Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър А А, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД
№3527 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от Г.А.Ф. ***
ЕООД срещу решение № 2127 от 22.11.2019 г. на ВРС, постановено по НАХД №
3689/2019г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №
КХ – 042 от 22.05.2019 г., издадено от Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните – гр. Варна, с което на „Фурна З.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. З., община Варна, местност „Л.”
№ ***, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона
за храните, на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за храните, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което се отправя искане за отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът сочи, че тези документи, които следва да се
попълват всеки ден, за малкия производител е тежък ангажимент, тъй като са
осемнадесет вида различни документи. По пет минути на всеки, това е час и
половина. Малкият производител няма как физически да се справи с този
ангажимент. Счита, че при работен процес е нормално тези капаци на кошовете за
боклук да са отворени. Десетлитровите бутилки с олиа са големи и стоят на
земята. Това е общ проблем за всичките малки производители.Моли да се отмени
постановеното решение Районен съд-Варна, и издаденото НП.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба. По съществото на спора поддържа доводите изложените във
възражение от 20.12.2019г. и отправя искане за оставяне в сила на въззивното
решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 13.02.2019 г. била извършена проверка от
дл.лица в Областната дирекция по безопасност на храните – гр. Варна по спазване
на законодателството в сферата на Закона за храните в обект за производство на
хляб, хлебни и тестени изделия, находящ се в с. З., общ. Варна, ул. „Ф.”,
стопанисван от дружеството „Фурна З.” ООД.
В хода на проверката в обекта били
констатирани няколко несъответствия със законодателството, изразяващи се в:
допускане за съхранение на заготовки от сирене и други храни в хладилника за
суровини; формите за изпичане на хляб се съхраняват на пода; технологичните
документации – 2 броя са непълни, липсва проект на етикет, има неактуални
суровини и липсващи суровини и асортименти, технологичният дневник се попълва
само за бял хляб, записите за мониторинг на ККТ (контролно критична точка) –
топлинна обработка, се попълват за единични асортименти, не се води дневник за
експедиция, не са актуализирани документите по НАССР план – сформиране на
актуален НАССР екип, регистър на ТД (технологичната документация) и др., не е
представен списък на одобрени доставчици; вътрешно – мониторинговата програма
на дружеството – оператор е непълна, не е съобразена с разработената
технологична документация, Наредба № 1/ 2016 г. за хигиена на храните и Наредба
№ 9/ 2001 г. за качествата на питейната вода.
Тези несъответствия били описани от
инспекторите от ОДБХ – гр. Варна, като на 13.02.2019 г. било издадено писмено
предписание № 06725, с което било определено в срок до 28.02.2019 г. тези
несъответствия да бъдат отстранени.
Предписание № 06725 било връчено на
представител на дружеството на същата дата 13.02.2019 г., но в срока до
28.02.2019 г. дружеството не изпълнило нито едно от изброените по – горе
конкретни предписания.
На 13.03.2019 г. последвало ново посещение в
обекта за производство на хляб, хлебни и тестени изделия, находящ се в с. З.,
общ. Варна, ул. „Ф.“, стопанисван от дружеството с цел да се установи дали са
били изпълнени конкретните предписания. След като констатирали неизпълнение на
предписанията, на 15.03.2019 г. бил съставен АУАН, за нарушение на чл. 31, ал.
1, т. 1 от ЗХ.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на
22.05.2019 г. Директорът на ОДБХ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за
храните, наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 500 лева (петстотин лева) за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от
ЗХ.
За да потвърди оспореното НП, ВРС е
приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Вмененото на дружеството нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
ВРС е приел, че дружеството не е изпълнило част от задължителните предписания,
обективирани в предписание № 06725 от 13.02.2019г., поради което и правилно е
била ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено
нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗХ.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна
проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.
Настоящата инстанция, съгласно правилата за
касационна проверка, може да контролира предходните такива по фактите,
единствено чрез контролиране спазването на процесуалните правила относно
събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. При оценката на
доказателствата районният съд не е излязъл от правомощията си по ЗАНН, по реда
и със средствата на НПК е събрал всички доказателства, свързани с
обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за
разкриване на обективната истина. В мотивите си въззивната инстанция е изложила
правните съображения за взетото решение. Същите са резултат от правилно
приложение на материалния закон, като въззивната инстанция е дала отговор на
всички възражения, релевирани във въззивното производство. Поради това и
предвид липсата на допуснати от районния съд процесуални нарушения във връзка
със събирането, преценката на доказателствата и разпределението на
доказателствената тежест в процеса, настоящият състав не следва да обсъжда наведените
с касационната жалба твърдения за факти, различни от установените с обжалваното
решение.
В
хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, които категорично и недвусмислено обосновават извода на
Варненски районен съд, че е налице неизпълнение на предписанието, като е
безспорно, че управителят на дружеството Ф. е бил запознат с Предписание №
06725. Изцяло ирелевантни за настоящия съдебен спор са причините довели до
неизпънението свързани с липсата на време, техническа и организационна немощ в
малките предприятия като цяло и в частност при касатора.
Съдът
не възприема възраженията на жалбоподателя, доколкото същите са единствено
декларативни, без да бъдат подкрепени от доказателствата по делото.
Предписанията- дадени от компетентен орган, са достатъчно ясни и изпълними,
предоставения срок за изпълнението им е предостатъчен. Не са налице каквито и
да били основания за неразбиране или превратно разбиране както на
предписанията, така и на задълженията на дружеството жалбоподател. Съдът не
намира допуснати съществени процесуални нарушения, описаното нарушение е
установено по ясен и конкретен начин, не са налице обстоятелства внасящи
съмнения или неустановеност на извършеното, фактическата обстановка правилно е
отнесена към съответните законови норми.
Наложената имуществена
санкция е съобразена с предвидения минималния размер в нормата на чл.47 ал.2
ЗХ.
Обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за
отмяна по чл.348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ответника по касация да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума от 80 лева.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2127 от 22.11.2019г. на ВРС, постановено по
НАХД № 3689 по описа на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА „Фурна З.” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. З., община Варна, местност „Л.” № 343, 6
представлявано от управителя Г.А.Ф. да
заплати в полза на Българска Агенция
по безопасност на храните – София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: