Р Е Ш Е Н И Е
№ 2232
06 ноември
2019 г. гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, І състав,
в съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 3265 по описа за 2018
г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано
е по жалба на „ТУЕЛВ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на
управление гр. Карлово, бул. „Освобождение“ № представлявано от управителите И.Ц.Х.и В.А.Х.,
против Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-160016180094913-003-001/21.05.2018г.,
издаден от Н.К.– *, възложил ревизията, и С.Й.– главен инспектор по приходите в
ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 414/16.07.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно извършена поправка на размера
на начислените лихви за данъчни периоди от м. 04.2013г. до м. 04.2016г. със
сумата в общ размер на 990,60лв.
Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на обжалвания РА за поправка на ревизионен акт и
иска неговата отмяна. В жалбата е посочено, че освен поправените с ревизионния
акт за поправка на ревизионен акт допуснати грешки са налице и други такива,
състоящи се в несъвпадение на дължимите суми на ДДС за внасяне за данъчни
периоди мм. 04.2015г., м. 10.2013г., м. 04.2015г., м. 07.2014г., м. 02.2016г. и
непризнатия на РЛ данъчен кредит. В допълнителна уточняваща молба е посочено,
че независимо от твърденията на горестоящия
административен орган, издаденият РА не е влязъл в сила, тъй като с последващ ревизионен акт, който не е влязъл в сила, е
извършена корекция на размерите на акцесорните
задължения за лихви за част от ревизирания период. Подробни съображения по
съществото на спора са изложени в писмени бележки, депозирани от пълномощника адв. П.. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски, съгласно представен списък с разноските
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. К., е на становище,
че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
депозирана по делото писмена защита.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За допустимостта:
Ревизионният
акт за поправка на ревизионен акт е обжалван в предвидения за това срок пред
контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършена ревизия на жалбоподателя
„ТУЕЛВ“ ООД с обхват данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от
01.03.2012г. до 31.03.2012г., от 01.01.2013г. до
31.12.2013г., от 01.01.2014г. до 31.12.2014г., от 01.01.2015г. до 31.12.2015г., от 01.01.2016г.
до 30.11.2016г. и от 01.01.2017г. до 28.02.2017г. са
определени данъчни задължения по ЗДДС за довнасяне в общ размер на
202 779,60лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
63 939,78лв., в следствие непризнат данъчен кредит за извършени покупки на
стоки и услуги от негови доставчици, които не са признати за реално
осъществени. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 14.05.2018г.,
съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“
(л. 52). Против констатациите в РА е подадена жалба вх. № 94-00-4884 от
04.06.2018г. по описа на ТД на НАП – гр. Пловдив, която е намерена за недопустима
за разглеждане с решение № 362/25.06.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ –
гр. Пловдив, тъй като е просрочена. Посоченото решение е връчено на
представител на РЛ на 08.10.2018г., едновременно с решение № 414/16.07.2018г.
Подадена е жалба единствено против ревизионният акт за поправка на ревизионен
акт, потвърден с решение № 414/16.07.2018г., предвид на което следва да се
приеме, че РА № Р-16001617002814-091-001/20.04.2018г. е влязъл в сила на 23.10.2018г.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат
обсъждани събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и
заключение на ССЕ, доколкото същите не са относими към предмета на настоящото
дело и касаят констатациите на влязъл в сила ревизионен акт.
В
хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото не са събрани писмени доказателства,
опровергаващи констатациите в обжалвания ревизионен акт за поправка на РА.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Не
е спорно между страните обстоятелството, че първоначално издаденият на
жалбоподателя РА № РА
№ Р-16001617002814-091-001/20.04.2018г. е влязъл в сила. В този смисъл,
неоснователни са твърденията, че същият не е влязъл в сила, тъй като не е
влязъл в сила ревизионният акт за поправката му. Съгласно разпоредбата на чл.
133, ал. 3 от ДОПК органът по приходите може по своя инициатива да поправи
очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава РА, без
да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад.
В настоящия случай, именно ревизиращият
екип е констатирал, че е налице допусната ОФГ при изчисляване размера на
лихвите за данъчните периоди от 04.2013г. до 04.2016г., поради неправилно
посочване на началния момент, от който се дължат лихвите. Поради тази причина,
са изчислени акцесорни задължения за лихви в по-малък
размер от дължимите. Това несъмнено представлява ОФГ, тъй като неправилно за акцесорните задължения за лихви е посочен началният момент
на дължимост. Разпоредбата на чл. 133, ал. 3 от ДОПК
не съдържа изискване ревизионният акт, в който се констатира да е допусната
ОФГ, да е влязъл или да не е влязъл в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 от ДОПК същият подлежи на принудително изпълнение, след изтичане срока на
доброволното му изпълнение /14-дневен срок от връчването му на РЛ/, т.е.
коректното установяване на размера на главниците и лихвите по един ревизионен
акт е свързано с изпълнението му.
Съдът намира, че несъмнено е налице
допусната ОФГ при изчисляване размера на акцесорните
задължения за лихви, като същите са определени в по-малък размер със сумата от
990,60лв. Доколкото не се формира спор относно размера на главниците, върху които
са дължими акцесорните задължения за лихви, а само
относно началния момент на дължимост,
законосъобразно, по инициатива на орган по приходите е извършена поправка на
ОФГ, инкорпорирана в ревизионен акт за поправка на РА.
По
изложените съображения, жалбата против РА за поправка на РА е неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и своеременно направеното
искане, на ответника са дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата й редакция/ същото възлиза на 300лв.
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„ТУЕЛВ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на управление гр. Карлово,
бул. „Освобождение“ № представлявано от управителите
И.Ц.Х.и В.А.Х., против Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-160016180094913-003-001/21.05.2018г.,
издаден от Н.К.– *, възложил ревизията, и С.Й.– главен инспектор по приходите в
ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Стара Загора, ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 414/16.07.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) гр. Пловдив относно извършена поправка на
размера на начислените лихви за данъчни периоди от м. 04.2013г. до м. 04.2016г.
със сумата в общ размер на 990,60лв.
ОСЪЖДА „ТУЕЛВ“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ:***, със седалище и адрес на
управление гр. Карлово, бул. „Освобождение“ № представлявано от управителите И.Ц.Х.и В.А.Х.
да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив
при Централно управление на Национална агенция по приходите сумата от 300лв. (триста
лева) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
На
основание чл. 160, ал. 6, изр. 2 от ДОПК решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: