№ 12982
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20251110105727 по описа за 2025 година
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1; по чл.344, ал.1, т.2 и по чл.344, ал.1, т.3,
във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът П. С. С. твърди, че е работил при ответника по Трудов договор от 30.03.2022
г. на длъжност „Frontend/ФИ“, която съобразно т.2.1. от частта „Подробни условия за
наемане на работа“ е посочен НКПД на длъжността-2512 6004, съответстваща на
„Разработчик, софтуер“ от Класификатора. Заявява, че трудовия договор е прекратен със
Заповед от 22.11.2024 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, поради липса на качества за
ефективно изпълнение на работата, която му е връчена на 17.12.2024 г. Поддържа, че
Заповедта е подписана от лице(И. В.) без представителна власт към момента на
прекратяване на трудовия договор. Твърди, че твърдяната липса на качества у ищеца не е
установена от работодателя(установена е от лицата V7/Ви 7 и БГ, които са външни за
работодателя лица) и процедурата по прекратяване на трудовия договор не е осъществена от
работодателя, а от трето за трудовото правоотношение лице. Заявява, че няма длъжностна
характеристика, в която да са описани задълженията на служителя и не се установява какви
са липсващите качества за тяхното извършване, както и във връчената му длъжностна
характеристика са посочени бланкетно задълженията му, без да са конкретизирани и без да
са посочени конкретни трудови функции и отговорности, обосноваващи необходимостта от
конкретни качества у служителя. Поддържа, че липсва причинно-следствена връзка между
неизпълнението на трудовите задължения и твърдяната липса на качества, както и
използването на думите/фразите „асинхронна комуникация“; „техническа експертиза“;
„тенденция на опониране“; „интеграция“; „технически подходи“, чието съдържание остава
неизяснено. Твърди, че не е установена липса на качества в продължителен период от време
и в поредица от работни задачи. Заявява, че план за подобряване на представянето не му е
1
бил връчван, респ. не се е съгласявал да го изпълнява. Поддържа, че единствената причина
за прекратяване на трудовия договор, поради липса на качества е неприемане на
предложението за прекратяване по взаимно съгласие, а не защото такава липса на качества
наистина е установена. Твърди, че неговото представяне за 2023 г. е оценено високо от
колегите му, както и такава висока оценка е дадена и от БГ-автора на Констативните
протоколи. Заявява, че с Допълнително споразумение от 20.10.2023 г. към Трудовия договор
е увеличено годишното трудово възнаграждение на 249 484.06 лева, което е индиция, че се е
справял с работата. Поддържа, че в периода от 11.11.2024 г. до 22.11.2024 г. е трябвало да се
осъществи оценка на представянето му за 2024 г., но ответника-работодател не е изчакал
оценката на представянето му и е побързал да издаде Заповед от 22.11.2024 г. Претендира
уволнението му да бъде признато за незаконно и отменено; да бъде възстановен на
предишната работа/заеманата преди уволнението длъжност; да му бъде заплатено
обезщетение в размер на 125 440.20 лева за периода от 18.12.2024 г. до 18.06.2025 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба- 31.01.2025 г. до окончателното изплащане.
