Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 09.11.2018 г. град К.В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На единадесети
октомври година две хиляди и осемнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
Стела Георгиева
Секретар: М.
М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Стела Георгиева гражданско дело №1136 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
В исковата си молба пълномощникът на ищеца адв. И. М.
твърди, че доверителят му Д.П.К., ЕГН ********** ***. По професия е *** и
работи като такъв в сферата на строителството.
Сочи, че първоначално срещу него било образувано
наказателното производство на 13.11.2014 г. от ОП - гр. С.за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с ал.
1 от НК по повод съобщение на Н. П. Р.за това, че на 04.11.2014 г. в района на
язовир „К.", общ. К.е бил отвлечен и малтретиран, като деянието било
извършено от четири лица: Х.П.Д.ЕГН **********, М.Х.Х.ЕГН **********, М.Л.Б.
ЕГН ********** и Д.П.К. ЕГН **********.
Заявява, че с Постановление на разследващия полицай и по указания на
наблюдаващия прокурор от 14.11.2014 г. по Досъдебно производство № 284 зм - 1502/2014 г. по описа на РУ
„Полиция" К., на 15.11.2014 г. Д.П.К.
бил привлечен като обвиняем за това, че на 04.11.2004 г. на територията на
община К.с Х.П.Д., ЕГН **********; М.Л.Б., ЕГН ********** и М.Х.Х.ЕГН **********
е отвлякъл Н. П. Р., с ЕГН **********, като деянието било извършено от две или
повече лица и представлявало опасен рецидив - престъпление по чл.142, ал. З, т.
1, предл. второ, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 142, ал. 1, във
вр. с чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" от НК. В момента на
привличането му било връчено и
постановление за 72 часово задържане № 4391/15.11.2014 г. от наблюдаващия
прокурор. С Определение, постановено в съдебно заседание по ЧНД № 478 от 18.11.2014 г. по описа на
Окръжен съд - С.на обвиняемия Д.П.К. била определена мярка за
неотклонение „Задържане под
стража". След обжалване на съдебния акт от служебния му защитник,
мярката за неотклонение била потвърдена по ВЧНД № 460/2014 г. на Апелативен съд
- П.. С Постановление от 08.07.2015 г. наблюдаващия
прокурор от ОП С.изменил мярката
за неотклонение „Задържане под стража", наложена от съда по отношение на
обвиняемия Д.П.К. в по-лека, а именно „Подписка", считано от 17.00 часа на 12.07.2015 г.
По-късно, с постановление от 19.10.2015 г. на наблюдаващия прокурор от ОП С.наказателното производство по
Досъдебно производство № 284 зм - 1502/2014 г. по описа на РУ „Полиция" К.било
частично прекратено по отношение на четиримата извършители за повдигнатите
срещу тях обвинения при условията на опасен рецидив, а конкретно за Д.П.К. по
чл. 142, ал. З, т. 1, предл. второ, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с
чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" от НК. Спрямо него била отменена и мярката за неотклонение „Подписка". Със
същото постановление материалите по ДП били изпратени на Р.п.К. с дадени
указания за продължаване разследването срещу четиримата, вкл. и Д.П.К. по чл.
131, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.
2, във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 293, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК и непосредствено с този акт, чрез Постановление на разследващия
полицай и по указания на наблюдаващия прокурор на 25.02.2016 год. му било повдигнато обвинение, което
представлявало видоизменение или преквалификация, съобразно събраните данни на
вече повдигнатото обвинение в извършване на престъпление/я от общ характер, а
именно: затова, че на 04.11.2014 г. в района на язовир „К.", общ. К., в съучастие като
извършител с Х.П.Д., ЕГН **********; М.Х.Х., ЕГН **********; М.Л.Б., ЕГН **********
е причинил лека телесна повреда на Н. П. Р.с ЕГН **********, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК –
разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане на лявото бедро, като
деянието е извършено с користна цел, за да бъде прикрито друго престъпление и
по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 10, т. 11 пр. второ
и т. 12 пр. първо във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК. И затова, че на 04.11.2014 г. в района на язовир „К.", общ. К.,
в съучастие като извършител с Х.П.Д.ЕГН **********, М.Х.Х.ЕГН **********, М.Л.Б.
