№ 650
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000614 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Монтана“АД, ЕИК
*********, чрез адв.Т.Б. насочена против Решение № 260321/24.02.2021 г., постановено по
т.д. № 2439/2019 г. по описа на СГС, ТО в отхвърлителната му част, с която предявеният от
този въззивник против ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ е отхвърлен над уважения размер от 9 061,80 лв. до сумата от 33 592,56 лв.
/т.е. за сумата от 27 993,80 лв. без ДДС/, а акцесорния такъв с правно основание чл.86, ал.1
ЗЗД е отхвърлен в пълния му предявен размер от 1 928,46 лева.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано, влязло е в сила и
не е предмет на въззивна проверка.
Твърди се в жалбата, че в обжалваната му отхвърлителна част първоинстанционното
решение е неправилно, като постановено при едностранчива и превратна преценка на
приобщените по делото доказателства, довело до неточно установяване на фактите по
делото, а от там и до неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа се, че в случая не е налице противоправно поведение на водача на т.а. с ДК
№ ***, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. От
страна на последния не било допуснато каквото и да е нарушение на правилата за
движението по пътищата, още по-малко такова, което да е допринесло за настъпване на
произшествието.
Същият се движил в своята лента за движение, възможно най-вдясно по пътното
платно за движение, като в случая в която и част от своето платно за движение да е бил, е
било невъзможно избягването на удара, т.к. ремаркето на насрещно движещия се автомобил
1
блокирало пътя изцяло.
Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че в случая и двамата водачи се
движели с несъобразена скорост, което направило сблъсъкът помежду им неизбежен.
Последният бил причинен единствено от поведението на водача на насрещно движещия се
т.а.“МАН“, агрегиран с полуремарке.
Отделно от това се поддържа, че нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД е неправилно приложена,
т.к. в случая за да бъде изцяло завършен фактически състав за възникване правото на
обезщетение по процесната застраховка, не било необходимо увредения автомобил да е снет
от регистрация, поради наличието на тотална щета. Твърди се, че преди да изплати
обезщетението застрахователят не определил щетата като тотална и не изискал
удостоверяване прекратяване на регистрацията на МПС, защото в такова удостоверение е
невъзможно да се отбележи, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила
тотална щета.
Едва в хода на съдебното производство застрахователят въвел твърдение, че е налице
тотална щета, като такова възражение не фигурирало в отговора по исковата молба.
По подробно изложени доводи в подкрепа на посочените оплаквания се иска от
настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в частта му, с която предявеният
главен иск е отхвърлен за разликата от 9 061,80 лв. до сумата от 33 592,56 лв. /т.е. за сумата
от 27 993,80 лв. без ДДС/ , както и по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД и по
съществото на спора да уважи предявените от въззивника искове против ответника
застраховател.
В отговора по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва наведените в нея
доводи и поддържа правилност на атакуваното решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване искове по
чл.432 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Монтана АД“ЕООЗ, чрез адв.Б. против ЗАД „ОЗК
Застраховане“АД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на първоначалната и допълнителна искови
молби, че на 10.01.2019 г., около 09:00 ч., на път Е-79, км. 89+000, в землището на с.
Клисурица, обл. Монтана настъпило ПТП между товарен автомобил марка „МАН“, с ДК №
***, с прикачено към него ремарке марка “Шмитц”, с холандски регистрационен номер
ON-27-YX, собствено на „А.Есерс България“ЕООД и управлявано от С. Й. К. и товарен
автомобил, собственост на дружеството ищец м.“Мерцедес“, с ДКС ***.
Произшествието било причинено поради извършено нарушение на правилата за
движението по пътищата от страна на водача на т.а.м.“МАН“, описан по-горе който се
движел по път Е-79 в посока от гр. Видин към гр. Монтана при зимни условия и заснежен
път, с натоварено ремарке.
На км. 89+000 на завоя преди разклона за с. Клисурица, обл. Монтана, водачът загубил
контрол върху композицията, която управлявал и камионът продължил да се движи направо,
а ремаркето поднесло успоредно на пътното платно и навлязло в насрещното пътно платно.
В същия този момент и на същото място, но в посока съм гр.Видин, се движел и
собствения на ищцовото дружество т.а.м.“Мерцедес“, с ДК № ***, управляван от водача Д.
