№ 221
гр. Шумен, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200939 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №740628-F736583/24.11.2023 год. на
Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч на
“РИВАКОММЕРС” ЕООД, с ЕИК127534392, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от Р. И. А., с ЕГН********** е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева /двеста лева/ за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в жалбата. В
съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично. За него
се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в
нея правни съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Процесуалният представител на Зам.Директора на ТД на НАП - Варна-
административно-наказващ орган издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата,
като излага конкретни правни съображение по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател “РИВАКОММЕРС” ЕООД, с ЕИК127534392 е
регистрирано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. На 11.09.2023 год. по
повод на получено указание на ЦУ на НАП и получена справка за лица, които не са
изпълнили задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч за публикуване на годишен финансов
отчет за 2021 год. била извършена проверка в база данни на Агенцията по вписванията –
Търговски регистър от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Шумен, при
което било установено, че дружеството е изпълнило задължението си да публикува в
Агенцията по вписванията Годишния финансов отчет за дейността си, извършена за 2021
год. със закъснение от 10 дни. Било констатирано, че дружеството е подало ГДД по чл.92 от
ЗКПО за 2021 год. с вх.№2700И0253089/29.06.2022 год., в която е декларирало приходи в
размер на 194223.59 лева, разходи – 163378.08 лева и счетоводна печалба – 30845.51 лева.
ГФО е бил вписан в Агенцията по вписванията на 10.10.2022 год. В тази връзка до
представляващия дружеството била изпратена покана, с която представител на дружеството
бил поканен да се яви в седемдневен срок в ТД на НАП – Варна, офис Шумен за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. Същата е била изпратена по
електронен начин на 12.09.2023 год. По делото липсват доказателства дали същата е била
получена от управителя или не. На 03.10.2023 год. на дружеството бил съставен акт за
установяване на административно нарушение сер.АN, №F736583 от 03.10.2023 год., в който
е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът
за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствие на
представляващия дружеството и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие
не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
депозирани допълнителни писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №740628-F736583/24.11.2023
год. на Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч
на “РИВАКОММЕРС” ЕООД, с ЕИК127534392, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от Р. И. А., с ЕГН********** е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева /двеста лева/ за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителката Я. Л. М. – Н. и на свидетеля Н.В.Х., както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката
Я. Л. М. – Н., доколкото същата лично е извършила проверката на дружеството и
показанията й почиват на нейни лични възприятия за фактите, за които свидетелства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля
Н.В.Х., доколкото същият свидетелства относно факти и обстоятелства, свързани със
2
здравословното състояние на жалбоподателката и причините, поради които е закъсняла да
изпълни задължението си.
Показанията и на двамата свидетели са непредубедени, еднопосочни и
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗСч. предприятията публикуват годишния
финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма,
приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган,
като за всички търговци по смисъла на Търговския закон това се осъществява чрез заявяване
за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на
следващата година.
В настоящия случай, доколкото производството касае публикуването на годишния
финансов отчет за 2021 год., то задължението е следвало да бъде изпълнено в срок до
30.09.2022 год. От материалите по делото се установява, а и не се спори между страните по
делото, че годишния финансов отчет на дружеството за 2021 год. не е бил заявен и
представен за обявяване в търговския регистър до посочената по-горе дата. От извършената
служебна справка в Търговския регистър и от материалите по делото се установява, че
същият е бил представен за вписване на 10.10.2022 год.
Следователно от изложеното се налага извода, че дружеството, като не е изпълнило
задължението си в посочения по-горе срок на 01.10.2022 год. формално е осъществило от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.
Административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.74, ал.1 от ЗСч., предвиждаща
имуществена санкция от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. за
редприятие, което е задължено и не публикува финансов отчет в сроковете по чл.38. При
определяне размера на наложената имуществена санкция правилно е бил наложен
предвидения в разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗСч. минимум от 200 лева, като е съобразен
размера на реализираните от дружеството нетни приходи от продажби и обстоятелството, че
0.1 % от тях е сума под 200 лева.
Съдът като съобрази твърденията на процесуалният представител на дружеството-
жалбоподател относно причината за закъснялото изпълнение на задължението, дължаща се
на здравословното състояние на представляващия дружеството и отсъствието му от
страната, както и представените в тази насока доказателства намира, че описаното в
наказателното постановление нарушение осъществява белезите на „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че
декларацията е била подадена на 10.10.2022 год., т.е. десет дни след изтичане на
3
законоустановения в разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч срок. В същото време
задължението е било изпълнено по собствени подбуди на представляващия дружеството и
преди откриване на нарушението от органите на НАП. Доколкото в ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите,
визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В
тази връзка следва да бъдат отчетени както факта, че закъснението е само от няколко дни,
така също и обстоятелството, че закъснението се дължи на факта, че поради влошеното си
здравословно състояние представляваща дружеството-жалбоподател се е намирала на
лечение извън пределите на Република България и същото е било отстранено веднага след
завръщането й в страната. В подкрепа на изложеното са събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.В.Х., който заявява, че
лично придружава съпругата си по време на периодите на лечението й в Германия и че в
процесния период отново са били в Германия и са закъснели с подаване на документите, тъй
като не са могли да предвидят колко дълго ще продължи лечението. В същото време
свидетелства, че непосредствено след завръщането си в страната са изпълнили всички свои
задължения, които са установили, че са останали неизпълнени през посочения период на
отсъствието им от страната. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца
съдът взе предвид и факта, че ГФО на дружеството за 2021 год. е бил своевременно подаден
с вх.№2700И0253089/29.06.2022 год., като нарушението не са настъпили каквито и да е
вреди за фиска или за държавата. С оглед на изложеното се налага извода, че деянието се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай,
при които е налице пълно неизпълнение, по-голямо закъснение, неплащане на данъчни
задължения, недеклариране на доходи и др.
В същото време съдът съобрази и факта, че от страна на административно-
наказващият орган не са изложени никакви мотиви относно приложението на чл.28 от
ЗАНН. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са
наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС,
съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл.63,
4
ал.2, т.2 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
съдът може да отмени наказателното постановление, като предупреди нарушителя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъбразно и като такова следва да бъде
отменено.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-
жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
производствата пред районен и административен съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство
жалбоподателят е направил разходи за адвокатско възнаграждение намира, че искането за
присъждане на разноски се явява основателно и доказано. С оглед на изложеното
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател
разноски в размер на 240 лева, включващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №740628-F736583/24.11.2023 год. на
Заместник директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.74, ал.1 от ЗСч на
“РИВАКОММЕРС” ЕООД, с ЕИК127534392, със седалище и адрес на управление:
**************, представлявано от Р. И. А., с ЕГН********** е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева /двеста лева/ за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., като
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя “РИВАКОММЕРС” ЕООД, с ЕИК127534392, със
седалище и адрес на управление: **************, представлявано от Р. И. А., с
ЕГН**********, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение
ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на “РИВАКОММЕРС”
5
ЕООД, с ЕИК127534392, със седалище и адрес на управление: **************,
представлявано от Р. И. А., с ЕГН********** сумата от 240 лева /двеста и четиридесет лева/,
представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6