№ 49
гр. Ловеч, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20244300500018 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 206/17.11.2023 г., по гр.д. № 293/2023 г. на РС – Троян,
съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. Н. Л.
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 3 000 лв. (обезщетение за
неимуществени вреди), ведно със законната лихва, считано от 04.10.2022 г. до
окончателното й изплащане, отхвърлил е иска за горницата над присъдената
сума до пълния претендиран размер от 10 000 лв., като е разпределил
отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на ищеца в размер
на 363 лв.
Решението е обжалвано в отхвърлителната му част с въззивна жалба от
М. Н. Л.. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на
решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния
закон и необоснованост, свеждащи се до неправилна оценка от съда на
обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД, при която е формиран краен извод за размера
на дължимото обезщетение от 3 000 лв. Във въззивната жалба е направено
искане за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран
размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника не е постъпил писмен
отговор.
Въззивникът-ищец М. Н. Л. взема участие в съдебно заседание чрез адв.
М. И., който поддържа жалбата, в хода на устните състезания излага
съображения за нейната основателност, моли за отмяна на решението в
отхвърлителната му част, за присъждане на обезщетение в пълния му
1
претендиран размер и за присъждане на разноските по делото.
Прокуратурата на Република България (въззиваемият-ответник) взема
участие в съдебно заседание чрез прокурора от ОП Ловеч Ц. П., който
оспорва жалбата, а в хода на устните състезания моли за потвърждаване на
съдебното решение в обжалваната му част.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. Н.
Л. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10
000 лв. В писмения отговор от ответника за наведени възражения за
неоснователност на предявения иск, респ. за недоказаност на неговия размер.
С решението в обжалваната му част съдът се произнесъл в рамките на
заявените от ищеца претенции, присъждайки обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3 000 лв., респ. отхвърляйки иска за разликата до пълния му
претендиран размер.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетото досъдебно производство № 195/2021 г. на РУ
Троян, че същото е образувано на 14.07.2021 г., при условията на чл. 212 НПК
(със съставяне на протокол за претърсване и изземване) за това, че на
14.07.2021 г., в жилище в гр. *** (обект на претърсването), обитавно от М. Н.
Л., е държано огнестрелно оръжие (пушка с дървен приклад, едноцевна, с
надпис П. със сериен № 100287 и един патрон), без надлежно разрешение,
изискуемо по ЗОБВВПИ - престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК.
На 31.08.2021 г. М. Н. Л. е привлечена в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 339, ал. 1, изр. 2, пр. 2 и 5 НК, като спрямо нея не е взета
мярка за неотклонение.
В съответствие с указанията на прокурора за прецизиране диспозитива
на обвинението, дадени с постановление от 07.09.2021 г., на 13.09.2021 г. М.
Н. Л. е привлечена повторно като обвиняема за престъпление по чл. 339, ал. 1,
изр. 2, пр. 2 и 5 НК. След предявяване на разследването (в деня на повторното
привличане) от защитника е направено искане за изготвяне на повторна
експертиза от друго вещо лице, чрез включване на допълнителни задачи. С
постановление на наблюдаващия прокурор от 20.09.2021 г. искането е
оставено без уважение
На 21.10.2021 г. Районна прокуратура Ловеч (ТО Троян) внесла в
Районен съд Троян обвинителен акт срещу М. Н. Л. за престъпление по чл.
339, ал. 1, изр. 2, пр. 2 и 5 НК. По обвинителния акт е образувано НОХД №
339/2021 г. на РС Троян. В проведеното на 23.11.2021 г. разпоредително
съдебно заседание по НОХД № 339/2021 г. на РС Троян, съдебният състав
констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата М. Л., прекратил
съдебното производство и върнал делото на РП-Ловеч за отстраняване на
2
допуснатите нарушения.
В съответствие с указанията на прокурора за отстраняване на
констатираните от съда отстраними процесуални нарушения, дадени с
постановление от 02.12.2021 г., на 22.12.2021 г. М. Н. Л. е привлечена (за
трети път) като обвиняема за престъпление по чл. 339, ал. 1, изр. 2, пр. 2 и 5
НК.
На 31.12.2021 г. Районна прокуратура Ловеч (ТО Троян) внесла в
Районен съд Троян обвинителен акт срещу М. Н. Л. за престъпление по чл.
339, ал. 1, изр. 2, пр. 2 и 5 НК. По обвинителния акт е образувано НОХД №
434/2021 г. на РС Троян, по което с разпореждане от 20.01.2022 г. съдът е
насрочил разпоредително заседание за 02.03.2022 г., което е проведено на
17.03.2022 г.
В периода от 17.03.2022 г. до 16.09.2022 г., включително, по НОХД №
434/2021 г. на РС Троян са проведени пет съдебни заседания, като в
последното от тях, в хода на съдебните прения представителят на
прокуратурата не е поддържал обвинението и е пледирал за недоказаност от
субективна страна на обвинението против М. Н. Л. и предложил на съда да
постанови оправдателна присъда. С постановената и обявена на 16.09.2022 г.
присъда подсъдимата М. Н. Л. е призната за невиновна и е оправдана по
повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
Оправдателната присъда не е протестирана от прокуратурата и е влязла в
законна сила на 04.10.2022 г.