ЕГН ********** е подбудил Н. П. Р., с ЕГН ********** към престъпление по чл.
290, ал. 1 от НК /лъжесвидетелстване, изразяващо се в съзнателно потвърждаване
на неистина или затаяване на неистина пред надлежен орган на власт/ в
качеството му на свидетел по ДП № 520/2014 г. по описа на РУ К.и ДП 52-к/2014
г. по описа на ОСлО при ОП С.- престъпление по чл. 293, ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Заявява, че с постановление № СП-66/2016 г. от
24.04.2017 г. прокурор при РП К.е прекратил
наказателното производство срещу М.Л.Б. ЕГН ********** и Д.П.К. ЕГН ********** за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 10, т. 11 пр. второ и т. 12 пр. първо, във вр. с чл. 130,
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 293, ал. 1 във вр.
с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Посоченото постановление е влязло в
законна сила от 25.04.2017 г.
Твърди, че действията на П.по повдигане на обвинение на ищеца били
незаконосъобразни.
Пълномощникът на ищеца заявява, че след образуването на производство срещу
него и привличането му като обвиняем животът на ищеца коренно се променил. И в
личния, и в обществения и в социалния живот на Д.К., МН „Задържане под
стража", последващата МН „Подписка", повдигнатите
обвинения за извършени умишлени престъпления, необосновано дългият период на воденото против него наказателно
производство са оказали силно негативно въздействие. Повдигнатото
обвинение е повлияло силно върху психическото състояние и здраве на ищеца,
който е преживял огромно психическо напрежение, получил е емоционален срив, въз
основа на преживения стрес. Изпитал е притеснения и безпокойство в завишена
степен, породено от наказанието предвидено по обвинението за престъпление по
чл. 142, ал. З, т. 1, предл. второ, във вр. с чл.142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл.
142, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б."а" и б."б" от НК,
което е лишаване от свобода от десет до
двадесет години или доживотен затвор, както и конфискация на част или
цялото имущество.
Сочи, че в конкретния случай претърпените емоционални и психологически
терзания от ищеца, били в размер, надхвърлящ обичайното – почти 8 месеца /7
месеца и 27 дни/ продължил престоят му в ареста при условия непокриващи
критериите на чл. З от ЕКЗПЧОС, без условия за лична и обща хигиена. За един
дълъг период от време бил поставен при необичайни и крайно неприятни условия на
живот. Бил принуден да се унижава и търпи страдания за липсата на
най-елементарни потребности. Третиран бил като престъпник. Докато е бил в
ареста е получил психическо разстройство, свързано с болки в главата и аномалии
на кръвното налягане, за което му били давани лекарства, обстоятелства отразени
в документацията на дневниците водени в РЗ „Следствени арести" – С.
Негативните преживявания от лишаването му от свобода и правото на свободно
придвижване са се отразили на спокойствието му и на психическото му състояние и
са продължили дълго след това.
Твърди, че след изменението на МН „Задържане под стража" в „Парична
гаранция" ищецът постоянно усещал притеснение и неудобство сред роднините,
колегите, близките и съседите си от повдигнатото му обвинение. Случаят, за
който бил арестуван и обвинен, бил известен, както на обществото, така и на
неговите близки, които знаели, че бил обвинен за това деяние. Тази информация
се разпространила из град К.и след пускането му от ареста хората започнали да
странят от него. Коментирало се, че било доказано, че е извършил
престъплението, и че ще влезе в затвора за много дълъг период от време. В
резултат на ширещите се слухове колеги, приятели и познати се отдръпнали от
него. Ищецът от своя страна също започнал да страни от тях, тъй като не желаел
да дава обяснения за наказателното производство. Станал затворен и необщителен,
проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му общуване с околните и
познатите. По този начин бил засегнат личния и обществения му авторитет, честта
и доброто му име. Чувствал се обиден и унизен, с накърнено достойнство. Отделно
от това поради наложената му МН „Подписка" ограничил до минимум
възможността за професионална работа, личните ангажименти, свързани с напускане
на обичайното си местоживеене. Въпреки, че не работел по трудов договор, ищецът
в този период загубил възможност за добра професионална реализация и му били
отклонени д. във финансово изражение оферти за работа, свързани с обекти извън
гр. К.. Факта, че ищецът бил пуснат от следствения арест осем месеца след
задържането му не го успокоявало. Същият започнал да живее в силно притеснение
от наказателното производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам
от това че е обвинен в извършването на престъпление. Шест месеца след
освобождаването му от ареста получил нервно разстройство и потърсил медицинска
помощ в МБАЛ ЕООД, гр. К.. Наложило се
медицинско лечение, включително чрез инжекции. Близо две години след излизането от ареста изчаквал да
се съберат доказателства, като бил уверен в своята
установяваща невиновност. През целия период на наказателното производство
ищецът е изпитвал психическо напрежение, поради обстоятелството, че е привлечен
като обвиняем за престъпление, което не е извършил и несигурност дали няма да
бъде осъден. Страхът от незаконно осъждане в този житейски превратен размер от
минимум 10 години лишаване от свобода е
продължил в период, несъобразен с този по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС - две години и
шест месеца, от които 8 месеца в ареста, като през този период ищецът бил викан
многократно за процесуални действия.