Г. М., с прикачено към него полуремарке “ШМИТЦ СПР 24 Л 13.62 ЕБ”, с ДК № С 4341 ЕР.
Малко преди разклона за с. Клисурица, обл. Монтана видял, че в насрещното му платно за
движение /от гр.Видин/ се спуска другия товарен камион, управляван от С. К.. В един
момент ремаркето на този камион се извъртяло и навлязло в насрещната лента за движение.
2
Д. М. се опитал да избегне удара, направил всичко възможно, но не успял и било
реализирано процесното пътнотранспортно произшествие.
Пряка и непосредствена последица от настъпването му като застрахователното събитие
било тоталното увреждане на влекача на автомобила, собственост ищеца. Подробно е
изброено кои детайли и елементи от същия са унищожени и увредени.
Това били имуществени вреди, причинени на ищцовото дружество, изразяващи се в
необходимите средства за репариране на вредите по собствения му влекач - марка
„Мерцедес“, ДК № ***.
Поддържано е, че обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП
били изяснени в съставения от ОД на МВР - Монтана, сектор „Пътна полиция“ Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1023-20 от 10.01.2019 г. и Постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 02.04.2019 г., издадено от Районна прокуратура
- Монтана по преписка вх. № 95/2019 г. на РП - Монтана.
Твърдяло се е, че към момента на настъпване на събитието гражданската отговорност
на причинилия го автомобил била застрахована при ЗАД „ОЗК - застраховане” АД, по
силата на застрахователна полица № BG/23/ 11800001194, със срок на покритие от 00:00 ч.
на 04.02.2018 г. до 23:59 ч. на 03.02.2019 г.
Затова и към това дружество било предявено искане от ищеца за оценка на щетите по
автомобила и за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени
вреди, въз основа на което била образувана преписка по щета № 041020000122019, по която
били представени и приложени всички документи, които съобразно нормативните
изисквания, установявали настъпването на събитието, вида и размера на причинените вреди.
С това били всички искания на застрахователя за представяне на необходимите
документи, като допълнително били извършени огледи на увредения влекач и били описани
щетите по него, вкл. бил изготвен снимков материал.
За ответника възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение за
причинените на ищеца имуществени вреди от лице застраховало при него гражданската си
отговорност, във връзка с притежаването и използването на застрахования влекач, но
въпреки това в нормативно определените срокове и до момента на предявяване на исковата
молба не било извършено дължимото плащане в пълен размер.
Признава се фактът, че на 30.05.2019 г. ответникът застраховател изплатил на ищеца
малка част от дължимото застрахователно обезщетение - сума в размер на 9 870.20 лева, с
което действие се поддържа, че ответникът признал основателността на претенцията.
Поддържано е, че общият размер на необходимите средства за отстраняване на
нанесените вреди по автомобила - съвкупността от стойностите на необходимите части и
материали, труд за монтаж, демонтаж и други необходими операции бил такъв, че
технически и икономически било нецелесъобразно ремонтирането му.
Действителната стойност на увредения влекач към момента на увреждането му била
50 000 лева, като ги е описал подробно по вид на увредената част от автомобила и
стойността на всяка една от тях.
Поради изложеното ответникът дължал доплащане на разликата от 40 129.80 лева,
както и мораторни лихви за периода от 31.05.2019 г. - датата следваща деня на изплащане
на частичното обезщетение, която ищецът приема като дата на изтичане на 15-дневния срок
след като са представени всички изискани документи и са изпълнени задълженията от
страна на застрахования, до окончателното изплащане на дължимата сума.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
3
сумата от 40 129,80 лв. главница, представляваща допълнително застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди; 1 928.46 лева - законната лихва върху
главницата, считано от 31.05.2019 г. - датата, следваща деня на изплащане на част от
дължимото застрахователно обезщетение, до датата на предявяване на настоящите искове,
както и сторените по делото разноски.
В отговора по исковата молба ответникът застраховател е оспорил предявения иск по
основание и размер.
Не е оспорил фактическите твърдения на ищеца относно датата и мястото на
настъпилия пътен инцидент, факта, че т.а.м. “МАН”, ДК № *** е било застраховано по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД“ОЗК застраховане“АД, както
и факта, че е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата от 9 870,20 лв., която сума
представлявала застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие –
процесното ПТП.
