Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1711 07.05.2019
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети април две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10183 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Скуба България” ЕООД,
ЕИК ********* против „Транс Касабови 2008” ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск по чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между страните са налице
трайни търговски отношения. С договор за покупко –
продажба ищецът продал авточасти и аксесоари от търговската си листа на
стойност 2467,45 лева с ДДС, за което била издадена фактура № ********** от
01.03.2018 г., с падеж: 31.03.2018 г. Въпреки получаване на стоките, сумата не
била платена, поради което се моли за присъждането й, ведно със законната
лихва, считано от постъпване на ИМ в съда - 20.06.2018 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. За съдебно заседание не изпраща представител, не взема
становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателност на
иска, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно наличието на валидно
облигационно отношение по договор за покупко-продажба, по който е престирал - предал е на ответника уговорените стоки в
конкретно количество, съобразно процесната фактура,
които са приети, като е възникнало задължение за плащане на цената в
претендирания размер, която не е погасена, въпреки настъпване на падежа, т.е.
да докаже по основание и размер претенцията си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване
наличието на главен дълг - да докаже, че е погасил.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:
Като писмени
доказателства са приети – описаната фактура, извлечение от дневник 411 на ищцовото дружество. Фактурата съдържа всички необходими реквизити
и индивидуализиращи белези на твърдяното правоотношение, в т.ч. вид и
количество на доставените стоки, размер на дължимата сума, падеж за плащане.
По въпросите, свързани с
фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за
плащане на уговорената цена, е формирана трайна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК -
Решение № 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение №
30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. В тях е прието, че само по себе си,
отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, включването им в
дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях -
представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното
съществуване. В случая са налице категорични доказателства – заключение на ССЕ,
което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от
страните, че ответното дружество е осчетоводило фактурата и я е включило в
месечния си дневник за покупко-продажби. Налице е извънсъдебно признание на
неизгоден за страната факт относно дължимостта на
вземането.
Предвид
изложеното и след преценка на събраните доказателства, анализирани поотделно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от
фактическия състав на претенцията са доказани. Установява се възникването
именно на твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, по което
ищецът е престирал – предал е уговорените стоки, при
което за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена. Вземането
е изискуемо, падежът за плащане /31.03.2018 г./ е настъпил. Оспорвания от
ответника липсват.
Искът е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен като се присъди търсената
сума от 2467,45 лева, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до
погасяването, като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК
/л.52/, както и доказателства за сторени такива по делото от: 98,70 лева – ДТ;
480 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС и
120 лева – депозит за ССЕ. Разноски за производство по обезпечение не следва да
се присъждат – няма изложени твърдения и представени доказателства за образуването
му, уважаване на искането и док. за предявен иск в определен от съда срок,
както и такива, че изп. дело е образувано именно във
връзка с допуснато обезпечение на настоящата претенция.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Транс Касабови 2008”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември” № 230, ет.5 да плати на „Скуба България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Лозен, магистрала Тракия 5-ти км.,
местност „Крива река”, следните суми: 2467,45
лева с ДДС /две хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и четиридесет и
пет стотинки/ - главница, представляваща дължима цена по договор за покупко – продажба на авточасти и аксесоари, за който е
издадена фактура № ********** от 01.03.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда - 20.06.2018 г. до окончателното
погасяване, както и общо 698,70 лева
/шестстотин деветдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Банкова сметка ***, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.2/:
IBAN: *** – „Сибанк” ЕАД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала.
АД