Заявява, че и след прекратяване на наказателното производство отрицателните
му преживявания, свързани с този период не са се преустановили, за голяма част
от близките и познатите му неговото име се асоциирало с недобро обществено
поведение. Счита, че неоснователното обвинение, че е извършил тези
престъпления, за които е бил обвинен неизбежно рефлектирало върху авторитета му
и чувството му за лично достойнство.
Психическият тормоз, преживян в местата за изпълнение на наложената МН
„ЗС", променил изцяло житейското му развитие. При задържането му в ареста
ищецът е имал приятелка, с която са планували евентуална сватба и семеен живот.
След продължителния престой в следствения арест, отношенията между тях се
влошили и това довело до раздялата им. Преживяното в ареста и травмата от
раздялата довела до отчуждаване на ищеца от хората и задълбочилата се
неспособност да се доверява, което от своя страна го правело и към настоящия
момент неспособен да създаде семейство. Времето прекарано в килията, лишен от
нормално общуване и контакти променило коренно психиката му и въпреки
изминалите години, спомена от тези дни го преследвал, както в собствените му мисли, така и в
отношенията му с околните. Всичко това довело до ограничаване на социалните му
контакти.
Твърди, че ищецът е бил в условията на обвиняемо лице без да са били налице
основанията на закона за това.
Заявява, че прекратяването на наказателното производство било с основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК: „деянието не е извършено или не съставлява
престъпление" и достатъчно фактическо и правно основание, за да се приеме,
че и определянето на наложената репресия в т.ч. и мярката за неотклонение са
лишени от основание за законовата строгост.
Сочи, че е безспорен факта, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от
воденото срещу него наказателно производство, приключило с постановление за
прекратяване, че той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки
човек, подложен на наказателна репресия. Извън тези вреди ищецът е получил
отрицателни изживявания, неудобства, тревоги, безпокойство, стрес, притеснения,
напрежение, страх от неоснователно осъждане и от лишаване от свобода,
накърняване на името и авторитета му, засягане на честта и достойнството му,
страх от тежкото наказание, което се предвиждало за тежкото умишлено
престъпление, промяна на начина му на живот, загуба на лично време,
ограничаване на законни права, затрудняване на ежедневието му. Уронен бил
авторитета на ищеца пред приятелите и познати. Основна негова грижа в този
продължителен период било да докаже невинността си и защити името си.
Заявява, че в момента, макар и стабилизиран имал по-ниско самочувствие,
станал е раздразнителен и се е затворил в себе си, тежко преживявал уронването
на доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените
съмнения в неговата невинност, поради наказателното производство срещу него.
Пълномощникът на ищеца заявява, че от страна на разследващите органи било
проявено бездействие, което било в разрез с основните принципи, въведени от
законодателя и гарантиращи бързо и обективно разглеждане и решаване на делото в
разумен срок. Поведението на ищеца не е препятствало процесуалните действия и
не е ставало причина за отлагането им в толкова продължителен срок. Позицията
на Д.К., поддържана в хода на наказателното производство била последователно
отстояване на становището си за невиновност по така предявеното обвинение.
Поради това намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените
на ищеца неимуществени вреди е сумата от 15 000 лв.