Оспорило е твърденията, че размерът на вредите, причинени на влекача „Мерцедес
1846 ЛС”, ДК № *** били на стойност 52 260 лв., както и че вина за настъпване на
процесното ПТП имал само водача на т.а. “МАН“.
Оспорило е Констативният протокол за ПТП с пострадали лица № 1023-20 от
10.01.2019 г. в частта относно обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП и
твърди, че водачът К. се движел с разрешената за този участък скорост.
Въвело е твърдение от своя страна, че процесното ПТП е настъпило поради
непочистването и необезопесъчаването на заледения участък от пътя, в резултат на
бездействието на служители и/или подизпълнители на Агенция „Пътна инфраструктура“,
която била задължена да поддържа пътя.
Поддържало е, че на Агенция „Пътна инфраструктура“ било вменено задължение да
стопанисва и поддържа пътищата извън населените места, част от републиканската пътна
мрежа, което включвало и задължението по зимно поддържане на пътищата, в частност
почистването им от сняг и третирането на заледени участъци със специални смеси,
предотвратяващи замръзването или опесъчаването им.
Оспорило е наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на
т.а. “МАН”, ДК № *** и е твърдяло, че не е налице влязла в тази връзка, че не е налице сила
присъда, която да установи това обстоятелство, а образуваното досъдебно производство
било прекратено.
Въвело е възражение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на влекач „Мерцедес“, с ДК № ***, който в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП
не се движил възможно най-вдясно по платното за движение, както и не предприел действия
с цел предотвратяване на ПТП при възприемането на „занасяне по заледения участък“ на
насрещно движещия се автомобил.
По отношение размера на предявения като главен иск е възразил, че ищецът не е
представил надлежни писмени доказателства, от които да се установи действителния размер
на щетите, нито доказателства за извършен ремонт на процесното МПС, респ. – заплащането
на конкретна сума на автосервиз.
Констатирал е противоречия в твърденията на ищеца относно стойността на вредите -
от една страна като такава била посочена сумата от 52260 лв., а от друга - 50 000 лв.
Поддържало е, че доколкото твърдяната стойност на разходите за ремонт на
процесното МПС от 52 260 лв. представлявала 105% от действителната му стойност, то била
налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от Кодекса за застраховането.
4
Поддържало е и че в случай че се установи, че е налице „тотална щета“,
застрахователят по застраховка Гражданска отговорност на виновния водач дължал
заплащане на обезщетение в размер на разликата между действителната стойност на
процесното МПС и запазените му части.
Оспорило е заявения в исковата молба размер на действителната стойност на
процесния влекач „Мерцедес 1846 ЛС“ към датата на настъпване на произшествието - 50
000 лв. и е поддържало, че била в диапазона от 33 000 лв. до 38 000 лв., предвид че към
11.06.2018 г. автомобилът бил с показание на километража 912 016 км. - т.е. към датата на
настъпване на ПТП бил с пробег над 1 000 000 км.
Оспорил е и като неоснователен и предявеният акцесорен иск за заплащане на
мораторна лихва.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивните жалби, приема
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото не е обжалвано от страните и е
влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение в полза на въззивника в размер
на 9 061,80 лв., представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди по щета №
041020000122019 и дължимо по застрахователна полица № BG/23/11800001194.
Така е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на всички елементи,
образуващи фактическия състав на предявения по делото пряк иск по чл.432,ал.1 КЗ от
въззивното дружество срещу ЗАД”ОЗК застраховане”АД, която е задължителна и за
настоящата въззивна инстанция. Тези елементи са: наличие към датата на процесното ПТП –
10.01.2019 г. на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти между
собственика на т.а.м.”МАН”, с рег. № *** и „ОЗК застраховане”АД; осъществяване на
непозволено увреждане от страна на С. Й. К. - водач на посочения автомобил, който поради
нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил процесните имуществени
вреди на въззивното дружество; наличие на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на К. и настъпилите имуществени вреди, изразяващи се в
унищожаване и повреждане на части от собствения на „Монтана АД“ЕООД товарен
автомобил.
По отношение на единствено спорния между страните пред настоящата инстанция
въпрос относно за размера на дължимото на въззивника обезщетение за горепосочените
имуществени вреди, настоящият въззивен състав приема следното :
В производството пред настоящата инстанция по отношение на този въпрос не са
събрани нови доказателства.