Ответникът „ДБ“ ЕООД е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от
ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат И. В.. Заявява, че процесната Заповед от
22.11.2024 г. е подписана от адвокат И. В., който е надлежно упълномощен от работодателя,
видно от Пълномощно с нотариална заверка на подписа на управителя на „ДБ“ ЕООД от
06.09.2023 г. и приложен апостил към нотариалната заверка и в тази връзка е разполагал със
съответната представителна власт. Твърди, че с В7/ V7 е сключен Договор за предоставяне
на услуги от 01.02.2023 г., съгласно който ответника следва да наеме лица-„консултанти“, на
които да се възложат предоставянето на услугите, дължими на V7(Ви7), съгласно
Приложение А към Договора и в тази връзка ищеца се явява „консултант“, който като
служител на ответника-работодател следва да престира услуги, дължими на В7, според
Договора. Поддържа, че е налице идентичност, между описанието на работата, описана в
Приложение А на Договора за услуги и процесния Трудов договор от 30.03.2022 г., като в
тази връзка е правомощието на БГ да осъществява текущ мониторинг(контрол), върху
дейността на обслужващите го консултанти, сред които и ищеца. Заявява, че щом ищеца
признава, че представянето му било „високо оценено от колегите му“, то недвусмислено
показва, че е признал оценилите го служители от V7(включително и господин Грейси) за
лица, които имат необходимата компетентност да го оценяват в количествено и качествено
отношение неговото представяне при изпълнението но трудовите му задължения. Твърди,
че Длъжностната характеристика, представляваща Приложение 1 към Трудовия договор
задава по-обща рамка на вменените му трудови задължения, спрямо която на база на
конкретни инструкции и възложения от страна на работодателя, служителя следва да
адаптира личностните си и професионални качества за постигане на изискуемия от
работодателя резултат. Видно от представената извадка от Обяснителни бележки по обхвата
и съдържанието на позициите от Структурата на Националната класификация на
професиите и длъжностите (2011 г.), основните задачи на „софтуерните разработчици“,
каквато е длъжността на ищеца са задължения да проучват, анализират и оценяват
изискванията за съществуващи и нови софтуерни предложения и операционни системи; да
2
проектират, разработват, тестват и подържат софтуерни решения, които покриват тези
изисквания; консултиране с техническия състав с цел оценяване на интерфейса между
хардуер и софтуер; модифициране на съществуващ софтуер с цел отстраняване на грешки,
адаптиране към нов софтуер и подобряване на работоспособността му; консултиране с
клиенти за поддръжката на дадена софтуерна система. Поддържа, че за ефективно
изпълнение на задълженията, упоменати във въпросните Обяснителни бележки са
необходими умения за асинхронна комуникация, за последователно обобщаване и
проследяване на задачи, за изпълнение на проекти, техническа експертиза на високо ниво и
ефективно изследване на технически подходи. Заявява, че за около две години и половина,
ищеца въпреки твърдяната от него бланкетност и неяснота на длъжностната му
характеристика не са го възпрепятствали да престира работната си сила по Трудовия
договор, за което е получавал съответното възнаграждение, като оспорването прецизността
на длъжностната характеристика представлява злоупотреба с право. Твърди, че в
длъжностната му характеристика имплицитно(не изрично) е заложено изискването за
запознатост с Prose Mirror. Поддържа, че Плана за подобряване на представянето(Плана),
визиран в Протоколите, представляващи приложение към Заповедта е връчен на ищеца, чрез
линк, изпратен със съобщение през платформата Slack на 15.10.2024 г. Заявява, че между
ищеца и БГ са провеждани срещи в платформата Zoom на 15.10.2024 г. и на 07.11.2024 г., на
които на ищеца е заявено, че несправянето му със заложените в Плана цели би имало за
последица прекратяването на ангажираността му спрямо V7, респ. на трудовия му договор.
Твърди, че през продължителен период от време са били налице редица случаи, в които
ищеца е демонстрирал липса на изискуеми качества и умения за ефективно изпълнение на
работата, като най-ранния случай е на 29.05.2024 г. в кореспонденцията между БГ и П. С.
в платформата Slack. Поддържа, че и самия ищец в кореспонденцията в платформата Slack
от 23.08.2024 г. е признал, че през повечето дни е забравял да изпраща асинхронните
ежедневни уведомления, както и че не е съумявал да се концентрира в достатъчна степен,
което е забавяло екипната работа и ефективността при изпълнение на работни проекти.
Заявява, че липсата на качества у ищеца е в продължителен период от време, което е видно
от протоколите от трите срещи, проведени в Zoom, което състояние е било налице и към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че на ищеца са давани
препоръки в Оценките от юли 2023 г.(да подобри ефективността и продуктивността на
комуникацията с екипа си и да потърси стратегии, които биха му помогнали да предава
отнапред информация относно ключовите рискове) и от март 2024 г. (да демонстрира
ефективност при синхронната и асинхронната комуникация, както и подкрепа по отношение
на процеса на подобряване на екипната работа). Поддържа, че предприетата инициатива за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е било опит да се приложи
най-ефективната стратегия за разтрогване на правната връзка, между страните и това не е
индиция за липса на основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Заявява, че от положителните
впечатления на колегите на ищеца, дадени за последния в професионалната социална мрежа
Linked-in не става ясно за какъв период от време се отнасят, както и наличие на липса на
други качества и умения у ищеца, които са ключови от гледна точка на работодателя.