Моли съда да постанови решение, с което при условията на обективно
кумулативно съединяване н.предявените искове да
осъди П.на Р.Б. да заплати на Д.П.К., ЕГН: **********,***
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 15.11.2014 г. до 25.04.2017
г., за претърпени от него унижения, притеснения и уронване на престижа и
доброто му име в обществото и изразяващи се в претърпени болки и страдания от
стрес, накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто име,
нарушаване на спокойствието вследствие на повдигнатото му и поддържано
обвинение за извършено престъпление, което е било прекратено с влязло в сила
постановление на РП К., в размер н.15
000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Моли съда да осъди П.на Р.Б. да заплати на Д.П.К., ЕГН: **********,*** сумата от 980 лева за платеното
от него адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в това
производство, както и направените допълнителни разноски, определени от съда по
производството. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат И. М..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. н.Р.
Б., чрез прокурор Ж. В. е подал
писмен отговор, с който заявява, че счита така предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер.
В отговора се твърди, че срещу П.на Р.Б. е предявен иск за неимуществени
вреди, които ищецът Д.П.К. твърди, че е търпял в резултат на воденото срещу него
наказателно производство. На 15.11.2014 г. с Постановление на разследващия
орган Д.П.К. е бил привлечен като обвиняем по Досъдебно производство № 284 зм -
1502/2014 год. по описа на РУ „Полиция" К.за престъпление по чл. 142, ал. З, т. 1, предл. Второ, във вр. с чл. 142.
ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 142. ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б."а"
и б."б" от НК. С Постановление
№ 4391 от 15.11.2014 г. на ОП-С.ищецът Д.П.К. бил задържан до 72 часа.
С Определение, постановено в съдебно заседание по ЧНД № 478 от 18.11.2014
г. по описа на Окръжен съд - С.на ищеца Д.П.К. е била определена мярка за
неотклонение „Задържане под стража". Същата била потвърдена по ВЧНД №
460/2014 г. на Апелативен съд - П..
С Постановление от 12.07.2015 г. наблюдаващия прокурор от ОП С.е изменил
мярката за неотклонение „Задържане под стража", наложена от съда по
отношение на ищеца Д.П.К. в по-лека, а именно „Подписка", считано от 17.00
часа на 12.07.2015 г. За периода от 15.11.2014 г. до 12.07.2015 г. ищецът Д.П.К.
е бил задържан с МН "ЗС", а от 12.07.2015 г. до 24.07.2017 г., дата
на прекратяване на същото досъдебно производство е бил с МН
"Подписка".
На 24.04.2017г. с постановление № СП-66/24.04.2017 г. прокурор при РП К..
на осн. чл.24. ал.1. т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по
досъдебно производство № 284зм-1502/2014 г. на РУ-К.срещу ищеца Д.П.К..
Заявява, че оспорва
иска като недоказан по отношение на претенцията в размер на 15 000 лв. за
неимуществени вреди,
В отговора се сочи, че наличието на действително
търпени вреди е елемент от фактическия състав н.отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а
ищецът Добрев не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка
и непосредствен.последица от незаконното обвинение. Ищецът не е представил
доказателства за твърдените вреди и за съществуващата пряка причинна връзка
между тях и дейността на Прокуратурата на Р.Б. Липсват доказателства от МБАЛ ЕООД
- гр. К., които да налагат извод за влошаване на здравословното състояние на
ищеца в резултат на обвинението.
Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер. Сочи, че
според възприетото в т. 11 на ППВС № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с
оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения е
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди. Заявява, че съгласно константната съдебна практика, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефиниран в чл. 52 ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства.
В отговора се посочва, че в случаите на причинени неимуществени вреди по
чл. 2. ал.1 ЗОДОВ от значение е как обвинението в извършване на престъпление се
е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на
увредения, като следва да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните
вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди /вж. Решение №832/10.12.20Юг. НД №593/20Юг., IV ГО на ВКС/.
Заявява, че с оглед твърденията за вземането на най-тежката мярка за
процесуална принуда “задържане под стража" от ОС - Стара Загора,
потвърждаването и от АС - П., налагат извод, че ако в периода от 15.11.2014 г.