За изясняване на същия в хода на първоинстанционното производство са приобщени
писмени доказателства и е изслушана съдебно – автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните по делото и следва да се кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Същата е установила механизма на настъпилото ПТП, а именно:
Участъкът от пътя, на който е настъпило произшествието е с десен завой за идващите
от гр.Видин. Пътното платно за движение към гр.Видин е двупосочно, прав участък, с
видимост над 100 м. – наклон, спускане, като на 10.01.2019 г. е било заснежено и заледено, с
наклон спускане и за двете МПС.
Т.а.м.“МАН“ с ДКС № *** и прикачено полуремарке към влекача се е движило в
5
посока от гр.Видин. Т.а.м.“Мерцедес“ с ДК № *** и прикачено към него полуремарке се е
движило в обратната посока – към гр.Видин.
Малко преди разклона за с. Клисурица водачът на последния възприел спускащият се
към него в платното за насрещно движение при наклон и десен завой товарен автомобил
МАН, агрегатиран с полуремарке. При излизането от десния завой полуремаркето на т.а.м.
„МАН“ се завърта по посока на часовниковата стрелка и навлиза в насрещната лента за
движение със задната част напречно и по този начин ограничава движението на МПС в
посока гр.Видин. Въпреки предприетата маневра от водача на т.а.м.“Мерцедес“ в опит да
избегне удара чрез намаляване на скоростта, такъв е настъпил между двете МПС-та - челен
за т.а.м.„Мерцедес“ и страничен с плъзгане в лявата част на полуремаркето на т.а.м.„МАН“.
Въз основа анализа на останалите приобщени по делото доказателства /констативен
протокол за ПТП № 1023-20 от 10.01.2019 г. и справка от НИМХ, според която на 10.01.2019
г. в района на реализиране на процесното ПТП температурата на въздуха е била около -2
градуса по Целзий, времето е било облачно, със слаб или умерен снеговалеж с краткотрайни
прекъсвания/, вещото лице е определило спрямо метеорологичните условия, при които е
настъпило произшествието – заснежено и заледено пътно платно, а от там е извело, че
коефициентът на сцепление между гумите и пътната настилка асфалт е бил много нисък.
Определило е, че скоростта на движение на всеки един от двата автомобила към
момента на настъпване на удара е била около 50 км/ч., а в допълнение на заключението в
открито с.з. е посочило, че при тези условия препоръчителната скорост на движение е между
30 и 40 км/ч.
При тези данни е определило и че дистанцията между двата автомобила към момента,
в който е могло водачите им да се възприемат взаимно, е била 100 м., а необходимата
такава, за да се предотврати ударът - 219 м. – т.е. ударът е бил неизбежен.
Този му извод съответства и на отразеното в констативния протокол относно
обстоятелствата за настъпване на произшествието – че поради несъобразена скорост със
заледената и мокра пътната настилка при маневрата десен завой водачът на т.а.м.“МАН“ е
загубил контрол върху управляваното от него МПС и е блъснал другия участник в
движението.
Следва да се акцентира, че според отразеното в експертизата хоризонталната
маркировка на мястото на произшествието е с непрекъсната осева линия, а вертикалната –
със знак В26 /60 км.ч./ посока Видин.
Експертът е дал заключение и за стойността на ремонта на т.а.м.“Мерцедес“ по
средни пазарни цени, определяйки я на 49 436 лв., с ДДС.
Според изчисленията му действителната пазарна стойност на същия автомобил към
датата на ПТП възлиза на 47 330 лв., без ДДС.
От изложеното заключил, че необходимата стойност за отремонтиране надвишава
пазарната цена на автомобила, поради което и е налице тотална щета.
Запазените части на същия автомобил оценил на 9 466 лв., от което и определил
размерът на обезщетението при тотална щета - 37 864 лв.
Пред първоинстанционния съд като писмено доказателство е ангажирано и писмо с
изх.№ 99-7170/07.10.2020 г. на Директора на Дирекция „Застрахователни обезщетения“ на
въззиваемото дружество, адресирано то Отдел „Пътна полиция“ КАТ – СДВР и въззивника,
според което застрахователят е приел, че е налице „тотална щета“, съгласно чл.390 КЗ и
регистрацията на влекача „Мерцедес“ С рег. № *** следва да бъде прекратена, поради
„тотална щета“.