3
Твърди, че увеличаването на трудовото възнаграждение е било повече от година, преди
прекратяване на трудовото правоотношение и няма как да е индиция, че не е било налице
основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ. Поддържа, че БГ изрично е уведомил П. С. по време на
срещата им през платформата Zoom от 15.10.2024 г., че инициирания процес по подобряване
представянето на последния не се съвместява с оценъчния цикъл. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищеца е заемал
длъжност „Fr.d/ФИ“, която съобразно т.2.1. от частта „Подробни условия за наемане на
работа“ е посочен НКПД на длъжността-2512 6004, съответстваща на „Разработчик,
софтуер“ от Класификатора, както и трудовото му правоотношение е прекратено със
Заповед от 22.11.2024 г.
Приложени са по делото Трудов договор от 30.03.2022 г.; Допълнително
споразумение от 20.10.2023 г.; Информация от НСИ за инфлацията за 2023 г. и Извадка от
Националната класификация на професиите и длъжностите за 2011 г.(НКПД-2011) за „251
Разработчици на софтуер и софтуерни приложения и анализатори“
Представени са по делото Заповед за прекратяване на трудов договор от 22.11.2024 г.
и Протокол на работодателя от 15.11.2024 г.; Констативен протокол от 22.10.2024 г. от среща
със служителя П. С., ведно с Приложение №7(„Изявление с подробен обзор на качествата,
които един фронтенд-инженер трябва да притежава“) и Констативен протокол от 08.11.2024
г. от среща със служителя П. С., с Приложение №2-План за подобряване на
представянето(PIP-Performance Improvement Plan); Предложение за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ и Известие за
доставка от системата на Еконт.
Приложени са по делото Пълномощно от 06.09.2023 г., с нотариална заверка на
подписа от 07.09.2023 г. и приложен апостил от 08.09.2023 г. с превод на български език и
Потвърждаване от управителя на „ДБ“ ЕООД от 26.02.2025 г., на действия извършени от
представител
По делото са приложени Доклад шестмесечен за оценка-31.01.2023 г.; Доклад
шестмесечен за оценка-м.07.2023 г. и Доклад шестмесечен за оценка-м.03.2024 г.; Препоръки
от LinkedIn и Извлечение/Скрийншот от системата Leapsome app.
Представени са по делото Основен договор за услуги с професионален работодател,
сключен между „Група Дийл“ и „Ви Севън Лимитид“(V7) и Приложение А (работно
задание) от 17.03.2022 г.
Приложени са по делото Стенограма от видеоконферентен разговор, между БГ и П.
С. в платформата Zoom и Извадка от чат-кореспонденция между БГ и П. С. в платформата
Slack.
По делото са приложени Молба от 11.12.2024 г. на Саймън Едуардсън и БГ до
4
управителя на „ДБ“ ЕООД за приемане на доказателства, представени с Констативния
протокол от срещи, проведени през м.10.2024 г. и Молба от 11.12.2024 г. на Саймън
Едуардсън и БГ до управителя на „ДБ“ ЕООД за приемане на доказателства, представени с
Констативния протокол от среща, проведена на 07.11.2024 г.
Представени са по делото Актуално състояние ЕЕТЗ на П. С. С. от 17.06.2025 г. и
Служебна бележка от Агенция по заетостта(изх.№ 60-01-11-12626/17.06.2025 г.