до 12.07.2015 г. са търпени вреди, то те не са единствено и само в резултат на
актове на Прокуратура на РБ, а от собственото виновно поведение на ищеца Д.П.К.,
поради което прави и възражение на осн. чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, за намаляване на
обезщетението на неимуществени вреди.
Твърди, че наказателното производство е приключило в разумни срокове.
Обвиняеми по делото са били още три лица, чието процесуално поведение също е от
значение за продължителността на наказателното производство. Заявява, че
отговорността на Прокуратурата на РБ не може да бъде ангажирана във връзка с
твърдения за вреди от санитарно-битовите условия в ареста, тъй като П.не носи
отговорност за условията в арестите.
Сочи, че претендираното обезщетение в размер на 15 000 лева за
неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната.
Заявява, че съгласно официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице
/включващ доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/ към 2016г.
е 5 404 лева, т. е. ищецът претендира обезщетение, равняващо се на повече от
двугодишен доход на лице за страната към този период, който размер е в разрез с
принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ по конкретния случай. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли, като неоснователен и недоказан по
основание и размер, предявеният иск от Д.П.К., ЕГН **********. В съдебно
заседание представителят на прокуратурата моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Прави възражение на основание чл.5, ал.2 от ЗОДОВ за намаляване размера на неимуществените вреди.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Видно
от материалите по приложеното ДП № 1502/2014 г. по описа на РУ
"Полиция" - К., с постановление от 14.11.2014 г. ищецът е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.142, ал.3, т.1, пр. II
– ро вр.чл.142, ал.2, т.2 във рр.с чл.142, ал.1, вр. с чл.29,
ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. С постановление на Окръжна прокуратура – С.ищецът
е задържан за срок от 72 часа. С определение от 18.11.2014г., постановено по ЧНД № 478 от 18.11.2014 г. по описа
на Окръжен съд - С.по отношение на ищеца е взета мярка за
неотклонение "Задържане под стража". С определение от 25.112014г. постановено
ВЧНД № 460/2014 г. по описа на Апелативен съд – П. е потвърдено протоколно определение
№757 от 18.11.2014г. по ЧНД №478/2014г. по описа на Окръжен съд – С. С
постановление от 08.07.2015г. на прокурор в Окръжна п.– С.е изменена мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на Д.П.К., в по – лека „Подписка“, считано
от 17.00 часа на 12.07.2015г. С постановление от 19.10.2015г. на прокурор при
Окръжна п.– С.е прекратено частично наказателното производство по ДП №284 ЗМ –
1502/2014г. по описа на РУ "Полиция" – К., по отношение на Д.П.К. по
чл.142, ал.3, т.1, предл. второ, във
вр.чл.142, ал.2, т.2 във вр.с чл.142, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и
б. „б“ от НК, като е отменена и мярката за неотклонение спрямо него „Подписка“.
Със същото постановление материалите по досъдебното производство са изпратени
на Р.прокуратура – К. с указания за продължаване на разследването по чл.131,
ал.1, т.10, т.11 и т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК и по чл.293, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. С
постановление на разследващия полицай на 25.02.2016г. на ищеца е повдигнато
обвинение. С постановление от 24.04.2017 г. на Р.прокуратура – К. е прекратено
на основание чл.199, ал.1, чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24,
ал.1, т.1 от НПК наказателното производство срещу ищеца Д.К.
и е отменена взетата по отношение на същия мярка за неотклонение.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М. Д. П. и К. П. К. Свидетелка П./майка
на ищеца/, сочи, че узнала за задържането на сина си от дъщеря си. Твърди, че Д.
„работеше по частен договор и момчето, с което работи не можеше да работи и останаха без работа“. Ищецът бил задържан в следствения арест почти 8
месеца, през които свидетелката го посещавала. Заявява, че бил изнервен, разболял се, изпаднал в
депресия. След освобождаването му от ареста останал без работа, разделил се с
приятелката си, загубил контактите си и приятелите си. Твърди, че станал
раздразнителен, изпаднал в депресия, „зле физически – проблеми със сърдечната
дейност“. Излизал сравнително рядко, „все очаква да го потърсят за работа“.
След освобождаването му от следствения арест „не можеше да се говори за личен и
социален живот“.
