№180
гр.
Велико Търново, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на девети юли две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
При секретаря М.Н.
и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура
Невена Орманджиева,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10148/2021 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ В. Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП против
Решение № 198/12.4.2021г. постановено по НАХД 213/2021г. по описа на Районен
съд В. Търново , с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление –НП № 544997-F 566314 издадено
от Началник отдел „Оперативни дейности“ В. Търново , в ЦУ на НАП , с което на „Симоне груп“ ООД за извършено
нарушение на чл. 118,,ал. 4 от ЗДДС
изразяващо се в това, че извън случаите на продажби не е отбелязал всяка
промяна на касовата наличност / начална сумата на въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата / на ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, което е и
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите
за управлението им и изискванията към лицата ,които извършван продажби чрез
електронен магазин и на основание чл. 185, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДДС е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
В касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, които се субсумират
под състава за касационно основание по
смисъла на чл.
348, ал. 1,
т., . 1 и т.2 от НПК, приложим в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че съдът неправилно е
направил извод, че в НП не е посочена точната дата на извършване на
нарушението, а само датата на извършване на проверката. Счита, че датата на
извършване на нарушението е точно определена , както в протокола за проверка,
АУАН, така и в НП и същата представлява съгласно чл. 39, ал.1 от горепосочената
Наредба, ,че ФУ автоматично генерират пълен дневен отчет, , анулиране и запис
във фискалната памет в КЛЕН в 23:59:59 часа във всеки
календарен ден. С оглед на горното точната дата на извършване на нарушението е
0,00 часа до 23:59:59 часа на 3.8.2020г. В този
смисъл се позовава на съдебната практика, че датата на извършване на
нарушението може да се извлече от приложените доказателства – АУАН и
констативен протокол. Допълнителен аргумент, че не е необходимо посочване на
дата е в правомощието и задължението на АНО да приложи нормата на чл. 53, ал.2
от ЗАНН, че в случай на нередовност на АУАН, ако извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина са изяснени, то АНО следва да
издаде НП.
На следващо място ВТРС е
посочил, че АНО не е обсъдил възраженията на дружеството срещу съставянето на
АУАН, което не отговаря на действителността, тъй като същият е изложил подробни
мотиви.
Неправилно ВТРС е приел, че
АНО не е определил изпълнителното деяние, , тъй като нормата на чл. 185, ал.2
от ЗДДС има две форми – допустителство и извършителство. Смята, че допустителство
при ЮЛ не невъзможна, доколкото това изисква действие или бездействие на лицето
, което е довело до определено поведение на трети лица и съответно до
настъпването на събитието, което представлява административно нарушение. В този
смисъл за допустителство може да бъде привлечен само
ръководител на учреждения по смисъла на чл. 24 ,ал.2
от ЗАНН. Неверен е и извода на съда, че вярната правна квалификация следва да
бъде тази по чл. 185, ал.2 изр. Първо от ЗДДС , а не посочения от АНО чл. 185,
ал. 2 изр. Второ, във вр. С чл. 185, ал.1 от ЗДДС ,
тъй като органът е приел, че не са събрани достатъчно доказателства в тази
насока, като видно от констативния протокол е, че не се касае за продажби , а
за служебно въвеждане респ. извеждане на суми. От настоящата инстанция се иска
отмяна на процесното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с
което да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно НП.
В открито съдебно заседание,
редовно призован не се явява, не се
представлява , постъпило е писмено становище с вх. № 3029/1.7.2021г. , с което
поддържа така подадената касационна жалба и прави искане за присъждане на
разноски в производството в размер на 120 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Симоне груп“ ООД , редовно
призован не се представлява. Не е представил и писмен отговор на подадената
касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ВТРС е
направил верен извод относно допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на НП, изразяващо се в непълно описание на извършеното
нарушение. Предлага решението да бъде оставено
в сила.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е Решение
№ 198/12.4.2021г. постановено по НАХД 213/2021г. по описа на Районен съд В.
Търново , с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
–НП № 544997-F 566314 издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ В. Търново , в ЦУ на НАП , с което на „Симоне
груп“ ООД за извършено нарушение на чл. 118,,ал.
4 от ЗДДС изразяващо се в това, че извън
случаите на продажби не е отбелязал всяка промяна на касовата наличност / начална
сумата на въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата / на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми, което е и нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата ,които извършван продажби чрез електронен магазин и на основание чл.