По делото е приета съдебно–счетоводната експертиза, видно от която
претендираното обезщетение за периода от 18.12.2024 г. до 18.06.2025 г. е в размер на 125
440.20 лева.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
За да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ за упражняване на субективното
потестативно право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с
работник или служител, установяването на законността на което съгласно правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК е в тежест на работодателя, трябва уволнителната заповед да е издадена от
компетентен орган на работодателя, ищецът да е в невъзможност да изпълнява своите
трудови задължения, поради липса на професионални или личностни качества, като това
състояние следва да се дължи на негово безвиновно поведение - обективни по своя характер
причини, стоящи извън неговата воля и заповедта за уволнение да е мотивирана с
очертаване на конкретни качества на служителя, липсата на които препятства изпълнението
на трудовите функции.
На първо място ищецът поддържа, че процесната Заповед е подписана от лице(И. В.) без
представителна власт към момента на прекратяване на трудовия договор. От представеното
по делото Пълномощно от 06.09.2023 г., с нотариална заверка на подписа от 07.09.2023 г. и
приложен апостил от 08.09.2023 г. с превод на български език се установи, че към момента
(22.11.2024 г.) на постановяване на процесната Заповед, респ. към момента на прекратяване
на трудовия договор (18.12.2024 г.), същата е подписана от лице с представителна власт. И.
В., в качеството си на пълномощник е притежавал необходимата представителна власт,
видно от т.1 от Пълномощното „да сключва, изменя и прекратява(без значение от
конкретното основание) всякакви трудови договори от името на дружеството“.
Правното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно основание,
което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя. Елементите на
фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или служителя,
които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по трудовото
правоотношение, като трайно състояние. Затова е необходимо в заповедта за уволнение
работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени
качества - професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не
притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно (в този смисъл са Решение №
150/11.06.2015 г. по гражданско дело № 5166/2014 г., на III ГО при ВКС; Решение №
5
54/21.02.2012 г. на по гражданско дело № 865/2011 г., на III ГО при ВКС; Решение № 425/
18.10.2011 г. по гражданско дело № 1966/2010 г., на IV ГО при ВКС).
Липсата на качества на работника или служителя може да се изразява в липсата на
професионални или личностни качества, като липсата се изразява в недостиг на тези
качества, необходими за ефективно, резултатно изпълнение на конкретно възложената
работа и трябва да изразява едно трайно състояние на работника или служителя. Това налага
в съдебното производство да бъде установена по убедителен начин от работодателя
обективната невъзможност служителят успешно да се справя с възложените му задачи в
сравнително продължителен период от време.
Необходимо е в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти,
обуславящи извода му за липса на определени качества - професионални умения, навици,
знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му
работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и
относимите към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено
трудовото правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към
посоченото в нея основание, обуславя незаконността й. От значение за законността на
уволнението е посочването в заповедта за уволнение на конкретни факти и данни, относими
към възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да
може съдът да направи преценка за законността на уволнението, като провери
съществуването на фактите от действителността, както и правилното им квалифициране и
подвеждане под правната норма (в тази насока е Решение № 150/11.06.2015 г. по
гражданско дело № 5166/2014 г. на III ГО при ВКС).
От представения по делото Основен договор(Договора) за услуги с професионален
работодател, сключен между „Група Дийл“ и „Ви Севън Лимитид“(V7) се установява, че
клиента „Ви Севън Лимитид“(V7) и ищеца „ДБ“ ЕООД, като член на групата „Дийл“ може
да сключат по време на срока на договора едно или повече работни задания за предоставяне
услугите на Дийл, вследствие на което е сключеното Работно задание- Приложение А от
17.03.2022 г. Съобразно т.6.1. и т.7.1. от Договора, група „Дийл“ ангажира консултанта като
служител, съгласно работното задание и възлага на консултанта да извърши услугите,
поискани от клиента в работното задание. В изпълнение на Договора и Работно задание-
Приложение А е и сключения Трудов договор от 30.03.2022 г., между консултанта П. С. С.-
ищец по делото и ответника „ДБ“ ЕООД, като член на групата „Дийл“.