Свидетелят
К. работил заедно с ищеца в строителството, като последния бил ***. Знаел, че Д.
бил „обвинен в някакви истории“ и лежал
около 7 – 8 месеца в ареста. Сочи, че след освобождаването му ищеца не можел да
работи както преди, не можел да се концентрира върху работата, „въобще не бил
същия човек“. Общите им приятели започнали да го отбягват „и той не може да си
намери контакт“. Твърди, че Д. имал приятелка, с която се разделили. Според
свидетеля причината за раздялата била задържането на ищеца. Сочи, че ищеца
отначало се самообвинявал. След излизането си от ареста не се чувствал
физически добре и започнал да се оплаква, че не може да работи както преди,
„страх го е ,притеснява се“.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите, като тези на свидетелката
Петкова са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При
така установените фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За
да бъде налице фактическият състав по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ
ангажиращ отговорността на Държавата за вреди причинени от неоснователно
наказателно преследване следва лицето, спрямо което е поддържано обвинение, да
е било оправдано или образуваното наказателно производство да е било прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не
е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Следва също така да е налице причинна връзка между настъпилите
вредни последици и действията на съответния държавен орган, свързани с
повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление.
При
така установените обстоятелства съдът намира, че е налице фактическият състав
на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
По отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 142, ал.3, т.1 от НК,
като образуваното наказателно производство е прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК. С оглед на това следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника за репариране на причинените на ответника вреди. Съобразно т.13 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, обезщетението за неимуществени вреди следва да обхваща и вредите от
незаконното задържане под стража на ищеца.
Разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ предвижда,
че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице. В разглеждания случай ищецът
претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.
Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
предвижда, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Според Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Според съдебната практика такива
релевантни обстоятелства са: данните за личността на увредения, начина му на
живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в
обществото, работата му. От значение е как обвинението в извършване на
конкретно престъпление, неговата продължителност и наложените мерки на принуда,
с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило
върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и
достойнството на увредения /Решение № 376 от 21.10.2015 г. по гр. д. № 514 /
2012 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, ГК, Решение № 308 от
14.10.2015 г. по гр. д. № 2244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение, ГК и др./.
В разглеждания случай следва да
се отчете преди всичко обстоятелството, че на ищеца е било повдигнато обвинение
за "тежко престъпление" по смисъла на чл. 93, т.7 НК,
което го е поставило пред угрозата да бъде лишен от свобода и несъмнено е
предизвикало безпокойство и притеснение.
В
случая е безспорно, че срещу ищеца било образувано и водено досъдебно
производство, по което ищецът е бил обвинен в престъпление. Безспорно е и това,
че впоследствие наказателното производства срещу него е било прекратено н.основание
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1т.1 от НК.
Ето защо следва да се приеме, че
за ищеца е налице основание за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Пасивно легитимирана да отговаря по настоящия иск е П. на Р.Б. като държавен
орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.
/В този смисъл Решение/24.01.2011 г. по гр.д. № 855/2010 г., ІV г.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК/.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че на ищеца е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 142,
ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК. Само по себе си предприемането на такива
процесуални действия, е свързано със значителен стрес. В случая, психичното
състояние на ищеца, описано в исковата молба, представляват факти, които дори
не подлежат на доказване, според нормата на чл. 155 от ГПК,
тъй като са "общоизвестни факти". Психичното състояние на едно лице,
което е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка
реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни проявления
на тази реакция са нравствените страдания на лицето, които са посочени в
исковата молба. Видно от събраните по делото гласни доказателства се установява
нарушаване на емоционалното равновесие и настъпване на неблагоприятни последици
в психо-емоционалното и физическото състояние на ищеца в резултат на
повдигнатото обвинение. Същият е станал притеснителен,
изнервен, изпаднал в депресия, затворил се в себе си. Започналото наказателно
преследване срещу ищеца дало отражение и на работата му. От свидетелските
показания се установи, че ищеца работил в строителството, като ***, като сега
не можел да извършва тази работа, тъй като се страхувал и бил притеснен. Следва
да се има предвид ноторното обстоятелство, че самия факт, че срещу определено
лице е повдигнато обвинение в определено престъпление води до накърняване на
доброто му име, достойнството му и репутацията му в обществото като порядъчен гражданин.