185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
От фактическата страна на спора
районният съд е приел за установено, че 3.08.20г. в 15,30 часа длъжностни лица
на касатора са извършили проверка в търговски обект, собственост на Симоне груп“ООД, находящ се в . Балван, при което е установено,че съгласно
междинен Х отчет № 0003237/3.8.2020г на ФУ , надлежно регистрирано на името на
търговеца касовата наличност е в размер на 95, 22 лева, като реалната такава е
в размер на 145, 10 лева, т.е. налице е несъответствие в размер на 49,90
лева. Проверяващите лица са заключили,
че посочената разлика от 49,90 лева представлява въвеждане на пари в касата без
отразяване на продажба във ФУ, с което дружеството не е изпълнило задължението
си по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите. По
делото липсват доказателства за уведомяване на дружеството по реда на чл. 40,
ал.2 от ЗАНН, за което последното не прави възражение, доколкото негов
представляващ е подписал съставения АУАН F
566314 . Срещу него са подадени писмени възражения на 20.8.2020г., като се
претендира, че след като се касае за първо нарушение на дружеството, не са
налице значителни материални вреди на фиска , то АНО
следва да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. Упълномощеният от Изпълнителен
директор на НАП, Ж.А., представляващ АНО е приел възражението за неоснователно
и е издал процесното пред ВТРС , НП. Последното е било обжалвано в срока по чл.
59, ал.2 от ЗАНН пред ВТРС.
Тази фактическа обстановка
съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, съдържаща
горепосочения протокол за проверка, декларация на заето лице, опис на касовата
наличност, извлечение – дневен отчет, разпита на свидетеля Д.- служител на
касатора, който е осъществил проверката на 3.08.20г.
При така установените
факти, съдът е направил извод по същество
за основателност на въззивната жалба срещу НП.
Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената
Заповед № ЗЦУ-ОПР-1149/25.8.2020г и тази с № 17/17.5.2018г.
на Изпълнителен директор на НАП. Мотивите на съда за незаконосъобразност на НП
са основно съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
нарушителя и представляващи неточно описание на нарушението , доколкото не е
посочена дата на неговото извършване, формата на изпълнителното деяние,
доколкото нормата на чл.185, ал. 2 от ЗДДС предвижда две форми – извършване на
нарушение или допускане на такова. Следователно е налице нарушение на чл. 42 т.
3 и 4 и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН. Освен
това АНО не е обсъдил подадените срещу АУАН възражения, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Освен това органът е приложил неправилно
материалния закон, тъй като е подвел нарушението под нормата на чл.185,
ал.2,изр. 2 във вр. с ал.1 от ЗДДС, то след като
изрично е посочено, че се касае за неотразяване на приходи, то следва , е е реализиран състава на чл. 185, ал.2 изр. Първо от ЗДДС.
Съдът с оглед на гореизложеното
е приел, че не е необходимо да обсъжда оплакването на извършителя за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Постановеното от Районен
съд – Велико Търново решение е правилно.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите за разрешаването
на спора обстоятелства, както и наведените от страните
доводи и възражения. На базата на
събраните в производството по делото доказателства,
съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав
и в границите на вменената му компетентност,
като за заседанията
са съставени протоколи. Следва да се отбележи, че макар да е направено
оплакване за нарушение на процесуалните правила от страна на ВТРС не са
конкретизирани в какво точно те се изразяват, а настоящата инстанция след
извършена служебна проверка намира, че такива въобще не са допуснати. Вярно е
установена от съда фактическата обстановка като са събрани служебно всички
относими доказателства, коит оса ценени в тяхната
съвкупност и поотделно.
