РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. П., 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101413 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на
кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на
пълномощник на В. П. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., общ. П., ул. „К.“
№ 3 и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, срещу „СИТИ
КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..
Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 749838/15.10.2022 г.,
сключен със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил кредит в размер на 300,00
лева и следва да върне на дружеството сума в размер на 339,56 лева, при ГПР 48.77 %,
годишен лихвен процент - 40.50 %, при срок на кредита от 29 вноски. Съгласно чл. 11,
ал. 1 от Договора за кредит, ищецът следва да заплати неустойка в размер на 211,44
лева, разсрочена на 29 вноски, като по този начин общото задължение по договора за
паричен заем възлиза в размер на 551 лева. Ищецът твърди, че така уговорената клауза
в чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит за заплащане на неустойка в посочения размер, е
нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3
от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и необлагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е
неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, заобикаля се
закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за
нищожна клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит № 7498387/15.10.2022 г.,
сключен между В. Н. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 211,44 лева, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради, това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.
1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
1
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на така предявения иск.
По отношение клаузата за договорената неустойка оспорва твърденията на
ищцовата страна, че същата е нищожна, като навежда, че неустойката е начислена
вследствие на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя
за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция, както и
възможността, с която е разполагал ищецът да се откаже от договора в 14-дневен срок
от сключването му, за да избегне неблагоприятните за себе си последици. Релевира, че
съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от
процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища.
По делото са приети писмени доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 15.10.2022 г. между "Сити Кеш" ООД в качеството на кредитор и В. П. Н. в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
749838, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя паричен заем в размер на 300 лв., а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума в срок до 08.05.2023 г. на 29 вноски, при фиксиран
ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,77 %. Общата дължима сума по
договора е в размер на 339,56 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с полагане
на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой
заемната сума в размер на 300 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в тридневен
срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне
едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана
от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на
6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на
кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на
едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при
един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти
размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители –
размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко
от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други
договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за
кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за
кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен
срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 211,44 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно
приложения погасителен план, а именно на 29 вноски. Така общо дължимата сума по
кредита възлиза на сумата от 551 лева.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на клауза от договор за
паричен заем поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл.
11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр.
3 и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В
2
негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото
наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.
Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит
неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на
кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му
не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са
свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат
да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е
налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна
гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок
за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и
икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на
които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне
на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по
закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би
могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще
дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи
допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да
заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля
императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява
скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава
цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от
размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до
възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на
кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В случая това не е сторено,
като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а
посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен
че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля
императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на
разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.
На следващо място клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като задължава
кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Достатъчно е да се посочи, че
размерът на главницата е 300 лв., а на неустойката – 211,44 лева, което е 70,48 % от
размера на отпуснатия кредит. Налице е значителна нееквивалентност
на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се
третира икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на
материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това
противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за
добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност между
гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни
договори.
С оглед на изложеното неустоечната клауза са явява нищожна, като
заобикаляща закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат
единствено на ищцовата страна. Последните представляват заплатената държавна
такса в размер на 50,00 лева, която следва да бъде възложена в тежест на ответното
3
дружество.
В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник, който му
е оказал безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 21.06.2024 г.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и да осъди другата страна да го заплати.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност по делото,
като вземе предвид предмета на производството и осъществената по него правна
защита, извършените процесуални действия, събраните доказателства, проведените
съдебни заседания, както и полагания от страна на адвоката квалифициран труд.
Предвид характера на производството – предявен иск за обявяване на нищожност на
договорна клауза, по който предмет има богата съдебна практика, проведено само едно
открито съдебно заседание, на което представителят на ищеца не се е явил, а е
депозирал писмено становище, материалният интерес по делото, който е в размер на
211,44 лева, доказателствен материал, който е в минимален обем и включва
единствено писмени доказателства, както и искова молба и писмено становище,
изготвени от процесуалния представител на ищеца, съдържащи съдебна практика
както на национално ниво, така и на общностно (практика на Съда на ЕС), съдът
определя адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна
помощ, в размер на 200,00 (двеста) лева. С оглед изложените съображения, в
настоящия казус предвиденият в цитираната Наредба по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. минимален
размер на адвокатското възнаграждение не съответства на действителната фактическа
и правна сложност по делото, като съгласно постановките на Решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/2022 г. на СЕС, съдът не е длъжен да приложи ограничението на
националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения
и може да присъди възнаграждение и под предвидения минимум.
На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с
включен ДДС, тъй като адв. Д. М. от АК – П. е регистриран по ДДС, за което е
представено и надлежно доказателство - удостоверение за регистрация по ДДС.
Предвид изложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. Д. М. от АК – П., адвокатско
възнаграждение в размер на 240,00 (двеста и четиридесет) лева с вкл. ДДС, във връзка
с оказаната безплатна правна помощ.
Относно напраното възражение за липса на предпоставки за оказване на
безплатна помощ, то съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че
наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. не може да бъде обсъждано от
съда при произнасяне по отговорността за разноски /изрично в този смисъл-
Определение № 50199 от 04.10.2023 г. по т. дело № 1624/2022 г. на ВКС; Определение
№ 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І- во т. о. на ВКС; Определение № 528 от
20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ- ро т. о. на ВКС; Определение № 395 от
09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ- ро т. о. на ВКС; Определение № 682 от
18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ- то г. о. на ВКС; Определение № 442 от
28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ- ро т. о. на ВКС; Определение № 257 от
09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II- ро т. о. на ВКС; Определение № 417 от
17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І- во т. о. на ВКС, Определение № 665 от
05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ- ро т. о. на ВКС/. Именно и поради това за
съда не съществува задължение да обсъжда допълнително въпроса дали ищецът е
можел да си позволи предварително да заплати адвокатски хонорар за предоставената
му в настоящото производство правна защита и съдействие.
Така мотивиран и на основание чл.235, ал. 2 от ГПК, Районен съд – П.,
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит
№ 7498387/15.10.2022 г., сключен между В. П. Н., ЕГН: ********** от с. К., общ. П.,
ул. „К.“ № 3 и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя
Н.П.П., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 211,44 лева, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради, това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя
Н.П.П., да заплати на В. П. Н., ЕГН: ********** от с. К., общ. П., ул. „К.“ № 3,
сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА , „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет.
7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на адв. Д. В. М. от АК – П., с
адрес на адвокатската кантора гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 240,00
(двеста и четиридесет) лева с вкл. ДДС, за осъществената от последния в полза на
ищеца В. П. Н., ЕГН: ********** от с. К., общ. П., ул. „К.“ № 3, безплатна адвокатска
помощ в настоящото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5