Поради това със самото повдигане на обвинение за умишлено престъпление се накърнява личната сфера на ищеца, част от
която е правото му на добро име, самочувствието и авторитета му. Те безспорно
са били накърнени в резултат на предприетите действия по повдигането на
обвинение.
От доказателствата по делото
може да се направи извода, че изцяло е осъществен фактическия
състав на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Налице е незаконно повдигнато обвинение от органите на прокуратурата.
Незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществените вреди, описани по-
горе. Вредите се намират в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
размера на обезщетението следва да се
определи от съда "по справедливост". Съдържанието на това понятие
означава, че съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията
(продължителността и техния интензитет ), които ищецът е претърпял и които ще
търпи и за в бъдеще от увреждането. Съдът е длъжен да отчете също така и всички
други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които имат отношение
към размера на обезщетението.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчетат
и обстоятелствата, че наказателното преследване срещу ищеца е прекратено още в
досъдебната му фаза. Не следва да се вземат предвид условията в ареста по време
на изпълнение на мярката за неотклонение
"Задържане под стража" и свидетелските показания в тази насока,
доколкото ответникът не отговаря за тези условия и търпените във връзка с това
вреди не подлежат на обезщетяване в настоящото производство /в този смисъл е
решение № ЗЗЗ/31.10.2014 г. по гр.д.№ 445/2014 г., ІV г.о., ГК на ВКС/. Следва
да се вземе предвид, че по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ – осем месеца.
Съдът,
като отчете душевните страдания, които незаконното обвинение е причинило на ищеца,
като закономерно и обективно следствие на проведената срещу него наказателна
репресия, както и установените и доказани в съдебното производство конкретни
проявления на неимуществените вреди счита, че исковата претенция е основателна
и доказана до размера на 7 000 . Този размер на обезщетението съдът приема
за справедлив, тъй като ищецът следва да бъде възмезден само за душевните и
морални страдания, които наказателната репресия му е причинил в личен план (
вътрешните емоционални страдания/. Ето защо, съдът приема, че сумата от 7 000 лева
е в достатъчен размер за възмездяване на личните страдания на ищеца. В
останалия размер иска се явява недоказан. Обезщетението се дължи ведно с
лихвата за забава, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство - 19.05.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. В конкретния случай лихвата следва да бъде присъдена от
20.05.2017г., тъй като съда е обвързан с искането на ищеца в исковата молба.
Ответникът
е направил възражение за намаляване отговорността му за вреди на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ.
Съгласно посочената разпоредба, когато пострадалият виновно е допринесъл за
увреждането, обезщетението се намалява. С оглед на това е необходимо да се
изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган, като
ако пострадалият е допринесъл за настъпването на резултата, обезщетението се
намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай - т.3 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Такава
хипотеза е налице, когато пострадалият с действията си по време на наказателното
преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение - поради недобросъвестно направени неистински признания или
въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият
определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на
престъпление /в този смисъл е Решение № 51 от 14.03.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4621/2015 г., III г. о., ГК/. Твърдения и доказателства за подобно поведение на
ищеца в случая няма. Няма данни Д.К. да е извършил действия, които да имат
отношение към законността на действията на правозащитните органи при
привличането му към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на
процесуална принуда. Поради изложеното съдът намира за неоснователно възражението
на ответника за намаляване отговорността му за имуществени и неимуществени
вреди на основание чл. 5, ал.2 ЗОДОВ.
На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ,
предвид изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 462 лева
- внесена държавна такса и възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената
част от иска.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., град С., ,
представлявана от Г. на Р. Б.да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис 2, чрез адвокат И. М. сумата
7 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени
душевни и морални страдания, в резултат на повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 142, ал.2, т. 2, от НК и задържане под стража по ДП № 284/2014
г. по описа на РУ "Полиция" град
К., което е прекратено, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2017г. до окончателното изплащане като отхвърля
иска в останалата му част до размера на претендираните 10 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
П. на Р.Б., град С., ,
представлявана от Г. на Р.Б. да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис 2, чрез адвокат И. М. сумата от 462 лева, представляваща
направени пи делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С.с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :