№ 605
гр. София, 21.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100902404 по описа за 2021 година
СГС е сезиран с искова молба от „П.“ ООД, с която са предявени срещу „Д.П.Г.“ АД искове
с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 44055,01 лв. и чл.92 ЗЗД за сумата от
4405,49 лв. Твърди се от ищеца, че на 21.11.2019 г. е сключил с ответника договор, по който
е поел по възложение на ответника задължението да извърши строителни работи на метални
конструкции, а ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати
възнаграждение. Сочи се, че възложените по договора работи са били изпълнени и
предадени на ответника с протокол обр.19 от 24.03.2021 г. и протокол обр.19 от 26.04.2021
г., но ответникът не е изпълнил задължението да плати възнаграждение в размер на
44055,01 лв., поради което дължи неустойка в размер на 10 % от стойността на изпълнените
работи. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 44055,01 лв. –
възнаграждение за изпълнени строителни работи, както и сумата от 4405,49 лв. – неустойка
в размер на 10 % от стойността им.
Ответникът не е подал писмен отговор и не взема становище по исковете.
Представен е договор от 21.11.2019 г., от който се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е
поел задължението да извърши строителни работи на метални конструкции за обект „ СМР
за привеждане на пирсове 1,2 и 3 на пристанищен терминал „Росенец“ към нормативните
изисквания и добрите европейски практики – етап 1 и изграждане на инсталация за
регенерация на парите /ВРУ/ - етап 3“, а ответникът в качеството на възложител е поел
насрещното задължение да плати възнаграждение съобразно КСС.
1
Към договора е приложена КСС, в която се сочи, че стойността на възложените работи
възлиза на 236 524,26 лв.
Към договора са сключени анекс от 27.01.2020 г. и от 04.12.2020 г., с които страните са се
съгласили ищецът да извърши и допълнителни работи.
Представен е протокол обр.19 от 24.03.2021 г. за установяване завършването и за
заплащане на видове строителни работи, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни
работи на стойност 39 985,88 лв.
Представена е фактура N 1571/25.03.2021 г., в която се сочи, че за извършените от ищеца
работи по протокола ответникът дължи възнаграждение в размер на 39985,88 лв.
Представен е протокол обр.19 от 26.04.2021 г. за установяване завършването и за
заплащане на видове строителни работи, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни
работи на стойност 3066,90 лв.
Представен е протокол обр.19 N 6 за установяване завършването и за заплащане на
видове строителни работи, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на
стойност 24053,50 лв.
Представена е фактура N 1558/22.02.2021 г., в която се сочи, че за извършените от ищеца
работи по протокола ответникът дължи възнаграждение в размер на 24053,50 лв.
Представено е платежно нареждане от 30.06.2021 г., в което се сочи, че ответникът е
превел на ищеца сумата от 23051,27 лв. – по фактура N 1558/2.02.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.266
ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор от 21.11.2019 г. и анексите към него от
27.01.2020 г. и от 04.12.2020 г., че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, по което ищецът по възложение на ответника е поел задължението да
извърши строителни работи на метални конструкции за обект „ СМР за привеждане на
пирсове 1,2 и 3 на пристанищен терминал „Росенец“ към нормативните изисквания и
добрите европейски практики – етап 1 и изграждане на инсталация за регенерация на парите
/ВРУ/ - етап 3“, а ответникът в качеството на възложител е поел насрещното задължение да
плати възнаграждение.
В подкрепа на повдигнатото с исковата молба фактическо твърдение, че възложените по
договора работа са били изпълнени от ищеца, са представени протокол обр.19 от 24.03.2021
г. за установяване завършването и за заплащане на видове строителни работи, в който се
2
сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 39 985,88 лв., протокол обр.19
от 26.04.2021 г. за установяване завършването и за заплащане на видове строителни работи,
в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 3066,90 лв., както и
протокол обр.19 N 6 за установяване завършването и за заплащане на видове строителни
работи, в който се сочи, че ищецът е изпълнил строителни работи на стойност 24053,50 лв.