Липсата на качества за ефективно изпълнение на работата е обективен факт, за чието
обективиране работодателят следва да посочи обстоятелствата, въз основа на които е
направил извода си, като закона не предвижда специален ред, по който следва да бъде
установена. Наличието на посочени обстоятелства - дава възможност от една страна на
работника или служителя да организира защитата си, а от друга страна осигурява
възможност за съда да осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на
уволнението. В съдебната практика (Решение № 169/31.05.2010 г. по гражданско дело №
728/09 г. на IV ГО при ВКС; Решение № 266/26.09.2011 г. по гражданско дело № 711/11 г. на
6
III ГО при ВКС; Решение № 542/ 12.10.2010 г. по гражданско дело № 1208/09 г. на IV ГО при
ВКС) се приема, че посочването на обстоятелствата може да стане по два начина. Първият-
да бъдат изложени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а вторият -
да не се изброяват в заповедта, а в други документи/например докладни записки, доклади и
други/, към които заповедта да препраща и които да са от естество, че да са станали
достояние на работника или служителя. Независимо кой начин работодателят ще предпочете
- заповедта за уволнение се счита мотивирана и в двата случая.
В конкретния случай като основание на процесната Заповед от 22.11.2024 г. е Протокол
от 15.11.2024 г., подписан от И. В., като пълномощник на управителя на „ДБ“ ЕООД. От
своя страна Протокола от 15.11.2024 г. е изготвен въз основа на Констативен протокол от
22.10.2024 г. от срещи (на 15.10.2024 г. и на 21.10.2024 г.) на служителя П. С. с БГ-
технически ръководител във V7 и Констативен протокол от 08.11.2024 г. от среща (на
07.11.2024 г.) на служителя П. С. с Брент Грейси-технически ръководител във V7.
Съобразно т.7.1.(i) от Договора, клиентът(V7) носи цялата отговорност за ежедневния надзор
на консултанта(на ищеца) и следи за спазване на всички приложими закони, правила и
разпоредби във връзка с получаването на услугите на Дийл по настоящия договор от
съответния консултант(iv). От една страна в гореспоменатите Констативни протоколи се
установява, че възприятието за липса на качества у ищеца П. С. е направено от Брент
Грейси, но по делото не са представени доказателства, че последния е имал представителна
власт от клиента (V7), във връзка с упражняване на горецитираните правомощия, т.е. да
осъществява ежедневния надзор върху консултанта-ищец. От друга страна не е налице
делегиране на работодателски правомощия в полза на клиента (V7), респ. да решава
въпроси, свързани с прекратяването(и в частност поради липса на качества за ефективно
изпълнение на длъжността) на трудовото правоотношение със служител на „ДБ“ ЕООД. В
случая не е налице делегиране на работодателска власт на трето лице, а става дума за
предоставяне на услуги от страна на Дийл на неговия клиент-V7, т.е. от престиране на
работната сила от страна на ищеца, като служител на ответника в полза на контрагент (V7)
на последния.
Крайната оценка за липсата на качества у служителя не може да бъде направена от
външно за работодателя лице. Ответникът като работодател на П. С. е длъжен да направи
собствени констатации относно конкретни обстоятелства, индикиращи за липса на
необходими за длъжността качества и съответно да изгради собствени изводи за трайна
липса на такива. В настоящият случай заключения на работодателя няма и такива изцяло
отсъстват, а вместо това съдържанието на Констативните протоколи(изготвени от трето
лице-БГ) е директно и изцяло копирано в Протокола, подписан от И. В.-пълномощник на
управителя на „ДБ“ ЕООД, което е основание за процесната Заповед за прекратяване на
трудовия договор. В тази връзка преценката за липсата на качества у П. С. е направена от
външно(трето лице) за работодателя лице, каквото е БГ. За пълнота на изложението е и
факта, че въпросните Констативни протоколи са подписани от Брент Грейсли на 11.12.2024
г., а Протокола е от 15.11.2024 г. (издаден е около 4 седмици преди това), а процесната
7
Заповед е изготвена и подписана на 22.11.2024 г. (около 3 седмици преди това). В тази
връзка работодателят, ако би взел информацията, подадена от V7, то той би могъл да вземе
предвид информация, която му е предоставена преди, а не след извършване на прекратяване
на трудовото правоотношение с процесната Заповед.