Съдът изцяло споделя мотивите на ВТРС относно допуснато съществено нарушение на чл. 42 т. 3 и 4 и чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН, доколкото не е посочена дата на извършване на нарушението и форма на изпълнителното деяние, поради което на основание чл. 221,ал.2 изр. Второ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН препраща към тях. Допълнително следва да се отбележи, че е неоснователно твърдяното от касатора неправилно съждение на съда, че не е посочена датата на извършване на нарушението, че същата може да се изведе по логичен път от другите материали по делото. В АУАН, протокола за проверка и НП не е посочена изрично твърдяната дата в касационната жалба а именно от 0,00 часа до 23:59:59 часа на 3.8.2020г. Наистина в конкретния случай датата на проверката съвпада и с датата на извършване на нарушението, но това следва изрично да е посочено с оглед изискванията на административното обвинение да е точно, ясно и пълно. В този смисъл правилно е и установеното от съда нарушение на горните норми на ЗАНН, определящи реквизитите на АУАН и НП, досежно формата на изпълнителното деяние. Съгласно нормата на чл. 10 от ЗАНН, при административните нарушения подбудителите, помагачите и укривателите, както и допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, като изрично в посочения текст на чл. 185, ал.2 от ЗДДС са посочени двете форми на изпълнително деяние – извършителство и допустителство. Основното възражение на касатора е, че ЮЛ не могат да носят отговорност за допустителство, то остава възможна като форма на деянието само извършителство. Самата норма, която определя субектите на административно нарушение чл.185, ал. 2 от ЗДДС определя за ЮЛ две форми на деяние, поради което горното твърдение е невярно. Както се посочи по- горе относно изискванията за точност и яснота на административното обвинение, съдът намира, че АНО е следвало изрично да посочи формата на изпълнително деяние, а не същата да се установява от нарушителя по пътя на някакво тълкуване. Неотносими са и оплакванията касаещи приложение на чл. 24, ал.2 от ЗАНН.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното:
Отговорността
на дружеството е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185 ал. 2 ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер
от 3000.00 лева до 10 000.00 лева за едноличен търговец
или юридическо лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане, извън случаите по чл.185, ал.1 ЗДДС. Последната пък предвижда
имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от
500.00 лева до 2000.00 лева за лице, което не издаде фискален бон за
регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби. Съгласно
чл.185, ал.2, изр.второ ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът на нормите, налага извода, че
за да се наложи на търговец наказание „Имуществена санкция“ в размерите по
чл.185, ал.2 ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на
приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и
който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган, както и изрично
посочване в описание на нарушението. В този смисъл настоящата инстанция не
споделя становището на състава по цитираното Решение № 351/20.12.2018г. по НАХД
10359/2018г., че след като нарушението по ал. 2 е формално, то за неговата съставомерност
е достатъчно посочването на
нормата на чл. 185, ал.2 изр. Последно от ЗДДС. След като законодателят изрично
е посочил в изр. Втора на чл. 185, ал.2 от ЗДДС , че не следва от деянието да
са настъпили вредоносни последици за фиска, то такива
констатации следва да има в АУАН и в
НП. Макар нарушената норма да е правилно
посочен чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез ФУ към
която препраща чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС, като
цяло е налице невярна и неточна правна квалификация. След като административно наказателната
отговорност е ангажирана на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС изр. Второ, то
следва да се посочи целият текст, доколкото е налице съществено различие в
двете изречения, при първото изпълнителното деяние е само неиздаване на касов
бон и съответно вредоносен резултат, а ал.2 изр.първо изисква нарушението на
нормативен акт да е извън случаите на неиздаване на касов бон, поради което
посочените в правната норма наказания са в завишен размер. Следователно и това
нарушение по изр. 1 изисква да е налице вредоносен резултат. Единствено изр. 2
на чл. 185, ал.2 изисква установяване на факта, че такива вреди не са
настъпили. Или в обобщение АНО следва да установи всички елементи от състава на
нарушението вкл. изпълнителното деяние и липсата на вредоносен резултат-
неотчетен приход респ. ДДС в полза на фиска, което не
е .сторено в настоящата хипотеза. Напротив в мотивите на НП изрично е посочено,
че посочената разлика в касовата наличност, най – вероятно се дължи на
неотразени продажби респ. до неначисляване на ДДС, което може да бъде реално остойностено.
При този изход на спора, от
ответник касационна жалба не се преви искане за присъждане на разноски,
поради което такива не му се следват.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд –
В. Търново
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 198/12.4.2021г. постановено по
НАХД 213/2021г. по описа на Районен съд В. Търново , с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление –НП № 544997-F 566314 издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ В. Търново , в ЦУ на НАП , с което на „Симоне
груп“ ООД за извършено нарушение на чл. 118,,ал.
4 от ЗДДС изразяващо се в това, че извън
случаите на продажби не е отбелязал всяка промяна на касовата наличност /
начална сумата на въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата / на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми, което е и нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез ФУ на продажбите в търговски
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата ,които извършван продажби чрез електронен магазин и на основание чл.
185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2