6
Не са ангажирани доказателства дали и кога това писмо е получено от въззивното
дружество, но с оглед обстоятелството, че е приобщено като писмено доказателство по
делото в откритото с.з. от 08.10.2020 г. следва да се приеме, че към посочената дата вече му
е станало известно.
С оглед така установеното от фактическа страна въззивната инстанция приема за
основателни възраженията във въззивната жалба относно необосноваността на извода на
първоинстанционния съд за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача
на т.а.м.“Мерцедес“, поради това, че е нарушил нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП и се е движил
със скорост над допустимата, според сложната пътна обстановка.
На първо място такова възражение за съпричиняване не е въвеждано в хода на
производство от страна на въззиваемия застраховател.
Видно е от отговора на исковата молба, че въведеното от ответника при условието на
евентуалност възражение за съпричиняване е в насока, че водачът на увредения автомобил е
нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП и не се движил възможно най-вдясно по
платното за движение, както и не предприел действия с цел предотвратяване на ПТП при
възприемането на „занасяне по заледения участък“ на насрещно движещия се автомобил.
Ето защо като е приел, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
водача на т.а.м.“Мерцедес“ се изразява в избиране на скорост за движение по пътя,
несъобразена с пътната обстановка, първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, произнасяйки се по служебно формулирано
възражение за съпричиняване, каквото не е направено своевременно и редовно от ответната
страна в отговора по исковата молба от една страна, а от друга – при неправилно
приложение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД.
По въпроса относно приносът на пострадалия като основание за намаляване на
дължимото се обезщетение за вреди от деликт по смисъла на чл.51, ал.2 е налице трайна и
последователна съдебна практика, намерила изражение в множество актове на касационната
инстанция /Решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ІV г. о., Решение
№ 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, І т. о., Решение № 66/01.06.2017 г. по т. д.
№ 650/2016 г. на ВКС, І т. о. и др./.
В тях се възприема, че приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
за намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт следва да е релевиран
надлежно от застрахователя с възражение пред първоинстанционния съд, като възражението
за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно
действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането.
Ако в отговора на исковата молба липсват фактически твърдения за конкретното
проявление на приноса, съдът е длъжен да ги изясни по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК до края на
първото съдебно заседание, а ако обстоятелствата относно приноса са станали известни на
застрахователя в по-късен момент, той може да ги въведе в процеса до приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция съгласно чл. 147, т. 1 ГПК.
В случая от данните по първоинстанционното дело не е видно ответникът-въззиваем
да е въвел друго възражение за съпричиняване, освен изрично формулираното в отговора по
исковата молба, нито по-късно в хода на производството по делото.
Ето защо като се е произнесъл и е приел за основателно възражение за съпричиняване
на крайния вредоносен резултат, което изобщо не е било въведено от ответника-въззиваем в
хода на производството, първоинстанционният съд е действал в отклонение на установените
съдопроизводствени правила и материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД, поради което и
7
решението му в тази част се явява неправилно.
В този смисъл и основателно е оплакването във въззивната жалба, че СГС неправилно
е намалил определеното в полза на въззивника обезщетение за имуществени вреди от
увреждането на собствения му товарен автомобил по повод на ненадлежно заявено и
неконкретизирано от ответника - застраховател възражение за съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да беше редовно въведено, такова
възражение би следвало да се остави без уважение при наличните по делото факти относно
пътната обстановка, при която е настъпило процесното ПТП и поведението на водача на
т.а.м.“Мерцедес“.
Както кредитираната съдебно-автотехническа експертиза, така и констативния
протокол от местопроизшествие, не установяват на мястото на настъпилия инцидент да са
били налице забраняващи движението на автомобилите със скорост от 50 км/ч при каквито и
да е пътни условия знаци.
Същите сочат, че в участъка на инцидента е действал знак забранено изпреварването
на други МПС, както и знак В26 - забранено движението на МПС с повече от 60 км/ч. в
посоката, в която се е движил т.а.м.“Мерцедес“.
Следователно и при конкретните пътни условия същият се е движил със скорост,
съобразена с наличната пътна маркировка и пътните условия.
Изразеното становище от вещото лице относно препоръчителната скорост в случая не
почиват на конкретните данни по делото относно наличните ограничения относно скоростта
за движението на МПС в процесния участък, които държат сметка за спецификата на
пътното платно и терена на пътния участък /наклон/.