От обясненията дадени от самия ищец на съдебното заседание на 09.04.2025 г. се
установи, че в самото начало на започване на работата разговори относно задълженията си е
имал със служител на V7(Брент Грейсли), а самия работодател не е водил разговори с него и
съответно не е поставил изискване за качества, които впоследствие да оценява и дали ищеца
е имал или не такива качества. В тази връзка П. С. обясни, че първата среща с работодателя
си е била на 22.11.2024 г., на която дата е издадена и процесната Заповед. В хода на самото
изслушване ищеца заяви, че Брент Грейсли не е фронтенд-инженер(обстоятелство, което не
е оспорено от ответника) и в тази връзка няма капацитета да оцени качествата на ищеца, тъй
като не е експерт в тази област.
В Приложение 1 към Трудов договор от 30.03.2022 г. е инкорпорирана Длъжностна
характеристика, в която бланкетно и общо са посочени задълженията за длъжността
„фронтенд-инженер“, без да са конкретизирани и без да са посочени конкретни трудови
функции и отговорности, обосноваващи необходимостта от конкретни качества у служителя.
Обосновано и логично е да се посочи, че за да заеме съответната длъжност, служителят
следва да владее програмни езици и технологии, като например Javascript, TypeScript, React,
VueJS или други подобни. В процесната Заповед и Протокола от 15.11.2024 г. са използвани
общи думи и фрази с неясно съдържание, като „асинхронна комуникация“; „техническа
експертиза“; „тенденция на опониране“; „ефективност“; „внедряване“; „интеграция“;
„технически подходи“, съдържанието на които остава неясно, както е и неизяснено с какви
възложени на ищеца трудови задължения са свързани и липса на какви качества разкриват.
Представените по делото писмени доказателства-Приложение №7 към Констативен
протокол от срещи проведени на 15.10.2024 г. и на 21.10.2024 г., представляващо изявление с
подробен обзор на качествата, които един фронтенд-инженер трябва да притежава и
Приложение №2 към Констативен протокол от среща проведена на 07.11.2024 г. не са нито
подписани, нито датирани, т.е. не е ясно от кого изхождат и кога са съставени и не е ясно на
кого са тези изявления, като в тази връзка настоящият съдебен състав не следва да ги
кредитира.
Съобразно Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г.,
на ОСГК при ВКС, липсата на качества трябва да се проявява трайно във времето. Това е
константното и безпротиворечиво разбиране на съдебната практика, съгласно която
„липсата на качества е обективно и трайно състояние, което има проявления през един
сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни
обстоятелства. В тази насока са Решение № 96/ 27.07.2020 г. по гражданско дело №
3201/2019 г., на III ГО при ВКС; Решение № 150/11.06.2015 г. по гражданско дело №
5166/2014 г., на III ГО при ВКС; Решение № 291/02.04.2014 г. по гражданско дело №
2823/2013 г., на III ГО при ВКС. Дори и да се приеме, че липсващите качества са били
8
надлежно установени от работодателя и доведени до знанието на служителя, и те се
съотнасяха към установени с длъжностната характеристика задължения на служителя
(какъвто не е случаят), не е налице трайност и проявление на липсващи качества в
продължителен период от време и в поредица от работни задачи. Ответникът-работодател е
направил опит да изважда аргументи от някаква откъслечна комуникация, частни случаи, без
да се коментира цялостната работа по дадена задача. В Протокола от 15.11.2024 г. се отнася
към частни случаи, без да се анализира цялостната работа на ищеца по съответния проект.
Самият ответник твърди, че оценяването на качествата на служителя-ищец се е случило за
период от около един месец – от датата на връчване на т.нар. План за подобрение на
представянето (15 октомври 2024 г.) до датата на Заповедта (22 ноември 2024 г.).