Тези протоколи носят подписа на ответника, който в качеството на възложител е бил
представляван от лицето Е.М. – „проектов ръководител“, поради което имат качеството на
разписка по чл.77 ЗЗД, която е издадена от ответника възложител с нарочната цел да служи
на ищеца за удостоверяване факта на изпълнение на задължението за изработка. Доколкото
от страна на ответника възложител не са направени в протоколите отбелязвания за
некачествено изпълнение, съдът приема на основание чл.264 ал.3 ЗЗД, че работите са приети
от ответника възложител без възражения.
След като ищецът е изпълнил посочените в протоколите строителни работи, които са
били приети от ответника възложител без възражения, в полза на ищеца е възникнало
вземане за възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД в размерите, посочените в протоколите.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха
доказателства за факта, че е платил дължимото възнаграждение за изпълнените от ищеца
работи по протокол обр.19 от 24.03.2021 г. – в размер на 39 985,88 лв. и дължимото
възнаграждение за изпълнените работи по протокол обр.19 от 26.04.2021 г. – в размер на
3066,90 лв., поради което съдът намира, че ответникът е неизправна по договора страна.
Това означава, че в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните суми по тези два
протокола.
Изпълнените от ищеца работи по протокол обр.19 N 6 са на стойност 24053,50 лв., а от
платежно нареждане от 30.06.2021 г. се установява, че ответникът е превел на ищеца
частично сумата от 23051,27 лв. Доколкото не са представени доказателства за плащане на
пълния размер, на ищеца следва да се присъди по този протокол сумата от 1002,23 лв.
При тези факти съдът намира, че искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде изцяло уважен.
Ответникът в качеството на възложител не е изпълнил в срок задължението да плати
възнаграждение за изпълнените от ищеца работи в срок до 25-то число от месеца, следващ
месеца на изпълнение и предаване на работите – чл.3.2 от договора, поради кото е изпаднал
в забава, за която дължи обезщетение. От представените по делото доказателства не се
установява в съдържанието на облигационното правоотношение да е постигнато съгласие за
включване на неустоечна клауза, която да урежда въпроса за обезщетяване на вредите от
забавеното изпълнение на паричното задължение за плащане на възнаграждение.
В определението от 21.03.2022 г., с което е изготвен доклад по чл.374 ГПК, съдът е дал на
ищеца указания, че негова е доказателствената тежест да установи наличието на
неустоечна клауза за вредите от забавеното плащане на възнаграждението. В съдебното
заседание на 21.04.2022 г., в което е докладвано делото ведно с определението от 21.03.2022
3
г., ищецът е заявил, че няма възражения по доклада и че няма доказателствени и никакви
други искания. Тъй като не са представени доказателства за наличието на неустоечна клауза,
съдът приема, че в полза на ищеца не е възникнало претендираното вземане по чл.92 ЗЗД.
Това означава, че искът по чл.92 ЗЗД е неоснователен.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.266 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен,
а акцесорният иск по чл.92 ЗЗД да бъде отхвърлен.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.П.Г.“ АД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******, да заплати на „П.“ ООД,
ЕИК *******, гр*******, на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 44055,01 лв. –
възнаграждение за изпълнени работи по договор N 280 от 21.11.2019 г., по който са
издадени фактура N 1571/25.03.2021 г., фактура N 1580/27.04.2021 г. и фактура N
1558/22.02.2021 г., ведно със законната лихва от 25.11.2021 г. до окончателното плащане,
както и съдебни разноски по исковото и по обезпечителното производство в размер на общо
6748,18 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.“ ООД срещу „Д.П.Г.“ АД иск с правно основание чл.92
ЗЗД за сумата от общо 4405,49 лв. – неустойка за забава върху главница от 44 055,01 лв. – по
фактура N 1571/25.03.2021 г., фактура N 1580/27.04.2021 г. и фактура N 1558/22.02.2021 г.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4