От друга страна заключението на експертизата относно причината за настъпилото
ПТП е единствено движението на автовлака на т.а.м.“МАН“ с натоварено полуремарке с по-
висока скорост в десен завой при мокра, заледена и заснежена пътна настилка.
Поради това именно движение задната част на полуремаркето се е плъзнало от
центробежната сила наляво и е излязла от пътната лента, преминавайки напречно в лентата
за насрещно движение. По този начин е било блокирано движението на насрещно
движещите се МПС, като водачът на т.а.м.“Мерцедес“ се е опитал да намали скоростта или
също да отклони автовлака надясно, но не е успял, поради ограниченията на пътното платно.
Предвид изложеното и редовно въведеното възражение за съпричиняване от страна на
ответника-въззиваем за съпричиняване на крайния вредоносен резултат от страна на водача
на другия автомобил, участващ в ПТП-то, се явява неоснователно, като недоказано при
условието на пълно и главно доказване от негова страна.
Горният извод се налага с оглед липсата на каквито и да е доказателства по делото,
сочещи не несъобразяване на действията на водача на т.а.м.“Мерцедес“ с нормата на чл.15,
ал.1 ЗДвП – т.е. че не се е движил най-вдясно по платното за движение и не е предприел
действия с цел предотвратяване на ПТП-то при възприемане на поведението на насрещно
движещия се автомобил.
Обратно на твърдяното заключението на изслушаната експертиза сочи, че действията
на този водач да отклони автомобила надясно са били ограничени от пътното платно
/обстоятелство, установимо и от данните по приложеното досъдебно производство №
8
36/2019 г. по описа на РС Монтана/, и въпреки опитите му да избегне удара между двата
автомобила, последният е бил непредотвратим.
Ето защо и т.к. е установено в практиката, че изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване, в случая такъв извод не може да се обоснове.
Затова отговорността за причинените имуществени вреди следва да се понесе само от
деликвента, респ. – неговия застраховател.
По отношение размера на обезщетението.
При установеното от неоспорената съдебно-автотехническа експертиза, че
действителната стойност на увредения автомобил при констатираната „тотална щета“ е в
размер на 47 330 лв., а запазените части са на стойност 9 466 лв., то следва да се приеме, че
размерът на дължимото се обезщетение възлиза на 37 864 лв., която сума се явява разлика
между действителната стойност и размерът на запазените части.
От този размер следва да се приспадне заплатената извънсъдебно сума от
застрахователя в размер на 9 870,20 лв., след което въззивната инстанция приема, че
дължимото се обезщетение в случая възлиза на 27 993,80 лв.
Затова и в обжалваната му част, с която предявеният иск е бил отхвърлен над сумата
от 9 061,80 лв. до посочената сума от 27 993,80 лв., първоинстанционното решение следва да
се отмени и по съществото на спора се постанови уважаване на предявения иск в посочения
размер.
В уважителната му част и в останалата му отхвърлителна част до пълния предявен
размер от 40 129,80 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е слязло в сила.
По акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
В случая страните не са спорили /така и обстоятелствената част на исковата молба, а в
последствие и писмо № 99-7170/07.10.2020 г. на застрахователя/, че т.а.м.“Мерцедес“ е бил
увреден от процесното ПТП по начин, по който отремонтирането му е нецелесъобразно, т.к.
средствата за това надвишават действителната стойност на автомобила към момента на
настъпване на ПТП.
Че в случая е налице хипотезата на „тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, се
установява безсъмнено от заключението на кредитираната експертиза.
Ето защо и не може да се заключи друго, освен че за застрахованото лице е налице
задължението да представи на застрахователя удостоверение от компетентните органи за
прекратяване регистрацията на автомобила, в което да е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е порази настъпила тотална щета.
В случая няма спор, че това не е сторено от въззивника, вкл. и в хода на настоящето
производство.
Поради изложеното следва, че застрахователят въззиваем не е изпаднал ва забава да
плати търсеното обезщетение, поради което и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява
неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд, а доводите в
обратната насока, развити във въззивната жалба, са несъстоятелни.
