№ 14329
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110109308 по описа за 2025 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу М. В. И. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, (адрес), общ. Столична,
обл. София (столица) кумулативно съединени искове с правни основания
чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването
за установено, че М. В. И. дължи на Топлофикация София ЕАД сумата в
размер на 90,12 BGN (деветдесет лева и 12 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021
г. до 30.09.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София,
(АДРЕС), аб.№ 61606, ведно със законна лихва за периода от 31.10.2024г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.11.2022г. до
23.10.2024 г. в размер на 23,52 BGN (двадесет и три лева и 52 стотинки), които
вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично вземане
по ч.гр.д. № 65876/2024 г. по описа на СРС, 174 състав.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото
е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка
с възражение на длъжнила съдът е указал на ищцовото дружество да предяви
срещу него настоящите искове за установяване на вземането. Сочи, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството на потребител на
1
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, с който се представят доказателства за
плащане.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
2
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Страните не спорят, че ответникът е потребител на топлинна енергия в
процесния топлоснабден имот, до който ищцовото дружество е доставяло през
исковия период топлинна енергия на претендираната в исковата молба
стойност и цена, както и, че е извършвана услуга за дялово разпределение
3
през исковия период на претендираната стойност, като цената е била
заплатена в хода на процеса.
С оглед удовлетворяването на претенцията на ищеца, предмет на делото,
чрез извършено плащане в хода на процеса, исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради плащане.
По разноските:
Независимо от изхода на делото и доколкото се установи, че в полза на
ищеца е възникнало претендираното с исковата молба вземане и едва в хода
на процеса е извършено плащане от страна на ответника, то последният дължи
на ищеца съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу М. В. И. с ЕГН: ********** адрес: гр. София, (адрес), общ.
Столична, обл. София (столица) кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено, че М. В. И. дължи на Топлофикация София ЕАД
сумата в размер на 90,12 BGN (деветдесет лева и 12 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, (АДРЕС), аб.№ 61606, ведно със законна лихва за периода от
31.10.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.11.2022г. до 23.10.2024 г. в размер на 23,52 BGN (двадесет и три лева и 52
стотинки), които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по ч.гр.д. № 65876/2024 г. по описа на СРС, 174 състав,
поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. И. с ЕГН: **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 100 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
4
страната на ищеца – Термокомплект ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5