От представените по делото писмени доказателства-Доклад шестмесечен за оценка-
31.01.2023 г.; Доклад шестмесечен за оценка-м.07.2023 г. и Доклад шестмесечен за оценка-
м.03.2024 г., както и от отзивите на колегите на ищеца, дадени в професионалната социална
мрежа LinkedIn се установява, че представянето на П. С. е оценено високо от колегите му,
чиито мнения изобщо не са взети предвид при освобождаването на ищеца. Нещо повече,
такава висока оценка е дадена дори и от БГ – авторът на Констативните протоколи. Не са
изтъкнати проблеми (включително от БГ), които да са свързани по някакъв начин с
посоченото в Заповедта от 22.11.2024 г. и Протокола от 15.11.2024 г.. От Допълнително
споразумение от 20.10.2023 г. към Трудовия договор от 30.03.2022 г. е видно, че годишното
основно трудово възнаграждение на служителя е увеличено на 249 484.06 лева, спрямо
уговореното в т.12 от Трудовия договор от 30.03.2022 г. годишно възнаграждение от 231 665
лева. Логически обосновано и правно оправдано е, че ако П. С. не се е справял с работата си
едва ли работодателят би му увеличил трудовото възнаграждение. Ответникът е обосновал
това увеличение със 7.7 %, с оглед на инфлационните процеси в страната. От приложената
по делото официална информация от Националния статистически институт, съгласно която
инфлацията за 2023 г. е 4.7 %, т.е., увеличението на заплатата на ищеца надхвърля
инфлацията. Още повече, че работодателя-ответник не е представил доказателства, че
заплатата на всички служители е била повишена с поне 7.7 %.
С оглед на гореспоменатото, работодателят-ответник не успя да установи в процеса,
чрез пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, законността на
едностранното прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.328, ал.1, т.5
КТ, респ. липсата на качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата,
поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
С оглед основателността на главния иск и безсрочния характер на трудовото
правоотношение, основателен е и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и като такъв
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 от КТ.
9
Предпоставка за уважаване на осъдителния иск за обезщетение на работника или
служителя за времето, през което е останал без работа, поради уволнението е признаването
на уволнението за незаконно, като заедно с това работникът/служителят трябва да докаже
вредите от незаконното уволнение и причинната връзка между тях.
В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди, защото не е
получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, настъпило съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 1 от КТ от деня, следващ
деня на който е връчена заповедта на ищеца или от 18.12.2024 г. Липсата на трудово
възнаграждение за ищеца след тази дата е в причинна връзка с уволнението. По делото не се
доказа ищеца да е започнал работа при друг работодател. Отговорност следователно за
посочените вреди следва да носи именно ответникът, защото те произтичат пряко от
неговото неправомерно действие. Съдебният състав кредитира допуснатата и приета
съдебно-счетоводна експертиза, която намира за компетентно дадена и според същата
обезщетението за времето от 18.12.2024 г. до 18.06.2025 г., изчислено съгласно чл. 225, ал. 1,
във връзка с чл. 228 от КТ, въз основа на последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение- за м.11.2024 г. от 20 906.70 лева е в размер на 125 440.20 лева.
В тази връзка искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 125 440.20
лева и за периода от 18.12.2024 г. до 18.12.2025 г.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид
направеното от ищеца своевременно искане, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 3 403.14 лева, представляваща разноски за платено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на съда сумата от 5 617.61 лева, представляваща държавна такса от 5 117.61 лева и
възнаграждение на вещо лице от 500 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на П. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.25, вх.12,
ет.7, ап.20, от длъжност „Frontend/ФИ“, извършено със Заповед за прекратяване на трудов
договор от 22.11.2022 г. на Управителя на „ДБ“ ЕООД.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ П. С. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.25, вх.12, ет.7, ап.20, на длъжността „Frontend/ФИ“ в
„ДБ“ ЕООД.
10
ОСЪЖДА „ДБ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, бул.“Никола Вапцаров“ №55, офис Парк Експо 2000, сграда Фаза 4, етаж 1,
да заплати на П. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.25,
вх.12, ет.7, ап.20, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата от
125 440.20 лева, представляваща обезщетение за времето от 18.12.2024 г. до 18.06.2025 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 31.01.2025 г. до окончателното й
изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 3 403.14 лева, представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ДБ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, бул.“Никола Вапцаров“ №55, офис Парк Експо 2000, сграда Фаза 4, етаж 1,
да заплати на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 5 617.61
лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от датата на неговото обявяване – 02.07.2025 г. от страните, на които да се
връчи препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11