9
Това е така, защото задължението за представяне на такова удостоверение е въведено
по силата на самия закон - ex lege, и не зависи от съдържанието на конкретния
застрахователен договор. То е поставено по силата на изричния текст на закона в тежест на
собственика на увреденото превозно средство и не зависи от обстоятелството дали е
образувана щета при застрахователя, респ. – дали последният е изискал такова
удостоверение в хода на образувана пред него адм.преписка.
В случая въззивникът-ищец още в обстоятелствената част на исковата молба е въвел
твърдения, че е налице тотална щета, т.к. отремонтирането на автомобила значително
надвишава действителната му стойност, поради което и негово е задължението да ангажира
надлежни доказателства за това твърдение, вкл. пред застрахователя и пред съда.
Съобразно установената съдебна практика, възприета още при действието на
отменения КЗ /Решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК и
Решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/2014 г., II т. о., ТК/ дължимостта на
обезщетението в случаи като процесния не е обусловена от факта на прекратяване на
регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение по иска, защото предпоставка
за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Така изпълнението на
административната процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по
съдебен ред.
Последното, т.к. плащането от застрахователя може да бъде доброволно /без да е
налице съдебно производство – в случая такова е било платено частично извънсъдебно/ или
в изпълнение на влязло в сила решение.
И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок
на забавата, но не и за основателността на претенцията за застрахователно обезщетение.
Затова и представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията няма
отношение към дължимостта на главницата, а към определяне началната дата на
обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва.
По изложените съображения в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен
акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава върху търсеното парично вземане
като главница, първоинстанционното решение следва да се потвърди.
По отношение на разноските.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.1
ГПК в тежест на въззиваемата страна ще дължи разноски на въззивника за производството
пред въззивния съд, съобразно уважената част от въззивната жалба, претендирани както със
самата жалба, така и с молбата от 23.09.2021 г. и приложения към нея списък с разноски и
доказателства за извършването им.
Затова и следва да се съобрази възражението на насрещната страна за прекомерност на
претендираното от процесуалния представител на въззивника адвокатско възнаграждение за
осъществената правна помощ.
При съобразяване цената на главния иск и нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая дължимото
минимално такова е в размер на 1 734 лв.
Въззивникът е ангажирал доказателства, че е заплатил адвокатско възнаграждение на
процесуалния си представител за въззивното производство в размер на 1 900 лв., поради
което и решаващият състав приема, че същото не е прекомерно, отнесено към минималния
10
дължим се размер за казуси като настоящи, вкл. действителната фактическа и правна
сложност на спора.
Ето защо и възражението на насрещната страна за прекомерност на платеното
възнаграждение в посочения размер е неоснователно.
За пълнота следва да се посочи, че в списъка за разноски въззивникът е посочил, че
дължимите се такива за адвокатски хонорар възлизат на 2 100 лв., но доказателства за
извършването им в посочени размер не са налични /договорът за правна защита и
съдействие отразява договорени и платени в брой 1 900 лв./.
Затова и разноски за платено адвокатско възнаграждение следва да се присъдят
именно до доказания размер на платените разноски за адвокатско възнаграждение от 1 900
лв., вкл. и сумата от 522,71 лв. за платена ДТ по производството.
Разноски на въззивника се дължат допълнително и за производството пред
първоинстанционния съд, съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция,
допълнително в размер на 2 855,64 лв., включващи платена държавна такса по главния иск,
депозит за вещо лице и платено адвокатско възнаграждение в пълен размер от 2 100 лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ТО, 5-и състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260321/24.02.2021 г., постановено по т.д. № 2439/2019 г. по
описа на СГС, ТО в частта му, с която предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
от „Монтана АД“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Суходол“ № 15 против ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5 е отхвърлен за разликата от
уважения размер от 9 061,80 лв. до сумата от на 27 993,80 лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5 да заплати на „Монтана АД“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Суходол“ № 15 допълнително
сумата от 18 932 /осемнадесет хиляди деветстотин тридесет и два/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди по щета № 04102000122019 и дължимо по
застрахователна полица по застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/23/11800001194,
сумата от общо 2 422,71 /две хиляди четиристотин двадесет и два лева и седемдесет и една
стотинки/ разноски по делото пред въззивната инстанция, както и сумата от 2 855,64 /две
хиляди осемстотин петдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ разноски по делото
пред първоинстанционния съд, съобразно уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260321/24.02.2021 г., постановено по т.д. № 2439/2019 г.
по описа на СГС, ТО в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12