От показанията на свидетелите М. М. И. и А. П. Ш. се установява, че
след извършване на претърсването в дома й, а впоследствие и след
привличането й като обвиняема, ищцата започнала да изпитва неудобство от
коментарите на съседи, възприели спрелите полицейски автомобили пред
дома й, както и страх от възможно осъждане на лишаване от свобода и от
неговото ефективно изпълнение. През времето на наказателното
производство ищцата станала затворена и ограничила контактите си,
отслабнала, започнала да се оплаква от високо кръвно налягане, прибягвала
до прием на успокоителни средства.
От заключението на приетата от районния съд съдебно-психологична
експертиза, се установява, че образуваното и провеждано наказателно
производство спрямо М. Н. Л. е довело до изживяване от нея на психологичен
стрес. В това й състояние тя е изпитвала негативна емоция (тревога),
съпроводена от чувство за несигурност и очакване на негативни събития,
безпокойство, емоционално напрегнатост, нарушения в съня и храненето.
Въпреки личностовите й характеристики, изразяващи притежавани от нея
активна жизнена позиция, позитивна самооценка, увереност в своите сили и
възможности, активност, инициативност, адаптивност, М. Н. Л. не е била в
състояние да се адаптира към случващото се, продължила е да изпитвала
тревога, безпокойство, чувство за несигурност, емоционална напрегнатост,
нарушения в съня и храненето, очакване за неблагоприятен за нея развой на
производството. Това нейно състояние свидетелства, интензитетът на
преживените негативни емоции е бил над нормално поносимия, съобразно
личностните особености М. Н. Л., които не предполагат и не предразполагат
към лесно възникване на малоценностни и отрицателно негативно заредени
емоционални преживявания. От заключението се установява, че изпитваните
от М. Л. отрицателните емоционални изживявания са продължили както през
времето на наказателносто производство, така и 7 -8 месеца след
3
оправдаването й.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., произтичащи
от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е
оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, в
качеството й на процесуален субституент.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване
на престъпление, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Доколкото в случая се касае вреди
от неоснователно обвинение, легитимирана да представлява държавата по
искове за обезщетяването им, е прокуратурата, която повдига и поддържа
обвинението (ТР-5-13-ОСГК). За да се ангажира отговорността на държавата
в лицето на прокуратурата по заведен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, следва да са установени следните предпоставки: спрямо ищеца да е
било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер;
наказателното производство срещу него да е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда по повдигнатото обвинение; ищецът да е претърпял
посочените в исковата молба вреди (имуществени и неимуществени); и
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
последици (вредите) да е налице причинно следствена връзка. В случая тези
предпоставки са налице, следва да се обсъдят конкретните обстоятелствата, с
оглед на които се формира размера на справедливото обезщетение (чл. 52
ЗЗД).
За определяне на размера на справедливото обезщетение съдът
съобразява следните обстоятелства: характера и тежестта на обвинението – по
чл. 339, ал. 1 НК (противозаконно държане на огнестрелно оръжие и
боеприпас за него), за което е предвидено наказание лишаване от свобода от
две до осем години, т.е. повдигнатото обвинение е за тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК; продължителността на периода, в който се развило
наказателно преследване спрямо ищцата - от 14.07.2021 г. (денят, в който е
извършено претърсване на жилището й) до 04.10.2022 г. (влизане в сила на
оправдателната присъда), т.е. една година, два месеца и 20 дни; през
наказателното производство спрямо ищцата не вземана марка за процесуална
принуда; повторното внасяне на обвинителен акт и постановяване на
оправдателна присъда в периода на наказателното производство, която не е
протестирана от прокуратурата; чистото съдебно минало на ищцата и липсата
на водени спрямо нея наказателни производства; начина, по който
производството се отразило върху личния живот на ищцата (тревога,
безпокойство, чувство за несигурност, емоционална напрегнатост, нарушения
в съня и храненето, очакване за неблагоприятен за нея развой на
производството) и продължителността на негативните й изживявания (през
време на наказателното производство и 7 -8 месеца след оправдаването й);
липсата на публично разгласяване на обвинението и на постановени
осъдителни присъди по наказателното производство; икономическата
конюнктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната
присъда. При отчитане на всички изброени обстоятелства съдът приема, че
присъденото обезщетение от 3 000 отговаря в пълна степен на така
4
посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищцата
неимуществени вреди.
Ищцата не е доказала претърпени болки и страдания над обичайните
такива, които да са произтекли изключително от незаконосъобразното
обвинение. Макар да е оставила следи, преживяната от ищцата психологична
травма не е довела до трайни проблеми и негативни последици за личността
й. Не е налице кратковременно или продължително влошаване на
здравословното й състояние, причинено от наказателния процес. В този
смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната жалба за неправилна
оценка от районния съд на обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД, при която е
формиран краен извод за размера на дължимото обезщетение от 3 000 лв.
Присъденото обезщетение се явява справедливо, с оглед на което не следва да
се присъжда допълнително такова, каквото е искането на във въззивната
жалба, поради което решението на районния съд в обжалваната му
отхвърлителна част следва да се потвърди.
При този изход на делото, разноските на въззивника следва да останат в
негова тежест.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/17.11.2023 г., по гр.д. № 293/2023 г.
на РС – Троян в обжалваната му част, с която съдът е отхвърлил предявения
от М. Н. Л. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за горницата над сумата от 3 000 лв. до пълния претендиран
размер от 10 000 лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5