ал.1 ОУ за продажба на ел.енергия от
ответното дружество, одобрени с решение ОУ - 06/21.07.2014г.
на ДКЕВР обнародвани и влезли в сила на потребителите,
ответното дружество изисква от Енерго про Мрежи АД възстановяване на преноса на
ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се
възстановява, след като клиентът заплати на дружеството цена съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия. В ценоразпис на услуги предлагани от дружеството в сила от 16.12.2013г. е
предвидено, че за услугата възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат
за неплатена ел. енергия от електромер дължимата цена е в размер на 19.00 лева.
Плащането й е условие за извършване на услугата.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните и
електроразпределителните мрежи имат право да прекъсват подаването на ел.
енергия са изрично регламентирани в нормите на чл. 122- 124 ЗЕ. Действително,
както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123 ЗЕ предвижда, че това е
възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение на задължения по договора
за продажба на електрическа енергия, включително това за своевременно заплащане
на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Съгласно чл. 124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. Тоест липсва законова регламентация относно дължимост от
страна на потребителя на допълнителни такси и възстановяване на разходи, които
предприятието е направило или би направило по повод изпълнение на това му
законово и договорно задължение за възстановяване на ел. захранването.
Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините наложили
това прекъсване. Така
че, дори и принципно предприятието да реализира разходи по тази дейност, то
предварителното им заплащане от страна на потребителя не може да служи като
основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона задължение да
възстанови ел. подаването. Наличието на договорни отношения между потребителя и
доставчика налага при уреждане на такъв вид спорни отношения по повод
реализиране договорната отговорност на потребителя за вреди, да има, както доказано
виновно неизпълнение на договорно задължение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат
заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от предприятието и
то презумптивно само по размер. Извън това, безспорно е, че фактически
дейността по възстановяване се осъществява от Електроразпределние Север АД, което
прави изначално неопределени по вид разходите, които ответникът реализира за
тази дейност. В заключение, съдът
приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.
2 и т.18 ЗЗП, защото ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и
предоставя възможност на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение
за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото
клаузата не е уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание чл.146 ЗЗП (така решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на
ВКС, I ТО). Доводите на ответника, че въпросната такса се дължи,
защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса за
възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел.захранването не води до прекратяване на продажбеното
правоотношение, а единствено дава правомерно основание на доставчика да
преустанови временно и до отпадане на причините за това, изпълнение на
задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от това да носи
договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за заплащане на цена
на такава услуга за възстановяване на снабдяването по естеството си е свързано
именно с изпълнение на това негово договорно и законово задължение скрепено в
чл. 124 ЗЕ. Тази цена няма и характер на мрежови услуги, доколкото легалното
определение на това понятие дадено в чл.2 т. 8 ОУ, т. 7 ДР на Правилата за
търговия с ел.енергия и закона е, че те означават достъп до мрежата и пренос на
ел. енергия през електропреносната и електроразпределителната мрежа. Изрично в
чл. 37 ОУ е посочено, че въпросната цена е за разходи по прекъсване и
възстановяване на ел. енергия.
С
оглед нищожността на клаузата, платената от цедента
сума като цена на услуга за възстановяване на ел.захранването се явява дадена
без основание. Следователно подлежи на връщане. Исковата претенция следва да
бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски, като съобразно представените доказателства за
реализирани разходи в полза на А.Ц. следва да се присъди сумата от 350 лева, от
които 50 лева за заплатена държавна такса и 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Е.П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати А.В.Ц.,
ЕГН **********,***, сумата от 19.0 лева (деветнадесет лева), представляваща платена
на 19.06.2020г. без основание такса за възстановяване на ел. захранване на
обект на потребление находящ се в гр. В., ул. „***“, № **,
с абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 29.09.2020г.
до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.В.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 350.00 лева (триста и петдесет лева),
представляваща съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: